 |
|
Стопанска академия "Д. А. Ценов" – Свищов
ДИПЛОМНА РАБОТА
На тема:
Управление на капиталите на фирма "Калиакра" АД
Специалност: Финансов мениджмънт
2009 г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
Глава първа: Характеристика на собствения капитал на фирмата
1. Особености на краткосрочните капитали
2. Значение на дългосрочните капитали..
3. Увеличаване и намаляване на собствения капитал
Глава втора: Теории за капиталовата структура
1. Наивна теория за капиталовата структура
2. Традиционна теория за капиталовата структура
3. Теория за Фр. Модилиани и М. Милър – „М и М” теория
Глава трета: Технология за оптимизиране на капиталовата структура на българските фирми
1. Анализ на оптималността на капиталовата структура
2. Инструменти за анализа на капиталовата структура
3. Проблемът за финансовия лост на фирмата
4. Методика за оценка на собствения капитал
Глава четвърта: Анализ на капиталите на „Калиакра” АД
1. Определяне на среднопретеглената цена на капитала (WACC) на „Калиакра” АД
3. Определяне стойността на „Калиакра” АД по модела на икономическата печалба
Въведение
Съгласно Търговския закон на Република България в основата на всяка фирма, независимо от нейната организационна форма, стои капиталът. Той изпълнява широкоспектърна роля във фирмата: осигурява бизнеса, осигурява фирмената печалба, дава доходи на държавата, стои в основата на рентабилността и др. Всичко това налага участниците във фирменото управление добре да познават и рационално да използват възможностите на капитала в бизнеса. Първата от тях се свежда до размера на капитала и до неговата величина. Прието е, фирмите, според величината на своя капитал, да се обособяват в три групи: малки, средни и големи.
Малките, разглеждани през призмата на техния капитал, имат няколко характеристики. Те се разглеждат и функционират главно от семейни капитали. Държавата облага тези фирми посредством техните доходи. Малките капитали се влагат в традиционните браншове и в нерискови дейности. При тях се съчетават функциите на собствениците и мениджърите. Често явление при малките фирми са фалитите.
Средните фирми са по-устойчиви, мобилни и участват в рискови браншове. Те имат икономическо управление, толерират се от банките, преобладават в световния бизнес. Слабото им място е липсата на достатъчни капитали за финансиране на нововъведения. Тук те са зависими от големите фирми и от научните центрове.
Големите фирми имат достатъчно капитали, които влагат в различни браншове и печелят от това. Финансират научни изследвания и развойна дейност, подпомагат малките и средни фирми чрез осигуряване на поръчки, пазари, техника и т.н. Следователно изборът на величината на капитала е съществен параметър на бизнеса. Финансовите ресурси, както и останалите ресурси, също струват пари, т.е. имат цена.
Стойността на придобиването на паричните средства представлява цена на капитала. Тя е различна в зависимост от източниците на финансиране. Най-евтината форма на финансиране са собствени парични средства, за които не се налага да се правят допълнителни разходи за придобиването им. За всички останали финансови ресурси цената на придобиването им варира в зависимост от характера на различни източници за финансиране. Цената на капитала, за разлика от цените на всички други ресурси, се дава в процент. В зависимост от вида на придобиването тези проценти биват: лихвени (за кредитния капитал) и дивиденти (за акционерния капитал). Тази цена представлява съобразена компенсация за пропуснатите възможности на собственика на капитала да вложи тези парични средства за други цели.
Наличието и използването на различни видове капитали формирани от различни източници обуславя и специфичните начини за установяването на цената на тези капитали.
Обект на настоящото изследване е структурата и управлението на капитала на фирмата, който след изплащане цената на неговото придобиване, се използва за финансиране на инвестиции, а предмет са финансовите решения, предприемани от мениджърските екипи с цел максимизиране богатството на собствениците и акционерите.
В хода на изследването ще бъдат формулирани финансови хипотези, понятия и подходи, които ще целят да докажат обективността на технологията за управление на капитала на фирмата, която се явява цел на настоящото изследване.
За доказване на предварително формулираните хипотези се прилагат метода на структурен анализ и графичния метод. Източник на информация за фирмени показателите са балансът, отчетът за приходите и разходите и отчета на паричните потоци на „КАЛИАКРА” АД - гр. София.
………………………………
Капиталът е съвкупен израз на всички средства, които се притежават от стопанския субект и са предназначени за стопански цели. Обхваща имуществото и средствата за производство и всички веществени и невеществени стопански блага, които могат да се придобият чрез разрешените от търговския закон дейности. Капиталът на фирмата служи за закупуване на краткотрайни материални активи (КМА) и дълготрайни материални активи (ДМА). Освен това, той е гаранция за кредиторите и определя възможностите за привличане на капитала.
Търговските дружества регистрират собствения капитал в съда. Изключение правят едноличните търговци (ЕТ) и събирателните дружества (СД).
Допълнителен капитал – не се регистрира, печалбата е основен източник на така наречения резервен фонд. Резервният фонд служи за посрещане на непредвидени разходи и за покриване на загуби от текущи или предходни години. Печалбата това е положителния финансов резултат, който остава след плащане на данъците. Тя е реален източник за нарастване на капитала, повече капитал, повече печалба, по-големи възможности за разширяване на производството, повече икономическа стабилност.
Привлечен капитал когато фирмата ползва кредити, тя ползва чужди пари но това не означава, че фирмата е губеща и чрез "ефекта на лоста" се вижда какво печели и какво губи фирмата. Привлечения капитал се разделя на две групи:
· Дългосрочни заеми – както банкови, така и облигационни.
· Краткосрочни заеми.
При разглеждане на капиталовата структура, се разглежда съотношението между собствен и привлечен капитал, което се нарича "гиринг" или " ливъридж".
Гирингът показва относителния дял на дълга (по-голям "гиринг", по-голяма лихва, по-малка част за дивидент). Доказано е че при използването на чужд капитал има някой положителни последици, в сравнение със случаите когато фирмите се финансират от собствени източници. Плащането на лихва за привлечения капитал определя рентабилността. Това играе роля на финансовия лост. Колкото относителния дял на привлечения капитал е по-голям толкова въздействието е по-голямо.
………………………………………
2. Инструменти за анализа на капиталовата структура
Балансовата печалба е резултат от дейността на всяка фирма. За да се прояви печалбата в пасива на баланса, е необходимо първоначално фирмата да започне определен рентабилен бизнес, т.е. срещу предоставения си акционерен капитал всички акционери очакват определена възвръщаемост. Ето защо възвръщаемостта на капитала трябва да се разглежда като важна част на анализа на капиталовата структура във фирмата.
Финансовият мениджър във фирмата планира бъдещата дейност и съответните парични потоци. В рамките на тази си дейност фирмата действа като потребител на капитали, от една страна (в пасива на баланса), а от друга – като инвеститор (в актива). Съобразявайки се с концепцията за цената на капитала, финансовия мениджър насочва оскъдните капиталови ресурси в инвестиционни проекти и дейности, които ще формират съответното равнище на печалбата, след като изплатят цената на ангажирания капитал. Една фирма винаги се намира в средата на конкуренция, генерираща в себе си определени рискове, чиято прецизна оценка е основа за бъдещото оцеляване и развитие на дружеството. Колкото по-високо е нивото на стоковата пазарна конкуренция, особено на ценовата конкуренция, толкова и поетия от фирмата бизнес риск е по-голям.
Оптималността на капиталовата структура е най-важната цел, преследвана от финансовия мениджър на фирмата. Това е така, защото постигането на оптималност в капиталовата структура означава, че финансовият мениджмънт изпълнява своята основна задача – максимизиране на собствения капитал.
………………………………………
Свободните парични потоци за инвеститорите следва да се дисконтират със среднопретеглената цена на капитала (weighted average cost of capital) - WACC. За да определим WACC на „Калиакра” АД е необходимо, първо, да знаем цената на собственото и цената на кредитното финансиране. Още по-важно е тези цени да бъдат надеждно аргументирани. Обосноваването на цената на собственото финансиране не е лесно дори на добре развитите, зрелите капиталови пазари. Така например постоянен предмет на дискусии са нивата на безрисковата норма, на пазарната рискова премия и на коефициентите „бета”.
Специално за развиващите се капиталови пазари в страните от Централна и Източна Европа трябва да имаме предвид и проблема, произтичащ от изключително кратката история на тези пазари и силната динамика в годините на преход. Поради тези съображения е препоръчително да се въздържаме от използване на исторически безрискови норми, рискови премии и бета коефициенти, изчислени на база на българския капиталов пазар. Поради изтъкнатите особености те не могат да бъдат добре аргументирани.
……………………………………..
Заключение
В настоящата разработка се демонстрира приложението на DCF модела при оценката на „Калиакра” АД. Представена е и общата постановка на по-слабо известния модел на икономическата печалба, както и неговото приложение на базата на същото предприятие. Показан е специфичен начин за определяне и обосновка на среднопретеглената цена на капитала на „Калиакра” АД. Илюстрирано е определянето на бъдещите свободни парични потоци за инвеститорите и на икономическата печалба на оценяваното предприятие, както и извеждането на стойността на активите и на собствения капитал.
Моделът DCF за оценка на цели предприятия е базиран на презумпцията, че оценяваните компании ще продължат да функционират и в бъдеще. Както подсказва самото му наименование, той се използва за определяне стойността на предприятието като цяло.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Адамов, В. Управление на капиталите, В. Търново, АБАГАР, 2003 г.
2. Захариев, А., Адамов, В., Холст, Дж. Финансов анализ, В. Търново, АБАГАР, 2002 г.
3. Адамов, В. Финанси на фирмата, В. Търново, АБАГАР, 1997 г.
4. Проданов, Ст. Капиталово бюджетиране, В. Търново, АБАГАР, 1999 г.
5. Трифонов, Тр. Корпоративни финанси, София, Тракия-М, 1999 г.
6. Адамов, В. и колектив, Инвестиции, Свищов, 1995 г.
7. Захариев, А. Адамов, В. Свитък с изпитни материали по Управление на капиталите на фирмата, Свищов, 2001 г.
8. Данъчно законодателство-2005 г. София, ЕТ ”АПИС”, 2005 г.
9. Търговски закон – APIS6
10. Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) - APIS6
11. В. Адамов, „Оптимизиране дългосрочните капитали на индустриалната фирма”, В. Търново, АБАГАР, 2006 г.
12. А. Захариев, В. Адамов, Холст, Дж. Финансов анализ, В. Търново, АБАГАР, 2004г.
13. Ст. Проданов, „Капиталово бюджетиране”, В. Търново, АБАГАР, 1999 г.
14. Тр. Трифонов, „Корпоративни финанси”, София, Тракия-М, 2006 г.
15. В. Адамов и колектив, Инвестиции, Свищов, 1995 г.
16. А. Захариев, В. Адамов, „Свитък с изпитни материали по Управление на капиталите на фирмата”, Свищов, 2001 г.
17. Данъчно законодателство - 2005 г. София, ЕТ”АПИС”, 2005 г.
18. Търговски закон – APIS6
19. Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) - APIS6
20. Е. Михайлов, В. Адамов, „Теория на парите и кредита”, Абагар – 2004 г.
21. проф. д-р Сава Саев „Финансов анализ на дейността на фирмата”, Сиела
22. Адамов, В. Теория на финансите. Свищов, 1995.
Темата е изготвена 2009 г.
Темата съдържа таблици, формули, примери, реални данни.
Данните в темата се отнасят за периода 2003-2013 г.
Ключови думи:
собствен капитал на фирма; краткосрочни капитали; дългосрочни капитали; увеличаване и намаляване на собствения капитал; капиталова структура: наивна теория, традиционна теория, "М и М" теория; оптимизиране на капиталовата структура; методика за оценка на собствения капитал; модел на икономическата печалба
]]>
