Комплексното развитие на населените места не е цел с предварително ограничени емпиричните параметри. Изключително важно за всеки, който работи по програми за комплексното развитие, е да има ясно разбиране за самия характер на идеята за такова развитие.

Идеята за комплексното развитие на териториите предстои да бъде доразвивана в процеса на осъществяване на разнообразни проекти в различни урбанистични центрове в света. За това дефиницията на понятието умишлено не трябва да се стеснява предварително. В теоретичен аспект комплексната политика може да се провежда на национално, регионално или местно равнище. Говорейки за комплексно развитие, осъществявано на територията на община, се има предвид възможностите на местната власт да осъществява функциите си.

Развитието на демократичните процеси след 1989 година създаде условия за преодоляване на централно - плановото управление на икономиката, децентрализиране на властта и на процеса за вземане на решения и разширяване на автономията на местно равнище.

Според Конституцията на Република България "общината е основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление". Територията на общината е територия на включените в нея кметства или населени места. Тя е юридическо лице със своя собственост и самостоятелен бюджет. Този статут на общината създава възможност тя да бъде пълноправен субект на гражданското право.

Визията за развитие на общината представя колективното виждане на общността в дългосрочен период и стремежът на жителите да бъдат част от този процес.

Основните звена на публичните финанси са държавните финанси и финансите на местните органи на управление, наричани още местни финанси.

От икономическа гл. т. бюджетът е финансов план на държавата, в който се отразяват паричните отношения, свързани с разпределението и преразпределението на БВП. В резултат на това разпределение се формират парични средства на национално и регионално равнище, които в последствие се насочват за покриване на разходите на държавните и общинските органи. С други думи бюджетът е съвкупност от финансови планове на държавните и общинските организации, в които са отчетени приходите и разходите за определен период от време. По-специалното внимание трябва да се обърне на факта, че публичните финанси се отразяват не само в бюджетите на държавните и общинските органи, но и по техните извънбюджетни фондове и сметки. Като финансов план бюджетът има 2 части - приходна и разходна. В приходна попадат различните парични постъпления, а в разходната - всички разходи, свързани с програмата на правителството, респ. на общинския съвет през бюджетния период. Под бюджетен период се разбира времето за упражняване на бюджета, като той се избира в зависимост от сроковете, в които постъпват приходите и разходите, традициите при заседанията на парламента и др. фактори. У нас той съвпада с календарната година (01.01-31.12).

В зависимост от равнището на управление на бюджетите се подразделят на централни и местни. С оглед темата на дипломната разработка тук ще обърнем по-голямо внимание на местните бюджети.

Местните бюджети обхващат бюджетите на възприетите във всяка отделна държава териториални единици (области, общини, кметства, щати, републики и т.н.). Характерно за местните бюджети е тяхната автономност (финансова децентрализация), която в различните страни е по-силно или по-слабо развита.

Общините имат възможността да генерират по-големи собствени приходи, чрез по-добро управление на общинската собственост, чрез ползване на заеми, а и днес, когато България е пълноправен член на Европейския съюз, чрез ефективно усвояване на европейските средства. Именно присъединяването към ЕС и приемането на аcquis communautaire оказват значително влияние на национално, регионално и местно ниво. Местните власти като традиционна основа на обществения живот, върху която пряко влияние оказват политическите решения и наредби, са онова ниво, което пряко и в най-голяма степен се влияе от присъединяването. Това е в сила за икономическата политика на местните и регионалните власти, за обществените поръчки, публичните финанси, новите законови рамки, постигането на стандартите за околна среда и въвеждането на четирите фундаментални свободи на вътрешния пазар, който пряко засяга ежедневния живот на гражданите.

В тази връзка основната цел на настоящата дипломна работа е да се разкрие бюджетната система на местните органи и в по-голяма степен приходната и разходната й части.

Така очертаната цел позволява да обособим основните задачи на настоящата разработка:

Ø да се опишат особеностите на бюджетната система,

Ø да се проучи взаимовръзката и трансферът на държавните и местните бюджети,

Ø да се определят същността и функциите на общините,

Ø да се проследят и анализират особеностите на бюджета на община Созопол.

Ø да се анализира разходната част на бюджета на Община Созопол по отделни пера и по години (2005 – 2007 г.)

Ø да се анализират проблемните области, свързани с разходната част на общината;

Ø да се изследват тенденциите за развитие на община Созопол, както и да се дадат насоки за оптимизиране разходната част на Общината.

С оглед актуалността на темата са използвани информационни източници, обединени в няколко групи – интернет сайтове по проблемите на Община Созопол, данни за годишното изпълнение на общинския бюджет по сектори и направления, икономическа литература, закони, правилници и наредби, статии, анализи и коментари от периодичния печат.

ГЛАВА ПЪРВА

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА БЮДЖЕТНАТА СИСТЕМА

1. Основни предпоставки за формирането и развитието на общините. Функции на общините.

Административното и стопанското деление на територията са два взаимно свързани процеса, произтичащи от необходимостта за рационално използване на териториалните ресурси и ефективно управление на националния стопански комплекс. Това е особено наложително сега, при утвърждаването на новите икономически отношения, основани на пазарен доход във всички сфери на обществения и стопански живот.

Според Конституцията на Република България територията в държавните граници е административно-териториално организирана в области и общини. В структурата на общините са включени райони и кметства, които с наличните на тяхната територия ресурси- природни, трудови, финансови и други, организират решаването на икономическите и политически проблеми на населението.

Местното самоуправление в България има хилядолетна история: по-дълга отколкото на българската държавност. То е съществувало в една или друга форма дори и когато националната държава не е присъствала на политическата карта. Това е така, защото за българина винаги е била важна средата, в която протича неговото ежедневие, грижи се за своето семейство, отглежда своето потомство и удовлетворява своите насъщни материални и духовни потребности. Тази среда е общината, града, селото, квартала, работното място, училището. Изхождайки от тези исторически корени и вярвайки в необратимостта на демократичните промени в българското общество, се възлагат големи надежди на местната власт като на основа на демокрацията в България.

Следвайки тези традиции и същевременно възприемайки европейските ценности, местната власт трябва да има следните отговорности и задължения към хората и възможности да ги осигури ресурсно:

1. развитие на територията като среда за живота на човека;

2. развитие на инфраструктурата: пътна инфраструктура, градски транспорт, водоснабдяване и канализация, улично осветление, места за вечен покой, електронни и други комуникации:

3. осигуряване материалната база на образованието и грижата за подрастващите (детски ясли, градини, училища);

4. грижи за хората от третата възраст;

5. грижи за хората в неравностойно положение;

6. осигуряване на устойчива градска среда: обществена чистота и третиране на битови отпадъци, опазване и развитие на зелената система;

7. осигуряване на условия за добро обществено здравеопазване;

8. качествено, ефективно, безпроблемно и експедитивно административно обслужване на гражданите:

9. осигуряване на възможности за развитие на културна и духовна среда, поддържане и опазване на исторически и културни паметници с местно значение;

10. създаване на условия за развитие на местната икономика като фактор за създаване на работни места;

11. развитие на спорта, отдиха и туризма с местно значение;

12. защита на местната общност от природни бедствия и аварии.

Според Закона за местно самоуправление и местна администрация Столичната община е административно-териториална единица, която има и статут на област. В нея се съчетава самоуправлението на нейното население с провеждането на държавната политика за развитието на столицата.

Оттук идва и едни от съществените и личностни качества на кмета на общината, а именно той да е съпричастен и чрез политическата му сила да е в състояние да разреши голяма част от проблемите на своята община – текущи и стратегически. За реализирането на тези отговорности и задължения е необходимо развито и съответстващо законодателство, осигуряващо твърди гаранции за независимостта на местните власти. То трябва да отразява следните основни принципи:

Административна независимост - автономност на местната власт при вземане на решения в рамките на тяхната компетентност. Очакванията към кметовете са големи именно защото тяхната личност е най-непосредственото за хората олицетворение на властта. Кметовете в своята дейност са най-близо до хората и техните ежедневни потребности. Те най-добре от цялата публична администрация ги разбират благодарение на своите ежедневни контакти с тях. Ето защо държавата следва да бъде партньор на кмета в решаването на местните проблеми, а не противник. Не следва да се допуска блокиране на усилията на избрани от местната общност от страна на назначени държавни служители. Кметовете са този “проводник” на местно управление, имащ основата за политико-икономическиа анализ, насочен към по-висшите управленски нива, в това число и директно към министър-председателя при преките им контактни и в степента на взаимодействие и сътрудничество.

Финансова независимост: изграждане на система за финансиране, основана на независимост при определянето на местните данъци и такси. На територията на общините в резултат на стопанската дейност на гражданите и фирмите се формират данъчните постъпления.Държавната власт трябва да отчита специфичните особености на всяка община, за да създаде финансови механизми за развитието на общините в една или друга област. Местното финансиране трябва да бъде основано на пет основни източника:

· данък върху доходите на физическите лица, формиран чрез семейно подоходно облагане: това са парите, които всяко семейство отделя от своя доход за добри условия на живот в неговото населено място;

· данък върху недвижимото имущество: средствата, които всеки заплаща неговия имот да бъде комунално осигурен;

· такси за извършени услуги: транспорт, сметосъбиране, детски градини и други;

· директен достъп на българските общини до международни проекти с подкрепата на ЕС за развитие на местната инфраструктура, подобряване на екологичната обстановка, реализация на специфични проекти;

· субсидии, които не трябва да засягат основната свобода на местните власти да определят политиката си в пределите на своите правомощия.Всяко преразпределение на ресурси между държавата и общините трябва да почива на обективни индикатори и формули, така че местните власти да са в състояние да планират дейността си за години напред и да бъдат съпричастни към проблемите на икономическия растеж и заетостта.

· Независимост на собствеността. Общините се нуждаят от реална свобода в ползването и разпореждането със своето имущество и неговата защита от посегателства. Собствеността на общината е на хората, които живеят в нея.

Местното самоуправление е мост на България към Европейския съюз. Европа е не толкова съюз на държави, колкото - на местни общности и този й характер ще се очертава все по-ярко с времето. Европа се е самоосъзнала като система от свободни градове още преди столетия и българските общини имат своето място в нея. Принципът на "субсидиаритета" е един от основните принципи на местното самоуправление в Европейския съюз. Това означава, че всеки проблем следва да се решава на нивото, което е най-близо до хората. Всяко правомощие, функция, обект на собственост, природен или финансов ресурс, които не удовлетворяват висши държавни интереси, следва да се предостави незабавно и безусловно на местната власт. Това ще превърне децентрализацията от заклинание в реален процес от полза за хората. България може да бъде приета като сред равни в Европа и в НАТО само с истинско, суверенно, развито и защитено от закона местно самоуправление.

Според Закона за административно-териториално устройство на страната, Столична община е организирана в райони.

а) Природна среда

Населението се намира само в една определена част от природата, където се развива неговата стопанска и жизнена дейност. Тази част от природата и земното пространство се нарича природна среда. Естествените природни ресурси, като главен елемент на природната среда, имат определящо влияние върху стопанската дейност на човека.

От съществено значение за съществуването на общината са естествените природни ресурси за материално производство и за развитие на земеделието: метали, вода, топливо, дървесина, почви, вода за напояване, продуктивни животни и растения. Те са фактори за развитие на една или друга човешка дейност, за формиране на едно или друго направление в производствена сфера.

б) Икономически предпоставки

Формирането на ефективна икономика на териториалните единици е многостранен и сложен процес.

Развитието на една или друга стопанска дейност задължително се преценява от наличните природни и човешки ресурси- показатели като суровиноемкост, енергоемкост, трудоемкост, производствени връзки, транспортни разходи, потребление.

Големият въпрос в условията на пазарно стопанство е да се открие съотношението между централните подходи и регулатори и местните механизми на регионалното пазарно стопанство. Икономическите механизми за регионално въздействие намират все по- голямо приложение и включват: субсидиране на инвестициите, разширяване мрежата от нови работни места, финансово-кредитни, данъчни и други облекчения за инвестициите, разширяване участието на частния бизнес в конкретните регионални програми и т.н.

В условията на пазарна икономика се създадоха и предпоставки за децентрализация на производството и търговията чрез образуваните малки и средни дружества със и без общинско и държавно участие, в резултат на което се засили стопанската и търговска дейност и в малките общини.

в) Социални предпоставки

От социалните предпоставки за формирането и развитието на общините най- голямо значение имат: наличието на трудови ресурси, създаването на благоприятни условия за труд и почивка, осигуряване на трудова заетост, съществуването на подходяща демографска среда, задоволяване на населението с жилища и др.

г) Екологични

Екологичните предпоставки за формирането и развитието на общините са тясно свързани с природните условия, но се различават от тях по своя обхват. Става въпрос за чистотата на околната среда, представляваща част от пространството, включваща както неговите природни, така и обществените елементи и взаимоотношенията между тях.

Развитието на промишлеността, индустриализацията на селското стопанство и разрастването на автомобилния транспорт се съпровожда с влошаване на социално- техническите условия за живота на човека. Замърсяване на въздуха и почвите, разрушаване на почвите, увеличаване на шума и твърдите отпадъци в териториалните единици са глобален проблем на всеки многохиляден град. Стигна се дотам, че природата не може вече сама да възстанови щетите, нанесени и от промишленото производство. Колкото по-голямо е замърсяването на околната среда, толкова повече се обезлюдява общината и обратно, чистата околна среда привлича населението и допринася за увеличаване на социално-икономическото развитие на териториалните единици.

Акцентите в работата на местните власти показват, че у нас те са реален партньор на европейските структури и могат да изпълняват европейската политика - те са признати като отговарящи на високите евроизисквания за баланс на правомощия, отговорности и интереси, на децентрализация. И ако у нас се постигне такъв синхрон между местните власти и централната власт, при което да бъдат разпределени правомощията и отговорностите в управлението на всички сфери, това би помогнало в реализирането на политика, адекватна на европейската. Тогава няма да говорим за изземване на правомощия от местните власти при управлението на социалните дейности, за разделяне на управлението от финансирането в сферата на образованието, за принудителното субсидиране от страна на местните власти на държавни културни институти, без никакви правомощия за участие в управлението, за външно разпореждане със собственост и територии по общини, без да се зачита становището на местните власти. Със сигурност няма да говорим и за разпределение на бюджетни излишъци по незнайни механизми и за разпореждане в общински структури без знанието на общините[1].

Функции на общините

а) Социална функция

Социалната функция на общината е свързана с предоставената й компетентност в областта на образованието, социално подпомагане, развитието на спорта, отдиха и туризма с общинско значение.

При осъществяване социалната функция на общината се срещат редица трудности от организационен характер. Те са свързани с двойното подчинение. Двойното подчинение води до противоречие по отношение провежданата политика на общината и министерството. В това отношение би следвало да се даде по-голяма компетентност на местните органи на управление.

В условията на икономическа криза и масово обедняване на населението от съществено значение е социалната функция на общината в областта на помощите по Указа за насърчаване на раждаемостта, помощите по Правилника за социално подпомагане, издръжката на домовете за социални грижи и домашният социален патронаж и осигуряването на социалния отдих. Застаряването на населението в Република България налага общините да провеждат социално насочена политика и да заделят значителни средства за социални помощи и пенсии. Трябва да се спомене и значението, което придобиват общините в изследването си като райони, както и възможността те да определят своите социални приоритети, да ги съгласуват с държавната власт и да се търси компромисно решение въз основа на което да се решават отделните общински въпроси.

б) Културна функция

Културната функция на общината е тясно свързана с предоставената й компетентност по отношение на читалищата, театрите, оркестрите, библиотеките, музеите, самодейността, ритуалите и другите местни традиции и обичаи, както и по съхраняването и опазването на културни, исторически и архитектурни паметници с общинско значение.

в) Стопанска функция

Стопанската функция на общината е свързана с компетентността на общините по отношение на общинското имущество, общинските фирми, общинското финансово стопанство, благоустрояването, комуналното стопанства-водоснабдяване и канализация, топлофикация, улици и площади, паркове, градини, улично осветление, озеленяване, общински транспорт, общински перални, хотели, гаражи и гробища.

Икономиката в общината има комплексен характер и може да се разглежда в четири направления:

· Стопанско;

· Търговско;

· Финансово;

· Комунално – битово

Стопанската дейност на общините, при новите икономически условия, би следвало да намалява, като общинските фирми се приватизират частично или цялостно. Стопанската дейност на отделните общини не бива да се подценява като се разглежда и анализира само в контекста на отделна община, а като икономическо обединение на отделни общини в район. Именно икономическото (а и политическото) райониране и обединение способства за изграждане на общината като отделна самостоятелна единица и възможността като цяло за децентрализация в управлението.

В по-голяма степен трябва да се развие съвместната дейност на общината с други фирми и организации. Съвместната дейност се простира не само в рамките на общината, но и в икономическия район.

Особено внимание би следвало да се обърне на отдаване на общинското имущество под наем, за да може да се използва по- ефективно и да допринася за увеличаване на приходите по общинския бюджет. Необходимо е също така да се усъвършенствува нормативната база за определяне размера на наема, контрола по неговото събиране, отчитане и т.н.

Приоритетно би следвало да се развива строителството на обекти за водоснабдяване, канализация на градските улици и др. Голям проблем за общината е осигуряване на населението с паркинги и гаражи.

Финансовото стопанство е функция на общината, свързана с финансите на местните органи на управление.

Ниските приходи по местните бюджети, регламентирани от държавата, лишават общините от възможността да изпълняват своите функции, за това регламентирането на разширяване на компетентността на общините би довела до едно по-добро функциониране на административно-териториалната единица.

г) Екологична функция

Екологичната функция на общината е свързана с тяхната компетентност по опазване на околната среда. При новите икономически условия тя все повече се разширява. Общината е органът, който е най- заинтересован от предотвратяване замърсяването на околната среда на негова територия, затова тя трябва да има по-големи права от юридически, управленски, финансов и контролен характер.

Необходимо е разширяване компетентността на общината по провеждане контрол върху опазване на околната среда на тяхна територия.

2. Комплексен план за развитие на териториалните единици в България.

С разработването на плановете за комплексно развитие на териториалните единици се създават условия за решаването на следните основни задачи:

· Ефективно и комплексно развитие на стопанството на отделните селищни системи;

·Правилно разпределение и използване на трудовите ресурси;

· Осигуряване на пълно използване на икономическите възможности на територията при комплексно оползотворяване на природните ресурси;

· Задълбочаване на производствената специализация и концентрация на развитието на стопанството в териториалните единици;

· Задълбочаване на концентрацията и специализацията на производствената, техническата и социална инфраструктура в териториал-ните единици и съвместно използване на обектите на отделните подсистеми на инфраструктурата;

· Ефективно териториално насочване и разпределение на капиталните вложения;

· Регулиране на миграционните и урбанизационните процеси в обосновани икономически и демографски граници;

·Опазване и възпроизводство на природната среда.

Постигането на главната цел и решаването на основните задачи изискват прилагането на икономически подход и съответстващия му икономически механизъм. Комплексните планове за социално- икономическо развитие могат да бъдат:

· Прогнозни разработки - обхващат състоянието, перспективите, икономическата оценка на природните ресурси, развитието на основните отрасли, изменението на населението (по пол, възраст, квалификация), в т.ч.: трудовите ресурси, промените в селищната мрежа и перспективите за развитие на всяко населено място, развитието на обслужващите дейности и инфраструктурните елементи;

· Перспективни схеми за териториално разположение на производителните сили; перспективите се определеят и въз основа на териториялното разпределение, както и във възможностите на отделните общини да си взаимодействат; икономическите райони са с основно значение и когато става въпрос за икономическо или политическо «сътрудничество» община и държава, на преден план излиза подобно отношение но с цялостния район.

· Териториите представляват балансово обвързани документи, обхващащи оценката и разположението на отделните производства, свързани с териториалните баланси на трудоемкостта, материалоемкостта, енергоемкостта и водоемкостта, както и баланса на потреблението.

Комплексният план за развитието на отделните териториални единици съдържа следните раздели:

·Обща характеристика на териториалните единици;

- Икономическо развитие на отраслите на материалното производство и повишаване ефективността на общественото производство върху основата на ускореното внедряване на научно-техническия прогрес;

- Население, трудови ресурси, структура, културно-техническо равнище;

- Развитие на непроизводствената сфера като цяло, включително и комплексното обслужване на населението;

· Капитални вложения;

· Балансови разчети.

Значителна част от комплексния план на общината е бюджета. Основната му задача в териториален план е определянето на постъпленията и разходите за определен период от време.

Връзката между единния план за социално-икономическото развитие и градоустройствения план е социално- икономическата основа. Тя представлява документ, който съдържа основните насоки, параметри и показатели за развитието на териториалната единица.

3. Нормативна база за комплексното развитие на общините в България.

В теоретичен аспект комплексната политика може да се провежда на национално, регионално или фирмено равнище. Когато говорим за комплексно развитие, осъществявано на територията на общината, се разбират възможностите на местната власт да осъществява функциите си.

Европейската харта за местно самоуправление в чл. 1 дефинира, че: "Под местно самоуправление се разбира правото и реалната способност на местните власти да регулират и управляват в рамките на закона съществена част от обществените дела на своя собствена отговорност и в полза на своето население".

Според чл. 136 ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 2 ал. 1 от ЗМСМА "общината е основна административно- териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление".

Юридическата самостоятелност на общината под формата на юридическо лице се регламентира в чл. 136 ал. З от Конституцията на Република България и чл. 14 от ЗМСМА.

Основна териториална единица у нас е общината. По отношение на местната власт, до 1991 година, централизацията е явление с противоположна насока на самоуправлението и изисква пълно подчинение на местните властови органи на централната власт. Централизираните решения се спускат “отгоре”, независимо дали става въпрос за култура, здравеопазване, образование или финансови ресурси на съответната община или район. Постепенните демократични процеси в България неизменно водят до популяризиране и развитие на движението на регионализма и самостоятелността на местните власти. Държавата постепенно прехвърля повече функции върху регионите, включително и върху основните административно-териториални единици. Това се прави с цел, по-добър баланс между центъра и периферията, между активните и депресивните райони, по-бързо се подобрява инфраструктурата, управлението на редица дейности се приближава до хората^{^[2]}. След политическите промени през деветдесетте години на ХХ век, България оценява значението на местното самоуправление като фундаментална част от демократичните реформи. По време на прехода, както и в настоящия след преходен период, са извършени значителни промени и трансформации, които естествено засягат и областта на местното самоуправление и финансовата децентрализация. В България вече действат редица нормативни актове, в чиято основа е залегнал нов подход към финансовата автономност. Днес, когато страната се стреми към присъединяване към структурите на Европейския съюз, продължаващото укрепване на системата на местно самоуправление и финансовата автономност трябва да бъде сред основните й приоритети. В специализираната литература, се посочва, че “местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на местните власти да управляват обществените дела на територията на общината в полза на населението й.”^{^[3]}

Основната функция на държавната власт, в условията на финансова децентрализация е в отчитането на специфичните особености на всяка община или район, за да се подпомогне създаването на финансови механизми за развитието на общините в една или друга област. Авторите, които се занимават с тези проблеми изтъкват, че “...децентрализацията е в държавен интерес тогава, когато държавата чрез закони осъществява социалните принципи, както и принципите на справедливостта и солидарността...”^{^[4]}

Европейският опит сочи, че финансовата децентрализация е сложен, труден и противоречив процес. Като правило само големите индустриално развити или с големи курорти общини са напълно самостоятелни във финансово отношение. По-голямата част от общините допълват в някои случаи значително своите финанси чрез държавни субсидии. Ето защо, всяко преразпределение на ресурси между държавата и общините (като самостоятелни общини или като райони) трябва да почива на обективни индикатори и формули, така че местните власти да са в състояние да планират дейността си за години напред и да бъдат съпричастни към проблемите на икономическия растеж и заетостта на населението, както и при осигуряване на ресурси за инфраструктура, образование, социална защита и пр. Финансовата децентрализация на местните власти е постоянната тема в общия процес на децентрализация на местното самоуправление. В България, като главна тенденция може да се изтъкне намаляването на относителния дял на целевите субсидии за сметка на общите субсидии, в т. ч. и за инвестиции. Българското законодателство по този въпрос е в синхрон с европейските тенденции. Доколкото има дисхармония, тя е преди всичко резултат на управленската практика и на несъвършенствата на законодателната дейност по местното самоуправление.

Общината има право на собственост, която следва да използва в интерес на териториалната общност и на самостоятелен бюджет, регламентирани в чл. 140 и чл. 141, ал. 1 от Конституцията.

Законът за общинската собственост в чл. 8 ал. 1 регламентира правото на общината на придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с недвижими имоти и движими вещи - общинска собственост.

В чл. 2 са изброени обектите на общинската собственост.

Общинската собственост се стопанисва и управлява в интерес на населението в общината. В чл. 51 от Закона за общинската собственост се дефинира, че "стопанската дейност на общината се осъществява чрез еднолични търговски дружества с общинско имущество или чрез търговски дружества с общинско участие". Европейската харта за местно самоуправление изчерпателно формулира източниците на средства, с които общината да има възможност да осъществява дейността си.

Съществен напредък в създаването на възможности за разширяване обхвата на алтернативите за финансиране на местната власт са постигнати с приемането на Закон за общинските бюджети.

Бюджетния дефицит, формиран в процеса на съставянето на общинският бюджет, може да бъде в размер до 10 на сто от приходите по бюджета.

Бюджетния дефицит по решение на Общинския съвет се финансира от:

· Емисии на ценни книжа;

· Общински облигационни заеми;

· Заеми от финансови институции;

1) Извънбюджетни средства и други източници.

Въз основа на гореизложената методическа постановка могат да се направят следните изводи, отнасящи се до местната администрация:

Първият е свързан с определяне на структурите на местната администрация. Историческата практика у нас обособява като структури кметството, общината, околиите, окръзите, областите. Това са организационните структури на местната администрация. В световната практика съществува многообразие в наименованието на структурните единици на местната администрация. В Русия те се наричат крайове, губернии, във Франция - департаменти, в Германия - провинции. Всяка държава избира наименования, които отговарят на нейните традиции.

Вторият извод е свързан с определянето на специалистите, които следва да работят в структурата, т.е. определяне на персоналната Кохорта (Кадрова групировка). В нашата практика водеща роля между специалистите заема Кметът. Той е основна фигура на общинската структура и мениджър на общината. В Германия такъв специалист е министър-председателят на провинцията, в Русия - председателите на местните Краеви институции, в САЩ - губернатора на щата, т.е. в различните държави длъжностните наименования на лицата, които управляват съответната териториална единица, са различни.

Третият извод, който следва да се направи, е да се определят механизмите, чрез които ще се управлява местната териториална единица. Водещо място сред механизмите заема финансирането. Финансовите проблеми на териториалната единица заемат Ключово място в теорията и практиката на местното управление. Така е, защото определянето на издръжката на териториалните единици представлява сложен методически проблем. В световната практика се прилагат различни начини и подходи за финансиране.

Друг основен извод, който трябва да се направи е въз основа на възможностите за децентрализация между местна и централна власт в аспекта на икономическото и политическо райониране и възможностите не на всяка община, а на район да определя своите задачи и да определя своите приоритети в работата си, естествено под контрола и в частност финансирането на национално ниво.

4. Бюджетна система, Държавни приходи и държавни разходи.

Държавният бюджет представлява финансов план на макроикономическо равнище, който поставя в своя фокус философията и практиката на събирането и преразпределението на средствата за домакинствата и икономическия сектор.

Теорията и практиката на държавното финансиране познават два метода за събиране на средства за държавния бюджет:

- чрез данъци

- чрез дълг /вътрешен и външен, формиран на основата на емитирането на ДКЦ и различни видове облигации, продаваеми на международните финансови пазари/.

От икономическа гледна точка, съгласно Закона за устройството на държавния бюджет, последният обхваща приходите и разходите на държавата. От техническа гледна точка бюджетът представлява таблица, която има две страни – приходна и разходна. Когато фактически реализираните в края на бюджетния период приходи превишават извършените разходи, бюджетът приключва с излишък. В случаите, когато величината на държавните разходи е по-голяма от фактически постъпилите в бюджета приходи, последният приключва с дефицит. Съвпадение на двете величини е възможно само на теория. Следва да се прави разлика между предвиден и фактически реализиран бюджетен дефицит; ако държавата извърши повече от планираните разходи или не събере предвидените данъци, неданъчни и други плащания, фактическия бюджетен дефицит ще бъде по-голям от предполагаемия.

Чрез следната схема е представено нагледно разпределението на държавния бюджет:

Organization Chart

Схема 1.

Държавните приходи са част от националния доход представен на държавата, областите, общините и кметствата за покриване на техните разходи. Държавните приходи са специфични парични отношения с помощта на които се разпределя и преразпределя БВП и по конкретно националния доход с цел формиране на бюджетите на държавата, областите, общините и другите държавни органи.

В теорията се използват следните класификации на държавните приходи:

а) в зависимост от платците:

- приходи от физически лица

- приходи от юридически лица

б) в зависимост от сферите от които се акумулират държавните приходи:

- приходи от производствената сфера

- приходи от непроизводствената сфера

в) в зависимост от методите и формите за акумулиране на държавните приходи:

- данъчни приходи

- данъкоподобни приходи и (такси)

- неданъчни приходи (държавни кредити, заеми)

Публичните (държавни) разходи са част от финансовите ресурси в страната, която се насочва за развитие на държавното и общинско стопанство, жилищното строителство, културата, образованието и др.

Държавните разходи се класифицират в следните групи:

а) в зависимост от възможностите на държавните разходи да увеличават или намаляват БВП за страната:

- преки производителни разходи – влияят пряко върху увеличаването на БВП (инвестиции)

- непреки производителни разходи- влияят косвено върху повишаването на БВП ( здравеопазване, образование)

- непроизводителни държавни разходи – те не влияят по никакъв начин на БВП (охрана)

б) в зависимост от предназначението на държавните разходи

- текущи държавни разходи – разходи по икономически елементи т.е. текуща издръжка на държавата през годината (заплати, осигуровки, амортизации и др.)

- инвестиционни държавни разходи – разходи за инвестиции и модернизации

- трансферни разходи – разходи за субсидии ( от държавата към общините, кметствата и т.н), лихви по вътрешния и външния дълг

г) в зависимост от източника за финансиране на държавните разходи

- бюджетни разходи- те се финансират от държавният бюджет

- извънбюджетни разходи – финансират се от извънбюджетни финансови сметки.

5. Форми на трансфер между централния и местните бюджети.

Предоставянето на средства от централния /правителствения/ бюджет на общините е целесъобразно да се извършва въз основа на предварително уточнени и правно регламентирани правила и критерии. Наличието на критерии е достатъчно основание за вземане на решение от страна на централните държавни органи за определяне и предоставяне на съответните финансови средства на общините, необходими им за финансиране на дейностите, произтичащи от възложените им със закон или друг нормативен документ задачи. С предоставените на органите на местно самоуправление финансови средства да бъде възможно постигането на някои цели:

a) Материална заинтересованост в местните власти за рационално използване на финансовите /бюджетни/ средства в съответствие с възникналите проблеми, произтичащи от възложените им със закона функции и задачи.

b) Материална отговорност на същите власти за пестеливо и ефективно използване на бюджетните средства за възможно най-пълно задоволяване на обществените нужди, която отговорност произтича именно от липсата на правна /законова/ основа за предявяване от тези власти на допълнителни искания на средства от централния бюджет в случаите, че бъде допуснато неефективно влагане на предварително уточнени и отпуснати финансови средства.

В теорията са познати няколко начина на трансфер на финансови средства между централния и местните бюджети:

Първо: Трансфер на финансови средства от местните бюджети към централния бюджет. Наблюдава се когато акумулираните по съответния ред финансови средства в местните бюджети превишават предвидените за разходване суми, т.е. разходите по годишните бюджети на общините са по-малки от постъпилите чрез собствените приходни форми финансови ресурси.

Второ: Трансфер на бюджетни средства от центъра към общините – един от основните проблеми при този трансфер е свързан с начина на предоставянето на тези средства. Това може да стане, като необходимите суми се преведат в общ глобален размер и се даде възможност на местната власт да определи и да реши за какви конкретни обществени потребности да се използват. Възможни са и други форми на предоставяне на средства на местните съвети като субсидия за довършване на строителни обекти, за финансиране на отделни социално-културни разходи и т.н.

Трето: Целева субсидия. Нейното основно предназначение е да се осигурят финансови средства за конкретни дейности, с осъществяването на които да бъдат постигнати строго определени цели от общата държавна финансово-икономическа политика. Отпускането на целеви субсидии е свързано със спазването на предварително определени от държавата условия, които имат съществено значение за поддържането на обща балансираност в националното стопанство и за решаването на важни социално-икономически проблеми.

Четвърто: Осигуряването на необходимите финансови средства на местните съвети, освен чрез гореспоменатите форми е възможно да става и посредством прилагането на т.нар. режим на „преотстъпени” приходи. Тази форма е приложима, когато регулирането на финансовите взаимоотношения между централния бюджет и местните бюджети се извършва в условията на силно изразен централизъм в управлението на обществото и при прилагането на принципа на единство на бюджета, разбиран като начин за осигуряване на необходимите финансови средства на местните бюджети, независимо от акумулираните чрез определените по съответния законов ред собствени приходни форми.

Пето: Подходяща форма за трансфер на финансови средства от централния бюджет към местните съвети е системата от т. нар. „разпределяеми” държавни приходи.

Често при характеризирането на начините и формите за постигане на равновесие между приходите и разходите на местните бюджети се поставя знак за равенство между „разпределяемите” държавни приходи и „регулиращите /преотстъпени/” държавни приходи. Това е така поради факта, че един и същи данък може да се използва и като преотстъпен, и като разпределяем. По внимателният анализ на тези две форми на трансфер на бюджетни средства разкрива тяхното различие както по отношение на заинтересоваността на местните власти, проявяваща се при прилагането на едната или другата форма за акумулиране на финансови средства.

6. Бюджетна система на местните органи на самоуправление.

В икономическата литература бюджетната система се разглежда като съвкупност от отделните самостоятелни бюджети, обобщени в един държавен бюджет.

Формирането на бюджетната система зависи от следните фактори:

Основен фактор на бюджетната система са държавата и общината като институции. Държавата регулира финансовите отношения, свързани с формирането и използването на централизирания й паричен фонд и бюджетите на местните органи на управление и създава тяхната обществена реализация, посредством финансовото право. От своя страна общинските съвети приемат решения, с които регламентират начина на акумулиране на приходите от операции с общинско имущество, глоби и конфискации и някои местни такси, като тези приходи се акумулират и в последствие разпределят между отделните райони като контрола и координацията остава на общината.

· Административно- териториално деление на страната. Колкото по- сложно е това деление, толкова повече са структурните звена на бюджетна система;

· Икономическия механизъм изпълнява съществена роля при изграждането на бюджетната система. Неговите елементи определят и част от елементите на бюджетната система.

· Принципите на изграждане на бюджетната система. Основен принцип е единството. То се изразява в:

- органичното включване на нисшестоящите бюджети в състава на по-горестоящия бюджет;

- в единна приходна система, при която основните приходи са общи за всички звена;

- в обединяването на бюджетните учреждение в единен управленски механизъм и в тесните взаимоотношения между тях при провеждането на бюджетната политика.

· Автономност на местния бюджет- от съществено значение при изграждане на бюджетната система на местните органи на управление е този принцип. Той се изразява в предоставяне на местните бюджети на самостоятелни приходни форми и възможности на местните органи на управление за вземане решения по организация на местния бюджет.

Разкриването на същността на бюджетната система е свързано и с формирането на нейните елементи.

Всеки елемент на бюджетната система има конкретна цел, която е част от целта на бюджетната система като цяло. Отделните елементи на бюджетната система не са равностойни.

· Централният, първостепенният елемент лежи в основата на бюджетната система и влиза във взаимодействие с всички останали елементи.

· От друга страна производните, второстепенните елементи на бюджетната система оказват въздействие върху централния.

Формите се подразделят на икономически и административни:

- Икономическите форми представляват способ за проявление на икономическите закони. Те подлежат на планиране, изчисляване, контролиране и други субективни дейности.

- Административните форми са свързани с управлението на бюджетните процеси. Те обхващат отделните етапи при съставянето и изпълнението бюджетите на местните органи на управление.

Тясно свързани с формите са и методите. Те представляват способ за използване на конкретните форми за въздействие върху финансовите отношения.

· Бюджетната политика е друг елемент на бюджетната система. Важно място в бюджетната система заема правната регламентация. С финансово-правните норми се регулират отношенията, които възникват с финансовата дейност на общините и техните органи по повод разпределението на паричните средства, необходими за социално- икономическото развитие на териториалните общности.

Съществен елемент в бюджетната система на местните органи на управление са органите, учрежденията и институциите. Действията на бюджетните органи се определят от финансовите отношения по формирането и използването на местните бюджети и от бюджетната политика на местните органи на управление. Те използват създадените форми, методи и правна организация за осъществяване на бюджетните процеси.

От казаното дотук, може да се направи изводът, че бюджетната система на местните органи на управление в общината и отделните райони представлява съвкупност от взаимносвързани елементи, които се изразяват чрез финансовите отношения, възникващи по повод формирането и използването на местните бюджети и законодателно установените принципи, форми, методи, органи и учреждения за осъществяване на бюджетната политика.

Бюджетната система на местните органи на управление изпълнява следните функции:

·Формиране бюджетите на местните органи на управление;

·Разпределение на средствата между бюджетните звена;

·Използуване на средствата по бюджетите на местните органи на управление;

· Контрол при формирането, разпределението и изразходването на бюджетните средства.

Чрез бюджетната система на местните органи на управление се осъществява формирането на местните бюджети.

Посредством използването на различни форми и методи финансовите

органи извършват акумулиране на част от доходите на физическите и юридическите лица в бюджетите на общините.

Потребностите на общините от формирането на свои бюджети се обуславя от:

· Необходимостта от набиране на средства зафинансиране на образованието, културата и другите социални дейности от местно значение;

· Нуждата от изграждане на обекти за задоволяване на потребности на населението от отопление, осветление, водоснабдяване, канализация и други подобни;

· Необходимостта от осигуряване градски транспорт, достъпен за всички слоеве на населението;

· Нуждата от осигуряване на гражданска защита, безопасност на движението, ред и сигурност;

·Необходимостта от управление на общините и кметствата.

Бюджетните средства трябва да се разпределят по начин, при който се получава най- висок ефект.

Разпоредителите с бюджетни средства по местните бюджети от първа степен са кметовете на общините, от втора степен- кметовете на районите, влизащи в състава на общината, а от трета степен - ръководителите на подведомствените бюджетни учреждения.

Контролната функция на бюджетната система заема особено място. Тя е тясно свързана с функциите: формиране бюджетите на местните органи на управление, разпределение на средствата между бюджетните звена и използване на средствата по бюджетите на местните органи на управление.

Контролната дейност по формирането и използването на паричните средства по местните бюджети се извършва от финансовите органи на три институции: Териториалното управление на данъчната администрация към НАП, клоновете на Държавен финансов контроли и поделенията на Сметната палата.

Всичко това налага разширяване правата на местните финансови органи по провеждане на контрола и създаване на условия за по- добра събираемост на дължимите данъци и такси от общинските търговски дружества и едноличните търговци.

Източници за финансиране и кредитиране на общинските бюджети

Общото икономическо състояние на държавата ни се отразява напълно и върху финансовото състояние на общините. Финансирането на общинските бюджети е регламентирано в Закона за общинските бюджети. С този закон се урежда съставянето, приемането, изпълнението, приключването и отчитането на общинските бюджети, бюджетните взаимоотношения между общините и републиканския бюджет и режима на извън бюджетните средства на общините.

Всяка община има свой самостоятелен бюджет, който е самостоятелна финансова сметка за приходите и разходите на общината за една бюджетна година.

Тази част от бюджета се формира на основата на собствени приходи и преотстъпени на общината държавни приходи, субсидии и субвенции от републиканския бюджет.

Ø +) Собствени приходи са:

· местните и други данъци, определени със закон:

- Данък върху недвижимите имоти;

- Данък върху наследствата;

- Данък върху даренията;

- Данък при възмездно придобиване на имущество;

- Данък върху превозните средства;

- Данък върху печалбата от лица с над 50% общинско участие;

- Други местни данъци, определени със закон.

· местни такси за:

- Битови отпадъци;

- Ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари,

- площади, улични платна;

- Ползване на детски ясли и градини, лагери,

- общежития, домове за социални грижи и други

- форми на обслужване;

- Ползване на курорти;

- Добив на кариерни материали;

- Технически и административни услуги;

- Кучета;

- Откупуване на гробни места;

- Охрана и опазване на земеделски имоти;

- Други.

· приходи от предоставяните от общината услуги и права

· глоби и имуществени санкции

· лихви, неустойки и други неданъчни приходи

· наеми и други собствени приходи

· управлението и разпорежданетос общинско имущество

+) Преотстъпени държавни приходи- те са определени със закон.

+) Субсидии и субвенции от републиканския бюджет са:

· общите субсидии, определени със Закона за Държавния бюджет на Република България

За СГО през 2006 година са отпуснати общи субсидии около 30 млн.лв.

· целеви субсидии- за придобиване на ДМА и за изпълнение на регионални програми и проекти от национално значение.

· За СГО сумата през 2007 година е 45 млн.лв.

· Субвенции - в конкретните случаи суми, предоставени целево от държавния бюджет под определени условия.

-) Разходи на общината

В разходната част на общинския бюджет се предвиждат бюджетни кредити за:

· Социални, образователни, културни, спортни и туристически дейности на общината;

· Устройство и развитие на територията на общината, комунални и благоустройствени дейности;

· Стопанисване и управление на общинската собственост;

· Административно и техническо обслужване на населението:

· Дейности по опазване на околната среда;

· Дейности по опазване на обществения ред и на собствеността на населението и общината;

· Издръжка на общинския съвет и на общинската администрация;

· Информационно осигуряване;

· Придобиване на ДА;

· Рекламно- информационни разходи за привличане на инвеститори;

· Съвместни дейности с други общини, предприятия и с държавата от взаимен интерес;

· Влагане на имущество в стопанска дейност;

· Дейности, свързани с отбраната и въоръжените сили на страната;

· Дейности по защита на населението от бедствия и аварии:

· Набиране на статистическа информация;

· Реализиране на международни програми на територията на общината;

· Погасяване на ползвани заеми;

Вноски в републиканския бюджет, определени със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.

7. Общинският съвет и общинската администрация като органи за местно самоуправление и взаимодействията между тях. Функции на общините.

Конституцията на Република България установява, че нашата страна е единна държава с местно самоуправление. Общината е основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление и в която се създават и органите на местното самоуправление.

Основният въпрос в рамките на общината е възможността за самоорганизиране. Най-важна тук е ролята на самоуправлението.

Основният нормативен акт, който урежда обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация е Законът за местното самоуправление и местната администрация.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗМСМА общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Тук населението се изявява като политически активен субект на управлението на собствените си проблеми в рамките на населеното място и на общината като система от различни компоненти.

Общината е непосредствено възникнала автономна в определени рамки общност на населението върху част от територията на страната, която се основава на принципа на самоуправлението в едно или няколко населени места, при самостоятелно упражняване на властта за задоволяване на собствени местни или корпоративни интереси, на основата на самостоятелно поемане на отговорност и при законово установени връзки и зависимости с централната администрация. Органите за управление и техните основни правомощия са установени в Конституцията и законите, като най-важните от тях произтичат от избора на населението, което участва в управлението на общината както чрез избраните от него органи, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание.

В общините се избират общински съвети и кметове на общини.

Общинският съвет и общинската администрация са два взаимно свързани обуславящи се органа на местната власт. Те имат един и същи обект на управление – общината като цяло с нейната територия, население, природни ресурси, производствена база, инфраструктура и отделните дейности, отрасли и процеси.

Различна е само ролята им в общия цикъл на управление:

- общинският съвет е органът, който взема решения по основните проблеми на общината и нейното население, като неговата дейност се характеризира със следното – приема, утвърждава, определя, избира, одобрява, делегира, контролира;

- общинската администрация осигурява дейността на общинския съвет и оперативно управлява отделните дейности, отрасли и процеси с общинско значение, като тя реализира всички функции на управлението – анализ, планиране, координиране, организиране, контрол.

Стратегическата функция на общинския съвет е една от водещите негови функции. Той е органът, който приема стратегии, прогнози, програми и планове за развитие на общината.

Общинският съвет е орган на местното самоуправление и се избира от жителите на общината при условия и по ред, определен в Закона за местните избори.

Общинският съвет определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите в сферата на :

- общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси, данъци и такси, общинската администрация;

- устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея;

- образованието;

- здравеопазването;

- културата;

- благоустрояването и комуналните дейности;

- социалните услуги;

- опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси;

- поддържането и опазването на културни, исторически и архитектурни паметници;

- развитието на спорта, отдиха и туризма;

- и други, подробно изброени в чл. 21 ЗМСМА.

Освен това общинският съвет приема правилници, наредби, решения и инструкции по въпроси от местно значение, които се изпращат на областния управител и на кмета на общината и се довеждат до знанието на населението чрез средствата за масово осведомяване и/или Интернет.

Общинският съвет приема правилник за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация.

Общинският съвет няма самостоятелен щат. Неговата дейност се подпомага и осигурява от общинската администрация, в чиято структура се създава звено, което подпомага и осигурява работата на общинския съвет. Служителите в това звено се назначават и освобождават от кмета на общината по предложение на председателя на общинския съвет.

Правомощията на общинския съвет и общинските съветници са подробно уредени в глави трета и четвърта, а тези на постоянните комисии на общинския съвет – в глава шеста ЗМСМА.

Орган на изпълнителната власт в общината е кметът на общината, който също се избира пряко от населението по условия и по ред, определени със Закона за местните избори.

Правомощията на кмета са подробно изброени в глава пета ЗМСМА.

Кметът на общината:

- ръководи цялата изпълнителна дейност на общината;

- насочва и координира дейността на специализираните изпълнителни органи;

- назначава и освобождава от длъжност заместник-кметовете на общината, кметските наместници, ръководителите на звената на издръжка от общинския бюджет, началниците и служителите в общинската администрация, налага предвидените от закона дисциплинарни наказания;

- отговаря за опазването на обществения ред, като за осигуряването му издава писмени заповеди, задължителни за началниците на съответните полицейски служби;

- организира изпълнението на общинския бюджет;

- организира изпълнението на дългосрочните програми;

- организира изпълнението на решенията на общинския съвет и се отчита пред него за това;

- организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите, от актовете на президента на републиката и на Министерския съвет;

- възлага изпълнението на своите функции на кметовете на кметствата и районите, координира и осъществява контрол за целесъобразността и законосъобразността при тяхното изпълнение, осъществява контрол по законосъобразността на актовете и действията на кметовете на кметства при изпълнение на техните правомощия и има право да отменя техни актове;

- поддържа връзки с политическите партии, обществените организации и движения, както и с други органи на местното самоуправление в страната и в чужбина;

- организира и провежда дейността по защитата на населението при бедствия и аварии;

- възлага или разрешава изработването на устройствените планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея и одобрява определени устройствени планове при условията и по реда на ЗУТ, както и организира изпълнението им;

- изпълнява функциите на длъжностно лице по гражданско състояние, или може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата, в които се поддържат регистри за гражданското състояние, кметските наместници и на други длъжностни лица от общинската администрация;

- представлява общината пред физически и юридически лица и пред съда;

- осигурява организационно-техническото обслужване на общинския съвет;

- утвърждава устройствения правилник на общинската администрация;

В изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди.

Взаимодействието на общинския съвет с общинската администрация се осъществява посредством административното звено по чл. 29а, ал. 2 ЗМСМА, което подпомага и осигурява работата на общинския съвет.

Звеното се състои от определен брой сътрудници, посочени от председателя с решение на общинския съвет. Същите координират и подпомагат дейността на общинския съвет.

Звеното е на пряко подчинение на общинския съвет и служителите в него се назначават от кмета на общината по предложение на председателя на общинския съвет, като него могат да бъдат включени и експерти на граждански договори, които да подпомагат дейността на общинския съвет и неговите постоянни комисии.

Структурата на общинската администрация се одобрява от общинския съвет по предложение на кмета на общината.

Изходна база за изграждането на тази структура са определените със законите и другите нормативни актове функции на общината и на органите на местното самоуправление.

Изграждането на организационно-функционална структура на общинската администрация се основава на правото на местните власти сами да определят своите вътрешни структури с оглед да ги приспособяват към специфичните си нужди и за да осигурят ефективно управление.

Организационно-функционалната структура на общинската администрация обхваща групирането на дейности, функции и задачи по структурни звена и породените от това отношения между тях.

Предложението на кмета включва:

- обща структура на администрацията на общината, включително отделните звена включени в съответните дирекции, както и тази на кметствата;

- обща численост на служителите в администрацията както и числеността на държавните служители;

- справка за длъжностното разпределение на служителите в администрацията.

Кметът на общината внася за одобрение проект на структурата на общината заедно с устройствен правилник на администрацията на общината. Предоставя се приложение към структурата на общинска администрация с подробна блок-схема на отделните звена и дирекции със съответните взаимовръзки, подчиненост и комуникативност.

Общинският съвет може да подпомага с финансови средства общински предприятия и търговски дружества с общинско участие, чиято дейност е свързана със задоволяване потребностите на населението.

Кметът на общината организира изпълнението на решенията на общинския съвет и се отчита пред него за това. Изпраща на общинския съвет актовете си, издадени в изпълнение на неговите решения в 7-дневен срок от издаването им.

Общинският съвет с решение, взето с мнозинство повече от 2/3 от общия брой на съветниците прекратява предсрочно пълномощията на кмета на общината или кметовете на кметства при трайна невъзможност или при системно неизпълнение на функциите си за повече от 3 месеца.

Общинският съвет може да създава служби на общинската администрация в отделни кметства, населени места или в части от тях и определя функциите им.

Общинският съвет определя размера на трудовите възнаграждения на кметовете в рамките на действащата нормативна уредба и средствата за работна заплата на персонала от общинския бюджет по предложение на кмета на общината.

ГЛАВА ВТОРА

ФИНАНСОВ АНАЛИЗ И РАЗХОДНО ОТЧИТАНЕ НА ОБЩИНА СОЗОПОЛ

1. Структура и дейност на Община Созопол.

Община Созопол заема територия от 526,96 км2 в централната източна част на Бургаска област. На север граничи с община Бургас, на запад - с община Средец, на юг - с Приморско и Малко Търново, а на изток - с Черно море. Основна черта на съвременния й облик е рекреационният туризъм. Класирана по реализирани нощувки и приходи, Созопол отстоява пета позиция[5]. Близостта до гр. Бургас[6] облагодетелства общината както по отношение на туристическите потоци[7], така и в реализацията на инвестиционни инициативи. Демографската маса от 13901 жители (2004 г.) е разпределена в общинския център – гр. Созопол (4648 жит.) и 12 села. Старинният Созопол е културния “репер” на южното Черноморие Освен с уникалната атмосфера от експонираните хилядолетни пластове на много култури, той привлича и с битието си на средище за съвременното българско изкуство.

Контактът с морето се осъществява чрез мрежа от пристанища и пристани за рибарски лодки[8]. Живописният бряг с богати композиции от уютни заливи и плажни ивици (над 1100 дка) съдържа капацитет от 67000 плажни места. Вътрешността е съчетание от равнинни, хълмисти и ниско-планински терени. Почвено-климатичните комплекси са благоприятни за селско стопанство, но съвременното му развитие е далеч под ресурсния капацитет. Силно доминиращ в общинската икономика остава ваканционният морски туризъм.

Селищната мрежа на общината съдържа 12 села и 1 град – Созопол (4648 жит.), попадащ в категорията “много малки градове”. В групата на селата има само едно от категорията[9] “големи”[10] , две “средни”[11], 7 “малки” и 2 “много малки” села. За разлика от много други общини, Созопол още няма напълно или почти обезлюдени села.

Градът е функционален, но не и пространствен център на общината. Формират се два района с контрастни различия – “крайбрежен” и “вътрешност”. Периферното разположение на общинския център, ниският клас пътища и липсата на “мрежови” пътни връзки, затрудняват достъпността му от централната и югозападната част на общината. Преобладаващите релефни особености (ниско-планински и хълмист пресечен терен) предопределят сравнително рядка, но равномерна селищна мрежа. Естествено ненаселени остават само Медни рид и части на планина Босна.

Средната селищна гъстота (2,2 селища на 100 км²), е над два пъти под тази за страната (около 5). Отчитайки и демографската маса, гъстотата на населените места в крайморската част е с много по-благоприятни измерения. Средното отстояние между населените места е около 5 км, което би било добра предпоставка за формиране и функциониране на една жизнена териториално-селищна общност, ако се реализират липсващите пътни връзки.

По степен на урбанизация (33% градско население), община Созопол е далеч под средната стойност за страната – 70%. Останалата демографска маса от 67% е разпределена в равномерна мрежа от села. Икономическият им облик (с изключение на крайбрежните[12]) е селскостопански, с подчертан само възпроизводствен характер. Като цяло, в селата липсват възможности за трудова заетост, обезпечаваща жизнена кариера на млади хора. Обслужващите функции са съсредоточени изключително в града и по крайбрежието.

Структурата на първичния социален сервиз е почти огледален образ на категорията селища и възрастовия профил на населението им. В 5 от селата[13] не функционират училища, а в 7 няма лекарски практики[14]. Центърът компенсира с пълен набор от добре развити услуги на селищно и общинско ниво, но със затруднен пространствен достъп от вътрешността.

По степен на благоустроеност, селата имат сходни характеристики - всички са електрифицирани и водоснабдени (но тези от вътрешността са с остър недостиг на вода), във всички отсъства канализация. Сравнима е и благоустроеността на уличната мрежа - някога изградена с трайна настилка, сега е повсеместно в лошо състояние. Обобщената оценка за град Созопол по този показател би била мозайка от нормален стандарт на благоустроеност (преобладаващ) и недоизградени или амортизирани зони.

Като физическа структура, селищната мрежа е сравнително добре развита, балансирана тъкан върху цялата територия на общината. Дисбалансът (поляритетът) се дължи на достъпността, на демографските и функционалните характеристики. Общината има нужда от целево създаване на вторичен опорен център – “балансьор”.

Територията на община Созопол носи следите на всички исторически епохи. Тракийско, елинско, византийско, възрожденско и съвременно присъствие са напластявали култура и ценности. Високата културно-историческа и познавателна стойност на уникални паметници от античната и средновековната българска епоха, превръщат Созопол в поле за изследвания, база за туристически продукти, “културен гръбнак” на настоящите поколения и “мост” за прехвърляне на ценности към бъдещите. Обявяването на Старинен Созопол за архитектурен и археологически резерват[15] е признание за националното му значение.

Демографска характеристика (Подробни таблици в Приложение 2)

Постоянното население на община Созопол наброява 13901 д.[16] (2004 г.) – 3,3% от населението на област Бургас. Населението на останалите 12 общини е в диапазона от 5 до 30 хил.д. Созопол е сред общините със силно пулсиращ брой на пребиваващите, свързан със сезонността и мащабите на морския туризъм. Това оказва значително влияние върху потребностите за развитие на социалната и техническата инфраструктура.

В демографското развитие на община Созопол се четат три основни периода - нарастване до средата на миналия век, плавно намаление за периода 1956-2002 г. и стабилизиране със слаб прираст – след 2002 г. Самият гр. Созопол също нараства след 2002 г. (в продължение на 10 години преди това е бил с отрицателен прираст). Като цяло, демографските характеристики през последните 50 години са се развивали плавно, без резки промени.

Селското население (66,6% към 2004 г.) следва същите процеси – плавно намаление до 2002 и слаба тенденция на увеличение след това.

Сравнена с тази на областта, плановия район и страната, възрастовата структура на населението на община Созопол е по-неблагоприятна (заради влошения възрастов профил на селското население). За периода 2001-2004 г. се очертават следните тенденции: намалява броят/делът на младите хора до 15 г., нараства броят/делът на контингентите от 15 до 64 г. (от тях основно се формира работната сила), нараства абсолютният брой на възрастното население (на 65 и повече години), при запазване на неговия относителен дял от общото население на общината.

Съотношението между трите основни възрастови групи за община Созопол (0-14 г.: 15-64 г.: 65+) е съответно 3,7: 65,6: 20,7%. Делът на младите генерации е 1,5 пъти по-нисък от този на възрастните хора. Град Созопол е със сравнително по-благоприятна възрастова структура - с много висок дял на лицата във възрастовата група 15-64 г. (73,4%), с дял на децата (12,1%), близък до средния за страната (13,8%) и за областта (14,8%).

Естественото движение е един от основните фактори за динамиката и възрастовата структура на населението. В периода след 2000 г. са се раждали по 100 -115 деца. Коефициентът на раждаемост[17] през 2004 г. е 8,1‰ – под средния за областта (10,3‰), и страната (9,0‰). Смъртността е със значително по-високи стойности – 14,4‰ през 2004 г. През 2004 г. няма умрели деца до 1 г., а в предходните години - по 1-2 деца от живородените. Естественият прираст е отрицателен, с по-големи отрицателни стойности в сравнение със средните за областта и страната.

За 2001-2004 г. коефициентът на естествен прираст за община Созопол е в диапазона от –9,3‰ (през 2001 г.) до –6,3‰ (през 2004 г.).

Механичният прираст е относително по-динамичен. За същия период, той преминава от отрицателен към положителен (2003-2004 г.). През 2004 г. в общината са се заселили 436 човека при 267 изселвания.

При запазване на сегашните тенденции, населението на общината би могло да се стабилизира около ниво от 14 хил. д. (разчитайки на механичен прираст, компенсиращ отрицателното естествено възпроизводство).

Основна качествена характеристика на населението е образователното равнище. За периода между последните две преброявания е регистрирано абсолютно и относително нарастване на лицата с висше, полувисше и средно образование (тенденция, валидна и за високите статистически нива – областно и национално). През 2001 г., населението с високо образователно равнище съставлява 38,5% от лицата на 7 и повече години (при 52,0% средно за страната, 49,4% - за област Бургас). Образователното равнище на селското население е значително по-ниско. Етническият състав е хетерогенен - 83,8% българи, 10,3% роми, 5,1% турци, 0,8% - други. В абсолютно изражение, българите намаляват, докато ромската и турската общности се увеличават. Основно вероизповедание е християнското (90,4%).

Обобщение

Благодарение на механичен прираст, компенсиращ умерения отрицателен естествен прираст, населението на общината слабо нараства. Делът на трудоспособните хора е висок, но младите намаляват. Образователното равнище нараства, но е чувствително под средното за областта и страната.

Заетост и безработица

Икономически активните лица[18] в община Созопол наброяват 5502 д. (2004 г.). Коефициентът на икономическа активност е 45,8%[19] - по-нисък от средния за страната (55,3%), Югоизточния район за планиране (56,3%) %) и област Бургас (57,3%). Коефициентът на заетост (17,7% - 2003 г.) е значително под средния за областта (37,6%) и страната (42,4%). Обяснява се поради подчертаната сезонност на доминиращите стопански сектори - туризъм, селско и горско стопанство. Броят на заетите пулсира от 3334 д. през 2001 г. на 1827 д. през 2002 г. и 2093 д. през 2003 г. (вж. фиг.).

Измененията в заетостта по сектори на икономиката (първичен, вторичен и третичен) не са големи. Наблюдава се нарастване на делът на заетите в третичния сектор (услугите), намаление - в първичния сектор (селско, горско, ловно и рибно стопанство) и запазване на делът на заетите във вторичния сектор на икономиката (добивна и преработваща промишленост, производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, строителство). Разпределението на заетите по сектори на икономиката през 2003 г. е съответно: първичен - 7,1%; вторичен – 17,5%; третичен – 75,4%.

Безработица.

Равнището на безработица в община Созопол (11,88%[20] - 2005 г.) е по-високо от средното за страната (10,73%) и областта. Регистрираните безработни през 2005 г. са 654 д. От тях, до 29 г. вкл. са 202 д. (30.9%, при 24,5% за BG). Основни причини за високата безработица сред младежите са: несъответствие между търсене и предлагане в пазара на труда, стремежът на работодателите да наемат изградени професионалисти, липса на квалификация, специалност и професия сред част от безработните младежи. Над 70% от безработните лица са без квалификация и с ниско образователно равнище. Тази група съдържа и продължително безработните. Т е прогресивно губят шансовете си за възобновена или нова трудова кариера. Националните и регионални програми за заетост са недостатъчни и неефективни за осезателно решаване на този проблем.

Основен проблем в заетостта е подчертаната й сезонност и прогресиращо свиване в аграрния сектор и индустрията. Огледалният феномен, безработицата, се подхранва и от несъответна квалификация (включително и за туризъм), неграмотност (сред ромите) и десоциализация (нежелание за намиране на работа).

Администрация

Съветниците от Общинския съвет и кмета се избират директно. Общинският съвет се състои от 41 съветници, които се избират за период от 4 години. Разпределението на общинските съветници по политически партии е както следва:

- Коалиция “Социалисти и социалдемократи за Добрич”: 12 съветника

- НДСВ: 9 съветника

- СДС: 5 съветника

- Коалиция “Нашият град”: 4 съветника

- БСД: 2 съветника

- ССД: 2 съветника

- ДПС: 2 съветника

- БЗНС – Народен съюз: 1 съветник

- ВМРО – Българско национално

движение: 1 съветник

- Коалиция “Коалиция за Добрич”: 1 съветник

- БСДП: 1 съветник

- Движение Гергьовден: 1 съветник

Политическите приоритети са определени в дългосрочен план за развитие на общината (до 2013 г.). В съответствие с плана общината възнамерява да развие икономиката, човешките ресурси, да предприеме мерки за подобряване на инфраструктурата и за опазване на околната среда.

Въпреки присъствието на много политически партии, в Общинския съвет няма разногласия по отношение на политиката на общината и до настоящия момент Общинския съвет не е имал нито едно сериозно възражение срещу нито едно от предложенията на кмета. В основни линии, няма трудности при гласуването на бюджета за следващата година.

Отговорности на община Добрич

Отговорностите на общината се делят на общински отговорности и отговорности делегирани от държавата.

Отговорностите на общината са в следните сфери:

· Развитие на градската среда (улици, паркове, улично осветление) и комуналните услуги (водоснабдяване и канализация, сметосъбиране, електрификация, топлоснабдяване и комуникации)

· Детски градини и ясли.

· Образование (делегирани отговорности)

- Основно и средно образование

· Здравеопазване (делегирани отговорности): медицински и социални грижи, и др. Според нормативната база, общината е задължена да осигури финансиране за закупуване на оборудване, за поддръжка и покриване на текущите разходи на публичните медицински центрове.

· Социални грижи.

· Опазване на околната среда, култура, поддръжка на паметници и спортни съоръжения.

Здравното обслужване на населението на територията на Община град Добрич е организирано от добре изградена и структурирана мрежа от здравни заведения, както следва:

§ “Многопрофилна болница за активно лечение - Добрич” АД - със смесено участие между държавата и общините от Област Добрич;

§ “Диагностично-консултативен център І – Добрич” ЕООД - със 100 % общинско участие;

§ “Диагностичен-консултативен център ІІ - Добрич” ЕООД - със 100 % общинско участие;

§ “Стоматологичен център І - Добрич” ЕООД - със 100 % общинско участие;

§ “Областен диспансер за психични заболявания със стационар Д-р Петър Станчев” ЕООД - със 100 % общинско участие;

§ “Дом за медико-социални грижи за деца от 0 до 3 годишна възраст”;

§ “Медицински център “Вива Феникс” ООД;

§ “Авицена” ООД;

§ “Регионална инспекция за опазване на общественото здраве”;

§ “Първичен здравен център”;

§ Училищно здравеопазване

§ Детски ясли, Детска млечна кухня.

Поликлиниките и диспансерите са преобразувани в Еднолични дружества с ограничена отговорност - ЕООД с органи на управление едноличния собственик на капитала - представляван от Общински съвет град Добрич и Управителят на дружеството. Доболничната и извънболничната помощ се реализира от Диагностично-консултативни центрове и индивидуални медицински практики.

Мрежата на детските заведения в Общината към м. април 2005 г. обхваща 16 /шестнадесет/ целодневни детски градини с 5 /пет/ групи извън основните сгради, с общ брой деца – 2 015, 11 /единадесет/ полудневни групи към училищата с 202 деца. Осемдесет и девет процента /89,0 %/ от живородените деца с постоянен адрес в град Добрич и на предучилищна възраст са обхванати в общинските детски градини. През 2003 и 2004 година децата в детските градини са били съответно: 2 722 и 2 132.

Структурата на общинските училища се състои от 10 /десет/ основни, 5 /пет/ средни общообразователни /СОУ/, 3 /три/ професионални гимназии, Спортно училище, Ученическо общежитие, Център за работа с деца /ЦРД/, Център за ученическо, техническо и научно творчество /ЦУТНТ/ и Ученическа спортна школа /УСШ/. Тенденция е намаляване броя на персонала, зает в целодневните детски градини и общинските училища. Променено е и съотношението педагогически и непедагогически персонал. Ако през учебната 1995/1996 година то е било 66,6 % към 33,4 %, то през 2004/2005 година е 75,4 % към 24,6 %. Тази тенденция на увеличаване дела на педагогическия персонал за сметка на непедагогическия води до нарастване на средната месечна брутна работна заплата в сферата на образованието, която е по-висока от средната за страната. Ежегодно се увеличава професионално-квалификационното равнище на педагогическите кадри.

Основните организации и дейности в общинската културна инфраструктура, според формата на управление и финансиране са както следва:

Държавни културни института:

- Драматичен театър “Йордан Йовков”

- Държавен куклен театър “Дора Габе”

Общински културни института (държавни делегирани дейности):

- Библиотека “Дора Габе”

- Исторически музей

- Художествена галерия

Общински културни института (общински делегирани дейности):

- Български камерен оркестър

- Духов оркестър

- ПФА “Добруджа”

- Детски хор и Хор “Добруджански звуци”

На територията на Общината функционират три читалища.

Регистрираните спортни клубове в обществена полза са 30 и в частна полза 5. Двадесет и един от спортните клубове са обединени в ОСК "Добруджа", регистриран като сдружение с нестопанска цел. На територията на Община град Добрич е регистриран и един професионален спортен клуб ПФК”Добруджа”.

В Община град Добрич има 6 /шест/ закрити спортни бази и 4 /четири/ открити, които се стопанисват от "Спортни имоти" ЕООД - със 100 % общинско участие, чийто основен предмет на дейност е поддръжка и експлоатация на спортни обекти, организиране и провеждане на спортни мероприятия. Тези бази се ползват безвъзмездно от спортните клубове в град Добрич.

На територията на община град Добрич е изградена сравнително добра мрежа от заведения за предоставяне на социални услуги. Тази мрежа обхваща най-рисковите групи от населението, а именно- възрастни самотни хора, лица със тежки увреждания, деца с увреждания. Социалните услуги, които се предоставят, са както следва:

§ Социални услуги, предоставяни от специализирани институции:

- Дом за стари хора град Добрич

- Приют за безнадзорни деца

- Социални услуги, предоставяни в общността:

- Дневен център за деца с увреждания

- Център за социална рехабилитация и интеграция

- Домашен социален патронаж

- Социален асистент

- Клубове на пенсионера

Транспорт и инфраструктура

Град Добрич е вторият по големина икономически център в Североизточна България, административен център на Община град Добрич и Област Добрич. Разположен е между Черно море и река Дунав, в Дунавската хълмиста равнина върху Добруджанското плато - на 45 км от аерогара Варна и на 35 км от пристанище Балчик. Частта от черноморското крайбрежие, която принадлежи на региона, има дължина 110 км.

Територията на региона се пресича от шосейни пътища - към Черноморското крайбрежие‚ международния транзитен път по транспортния паралел “Север-Юг” – Румъния, Молдова, Полша, Украйна и Русия. Пътната мрежа на Добрич гарантира достъп до морски и речни пристанища, Ро-Ро терминали и гражданско летище Варна.

Пътища: Първокласен път Е-87; Бургас - Варна - Балчик - Шабла; второкласен път ІІ-21; Силистра - Добрич - Оброчище - Албена; второкласен път ІІ-27; Добрич - Балчик - Каварна; второкласен път ІІ-29; Варна - Добрич - Генерал Тошево. Около града има изграден цялостен околовръстен пръстен, който поема непрекъснатия товарен транзит с направление Варна, Албена, Балчик, Генерал Тошево, Силистра, Шумен, Русе. Главната улична мрежа в Добрич поема непрекъснатия транзитен поток. Общата дължина на уличната мрежа е 165 км, от които главна улична мрежа - 60 км.

Железопътен възел свързва Добрич със столицата‚ крайбрежието и европейски страни. ЖП гара Добрич е с 12 основни коловоза и възможности за преработка на около 50 хил. тона товари годишно. ЖП гара Добрич – Север е с възможности за преработка на около 200 хил. тона годишно.

Добрич остава встрани от общоевропейските транспортни коридори, като най-близките от тях преминават през съседните области – коридор № 7 – през Силистра, коридор № 8 достига до Варна. Наложително е осигуряването на нормален достъп на стоки и товари до транспортните коридори. Основните пътища до тях, макар и частично рехабилитирани, са с ниска пропускателна способност, а при зимни условия много често са непроходими, което допринася да изолираността на региона.

Основен проблем, до който води незавършената тролейбусна мрежа, е дублирането на превозите по някои от основните маршрути в града, където се постига интервал на движение в натоварените часове между превозните средства около 7-8 минути. Голямата задлъжнялост на тролейбусната фирма не позволява обновяване на тролейбусния парк и тролейбусната мрежа, която е включена в нейния капитал.

В транспортен план централната градска част се обслужва доста затруднено, поради следните причини:

§ Прекалено голяма /за мащабите на града/ пешеходна зона, при чието изграждане са унищожени транспортни носители и което е по-лошо – не са осигурени други такива, които да вършат транспортна работа;

§ Предвиденият ринг около Централната градска част с разклонения за влизане и паркиране не функционира нормално поради това, че важни отсечки от него не са изградени с необходимия габарит;

§ Всички градски магистрали, районни артерии и главни улици са изградени преди повече от 20 години, експлоатационният срок на носещия пласт асфалтобетон отдавна е изтекъл и тяхното състояние непрекъснато се влошава.

2. Икономическо състояние.

Основни фактори в развитието на общината са богатите туристически ресурси (природни и антропогенни) и близостта до областен център с добра достъпност по суша, въздух и вода. Те са определили “гръбнака” на общинската икономика - туризма и свързаните с него дейности. Но икономическите резултати се оказват недостатъчни за достигане поне на “златната среда”. Община Созопол се развива с темпове, значително под средните за страната. Показателно е спадащото ниво на нетните приходи от продажби:

Нетни приходи от продажби на предприятията

	2001	2002	2003
Созопол спрямо Б-я	25,3%	19,7%	22,9%
Созопол спрямо областта	23,6%	20,4%	23,2%

Източник: ТСБ и НСИ

Независимо от концентрацията на ресурси и дадености по крайбрежието, инвестиции трябва да се насочат и към вътрешността (селските райони). Тези райони съдържат потенциал за желаното преструктуриране, за намиране на алтернативни икономически опори на общината. За осъществяването на подкрепа в тази насока е новоучреденото сдружение с нестопанска цел “Агроуниверс 2006”.

Секторна и отраслова структура

Секторната структура на наетите лица също показва водещото място на услугите с над 75%, което е следствие на спецификата и традициите на местната икономика и трудови ресурси. В резултат на тази специализация, в индустрията са ангажирани едва 17.5% от наетите лица (два пъти под средното за страната), като близо половината от тях са в добивната промишленост. Аграрният сектор има дял от 7% (над средния за страната), като над половината от наетите са ангажирани в рибното стопанство – нещо естествено и традиционно за една морска община. В абсолютно изражение изражение, броят на наетите лица в аграрния сектор е твърде малък (под 150 души), което не позволява ефективното му развитие, както и на свързаната с него хранително-вкусова промишленост. А община Созопол има както природни ресурси, така и необходимост от това.

Тази структура е благоприятна от екологична гледна точка, но е недостатъчно балансирана за постигане на гъвкав пазар на труда и диверсификация на икономиката, което е в основата за постигане на устойчив икономически растеж. В бъдеще е целесъобразно да се търси разнообразяване на заетостта (алтернативи на туризма), за да може да се отговори на новите реалности и тенденции на пазара на труда, произтичащи от глобализацията и динамиката на икономиката.

При разпределението по отрасли, челните места логично са за под-секторите, свързани с туризма - “Хотели и ресторанти” с над 30% от наетите лица и “Търговия и обслужване” с около 12% от наетите. За сравнение, в Добивната промишленост през 2003 г. са наети 7.6%, а в Преработващата промишленост под 5%. В останалите отрасли броят на наетите лица е между 30 и 100 човека.

Като положителна тенденция трябва да се отчете цялостното нарастване в броя на наетите лица в общината (с над 25% за периода 2001-2003 г.). Оказва се, че този факт има повече социален отколкото катализиращ ефект за местното икономическо развитие. Най-съществено е увеличението на наетите в отраслите, обслужващи туризма - “Търговия и обслужване”, “Хотели и ресторанти”. Значително е увеличението и в под-сектор “Добивна промишленост”, което също се дължи на туристическото развитие и по-специално, нарастващите нужди на строителството. В номинално изражение, най-голямо за периода е увеличението в под-секторите “Финансово посредничество”, “Добивна промишленост” и “Строителство”. Прави впечатление намаляването на наетите в под-секторите “Селско стопанство” и “Преработваща промишленост” - едни от принципно основните на всяка икономика. Този факт не е особено благоприятен за развитието на местната икономика в дългосрочен аспект. Той потвърждава задълбочаващо се едностранчиво експлоатиране на природните ресурси и нарастване на рисковете пред общинската икономика.

Характерно за Созопол (както за повечето черноморски общини), е големият дял самонаемане в обслужващата сфера, което е логично с оглед големият брой малки хотелски и търговски обекти. В някои отрасли като “Търговия и обслужване”, “Финансовото посредничество” и “Операциите с недвижими имоти”, само-наетите са почти колкото наетите. Именно затова, делът на услугите в заетостта е още по-голям, а като се има предвид нерегламентираната икономика и сезонността на сектора, може да се предположи, че през активния сезон заетостта достига 85-90%.

Относителен дял на наетите лица по сектори в икономиката през 2003 г. в %

	Аграрен	Индустриален	Услуги
Община Созопол	7.1%	17.5%	75.4%
Р България	3.6%	38.3%	58.1%

Източник: НСИ и ТСБ

Общата сума на регистрираните нетни приходи в общината през 2003 г. е в размер на 35 708 хил. лева. Увеличението им спрямо 2001 г. е с 11%, а спрямо 2002 г. с над 37%. Основната част от тези приходи (около 80%) се формират в сектора на услугите (туризма). Отново, водещи са отраслите, свързани с туристическата индустрия. Под-сектор “Хотели и ресторанти” осигурява над 1/3 от приходите (34.4%), на второ място е под-сектор “Търговия и обслужване”, допринасящ с 25.8%. Изненадващо, на трето място през 2003 г., се нарежда Преработващата промишленост с 5.5% от приходите, което се обяснява с липсата на данни от основни под-сектори и недеклариране на реалните приходи. От останалите отрасли, с по-съществено значение са подсекторите “Операции с недвижимо имущество”, “Транспорт” и “Строителство”, които също гравитират към развитието на туризма в общината.

Спрямо 2001 г., повечето отрасли в общината не отбелязват значителен растеж. Най-съществено е увеличението на приходите в подсекторите “Операции с недвижимо имущество”, “Други обслужващи дейности” и “Транспорт”. Прави впечатление, че водещите отрасли “Хотели и ресторанти” и особено “Търговия и обслужване”, отбелязват спад, въпреки ръста на посетители. Това е обяснимо с преобладаващ дял на ниско- платежоспособните туристи, и предполагаемия немалък процент нерегистрирани приходи. В Транспорта се забелязва увеличение на приходите спрямо 2001 г. и намаление спрямо 2002г., което говори, че отрасъла още не е стабилизирал своите позиции, въпреки потенциала си.

Основно предизвикателство пред бъдещото развитие на общината е намирането на най-подходящия катализатор за увеличаване темпа на растеж, защото единствено туризмът явно не е достатъчен.

Предвид наличните ресурси и все още живи традиции, усилията би следвало да се насочат към доразвитие на собствения потенциал, който освен в туризма (във всичките му форми) е най-голям в селското и рибното стопанство, както и свързаните с тях производства (хранително-вкусовата промишленост).

Селското стопанство непрекъснато свива своя принос и през 2003 г. формира едва 1.8% от приходите, а за рибното няма данни. Имайки предвид природните дадености и близостта до туристическия пазар, не е много логично и икономически целесъобразно да се подценяват тези възможности.

Развитие на МСП

Общият брой на активните стопански субекти, опериращи в община Созопол през 2003 г. е 510, което е със 7% повече спрямо 2001 г. Гъстотата на фирмите в общината е 36.7 на 1000, което е малко над средното за България (31.6). Броят на заетите в МСП е много голям - 99.2%, което се обяснява с липсата на големи предприятия и големия брой самонаети в сектора на услугите. Най-голям е делът на функциониращите микро предприятия - 96.5%. Броят на фирмите с повече от 50 заети лица остава твърде нисък - под един процент.

Разпределението на активните фирми по отрасли не претърпява съществено изменение през последните години. Обяснимо с оглед специализацията на общината в туризма, водещо е мястото на отраслите от сектора на услугите. С близо половината от активните фирми (48%), на първо място е “Търговията и обслужването”, на следващо място с 23.5% е под-сектор “Хотели и ресторанти”, а на трето място с 10.6% се нарежда Транспортът. Делът на фирмите от Преработващата промишленост и Селското стопанство остава незначителен, съответно 4.3% и 3.1%. Номинално, най-голямо нарастване на фирми през периода 2001-2003 г. се регистрира в под-секторите “Транспорт” и “Операции с недвижимо имущество”.

Брой на фирмите според броя на заетите

	2001	%	2002	%	2003	%
	475		533		510
Микро ( до 10 заети )	456	96,0%	516	96,8%	492	96,5%
Малки ( от 11 до 50 заети )	17	3,6%	14	2,6%	14	2,7%
Средни ( от 51 до 100 заети )					3	0,6%

Източник: Териториално статистическо бюро

При формирането на нетните приходи от продажба, с най-голям дял (37.9%) са малките предприятия (до 50 заети), следвани от микро-предприятията с 31% и междинната група с 20.8%. Най-голям ръст на приходите през разглеждания период отбелязват микро- и средни предприятия, които придобиват все по-голяма тежест в местната икономика. Колебание показват малките предприятия – приносът им към приходите от над 40% през 2001 г., спада под 20% през 2003 г. Имайки предвид голямото им значение за местната икономика, МСП се нуждаят от специално внимание и насърчаване.

Промишленост

Промишлеността е традиционно слабо представена в община Созопол, имайки предимно спомагателна роля за икономиката й. През периода 2001 - 2003 г. се забелязва леко увеличаване на количествените показатели, което се дължи на стабилизираните позиции на Преработващата промишленост, а от 2003г. се допълва и от Добивната промишленост. Необходимо е да се адресират стабилизиращи мерки за превръщането на това увеличаване в трайна тенденция. Това не е самоцел, а стратегическа потребност от балансиране на икономическата структура на общината, от внасяне на липсващ елемент за нейната устойчивост и привлекателност.

Добивната промишленост е представена от ДОО “Черноморец” с. Черноморец – произвежда мраморни, гранитни и керамични изделия за строителството. Лесно реализира продукцията си в активните строителни пазари по крайбрежието, в т. ч. и борсовия пазар в Бургас.

Преработващата промишленост е представена от производство на хранителни продукти (главно рибо-преработка) и производство на дървен материал и изделия от него. През последните години се отбелязва спад в промишления риболов и преработката на рибни продукти[21]. За производството на дървен материал липсват конкретни данни, освен броя на наетите, който е почти 50% от тези в преработващата промишленост. Общата заетост в сектора (само 102 д.) илюстрира категорично скромните му мащаби.

Потенциал за увеличаване и разнообразяване на възможностите за заетост в общината е развитието на производства, които съчетават ново технологично равнище и оползотворяват местните ресурси. Такава роля би изиграл изграждането на малък Индустриален парк в с. Зидарово за привличане на инвестиции в мощности за преработка на земеделска продукция от района. Това не означава смяна на приоритетите, а създаване на повече възможности и намаляване на рисковете пред местната икономика.

Туристическа индустрия

Туризмът е основната опора в икономиката на общината. Заедно със съпътстващите услуги (търговия, транспорт и комуникации), той формира около 65% от приходите и 50% от заетостта в общината. Самостоятелният принос на туризма (хотели и ресторанти) е съответно 34,4% и 30,6%. Основният продаван продукт е “морски ваканционен туризъм”, допълнен и анимиран с културно-познавателни програми. Сезонното присъствие на потребители, утрояващи броя на местното население, е още неоползотворен фактор за активизиране на аграрния сектор и хранителната индустрия.

Както по цялото черноморско крайбрежие, туристическата индустрия на Созопол следва трайна тенденция на бърз растеж през последните няколко години. Тази стихийна динамика е мотивирана с увеличени доходи и заетост, но поражда много спорни въпроси и тревоги. Безспорна е само констатацията за голямо количествено нарастване при незначително подобряване на ефективността (и другите качествени аспекти на предлаганите туристически продукти).

С уговорката, че е условна и твърде далеч от реалността, обобщената статистическа картина на туристическата индустрия в община Созопол към 2004 г. е сглобена в следната таблица:

Община Несебър - дейност на средствата за подслон
	мярка	общо	хотели	къмпинги	квартири
Средства за подслон	бр	14	10	3	92
Легла	бр	4900	4615	650	285
Легладенонощия - капацитет	бр	1065063	1030578	-	34485
Брой стаи	бр	2138	2046	-	92
Реализирани нощувки общо	бр	398948	318708	64476	15764
- от българи	бр	81951	12172	54640	15139
- от чужденци	бр	316997	306536	9836	625
Пренощували лица	бр	42703	30035	9689	2979
- българи	бр	12497	2233	7394	2870
- чужденци	бр	30206	27802	2295	109
Използваемост	%	38	31	-	46
Приходи от нощувки общо	хил. лв	7762	7385	269	108
- от чужденци	хил. лв	7298	7238	54	6
Източник: НСИ, 2004 г.

Средства за настаняване

Установяването на количествените параметри на базата за настаняване е нерешена задача не само за община Созопол. По данни от националната статистика, към 2007 г. общината е разполагала с общо 4900 легла/места в 14 хотела, 92 квартири и 3 къмпинга. Картината, представена в общинската стратегия (2005 – 2007 г.) е много по-различна:

По данни от общинската стратегия 2005-2007:

На територията на общината има общо около 32 000 легла. Тук функционират 4 хотела с 1869 легла и множество частни квартири. (към 1998 г.)

Най-сериозни усилия за актуалните параметри на средствата за настаняване са направени в общинската програма за туризъм (2005-2008 г.):

По данни от Общинска програма за туризъм:

По данни на община Созопол към 01.08.2007г., на територията на общината има категоризирани 8 средства за подслон (1200 легла) и 737 места за настаняване (4200 легла). Освен тях в.с. Дюни разполага с 2300 легла. (т.е. общо 7700 легла)

Като се имат пред вид ниския процент на категоризираната леглова база, необхватната ведомствена база, интензивното строителство в гр. Созопол, с. Черноморец и местностите Червенка, Боджака, Св. Марина, Каваци и др., легловата база на територията на Община Созопол възлиза на около 45 – 50 х. легла (по данни ма МВР – 60 х.л.). От тях около 15 х. легла са концентрирани в с. Черноморец и м. Червенка, а останалите около 35 х. легла в и на юг от гр. Созопол.

Динамиката на ново строителство (изпреварваща бюрократичната категоризация) и преобладаващият дял на квартирите (нерегистрирани и често не-категоризирани) са сред основните причини за отсъствието на вярна/актуална база данни. Косвено, този проблем е “върхът на айсберга”, наречен “стихиен туризъм”.

Третирайки величините от туристическата програма за най-меродавни, те се приемат за база в настоящия план: около 15000 легла в Черноморец – Червенка и 35000 в Созопол-Равадиново-Дюни. Сравнен с този на прилежащите плажове, капацитетът на легловата база в с. Черноморец и гр. Созопол отдавна е надхвърлил логичните граници.

Плажът на с. Черноморец (38 852 м²) е за 4860 души (по 8 м² на човек), а двата плажа на Созопол – “Централен” (18 022 м²) и “Хармани” (40 000 м²) могат да поемат 7250 души общо.

Изводът от туристическата програма, че са необходими мерки за количествено ограничаване за сметка на качествено усъвършенстване на туристическите продукти се възприема и преутвърждава в настоящия план.

Това налага да се вземат мерки за ограничаване на курортното строителство и да се търсят възможности за увеличаване на приходите и конкурентноспособността чрез разширяване и усъвършенстване на техническата, туристическа и социалната инфраструктура.

Освен подчертаната аморфност на легловата база (много единични стаи, разпръснати в жилищния фонд), преобладава ниската категория (над 70% * и **) и лошо устроената и поддържана среда (улици, паркинги, зеленина, хигиена). Подобна база не позволява желаното удължаване на туристическия сезон. Преките възможности за алтернативни форми се основават на наличните конферентни зали (с общо 700 места), които макар и разпръснати, могат да станат база за конгресен/конферентен туризъм.

Туристическата инфраструктура като цяло не отговаря на възможностите на легловата база, което е един от факторите за относително ниската степен на използваемост (средно 38%).

Заведенията за хранене и развлечения съответстват на легловата база – както по категория, така и по капацитет. Созополските ресторанти са с призната привлекателност, но се отчита липсата на тематични (с малки изключения) и атракционни заведения. Като цяло, предлаганите дейности за свободното време са ограничени и едностранни. Обобщеният извод от досегашните сондажни проучвания констатира разминаване между представата и очакванията за Созопол като град на културен туризъм и реално предлаганите допълнителни услуги.

Проучването на туристическото търсене е своеобразно огледало и база за планиране на коригиращи мерки в развитието на сектора:

От Програма за развитие на туризма, 2005-2008

Констатации и изводи от проучване на туристическото търсене

1. Преобладаващата част от туристите (около 2/3) са със средни за страната си доход;

2. Почти 60 % от чужденците са семейни туристи с 1, 2 или повече деца;

3. Най- голям е относителният дял на германските туристи, втори –на туристите от Русия, Беларус и Украйна, а трети - делът на британците;

4. Мотивите за избор на дестинацията: “хубавите плажове приятен климат”- 56.7 % от анкетираните, “умерени цени”- 43,3% и “интерес към страната и хората”- 37,8%;

5. Готовност за отделяне на време за екскурзии и др. допълнителни дейности – от 2-4 дни, съответно сред 35% и 18% отт анкетираните;

6. Най-голям интерес към посещения на природни забележителности и феномени- 48.9% и посещения на български села в околността- 45.6%; съответно, към продукти за културно-познавателен, селски и еко- туризъм, хоби-туризъм и оздравителен туризъм;

7. Курортите в Созополска община, вкл. гр. Созопол, нямат ясно изразен и запомнящ се имидж.

8. Ключовите фрази, които най- точно характеризират имиджа на Созопол: “отлична храна в ресторантите” – 66.7%; “красиви плажове и слънце”- 50.0%; “интересен нощен живот”- 40.0%

9. Най- належащите промени: разнообразието от нощни заведения, търговската мрежа, подобряването на спортната база и съоръженията, както и чистотата в хотелите и частните квартири.

10. Предпочитан начин на организация на лятната ваканция: чрез пакетна ваканция на тур-оператор - 35.6%, чрез Интернет 26.7%, самостоятелно организирани пътувания - 16 %.

Туристическа политика

Созопол е в групата на общини с най-висока усвоеност на туристическите ресурси и най-развит туризъм[22]. Независимо от наличието на стратегически планов документ[23], като цяло, туристическото предлагане в общината още няма ясно дефинирана маркетингова стратегия. В пълна сила и тук се проявява синдрома на изпреварващи частни инвестиции и закъсняла/неадекватна публична намеса (в устройствено планиране, контрол и инвестиции в публична инфраструктура).

Критичните аспекти в развитието на общината като туристическа дестинация са разкрити в актуални предходни изследвания.

Извадки от Програма за развитие на туризма на територията на община Созопол, 2005-2008:

Институционална рамка: “Община-частен сектор” – неефективен контрол в/у незаконни обекти и дейност, ниска събираемост на таксите, слаб мониторинг на сектора, недостатъчен административен капацитет; “Координация на интересите на туристи и жители” – екстензивно развитие; слаб контрол в/у реда (шум), слабо обществено съзнание и информираност на туристите за местните обичаи; “Координация с държавните органи” – слаба координация, липса на прозрачност и диалог, слаб контрол, липса на ясна държавна политика;

Маркетинг на общината: “Продуктова политика” – едностранчив продукт, в критична фаза на привлекателност, прекомерна комерсиализация на плажовете, моно-продуктова евтина дестинация – навлиза в етап “насищане” (следва спад!); “Дистрибуция и комуникация” – няма единна информация (в т.ч. визуална), неясен имидж на дестинацията, не-координирана реклама, хаотично присъствие в Internet, непопуляризирана културна програма…

Общината е решена да работи за създаване на всички зависещи от нея условия и предпоставки за развитие на икономически рентабилен, екологично щадящ и социално приемлив туризъм. В стремежа си към “водеща дестинация” с “модернизирана инфраструктура”, общината възнамерява да създава партньорства за привличане на инвеститори и реализация на съгласувани проекти, водещи до повишена ефективност и конкурентноспособност на продукта. Именно това е основната стратегическа цел на общинската туристическа политика. За да се реализира, програмата залага на:

1. Осигуряване на квалифициран персонал, способен да създава и предлага висококачествени продукти …

2. Усъвършенстване на структурата на туристическия продукт и разширяване на територията му …

3. Привличане на туристи от средната класа, проявяващи културно-познавателен интерес ….

4. Превръщане на общината във водеща дестинация за културния туризъм по Южното Черноморие

5. Подобряване на ефективността на управлението на отрасъла и на туристическите фирми

6. Привличане на нови крупни чуждестранни инвеститори с подобрен инвестиционен маркетинг на туризма

7. Повишаване на качеството на административните услуги, предоставяни на предприемачите и туристите

8. Осигуряване на благоприятна, здравословна и стимулираща развитието на туризма околна среда

Този пакет от насоки/цели за туристическо развитие на общината са удачни и актуални. Към него би следвало да се добави:

ü Смяна на подхода от ограничаване на инвестиционния натиск към неговото “култивиране”, подреждане и пренасочване на основата на актуализирани устройствени проекти и изпреварващо изграждане на адекватна инфраструктура; подобна насока не би могла да се реализира без адекватна позиция и принос на държавата;

ü Паралелно с диверсификацията и увеличаването на териториалния обхват на туристическия продукт (включително и извън общината), туристическата политика да се интегрира с аграрната. Взаимният интерес е безспорен.

3. Разходи по групи в Община Созопол.

Бюджетът на общината се разделя на общински и делегирани от държавата отговорности

След 2003 г., приходната и разходната част на бюджета са стриктно разпределени между общинските и делегирани от държавата отговорности. Ясно разграничение между оперативните и капиталовите пера има само в разходната част на бюджета. „Глобал Рейтингс” АД класифицират приходите като оперативни и капиталови.

Съотношението собствени приходи към субсидии от републиканския бюджет се променя в полза на приходите от собствени приходоизточници. През периода 2003-2006 г. това разделение има следните стойности:

Схема 3.

Структура на собствените приходи

Основната приходна група в бюджета на общината са постъпленията от данъци. За разглеждания период те се движат в твърде широк диапазон - между 35.4% и 24.1% от всички собствени приходи, респективно между 9.5% и 7.1% от всички бюджетни приходи, като тук не се включва държавния трансфер на преотстъпени данъци по ЗОДФЛ.

Показател	2003	2004	2005	2006
Данъчни приходи / Собствени приходи	35.4%	33.7%	25%	24.1%
Данъчни приходи / Общо приходи	9.5%	10.9%	7.1%	8%

Таблица 1.

Структурата на данъчните приходи е много променлива във времето - както като размери, така и в посока на изменението. Ясно се очертава тенденцията за намаляване на относителния дял на данъчните приходи за сметка на увеличаването на постъпленията от такси и другите приходи.

Приходите от такси съставляват между 44.1% и 33.1% от собствените приходи и между 12.2% и 9.7% от всички бюджетни приходи. Постъпленията от такси остават относително стабилни през разглеждания период.

Показател	2003	2004	2005	2006
Приходи от такси/ Собствени приходи	44.1%	37.5%	34.2%	33.1%
Приходи от такси / Общо приходи	11.8%	12.2%	9.7%	11%

Таблица 2.

Третата група на собствените приходи са т. нар. други приходи. Те произхождат основно от разпореждане с общинско имущество, главно от наеми. Постъпленията от тази приходна група са между 20.4% и 42.6% от собствените приходи.

Според бюджета за 2006 г. трансферите от централния бюджет са съответно:

§ За делегирани държавни дейности – 15 997 799 лв.

§ За местни дейности – 1 484 100 лв.

Приходите са зависими от трансферите от централния бюджет и преотстъпените данъци

Приходите на общината са силно зависими от размера на събираните и преразпределяни от държавата данъчни постъпления. Общината няма възможността да определя данъчните ставки, нито да се възползва от положителното развитие на данъчната основа. Общият размер на трансферите и преотстъпените данъци варира през последните няколко години като по този начин прави общинските приходи силно зависими от държавния бюджет и решенията вземани от Парламента.

Схема 4.

Общината получава приходи чрез редица данъци, за които няма свободата самостоятелно да определя данъчните ставки. Средствата събрани от тези данъци се използват изцяло за финансиране на общинските отговорности. През разглеждания период приходите от данъци остават сравнително стабилни. Местните данъци се събират от общината. Според общината събираемостта на данъците е задоволителна.

Общината сама определя размера на общинските такси и събира приходите от тях. Най-важната е таксата за събиране на битови отпадъци. През разглеждания период нараства размера на приходите от таксата за събиране на битови отпадъци. Възможностите за увеличаване на останалите общински такси са ограничени поради умереното ниво да благосъстояние на населението. Общината събира приходи от собственост (наеми) и предоставяне на услуги на населението. Допълнителни приходи се събират от глоби и наказателни лихви. През разглеждания период значително нарастват приходите от продажба на държавно и общинско имущество, като нарастването на тези приходи през 2006 г. спрямо 2003 г. се очаква да възлиза на 700%, от 437 210 лв. през 2003 г. до 3 050 000 през 2006 г.

Капиталовите приходи по бюджета са главно от продажбата на активи

Приходите от продажба на активи се класифицират като капиталови приходи и съставляват основаната част от тях. Друг източник на капиталови приходи е целевата субсидия от централния бюджет. Размерът и е променлив и зависи от проектите, които трябва да се финансират. През 2005 г. вследствие на природните бедствия засегнали цялата страна и инвестиционната програма на общината значително нарастват капиталовите разходи. В края на годината общината отчита дефицит на капиталовите разходи в размер на 4 941 973 лв. Според бюджета за 2006 г. капиталовите разходи надвишават капиталовите приходи, като се очаква размерът на капиталовия дефицит да достигне 1 213 746 лв.

	2003	2004	2005	2006
Капиталови приходи в т. ч.	3 492 487	1 064 586	3 709 343	3 401 600
- Собствени (от продажба на активи и др.)	437 210	774 309	2 130 574	3 050 000
- Целеви субсидии от ЦБ	3 055 277	290 277	1 578 769	351 600
Капиталови разходи	(3 198 471)	(1 651 392)	(8 651 316)	(4 615 346)
Баланс на инвестиционните дейности	294 016	(586 806)	(4 941 973)	(1 213 746)

Таблица 4.

Общото изпълнение на бюджета е ниско, но запазва добри нива

Според международните стандарти Българските общини отчитат ниски, около средните нива на оперативен баланс. Това е свързано основно със структурата на приходите, които се състоят основно от трансфери и преотстъпени от Държавата данъци, които да съответстват на делегираните отговорности без да водят до генерирането на излишъци. При наличие на излишък, той се разпределя към следващите бюджетни разходи. В действителност, през последните години, Добрич отчита ниски нива на бюджетен баланс основно поради недостиг на средства за делегираните от Държавата отговорности и увеличеният размер на капиталовите разходи.

Показател	2003	2004	2005	2006
Оперативен излишък (дефицит)	(368 935)	391 475	(339 158)	(1 159 965)
Обслужване на дълга (разходи без главница)	-	(171 814)	(343 248)	(280 000)
Нетен оперативен баланс	(368 935)	219 661	(682 406)	(1 439 965)
Капиталови приходи в т.ч.	3 492 487	1 064 586	3 709 343	3 401 600
- Собствени (от продажба на активи и др.)	437 210	774 309	2 130 574	3 050 000
- Целеви субсидии от ЦБ	3 055 277	290 277	1 578 769	351 600
Капиталови разходи	(3 198 471)	(1 651 392)	(8 651 316)	(4 615 346)
Баланс на инвестиционните дейности	294 016	(586 806)	(4 941 973)	(1 213 746)
Други приходи (разходи) нето	670 003	1 565 508	2 260 292	942 723
Дефицит (излишък)	595 084	1 198 363	(3 364 087)	(1 710 988)
Финансиране	(11 185)	5 086 977	(661 464)	(1 280 000)
Остатък от предходни години	3 971	598 681	6 926 154	2 990 988
Краен баланс	587 870	6 884 021	2 900 603	-

Таблица 6.

Като отрицателен фактор се отчита наличието на сравнително голям по размер дефицит на инвестиционните дейности, който се дължи най-вече на драстичното увеличение на капиталовите разходи през 2005г. и недостатъчната по размер целева субсидия за капиталови разходи от централния бюджет, което принуждава общината да покрива капиталовите си разходи със собствени средства.

Изпълнението на бюджета на община Добрич е променливо в сравнение с други общини, със съпоставима големина, но като цяло запазва добри нива.

Общината има две извънбюджетни сметки

Общината има две извънбюджетни сметки, които обаче не са от голямо значение за финансирането на капиталовите разходи – Фонд за покриване на разходите от приватизация и Специален фонд за инвестиции и дълготрайни активи. Разходите по Фонд приватизация не са значителни. Разходите са свързани с процеса на приватизация. Въпреки това, средства от тази сметка могат да бъдат използвани за финансиране на капиталови проекти. Делът на капиталовите разходи финансирани от бюджета са ограничени. (виж. Разходи) Въпреки това, значението на тези сметки за финансиране на капиталовите разходи намалява през последните години за сметка на финансирането от централния бюджет.

Извънбюджетна сметка	2003	2004	2005	Април 2006
Фонд за разходи по приватизация	100 052	87 522	167 898	160 925
Специален фонд за инвестиции и ДМА	155 135	373 400	421 455	468 719
Общо	255 187	460 922	589 353	629 644

Таблица 7.

Общината има участие в няколко фирми

Според законодателството общината има право да извършва търговска дейност и да създава и участва в смесени дружества с участието на местни и международни инвеститори. Задълженията на общината, обаче, трябва да бъдат ограничени до размера на нейното участие. През 2005 г. фирмите със 100% общинско участие са 12.

Тези фирми са:

1. „Диагностично-консултативен център – І – Добрич” ЕООД

2. „Диагностично-консултативен център – ІІ – Добрич” ЕООД

3. „СЦ 1 – Добрич” ЕООД

4. ОДПЗС „Д-р П. Станчев” ЕООД

5. „Жилфонд-инвест” ЕООД

6. „Спортни имоти” ЕООД

7. „Тролейбусен транспорт” ЕООД

8. „Обреден дом” ЕООД

9. „Комуналефект” ЕООД

10. „Общински пазари” ЕООД

11. „Столове” ЕООД

12. „Газинженеринг” ЕООД

Тези фирми не водят до значително увеличаване на риска за общината като цяло, защото те реализират печалба (единствено „СЦ 1 – Добрич” ЕООД генерира загуба, но тя не е значителна), а данъчните задължения се погасяват ежегодно. Ако някоя от фирмите се нуждае от субсидия от собствениците си, общината трябва да предостави тази субсидия в съответствие с Търговския закон.

ИЗВОД:

Общината има ниско ниво на директно и условно задължение. Общинската администрация осъзнава наличието на ограничени свободни финансови ресурси и се стреми на редуцира разходите. Приходите на община Добрич са силно зависими от трансферите от централния бюджет и преотстъпения данък за финансиране на делегирани от държавата отговорности, което предоставя ограничена възможност за прогнозиране и гъвкавост при вземане на решения.

4. Финансов анализ на Община Созопол.

В бюджета има ясно разграничение между разходите извършени за общински отговорности и за делегирани от държавата дейности. Последните представляват 55.7% от общата сума на бюджета за 2006 г. Те формират 92% от разходите за персонала и 87.1% от субсидиите, но са само 28.9% от разходите за издръжка и 4.8% от капиталовите разходи. Общината няма контрол върху тези разходни пера, които са определени от държавата, посредством национално утвърдени стандарти. Общината може да реши да направи допълнителни разходи за сметка на държавните отговорности, но следва да възстанови дължимите суми.

Разходите не отчитат почти никаква гъвкавост, тъй като оперативните пера представляват 83.7% от общата сума. През 2006 г. разходите за персонала формират с 44% основната част от оперативните пера. В общинската администрация и звената към нея работят 2377 души, в т. ч. администрация от държавни приходи – 2190 души и администрация от общински приходи – 187 души.

Схема 5.

Извършените разходи са основно в сферата на образованието. За 2006 г. те възлизат на 43% от разходите по функции. Останалите разходи са разпределени както следва: за общи държавни служби – 7%, за отбрана и сигурност – 1%, за здравеопазване – 6%, социални дейности – 6%, за жилищно строителство, БКС и опазване на околната среда (в т. ч. дейност чистота) – 21%, почивно дело и култура – 5%, икономически дейности – 9%, други некласифицирани разходи – 2%.

Схема 6.

Разпределението на разходите на функции е представено и в табличен вид:

Таблица 5.

Разпределение на разходите по функции	2003	2004	2005	2006
Общи държавни служби	3 946 557	1 730 963	1 868 497	2 184 782
Отбрана и сигурност	115 865	127 313	139 431	174 544
Образование	11 981 883	12 323 310	12 777 776	13 036 926
Здравеопазване	1 515 319	1 610 817	1 652 111	1 828 004
Социални дейности и осигуряване	1 313 631	1 702 482	1 781 082	1 809 625
Жил. Строителство, БКС и опазване на околната среда	2 668 450	3 154 821	6 402 127	6 352 116
Почивно дело и култура	1 023 588	1 288 024	1 684 077	1 575 857
Икономически дейности	2 855 443	1 887 421	6 130 488	2 681 791
Други некласифицирани разходи	0	171 814	343 248	625 028
ОБЩО РАЗХОДИ ПО ФУНКЦИИ	25 420 736	23 996 965	32 778 837	30 268 673

Промените в размерите на разходите по функции през разглеждания период са отразени в графиката:

Схема 7.

От графиката е видно, че през периода 2003 - 2006г. най-променливи са разходите за икономически дейности и за жил. строителство, благоустрояване, комунални услуги и опазване на околната среда. Останалите разходи остават относително стабилни.

Във връзка с отговорностите си, община Добрич прави капиталови разходи основно в областта на общинската инфраструктура, опазването на околната среда, развитието на икономиката и човешките ресурси, образованието и здравеопазването.

Капиталовите разходи отбелязват висок темп на растеж с индекс средно с 287% за периода 2003 – 2005 г., а през 2006 г. намаляват с 52% спрямо 2005 г.

В средствата отделяни за капиталови разходи се включват както целевата субсидия от централния бюджет, така също и собствени средства заделяни от общината и трансфери имащи характер на капиталов разход.

Към настоящият момент община Добрич има ниска по размер задлъжнялост. Съгласно законодателството, разходите по обслужването на дълга на българските общини не могат да надвишават 25 % от общата сума на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за съответната година.

Към края на 2005 г. размерът на дълга към показателят 25% от общата сума на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за 2006 г. е 38.3%, което се определя като ниска задлъжнялост. Съотношението дълг/общ размер на приходната част на бюджета е 3%.

Към 31.12.2005 г. общинският дълг е както следва:

Погашения по главницата	635 645 лв
Лихвени плащания	343 248 лв
Такси (КФН, ЦД, валутни преводи)	2 196 лв
Др. плащания по обслужването на дълга (възнаграждения на банката довереник на облигационерите, обяви в пресата)	5 860 лв

Таблица 8.

През 2006 г. общата сума на резервите е в размер на 345 028 лв. Общината няма политика, целяща поддържането на минимални нива на наличните парични средства. Ръководството е добре запознато с дневните входящи парични потоци. При недостиг на налични средства, разходите могат да се разсрочват.

Ръководството на общината цели своевременно разплащане на задълженията си с цел да не се натрупват дължими суми. Размерът на натрупаните задължения и просрочените вземания остава нисък през годините. През периода 2004 – 2005 г. общината е натрупала просрочени задължения в размер на 832 лв., но размерът на просрочените вземания е 490 556 лв. за 2004 г. и 475 567 лв. за 2005 г. Очаква се просрочените вземания да бъдат събрани в кратки срокове[24].

Таблица 9

ПРИХОДИ
ОБЩО				ЛЕВА
Приходи	Параграф	2003	2004	2005	2006

І. Собствени приходи
1. Имуществени данъци	1300	2 426 500	2 633 468	2 345 276	2 450 100
- Данък върху недвижимите имоти	1301
- Данък върху наследствата	1302
- Данък върху превозните средства	1303
- Данък по придобиване на имущество по дарение и възмезден начин	1304
- Пътен данък	1305
Всичко имуществуни данъци		2 426 500	2 633 468	2 345 276	2 450 100
2. Неданъчни приходи
Приходи и доходи от собственост	2400	538 981	628 871	1 242 474	785 000
- Вноски от приходи на държавни (общински) предприятия	2401
- Нетни приходи от продажба на услуги, стоки и продукция	2404
- Приходи от наеми на имущество	2405
- Приходи от наеми на земя	2406
- Приходи от дивиденти	2407
- Приходи от лихви - текущи банкови сметки	2408
- Приходи от лихви по депозити	2409
Общински такси	2700	3 022 377	2 933 206	3 201 404	3 358 705
- За ползване на детски градини	2701
- За ползване на детски ясли и други по здравеопазване	2702
- За ползване на лагери и други по социален отдих	2703
- За ползване на социален патронаж и други общински услуги	2704
- За ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари и др.	2705
- За ползване на полудневни детски градини	2706
`	2707	2 036 801	1 927 557	2 057 333	2 149 705
- За ползване на общ. и др. по образец	2708
- За добив на кариерни материали	2709
- За технически услуги	2710
- За административни услуги	2711
- За откупуване на гробни места	2715
- Туристически такси	2716
- Други общински такси, определени със закон	2729
Глоби, санкции и наказателни лихви	2800	276 751	274 782	231 069	280 000
- Глоби, санкции, неустойки на лихви, обезщетения и начети	2802
Други неданъчни приходи	3600	45 945	333 206	61 192	50 000
- Други неданъчни приходи	3619
Събран и внесен ДДС и други данъци върху продажбите	3700	20 857	(3 129)	(126 715)	-
Приходи от продажба на държавно и общинско имущество	4000	437 210	774 309	2 130 574	3 050 000
- Приходи от продажба на ДМА	4002
- Приходи от продажба на НМА	4003
- Приходи от продажба на земя	4004
Приходи от концесии	4100	56 554	85 000	84 224	110 000
Помощи, дарения и др. безвъзмездно получени суми от страната	4500	23 559	142 644	178 943	49 258
Всичко неданъчни приходи		4 422 234	5 168 889	7 003 165	7 682 963

ВСИЧКО ПРИХОДИ (1 + 2)		6 848 734	7 802 357	9 348 441	10 133 063

ІІ. Взаимоотношения с Централния бюджет
Получени трансфери (субсидии вн.) от ЦБ /нето/	3100	18 497 083	15 827 463	17 806 017	17 481 899
- Обща допълваща субсидия	3111	5 255 652	4 922 494	4 324 541	5 797 698
- Обща изравнителна субсидия	3112	62 893	186 654	932 400	1 166 200
- Целева субсидия за капиталови разходи от ЦБ /+/	3113	3 055 277	290 277	1 578 769	351 600
- Други целеви трансфери	3118				305 811
- Държавен трансфер на преотстъпени данъци по ЗОДФЛ*	3119	10 127 507	10 428 038	10 970 307	9 860 590
- Възстановени трансфери (субсидии)	3120	(4 246)	-	-	-
ВСИЧКО ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:		18 497 083	15 827 463	17 806 017	17 481 899

ІІІ. Трансфери
Трансфери (субсидии вн.) между бюджетни сметки (нето)	6100	640 050	1 112 959	1 125 844	389 704
Трансфери (субсидии вн.) между бюджетни и извънбюджетни сметки	6200	29 953	452 549	1 134 448	553 019
ВСИЧКО ТРАНСФЕРИ:		670 003	1 565 508	2 260 292	942 723

ІV. ВРЕМЕННИ БЕЗЛИХВЕНИ ЗАЕМИ		-	44 499	90 385	-

ВСИЧКО ПРИХОДИ (І+ІІ+ІІІ+ІV)		26 015 820	25 239 827	29 505 135	28 557 685

V. Финансиране на дефицита (излишъка)
Придобиване на дялове, акции, съучастия и други финансови активи	7000			(24 000)
Предоставена временна помощ	7200	(11 800)
Заеми от чужбина нето (+/-)	8000
Държ. (общински) ЦК, емитирани на межд. капиталови пазари	8100
Заеми от други банки в страната /нето/	8300
Емисии на държавни (общински) ЦК /+/	8500		5 085 158
Погашения на държавни (общински) ЦК /нето/	8600			(635 645)	(1 280 000)
Погашения по дълг в други облигации	8700
Приватизация	9000
Друго финансиране (+/-)	9300	615	1 819	(1 819)
Депозити и средства по сметки (нето)	9500	(583 899)	(6 329 839)	3 935 166	2 990 988
- остатък в лева по сметки от предходния период (+)	9501	3 971	598 681	6 926 154	2 990 988
- наличност в лева по сметки в края на периода (-)	9507	(587 870)	(6 926 153)	(2 990 988)
- преводи на път (+/-)	9513	-	(2 367)
ВСИЧКО ФИНАНСИРАНЕ НА ДЕФИЦИТА		(595 084)	(1 242 862)	3 273 702	1 710 988

ВСИЧКО ПРИХОДИ (І+ІІ+ІІІ+ІV+V)		25 420 736	23 996 965	32 778 837	30 268 673

В табличен вид разходите са както следва:

Таблица 10.

РАЗХОДИ
ОБЩО				ЛЕВА
Разходи	Параграф	2003	2004	2005	2006
І. Разходи
Заплати за персонал, нает по трудови и служебни правоотношения	100	8 315 104	8 475 766	8 808 717	9 659 411
Други възнаграждения и плащания за персонала	200	908 320	1 348 473	1 306 939	1 015 556
Социални осигуровки от работодателя за ДОО	300	2 686 748	2 555 752	2 418 067	-
Осигурителни вноски от работодателя за учителски пенсионен фонд	400	-	238 664	238 103	-
Здравно-осигурителни вноски от работодателя	500	416 799	439 490	431 726	2 829 162
Други здравноосигурителни вноски	600	20 348	-	-	-
Вноски за допълнително задължително осигуряване	700	51 092	88 446	84 804	-
Издръжка	1000	8 834 239	7 920 138	9 319 891	10 140 579
Стипендии	4000	182 389	166 614	160 736	109 329
Обезщетения и помощи за домакинствата	4200	-	-	-	214 360
ВСИЧКО РАЗХОДИ:		21 415 039	21 233 343	22 768 983	23 968 397

ІІ. Субсидии
Субсидии за нефинансови предприятия	4300	526 723	271 360	387 959	595 647
- за текуща дейност	4301
- за здравна дейност и медицинска помощ	4302	498 676		317 959	408 496
- други субсидии и плащания	4309
Субсидии за организации с нестопанска цел	4500	141 732	145 403	172 572	184 922
Разходи за членски внос и участие в нетърговски организации	4600	13 556	16 827	19 195	21 000
ВСИЧКО СУБСИДИИ:		682 011	433 590	579 726	801 569

ІІІ. Други
Разходи за лихви по емисии на ДЦК (ОбЦК)	2100	-	171 814	343 248	280 000
Разходи за лихви по заеми от страната	2200	-		-
ВСИЧКО ДРУГИ:		-	171 814	343 248	280 000

ІV. Капиталови разходи
Основен ремонт на ДМА	5100	3 198 471	1 651 392	8 651 316	4 615 346
Придобиване на ДМА	5200
Придобиване на НМА	5300
Капиталови трансфери	5500
ВСИЧКО КАПИТАЛОВИ РАЗХОДИ:		3 198 471	1 651 392	8 651 316	4 615 346
Неразпределен резерв за разходи	9700				345 028
Р-ди за ДД за сметка на ОП		125 215	506 826	435 564	258 333
ВСИЧКО РАЗХОДИ:		25 420 736	23 996 965	32 778 837	30 268 673

Таблица 11.

Показател	Средна абсолютна стойност на показателя	Средна стойност на показателя за периода 2003-2006г.	Оценка на риска
Оперативен излишък (дефицит)	(369 145,75)	(0,013)	нисък
Оперативен излишък (дефицит)	(369 145,75)	(0,013)	нисък
Обслужване на дълга (разходи без главница)	(198 765,50)	(0,007)	нисък
Нетен оперативен баланс	(567 911,25)	(0,020)	нисък
Нетен оперативен баланс	(567 911,25)	(0,020)	нисък
Капиталови приходи	2 917 004,00	0,104	нисък
Капиталови разходи	(4 529 131,25)	(0,161)	среден
Баланс на инвестиционните дейности	(1 612 127,25)	(0,057)	нисък
Баланс на инвестиционните дейности	(1 612 127,25)	(0,057)	нисък
Други приходи (разходи) нето	1 359 631,50	0,048	нисък
Дефицит (излишък)	(820 407,00)	(0,029)	нисък
Дефицит (излишък)	(820 407,00)	(0,029)	нисък
Финансиране	783 582,00	0,03	нисък
Финансиране	783 582,00	0,03	нисък
Остатък от предходни години	2 629 948,50	0,094	нисък
Краен баланс	2 593 123,50	0,092	нисък
Краен баланс	2 593 123,50	0,092	нисък
Взаимоотношение с ЦБ / Общо бюджет		0,627	среден
Собствени приходи / Общо бюджет		0,304	нисък
Оперативни приходи / Общо бюджет		0,829	нисък
Оперативни разходи / Общо бюджет		0,841	среден
Оперативни приходи / Оперативни разходи		0,985	нисък
Капиталови разходи / Общо бюджет		0,153	среден
Капиталови приходи / Капиталови разходи		0,726	среден
Продажба на активи / Общо бюджет		0,054	нисък
Целева субсидия за капиталови разходи / Общо бюджет		0,048	нисък
Общо бюджет / Население		295,426	нисък
Собствени приходи / Население		89,660	нисък
Взаимоотношения с ЦБ / Население		182,860	среден
Капиталови разходи / Население		47,589	среден
Капиталови приходи / Население		30,650	нисък
Целева субсидия за капиталови разходи / Население		13,859	нисък
Оперативни разходи / Население		245,749	нисък
Оперативни приходи / Население		241,870	нисък

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Процесът на европейска интеграция и членството на страната в Европейския съюз поставят съществени предизвикателства пред развитието на местното самоуправление. Увеличаващата се роля на регионалните и местните структури в системата на управление при предоставянето на публични услуги предполага адаптация на националните модели към условията на свободно движение на стоки и хора, блага и услуги между държавите-членки и осигуряване на европейски стандарти за услугите.

Развитието на моделите за местно самоуправление в Европа след втората световна война следва логиката на постоянно разширяване на местната демокрация и укрепване капацитета на общините. Балансираните отношения в системата на управление се основават на конституционализма, с ясното провеждане на принципа за разделение на властите, съхраняването и гарантирането самостоятелността на основната административна единица за самоуправление – общината и изграждането на професионална местна администрация, предоставяща услуги на гражданите. Усложняването на обществения живот и интензификацията на градското развитие, променената роля на държавата в условията на общото европейско пространство, очертават непрекъснато нови перспективи пред развитието на общините и регионите. Политиката на европейските държави по отношение на местното самоуправление може да бъде характеризирана като съхраняване на националната и локалната специфика при гаранции за стабилно и устойчиво развитие и солидарност между отношенията при определяне на местните проблеми и разпределяне на ресурсите.

Факторите, които влияят върху ефективността на местната демокрация в условията на общото европейско пространство, се определят на първо място от степента на децентрализация на моделите на управление на държавите-членки.

Като цяло може да се направи извода, че реформата в местното самоуправление в България след 1991 г. изиграва положителна роля за развитието и укрепването на местната демокрация. Изминалите години показват готовността на местните общности да се самоуправляват. Конституционният модел изиграва своята роля за стабилизация на местните институции. Днес той вече е недостатъчно гъвкав и неадекватен към нарасналите възможности за развитие на териториите и свидетелство за това са непрекъснато възобновяващите се с все по-голяма острота конфликти и противоречия между местната и централната власт, преди всичко в сферата на финансите.

Безспорно България се нуждае от децентрализацията, но ефективността на управлението зависи значително както от усилване капацитета на администрациите на общините, така и от преразпределяне на функциите е компетенциите между нивата на управление.

По отношение анализът на приходно-разходната част на Общинския бюджет на Община Созопол, можем да направим следните основни изводи по отношение икономическото развитие на Община Созопол

· Водещо значение за общинската икономика на сектора на услугите (туризма);

· Слабо участие на промишлеността в общинската икономика;

· Увеличаваща се разлика в развитието и качеството на живот между крайбрежието и вътрешността;

· Непълноценно използване на собствените ресурси;

· Увеличаване нивото на икономическо благосъстояние на населението в общината, но с темпове под средните за страната;

· Нарастване броя на наетите лица в общината;

· Преобладаващ дял на микро- и малките фирми, които са насочени към сектора на услугите (туризма); голям процент само-наемане и ниска добавена стойност;

· Липса на достатъчно възможности за заетост;

· Недостатъчно добре развити производствено-търговски отношения с близко разположеният икономически, научен и административен център на Южното Черноморие – Бургас;

Изводи и насоки за развитие на сектор „Туризъм” в Созопол

· Община Созопол ще се обляга основно на морския туризъм и в бъдещото си развитие;

· Количествено, туристическата база на общината е достигнала пределите на разумния капацитет на територията; бъдещото развитие трябва да се фокусира върху качествените характеристики на туристическите продукти (разнообразие, стандарт, специфика) и средата;

· Сегашната туристическа индустрия страда от подчертана сезонност, едностранчиво предлагане, некоординирано информационно обслужване, сравнително ниска ефективност;

· Общината още няма консолидирана и ясна стратегия за развитие на туризма (въпреки наличието на програма); зависимостта от държавата е висока, а тя също няма ясна стратегия;

· Общината има аспирации за адресиране и към елитните сегменти на туристическите пазари, но засега възможностите са само неконкретизирани идеи;

· Общината има потенциал и за алтернативни форми на туризъм (както по крайбрежието, така и във вътрешността); необходима е координирана политика в няколко сфери – устройство на територията, инфраструктури, екология, инвестиционен маркетинг, туристически маркетинг;

· Почти всички туристически локализации на общината изпитват натиска на строителната експанзия; инвестиционните инициативи могат и трябва да се пренасочат към други модели и към вътрешността;

· Въпреки богатството на природно и културно-историческо наследство, то не е валоризирано пълноценно; необходима е активна политика по привличане на средства и ускорени действия по консервация, експониране и анимиране;

Проблеми пред инфраструктурата на Созопол, изискващи отделянето на средства за периода 2008 – 2010 г.

· Пространствената организация на републиканската пътна мрежа не спомага за мрежови комуникации между населените места на общината;

· Лошото състояние на общинската пътна мрежа затруднява достъпа до населените места, особено в планинската част на общината;

· Липсата на преки пътни връзки между някои населени места на общината и към общинския център, задълбочава проблемите в обслужването;

· Движението по голяма част от улиците на гр. Созопол е силно затруднено; капацитетът на площите за паркиране е неадекватен на нуждите;

· Липсата на автогара и ограничената информация за транспортните връзки на Созопол, контрастират на аспирациите за развитие на общината и града.

Проблеми пред ВиК инфраструктурата на Созопол, изискващи отделянето на средства за периода 2008 – 2010 г.

· Водопроводната система като цяло е амортизирана и с изчерпващ се капацитет;

· Лошото състояние на вътрешната водопроводна мрежа води до големи загуби на питейна вода, утежнява дефицитите във водоподаването и потреблението;

· Селищата във вътрешността на общината (захранвани от местни водоизточници) изпитват сериозен дефицит от вода през цялата година;

· Бързото разширяване на водоснабдените обекти по крайбрежието засилва несъответствието между пропускателната способност на разклонителните мрежи и нужния обем за крайните потребители;

· Разрастването на селищата (с включване в регулация на нови територии) и стихийното пре-отреждане на земеделски земи, нарушава нормалното водоснабдяване на урбанизираните територии в общината.

Проблеми пред опазването на околната среда на Созопол, изискващи отделянето на средства за периода 2008 – 2010 г.

· Забавянето на строежа на ПСОВ за пречистване на отпадъчните води от гр. Созопол води до недопустимо заустване в морето;

· Пречиствателната станция на в. с. Дюни не функционира - нуждае се от спешна реконструкция;

· Почти цялата съществуваща канализационна мрежа се нуждае от реконструкция;

· Приоритетните нужди на крайбрежието ще отложат за неопределено време канализирането на селата във вътрешността;

· Стихийното застрояване на имоти извън селищна регулация допълнително усложнява задачата за “цивилизовано” канализационно обслужване на урбанизираните територии.

Проблеми пред енергийната инфраструктура на Созопол, изискващи отделянето на средства за периода 2008 – 2010 г.

· Съществуващата електроразпределителна мрежа не е в състояние да поеме нарастващата консумация и се налага изграждане на редица нови съоръжения, ангажиращи както много инвестиции, така и терени за строителство;

· Състоянието на мрежата НН изисква подмяна на участъци и ново строителство;

· Нерегламентираните взаимоотношения между общината и новия (частен) собственик на електроразпределителното дружество по отношение на изграждане, експлоатация и собственост върху съоръженията, ще създават все повече проблеми.

Проблеми пред съобщителната инфраструктура на Созопол, изискващи отделянето на средства за периода 2008-2010г.

· Въпреки, че изградеността на съобщителната инфраструктура е добра, в повечето населени места се предлага само традиционна гласова телефония;

· Модерни съобщителни услуги се предлагат главно в общинския център и курортните селища;

· Бързото строителство по крайбрежието не винаги е съпътствано от своевременно проектиране и изграждане на съвременна инфраструктура в ново-създаващите се жилищно-курортни райони;

· Прилагането на новите информационни и комуникационни технологии (мобилни телефони, интернет връзки) става почти стихийно, без дългосрочна стратегия за развитие на съобщителната инфраструктура.

Нужни са и средства, заложени в Бюджет 2009 година за седните дейности:

· Доизграждане и пускане в експлоатация до м. ноември на ДТБО с. Равадиново;

· Поетапно включване на всички населени места в организираното събиране на битови и строителни отпадъци;

· Изготвяне и реализиране на Проект за саниране на неорганизираните сметища и поетапното им ликвидиране;

· Саниране и рекултивация на досега действащите депа на общината, след включване към организираното сметоизвозване към новото регионално депо;

· Въвеждане на разделно събиране на ТБО с цел повторна употреба (рециклиране) на суровините;

· Създаване на система за контрол при депониране на битови, строителни и промишлени отпадъци;

· Създаване на система за разделно събиране на опасни отпадъци от общината и проучване на възможности за съвместното им обезвреждане и съхраняване с други общини;

· Разработване на програма за работа с обществеността.

Представената синтезирана картина на общината съдържа мозайка от "плюсове" и "минуси", позволяваща формулирането на следната "диагноза":

· Ресурсните предпоставки, позитивните процеси и изявените намерения за развитие доминират;

· Необходимостта от перспективни промени в туристическото предлагане и развитие на устойчив туризъм е осъзната, започнати са градивни действия;

· Повечето проблемни аспекти са идентифицирани отдавна и към тях са насочени мерки (техническа инфраструктура, екология, социална инфраструктура);

· В същото време, разполагаемите ресурси (финансови и човешки) се оказват недостатъчни за осезателни позитивни промени в споменатите сфери; необходимо е повече време и по-голяма концентрация на ресурси;

· Социалната сфера остава с нерешени мащабни проблеми (сезонна безработица, де-социализация, дефицити в здравеопазване, образование, култура, спорт);

· Миграцията на младите и квалифицираните, увеличаващото се бреме на неизбежните социални разходи и ниската (или несъответна квалификация), спъват и ще продължат да бъдат най-трудно компенсиращият се дефицит в общината – този на достатъчен качествен човешки ресурс;

· Развитието на стопанския сектор съдържа огромни предизвикателства - привличане на инвестиции в балансиращи сектори, постигане на трайна/гъвкава конкурентноспособност и намаляване на рисковете от монопрофилно развитие;

· Желаното диверсифициране на икономиката (включително и тази на селата), подобрените инфраструктура, социални услуги и жизнена среда, са отправните точки за формиране на критериите за развитие на общината във всички сфери.

Основният извод е, че община Созопол може и трябва да развие стабилна икономика, базирана на повече “опори” - устойчив туризъм, морска индустрия, аграрен сектор, хранително-вкусова промишленост. Стратегически важни са и превантивните действия по опазване на неотразимата привлекателност на крайбрежието.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. проф. д-р. Митко Генешки “Регионална икономика” 2000 год.;

2. Л. Георгиев “Общинско самоуправление и администрация”, София 1991 г.;

3. Л. Георгиев, Л., Даскалова, Т. Местно самоуправление. С., УНСС, 2001,;

4. Б. Грозданов “Финанси на местните органи на управление”, София 1996 г.;

5. ”Град София. Доклад за развитието на човека” 1997 г.;

6. Къндева, Е. Публична администрация. Сиела, 2003 г.;

7. Стефанова, М. Местната власт в България. С., “Хейзъл”, 1997;

8. “Регионална икономика на София, статистика и съпоставки през периода 1995-1997 год.;

9. Кен Елфорд и Дейвид Грей “Наръчник по финансово управление на българските общини”, 1998 г;

10. Закон за административно-териториалното устройство на Република България (Обн., ДВ, бр. 63 от 14.07.1995 г.; изм. ДВ бр. 46/2005 г.);

11. Закон за администрацията (Обн., ДВ, бр. 130 от 05.11.1998 гизм. доп. ДВ бр. 24, бр. 30, бр. 69, ДВ бр. 102/2006 г.);

12. Закон за общинската собственост (Обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм. ДВ бр. 29, бр. 30, бр. 36/2006 г.);

13. Закон за общинските бюджети (Обн., ДВ, бр. 33 от 24.03.1998 г.; изм. доп. ДВ бр. 98/2006 г.);

14. Закон за териториалното деление на столичната община и на големите градове]

15. Закон за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм. ДВ бр. 29, бр 30, бр. 34, бр. 37, бр. 76, бр. 79, бр. 82/2006 г.);

16. проф. Б. Спасов “Общинско право”;

17. Наръчник по анализ на разходите и изгодите от големи проекти-София 2001 г.;

18. Лекционен материал:проф.д-р.М.Генишки и Л.Георгиев;

19. Данни, предоставени от Община Созопол.

Internet източници:

20. www.varna.bg - Дейност - Административни услуги;

21. http://www.varna.bg/invest/sanaliz.htm – Официален сайт на Община Варна – Ситуационен анализ;

22. www.mrrb. government.bg/docs/doc_585.doc – Програма за изпълнение на Стратегията за децентрализация 2006-2009 г.;

23. www.new.plovdiv.bg - Местна власт; Евроинтеграция;

24. www.online.bg - Наръчник на народния избраник в общините - Мирана Кривачка;

25. www.rdp-bg.org - Местната власт в България; Конституционни основи на местното самоуправление в България -Албена Петкова;

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1. СИНТЕЗИРАН АНАЛИЗ (SWOT)

Прилагането на този аналитичен инструмент позволява:

· пределно синтезирано представяне на една комплексна картина на общината;

· изграждане на предварителна представа за решимостта на разкритите проблеми;

· насочване към приоритетните сфери на развитие;

· насочване към приоритетните проблеми за решаване.

Силни страни и възможности

Слаби страни и заплахи

Териториална структура, природни ресурси и КИН – наличие, проблеми, използваемост

- Морски град и крайбрежие с добра достъпност по суша, море и въздух (от Бургас);

- Развита селищна мрежа с добре изявен, но трудно достъпен център;

- Благодатно съчетание от море, бряг и климат, обуславящи трайно развитие на туризъм и рекреация;

- Разнообразен почвено-климатичен и релефен комплекс, благоприятен за многопрофилно селско стопанство;

- Съхранена чистота на въздуха и почвите; висока лесистост, възможност за увеличаване на горите със защитни и рекреационни функции;

- Наличие на много защитени територии, природни забележителности, атрактивни ландшафти;

- Наличие на богато КИН с възможност за валоризация в туризма; неотразима привлекателност на Старинен Созопол –анционален резерват;

- Наличие на потенциален туристически ресурс и във вътрешните територии – възможност за развитие на алтернативен туризъм;

- Общината няма актуален общ устройствен план – за налагане на разумна урбанистична концепция, за овладяване на инвестиционния натиск и взаимно изгодното му подреждане и пренасочване;

- Наличие на свлачища, брегова абразия и ерозия, макар и с малки мащаби;

- Наличие на територии с изявена “периферност”;

- Оскъдни повърхностни и подпочвени води;

- Неоползотворени възможности за напояване, разрушени напоителни системи;

- Непълноценна социализация и валоризация на КИН (особенно във вътрешността);

- Слаба социализация и лошо стопанисване на природното наследство;

- Инвестиционен натиск, заплашващ с компрометиране на рекреационните ресурси и природния баланс по крайбрежието;

- Наличие на много “визуални замърсители” (сметища), създаващи лош имидж на общината;

- Неоползотворен туристически ресурс във вътрешността.

Човешки ресурси и социален сервиз

- Сравнително благоприятна възрастова структура на населението; положителен механичен прираст;

- Добър трудов потенциал в гр. Созопол;

- Нарастване дела на населението с високо образование;

- Запазване на контингентите в трудоспособна възраст;

- Нарастващо благосъстояние на населението (съдейки по “приходи от продажби”);

- Сравнително добре развита социална инфраструктура;

- Богат културен календар, възможност за включване в анимацията на туристически продукти;

- Отрицателен естествен прираст, макар и умерен;

- Застаряване на селското население;

- Миграция на младите хора; апатия, слаба предприемчивост;

- Сравнително нисък дял на високообразованите;

- Ниско образователно равнище в селата;

- Силно преобладаваща сезонна заетост; високо равнище на безработица;

- Липса на среднообразователно заведение;

- Недостиг на квалифицирани кадри в туризма;

- Проблеми с интегрирането на деца от малцинствените групи;

- Хроничен дефицит на средства за поддържане и обновяване на съществуващата инфраструктура (на здравеопазване, образование, култура);

- Здравеопазването в селата е проблемно;

- Инфраструктурата на културата и спорта (за местното население) е оскъдна и посредствена;

- Социалните заведения и услуги са недостатъчни;

Стопански сектор

- Развита туристическа индустрия, стабилен структурен отрасъл, опора за бъдещо развитие на общината;

- Наличие на пристанища –яхтени и пасажерско – възможност за обновяване чрез концесии;

- Възможност за утвърждаване на туристическата дестинация Созопол като уникална;

- Наличие на актуална Програма за развитие на туризма;

- Планирана промяна в туристическия модел – към качество и разнообразие;

- Планиран стремеж за навлизане в елитните сегменти на туристическите пазари;

- Възможност за развитие на алтернативен туризъм и във вътрешността;

- Възможност за пълно оползотворяване на Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС (чрез партньорства и качествени проекти);

- Възможност за развитие на конкурентен аграрен сектор, в т.ч. биологично земеделие и хранително-вкусова промишленост;

- Възможност за възстановяване на напоителните системи и напоителните полета;

- Възможност за създаване на масиви от трайни насаждения, в т. ч. лозя;

- Възможност за интегриране на аграрния сектор с туризма – по линия на потребление на продуктите и инфраструктурите, експонирането на ферми и технологии (като част от познавателен туризъм по специални интереси и рекреация);

- Силна зависимост от туризма - необходимо е планирането на алтернативи, за да се избегнат сътресения при евентуален срив;

- Малък дял на приходите и заетостта в индустрията; липса на производства с висока добавена стойност;

- Доминиращ дял на микро- и малките фирми в сектора на услугите (туризма) – с ниска добавена стойност и високо само-наемане;

- Концентрация на инвестициите изключително в сектора на туризма;

- Туристическата индустрия страда от подчертана сезонност, едностранчиво “типово” предлагане, не-координирано информационно обслужване, ниска ефективност;

- Независимо от Програмата, общината (и държавата) още няма консолидирана и ясна стратегия за развитие на туризма;

- Крайбрежието изпитва натиска на строителна експанзия - заплаха от компрометиране;

- Въпреки уникалността и богатството си, КИН още не е валоризирано пълноценно;

- Непълноценно използване на морето;

- Задълбочава се изолацията на вътрешните части от територията на общината;

- Едностранчиви производствено-търговски отношения с прилежащия център – Бургас;

- Незадоволително състояние на бизнес инфраструктура;

- Липса на устроени нови зони за инвестиции; неизползвани възможности на селските територии за настаняване на производства;

- Слабо развит аграрен сектор, натурализирано животновъдство, изоставени хидро-мелиорации; неоползотворен потенциал за поливно и биологично земеделие;

- Нарушена връзка между наука, производство и пазар в аграрния сектор; ниско ниво на организираност на производителите;

- Недостатъчни знания и информация на бизнеса да подготвя проекти по фондовете на ЕС;

- Заплаха от невъзможност да се постигне балансиран растеж на общинската икономика;

- Заплаха от слабо усвояване на Структурните фондове поради недостатъчен административен капацитет за подготвяне на качествени проекти.

Техническа инфраструктура и екология

- Наличие на пристанища – яхтени и пасажерско;

- Близост до летище Бургас;

- Всички населени места са водоснабдени;

- Общината е включена в проект за регионално депо за ТБО; планирана е система за разделно събиране и рециклиране;

- Модерни съобщителни услуги в туристическите локализации;

- Съхранена природна среда; като цяло, районът е екологически чист;

- Пристанищната инфраструктура е амортизирана и с ниска използваемост за транспорт;

- Осезателна е липсата на автогара в гр. Созопол;

- Амортизирана водоснабдителна мрежа с недостатъчен капацитет; хроничен дефицит на водоподаване във вътрешността;

- Затруднения при водоснабдяването на новите терени за строителство;

- Канализация е изградена само в крайбрежната зона; още няма ПСОВ, директно заустване в морето;

- Недостатъчен капацитет на енергозахранването; недоизграденост на съоръженията в селата;

- Неоползотворен ресурс на ВЕИ;

- Прогресивно увеличаване на автомобилния трафик и риска от замърсяване на въздуха; не се извършва системен мониторинг;

- Затруднен автомобилен достъп в туристическите локализации – задръствания, недостатъчно паркинги;

- Сметоизвозващата техника е недостатъчна в активния сезон;

- Лоша организация на събиране и транспортиране на отпадъците;

- Запрашеност на въздуха в селищните територии (от строителни площадки, лоша хигиена и състояние на улиците);

- Замърсявания на почви от стари торища и нерегламентирани сметища; замърсяване на брега от битови отпадъци;

- Недостатъчна квалификация на работещите по екологичните проблеми;

- Слаба екологична култура и мотивация на населението за опазване на околната среда;

[1] Преди известно време в Асоциацията на кметовете на градове за присъединяване към ЕС се роди идеята за създаване на "Камара на кметовете", която да бъде орган към правителството. Предложението е направено и пред премиера. Идеята си струва - местната власт трябва да стане част от управлението на страната. Ето това е част от помощта, стига някой да я иска.Когато се установи устойчив механизъм на взаимодействие между местната и централна власт, няма само по време на избори да говорим за децентрализация и правомощия на местните власти и само тогава да оценяваме значението и ролята на общините за развитието на държавата. Тогава всичко ще си бъде на място и само отделните детайли ще бъдат променяни. А политиката ни по отношение на местните власти ще бъде европейска и в съответствие с Европейската харта за местните и регионални власти. И тази политика ще бъде постоянна.

[2] Нар “принцип на субсидиарността “ , заложен в Европейската харта за местно самоуправление

[3] Кюранов, Ч. и кол. Проблеми на децентрализацията и местното самоуправление в РБ. С., 2002

[4]Виж Гагаузов, А. и кол. Финансова децентрализация. С., 2001

[5] След Варна, Несебър, Балчик и София;

[6] Административен и стопански център на Югоизточна България, важен и перспективен транспортен център по оста Черно море – Адриатика;

[7] Чрез летището, първокласния път (скорошна магистрала) и пристанището;

[8] Пристанище Созопол – за развлекателно-туристически пътувания и товарни превози (реално за риболовно пристанище), с потенциал за регионално значение; в Созопол, Черноморец, залива Атия и при ваканционното селище Дюни - яхтени пристанища и пристани за рибарски лодки;

[9] Големи села – над 2000 жители, средни села - от 1000 до 2000 жители; малки села - от 250 до 1000 жители; много малки села - до 250 жители.

[12] Черноморец, Атия и Равадиново, които имат водещи рекреационно - туристически функции;

[13] Индже войвода, Вършило, Присад, Габър, Равадиново?;

[14] Атия, Извор, Равна гора, Габър, Индже войвода, Вършило, Присад;

[16] Данни на НСИ, текуща демографска статистика

[17] Живородени деца на 1000 човека.

[18] Данни на Агенцията па заетостта

[19] Съотношение между икономически активните лица и населението на 15 и повече навършени години.

[20] Данни на Агенцията по заетостта

[21] На територията на община Созопол функционира ЕТ “Рибекс” за преработка на рапани, както и цех “Созопол” на рибо-преработващата фабрика “Атлантик” ООД - Бургас. Други фирми, които работят в този подотрасъл са “Пасифик стар” АД и “Делта индъстри” ООД.

[22] Според Регионалната оперативна програма към Национален план за развитие.

[23] Програма за развитие на туризма на територията на община Созопол, 2005-2008;

[24] Забележка: От началото на 2006 г. Разходите по параграфи 300 (Социални осигуровки от работодателя за ДОО) и 400 (Осигурителни вноски от работодателя за УПФ) се включват в параграф 500 (Здравно-осигурителни вноски от работодателя) .

Магистърски проект

1. Основни предпоставки за формирането и развитието на общините. Функции на общините.

-) Разходи на общината

Изводи и насоки за развитие на сектор „Туризъм” в Созопол

Проблеми пред опазването на околната среда на Созопол, изискващи отделянето на средства за периода 2008 – 2010 г.

Проблеми пред енергийната инфраструктура на Созопол, изискващи отделянето на средства за периода 2008 – 2010 г.

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.comАрхив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета