 |
|
СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ „ДИМИТЪР А. ЦЕНОВ”
гр. Свищов
ДИПЛОМНА РАБОТА
на тема:
„Индивидуални инвестиции в
човешкия капитал”
2011 г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
Характеристика на инвестициите във формирането на човешки
капитал
1.2. Инвестициите в човешки капитал
1.3. Образованието като обществено и индивидуално благо
Методи за оценка на възвращаемостта от индивидуалните
инвестиции в човешкия капитал
2.1. Методи пренебрегващи риска
2.2. Включване на риска в решенията за инвестиции в
човешки капитал
3.1. Сравнителен анализ по форми на обучение
3.2. Сравнителен анализ по професии с висше образование
……………………………………………………………………………………
Увод
Теорията за
човешкия капитал се е зародила още при възникването на класическата
икономическа теория през 18 век. Първоначалното натрупване на индустриалния
капитал дава мощен тласък на социалното познание, от което произлиза
икономическата наука. В началото на индустриалното производство живата
физическа сила просто се замества от машината като източник на енергия, а по
късно и като заместване на функция.
Пръв Адам Смит в
“Богатството на народите” прави гениалната догадка чрез аналогията между
инвестицията във физически капитал и вложенията на икономически ресурси за
повишаване на квалификацията на работната сила. Когато се инвестира в машини,
твърди Смит, очакването е да се увеличи брутната печалба. Когато се изразходват
средства за подобряване качеството на работната сила, целта отново е същата,
т.е. осигуряване на повече прираст макар и чрез вложения в човека.
Човешкият капитал
е израз на въздействието върху първоначалния човешки материал, с което се
постига ново качество на труда като факторна услуга. Всяко такова въздействие
умножава човешките сили развива опита и променя производителността.
……………………………………………………………………………………
Глава първа:
Характеристика на инвестициите във формирането на човешки капитал
1.1. Човешкият капитал
Едно от
предизвикателствата пред мениджмънта на XXI-ви век е новото разбиране за
човешкия ресурс в предприятието, като човешки капитал.
Инвестирането по принцип е процес на влагане на средства с цел в бъдещ период те да се
възвърнат (възстановят) с увеличен размер или изгода за вложителя. Когато
например едно предприятие инвестира пари, като купува средства за производство,
то очаква да повиши своята печалба. Когато то инвестира в качеството на
работната сила, целта отново е същата - осигуряване на повече прираст, но този
път чрез вложения в хората. Това означава, че: създаването на професионални умения и
способности на хората за труд, тяхното развитие и използването им в процеса на
труда, има инвестиционен характер.
Първоначалният човешки капитал се формира, когато дадена
личност (сам или с помощта на родителите си), инвестира в себе си, плащайки за
образование и за придобиване на професия или специалност. След постъпването на
работа тази инвестиция се изплаща в течение на времето под формата на по-високи
заплати или възможност да се извършва работа, носеща по-голямо удовлетворение.
От тази гледна точка можем да дадем следното общо определение на човешкия капитал:
“Човешкият капитал е стойността
на доходоносния потенциал, въплътен в индивидите, включващ както вродените им
способности и талант, така и образованието и придобитата квалификация.”
……………………………………………………………………………………
Глава втора
Методи за оценка на възвращаемостта от индивидуалните инвестиции в човешкия капитал
2.1. Методи пренебрегващи риска
Когато бизнесът
инвестира във физически капитал, той винаги разчита, че след време това ще
доведе до увеличаване на нетната печалба. Да осигурява прираст от направените разходи – такава е всеобщата
логика и дълбоката същност от капиталовата структура. Точно такава базова
зависимост е присъща и за човешкия капитал, доколкото и той се вписва в общата
логика на капитала. Единствено чрез
сравняване на разходно - приходните характеристики на обвързаните процеси може да се индикира
капиталът като такъв. Човешкият капитал е особена форма на капитала,
която е свързана с инвестиции в знание, квалификация и производствен опит, с
изграждане на умения и други придобити свойства, при които нарастват
възможностите на труда и се обогатява личността, носител на трудовата функция.
Той е надграждане на нещо, което предварително е имало своя статус и битие, а
това са човешките ресурси. Именно измененията в тях и техните свойства в
резултат на целенасочен процес свързваме с инвестициите в човешки капитал. Така
капиталовложението безспорно се свързва с инвестиции, носещи прираст, и
проблемът се свежда не до принципната позиция по дефинирането на капитала, а
как да бъде измерен прирастът и
по какъв начин най-добре да се съпоставят разходите и приходите във времето.
……………………………………………………………………………………
Глава трета
Сравнителен анализ и оценка на възвращаемостта от индивидуални инвестиции в човешки капитал в Република България
3.2. Сравнителен анализ по професии с висше образование
Към 1.02.2011 г. в страната има 3 282 740
икономически активни лица на възраст между 15 и 64 години. Общо за страната
коефициентът на икономическа активност е 65.3% (68.1% за мъжете и 62.5% за
жените). Коефициентът на икономическа активност е изчислен като отношение на
броя на икономически активните лица към населението във възрастовата група 15 -
64 навършени години.
От общия брой икономически активни лица към
1.02.2011 г. 2 834 835 са заети, а 494 848 - безработни. От всички заети 1 470
063 са мъже (51.9%), а 1 364 772 – жени (48.1%). От всички безработни в края на
януари 2011 г. мъжете са 57.2%, а жените - 42.8%.
Към 1 февруари 2011 г. коефициентът
на заетост, изчислен като отношение на броя на заетите лица към населението във
възрастовата група 15 – 64 навършени години, е 55.5%. Коефициентът на заетост
при мъжете (56.9%) е по-висок от този на жените (54.0%).
Коефициентът на безработица, изчислен
към 1.02.2011 г. като отношение на броя на безработните лица към населението
във възрастовата група 15 - 64 навършени години, е 15.0% общо за страната,
съответно 16.4% за мъжете и 13.5% за жените.
С най-висок коефициент на икономическа
активност е област София (столица) - 71.5%, следвана от областите Перник -
68.3%, Габрово - 67.9%, Смолян - 67.8%, Варна - 67.1%.
Най-нисък е коефициентът на
икономическа активност в областите Силистра - 56.9%, Кърджали - 57.4%, Видин -
59.8%, Сливен - 60.0%, Търговище - 60.5%.
Анализът на БСК
показва, че връзката между броя и специалностите на новоприетите и обучаващите
се студенти с потребностите на бизнеса е все по-слаба и не отразява реалните
нужди от кадри в отделните отрасли и производства.
Връзката между
специалностите и броя на студентите с потребностите на бизнеса е все по-слаба и
не отразява реалните нужди от кадри в отделните отрасли и производства.
Според работодателските
оценки за най-търсените специалности на висшето образование се получава
следната скала на търсенето:
1. първо място заемат
компютърните специалисти – 70,8%;
2. второ място – специалисти с
икономически специалности – 64,1%;
3. трето място – специалисти с
инженерни професии – 56,3%;
4. четвърто място – юристи –
17,6%;
5. пето място – комуникационни
специалности – 17%;
6. шесто място – хуманитарните
специалности – 3,8%;
7. седмо място – други
специалности – 2,7%;
……………………………………………………………………………………
Заключение
Създаването и
развитието на човешкия капитал изисква особени инвестиции. Ето защо
недостатъчното количество и качество на социален капитал, който благоприятства
съвременните икономически отношения, води до забавено развитие. Проблемът за
влиянието на качественото образование за успешната бъдеща трудова заетост и
професионална реализация се заключава в осъзнаването на факта, че икономиката е
част от обществото, а не обратното.
Инвестирането в
хората, придобиването от тях на нови знания и умения, обучението през целия
живот са фактори, които ще доведат до постигане на икономически и социален
напредък.
Несъмнено е
влиянието на качественото образование върху успешната бъдеща трудова заетост и
професионална реализация. Следователно необходимо е осъществяването на
инвестиции в човешкия капитал през целия живот.
……………………………………………………………………………………
Използвана литература:
1. Захариев А., „Финансово
управление на човешките ресурси”, Абагар, Велико Търново, 2001 г.
2. Казаков, Ат., „Човешки
капитал”, София, 2001 г.
3.
Колева, А., С., Маринова, С., Събева.
“Властта – три некласически аналитики (Арент, Фуко, Бурдийо)”.сп. Социологически
проблеми, кн. 3-4, 1999 г.
4.
Бояджиева,
П., Г., Димитров, “Стратегия за социално-икономическо и политическо развитие на
България 2005 - 2010: секторни политики“. http://rectorsbg.zavas.org/documents/StrategyzaVO.doc
5.
Захариев, Б., “Анализ
на границата на ефективността”, сп. „Политики”,
юли 2011 г.
6.
Оперативна
програма „Човешки ресурси” 2007 – 2013. Проучване на образователната и професионално
квалификационна структура на заетите и работната сила на национално, секторно и
регионално ниво (анализ 5.2.2.)
7.
Илиев, Цв., „Висшето
образование в България и икономическите детерминанти на ХХI в., сп. “Диалог”,
февруари 2009 г.
8.
Ямукова, П., “Човешкият
капитал и променящата се икономическа среда”.
9.
Тепавичарова,
М., ”Висшето образование - печеливша инвестиция
в човешки капитал, Годишник, том VII,
КИА, Пловдив.
10. Търоу, Л., „Изграждане на благосъстояние – новите правила на
хората, компаниите и нациите в икономиката, основаващи се на познанието, София,
2000 г.
…………………………………………………………………………………
Темата
е изготвена през 2011 г.
Съдържа
множество таблици и графики.
Най-новата
информация е от 2011 г.
Ключови
думи: човешки капитал, инвестиции, образование, благо, риск, възвращаемост,
форми на обучение, професии, университет, колеж, компании, икономика, човешки
ресурси, ефективност, разходи, доход
]]>
