|
РЕФЕРАТ
Регионализиране на съвременната световна икономика.
Специфични особености на съвременното регионализиране.
Откъси:
.............................
Последните десетилетия на 20-ти век се характеризират с действието на два на пръв поглед противоположни тенденции: към глобализация на световната икономика и присъщата й система на международни икономически връзки и към регионализация на световната икономика и международните икономически отношения, т.е. към тяхната нарастваща концентрация в определени компактни подсистеми на световното стопанство. Първата тенденция въплъщава космополитичната природа на капитала, неговата способност да преодолява всяка граница, спъваща свободното му развитие. Втората тенденция изразява стремежа към преимуществено съсредоточаване на неговата активност в една по-хомогенна стопанска и социална среда, способността на бизнеса да използва в свой интерес такива условия, фактори и предпоставки, като териториалната близост на различните национални икономики, установената висока степен на взаимното им преплитане, социокултурната общност на страните от даден регион или субрегион, наличието на определени исторически традиции в международното общуване и т.н.
Ако първата тенденция закономерно води към образуването на глобални световни пазари (финансови, стокови, пазари на някои особено динамични видове услуги), до превръщането дори на най-силно обособените национални пазари в интегрални звена на световния пазар, втората тенденция довежда до висока степен на концентрация на международните икономически връзки в рамките на отделни региони. В някои случаи това равнище на концентрация на връзките обуславя формирането на големи териториални комплекси, които играят значителна самостоятелна роля в структурата на световното стопанство (например Западна Европа, Северна Америка).
Като понятие, отнесено към икономиката, глобализацията е формулирана през 1983 г. от Т. Левит в негова статия, публикувана в списание "Харвард бизнес ривю". Левит дефинира съдържанието на икономическата глобализация като сливане на пазарите на отделните продукти, произведени от големите многонационални корпорации. След това феноменът глобализация е изследван в хиляди публикации, но по всеобщо признание липсва еднозначно определение. Отсъствието на подобно единство се обяснява на първо място с многоаспектността на процеса на глобализация: той обхваща не само стопанския живот, но също така културата, политиката, правото, идеологията, социалната сфера и т.н. Глобализацията е обект на изучаване от редица науки - икономическата теория, геоикономиката, историята, географията, политологията, социологията, техническите и технологичните дисциплини и т.н. Особеността на тези науки обуславя техния специфичен и по правило взаимно несъгласуван "поглед" към процеса на глобализацията.
............................
Първото по-значително изследване на глобализацията и регионализацията на стопанския живот у нас е осъществено от проф. Петко Д. Петков. Той определя глобализацията като "процес на интегриране на икономическия живот в отделните страни към най-напредналото в света, изграждането на тази основа на единно, взаимосвързано, на високо равнище на производителните сили и техническия прогрес световно стопанство". Сходно, макар и не напълно съвпадащо определяне на глобализацията дава проф. Петков и на друго място. Той отъждествява глобализацията "с интегрирането на отделните страни в единно цяло чрез по-тясното им обвързване, чрез възприемане на единни норми, стандарти и пр.”
Като обобщение може да се каже, че глобализацията на съвременната икономика се дефинира като процес на формиране на единно икономическо пространство в световен мащаб. Този процес означава, че производителите и инвеститорите все по-подчертано разглеждат световната икономика като единен пазар и единна производствена зона с регионални или национални подсектори, а не като мрежа от отделни национални икономики, свързани помежду си с търговски и инвестиционни потоци.
..............................
Интересно е да се разгледа въпросът дали нарастващата тенденция за регионализация не подкопава тенденцията към глобализация на световната икономика. При отговора на този въпрос ясно се очертават две гледни точки.
Според първата гледна точка растящият регионализъм е израз на дезинтеграцията на световния пазар и ерозията на многостранната търговска система, намерила адекватно въплъщение в правилата и принципите на Световната търговска организация (СТО). Създаваните в съответствие с тази концепция преференциални търговско-икономически блокове имат дискриминационна насоченост спрямо третите страни и закономерно водят до нарастваща фрагментарност на световния пазар.
Ако светът бъде покрит с една система от митнически съюзи, то възниква въпросът, доколко един такъв регионализъм представлява смислен принцип на организация на световното стопанство и защо не е избрана свободната търговия като такъв принцип. Може да се прояви опасността различните митнически региони чрез високите външни мита да се капсулират и по този начин чрез митническите съюзи да се налага протекционизъм. Някои автори - поддръжници на посочената гледна точка, изрично подчертават реалната опасност от активизиране на дискриминационните нетарифни ограничения в резултат от изграждането на преференциални интеграционни общности.
Този ефект противодейства на тенденцията към глобализация на световната икономика и стопанската дейност в нея. Противопоставя се либерализацията на търговско-икономическите връзки в рамките на отделните интеграционни обединения на многостранната (универсалната) либерализация, осъществявана в световен мащаб. Двете насоки на икономическата либерализация имат алтернативен, взаимно изключващ се характер. Логичният резултат на прогресиращата регионализация би било разпадането на световната икономика на няколко противопоставящи се крупни тьрговско-икономически блока. По същество това ще е краят на световната икономика в традиционното разбиране на този феномен.
................................
Постепенно се появиха и утвърдиха транснационални корпорации от нов тип. Това са качествено нови образувания, които разпределиха световните пазари, внедриха нови информационни технологии за координиране и тотален контрол на дейността, гъвкава организация и адаптивност на отделните корпоративни структури, единна международна система на управление, интегрирана в общата мрежа на другите корпорации и силно икономическо и политическо влияние върху държавите, в които действат.
В началото на новия век в света практически е формирана и действа такава международна система, в която транс националните корпорации контролират половината от световното промишлено производство, над 60% от външната търговия, 80% от патентите и лицензите на нова техника, технологии и „ноу-хау". Особено фрапиращ е контролът в информационните технологии. На практика две-три компании контролират цялата международна мрежа на телекомуникациите. Икономическата мощ на най-големите която транс национални корпорации е съизмерима с тази на редица държави и това им позволява често не да преговарят с тях, а да диктуват своите условия. В света действат около 40 хиляди която транс национални корпорации с филиали в 150 страни. Ядро на цялата тази система са около 500 компании, притежаващи практически неограничена икономическа власт. По икономическа и финансова мощ малко страни в света могат да се мерят с такива гиганти като Ройал-Датч-Шел, Ексон, IBM, Дженеръл мотърс, Хитачи и т.н.
В последните десетилетия се появи и нов финансово-икономически „субект" в лицето на институционализиращия се транснационален капитал, т.е. глобалните количествени икономически натрупвания прераснаха в ново качество- транснационалният капитал създаде самостоятелни структури и механизми на действие. Премествайки се безпрепятствено в съвременното икономическо пространство, той практически е извън контрола на националните държави. Търсейки най-доходно приложение, транснационалният капитал в по-голямата си част се проявява като спекулативен. Ето защо не случайно на фондовите борси спекулативните сделки нарастват лавинообразно.
Използвана литература (4 източника)
Темата няма план - съдържание.
Темата е изготвена 08.2003г.