по стопанска география
Тема: Развитие на селищната причерноморска контактна зона
Варна
П
риемаме за контактна зона “суша-море” меридионалната ивица от границата с Румъния до границата с Турция, която на изток опира до морския бряг, а на запад широчината и варира в широк диапазон и се определя от стопанската и транспортната активност на прилежащата територия. Най-широко зоната навлиза във вътрешността на сушата при агломерзциите Варна-Девня и Бургас-Камено. В тези граници се включват 17 общини. От тях директен излаз на брега на морето имат 11, а 6(Камено, Аксаково, Суворово, Белослав, Девня,и Долен Чифлик) са без такъв излаз.Площта на тази част от България е 6429 кв.км. В средата на 90-те години тук живеят 741 хил. души при средна гъстота на населението 115.3 д. На кв.км., т.е. значително по-висока от средната за страната , висока степен на урбанизираност и сравнително благоприятни демографски показатели. Населението е разпределено в 20 градове и 215 села.
Основната част от населението на Черноморската контактна зона живее в градовете, но разпределението му е крайно неравномерно. Тук има два големи града (над 100 хил. души) - Варна и Бургас, и 18 малки (под 20 хил. души), като липсва категорията на среднитре градове (от 20 хил. до 100 хил. души).
Що се отнася до селските селища, както в останалата част на страната, така и тук, най-голям е броят и относителният дял на малките села (под 500 д.), но в тях живее едва 22.2% от селското население на територията. Средноголемите и големи села (съответно между 500 и 1000 д. и над 1000 д.) имат по-малък относителен дял, но в тях е концентрирана основната част от селското население - 23.1 и 54.7%. Прави впечатление, че в тази част на страната има значителен брой големи села - най-вече приградски, и такива с курортно-туристически функции. Някои от тях прекратиха самостоятелното си съшествуване, като придобиха статут на градски квартали (най-вече в приградската зона на Бургас - Сарафово, Долно Езерово и др.).
Наличието тук на два от най-големите градове на страната, на много други градове, макар и от по-нисък ранг, както и на значителен брой по-многолюдни села дава положително отражение върху степента на благоустройство на цялата територия.
Благоустроеността на селищата е една от най-важните характеристики за привлекателността им. Самото благоустройство представлява съвкупност от мероприятия и дейности за създаването на най-добри културно-битови, санитарно-хигиенни, производствени и други условия в населените места. То включва създаването, преустройството, разширяването и поддържането на пътните настилки, водоснабдяване, сметоочистване, електрификация, телефонизация и др.
Източник на данните за благоустрояването на всяко селище е статистическата отчетност за жилищно-комуникалните дейности.
Под водоснабдено населено място се разбира това, в което има изградена (цялостно или частично) гравитачна или помпена водоснабдителна система, състояща се от водохващания, водопровод и улична водопроводна мрежа. Канализирано селище е това, в което има изградена улична канализационна мрежа, колектор и всички съоражения за приемане и отвеждане на битовите и промишлени отпадъчни води в пречиствателните съоражения или направо в приемника (море, река и др.).
В Причерноморската територия делът на водоснасдените селища е по-висок спрямо средния за страната (водоснабдеността на селищата е тук е 97.9%, а за страната е 84.2%). Всичките 20 градове на зоната са водоснабдени, а то селата само 5 (от общо 215) не са водоснабдени. Варненската област и в частичност попадащата в нея Причерноморска територия е 100% водоснабдена, докато в Бургаска област водоснабдеността на селата е 92%, а на приморската й територия - 93,7%. С изграждането на язовирите “Камчия”, “Цонево” и “Ясна поляна” са задоволени нуждите от питейна вода на основната част от територията и отделните населени места. В някои части на контактната зона има сезонен недостиг на вода (особено в Приморска Добруджа).
Много важна характеристика за благоустроеността и урбанизираността на на селищата е наличието и равнището на тяхната канализация, защото това има значение за санитарно-хигиенното им състояние. В страната само 5.2% (277 селища) от населените места са канализирани, докато в контактната зона този дял е 11.1% (26 селища). Канализирани са 75% от градовете на контактната зона (при 70.2% за страната). Проблеми в това отношение имат предимно новообявените градове, в които живее малка част от градското население (Българово, Камено, Обзор, Каблешково и Каварна). Както се вижда, в повечето случаи това са селища от вътрешността на въпросната територия, които нямат пряко отношение с туристическите дейности, специфични за нея. Особено остро стои проблемът с канализацията в селата, независимо че относителният й дял е 2 пъти по-висок от този за страната (съответно 5.1% и 2.1%). От всичките 215 села сами 11 са канализирани. Това са села с курортни (Китен, Св. Влас, Равда), крайградски (Аксаково, Игнатиево, Каменар, Тополи) и промишлени (мин. Селище Росен и Оброчище) функции. Всички села със селскостопанска селообразуваща база са без канализация.
При канализираните градове дължината на канализационната мрежа варира в много широк граници, като зависи основно от тяхната големина и степен на благоустроеност. При отделни градове тя е от 2 км. (Шабла и Бяла) до 417км. (Варна). Този показател не дава реална представа за степента на канализация при отделните градски селища. Най-нисък е относителният дял на канализираните улици в градовете Шабла (4.3%), Суворово(7%), Бяла(7.4%) и др., а най-висок във Варна (85.2%) и Бургас (74.4%).
Концентрацията на административни, икономически, курортни и други функции, голямото струпване на население и необходимостта от по-високи санитарни изисквания са предопределили високата степен на канализация въ Варна и Бургас. Крайбрежните градове, поради санитарните изисквания за курортни функции, са със сравнително по-висок дял канализирани улици (над 50% в Созопол, Поморие, Несебър, Ахтопол и др.), но те не отговарят на големите изисквания за благоустройство на курортни центрове, особено в градовете Царево, Приморско, Бяла, както и в градовете, в които липсва канализация.
За сравняване на степента на канализация в селата е подходящ показателят “дял на канализираните жилища” (поради липса на данни за дължината на уличната мрежа. В селата с блоково строителство (Аксаково, Росен, Оброчище и др.) този показател не е подходящ. Реално най-добре по този показател са селата Китен, Св.Влас, Равда (курортни селища) и Аксаково, Каменар и Оброчище (промишлени и крайградски селища).
Относителният дял на благоустроените улици на градовете от разглежданата територия е над 90%. В почти всички малки курортни градове уличната мрежа е 100% благоустроена (Ахтопол, Несебър, Созопол, Бяла и др.). Най-ниска степен на улично благоустройство се наблюдава в Каблешково. Уличната мрежа е с изградено осветление. Делът на осветените улици е висок - при повечето градове е над 90%, особено в курортните центрове Варна и Бургас. По този показател най-неблагоприятно е положението в Камено (38%), Шабла(66%), Каблешково(71%) и Българово(74%), т.е. в най-слабо развитите градски селища в областта.
Туризмът се отразява върху особеноститее и качеството на жилищния фонд. На север от река Камчия неговото влияние е по-слабо изразено. По брой на стаите, жилищна площ и структура на жилищната площ повечето градове имат стойности на средните за страната. Типичен пример за това са Ахтопол, Несебър, Обзор, Приморско, Созопол, Царево и Бяла, където са развити частните форми на курортно дело.
Планировъчната структура на част от крайбрежните селища е исторически унаследена, като следва формата на бреговата линия и характера на релефа (Варна, Балчик, Несебър, Поморие и Созопол). Тези градове типична правоъгълно-шахматна структура. Варна има радиално-лъчева структура, а само новите квартали правоъгълно-шахматна. От нея излизат пътни артерии на север, запад и юг.
При застрояването на Варна, Балчик, Каварна, Бяла и Ахтопол се наблюдава терасовидна застроеност, предопределена от характера на релефа. Това ги отличавав от крайбрежните градове, разположени в низинните територии - Бургас, Несебър, Поморие, Шабла и др. Старите части на градовете, разположени на полуострови и острови с пясъчни коси (Несебър, Созопол, Поморие), се отличават с пръстеновидна-лъчева структураи изход към към връзката със суша. В тях има специфичен архитектурен стил на жилищните сгради, стари църкви, които формират историко-архитектурен комплекс с туристическо-познавателна стойност. Новите части на градовете са с типичната правоъгълно-шахматна планировъчна структура. Останалите градове и села по крайбрежието имат линейна структура по протежението на крайбрежието. Ориентацията на входно-изходните пътища е север-юг. Влиянието на туризма се проявява и с изграждането и функционирането на курортно-туристически комплекси от различен порядък. Това са обособени територии, наситени с обслужваща инфраструктура за целите на вътрешния и международен туризъм. Недостатък е тяхното сезонно използване, което поради икономически причини е силно стеснено (средно около 60 дни). Планировъчната им структура е специфична за отделните комплекси - линейна(“Златни пясъци”)' пръстеновидно-лъчева (:Свети Константин и Елена”), правоъгълно-шахматна (“Слънчевбряг”) и др. Изграждането на комплексите е съобразено със санитарно-хигиенните изисквания. Разрастването им е ограничено от размера на пясъчната ивица и характера на релефа в тилните им части (особено “Златни пясъци”, “Албена”, “Елените” и др.).
Върху развитието на селищата от Причерноморската контактна зона неблагоприятно отражение свлачищните процеси. Свлачищата заемат 13% от общата дължина на българското крайбрежие. Основната част от тях (85.6%) се пада на ивицата от границата с Румъния до причерноморските части на Старопланинската област, т.е . свлачищните процеси са най-характерни за Северното ни Черноморие. Тези процеси са много по-слабо изразени в причерноморските части на Старопланинската област, а по Южното ни Черноморие те се наблюдават при кв.Сарафово на гр. Бургас. На юг от този град (в Странджанското Черноморие) няма свлачища, което благоприятства строителството и изобщо стопанската дейност. Активните свлачищни процеси в Северното Черноморие оскъпяват строителството и ограничават възможностите за развитие на туристическата индустрия.
От гледна точка на развитието на туризма проблем представлява липсата на казализация в Каварна, Обзор и част от селата с добри възможности за развитие на курортното дело.
Жилищния фонд в Причерноморската контактна зона не се различава от този за страната. Тук е налице качествена разлика при селищата, разположени по крайбрежието- многостайни жилища, по-малък брой спомагателни постройки, нов и отговарящ на строителните и санитарните изисквания жилищен фонд, ориентация с изглед към морето и пр. Селищата със селскостопански функции не се различават от тези във вътрешността на страната. Различия съществуват при промишлените и приградските селища, където преобладава блоковия тип сгради със съответните комуникации, ВиК и инфраструктура. Влиянието на туризма върху жилищния фонд с най-голяма сила се проявява при селищата разположени по крайбрежието.
ЛИТЕРАТУРА:
1.Минчев,Н. Градообразуване и демографско развитие на градовете по Българското Черноморско крайбрежие - Население, год. V, 1987,1.
2. Българското Черноморско крайбрежие. Ландшафти, население, икономика, конплекси. БАН, 1979
3. Благоустрояването и комунално стопанство. Издание на НСИ, С., 1996
4. Добрич. Статистически справочник. Издание на НСИ,С., 1996г.
5. Варна статистически сборник. Издание на НСИ, С., 1997г.
6.Областите и общините на РБългария. Издание на НСИ, 1997г.
7. Резултати от преброяването на жилищния фонд. Том 1-3, изданив на НСИ, 1995г.
]]>
