|
|
|
Университет за национално и световно стопанство
София
Реферат
На тема:
Косовският проблем - трагедия по сръбски
Специалност: Политология
2007 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
ІІ. ГЕОГРАФСКИ И ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА КОСОВО 4
2. Корените на един конфликт 6
3. Злият демон за Косово - Милошевич 12
4. Войната - най-лошият възможен сценарий 14
5. Международните фактори в конфликта. Ролята на Русия. 16
ІІІ. ПОСЛЕДИЦИ ОТ КОСОВСКАТА КРИЗА 19
V. “ДАДОХТЕ НИ СВОБОДА, НО НЕ И БЪДЕЩЕ.” 24
……………………………………….
Език, религия и територия разделят сърби и албанци. Парче земя, малко по-малко от Израел - това е общото между косовските сърби и етническите албанци. Те говорят на различни езици, имат различни религиозни възгледи и различни версии за историята си. Етническите албанци говорят език от семейството на индоевропейските езици - древен, колкото и латинския. Сърбите говорят славянски език. От началото на 80-те години етническите албанци бойкотират образователната система в Косово заради свои собствени училища, финансирани от албанци, живеещи в чужбина. В резултат на това много косовски албанци не научават сръбски, а сърбите рядко научават албански.
Повечето от етническите албанци са мюсюлмани, потомци на католици и православни християни, които приемат исляма по време на 500-те години османско управление. Сърбите са последователни православни християни и спазват християнските традиции. Косово се възприема от сърбите като люлка на сръбската православна църква - столицата на първата сръбска патриаршия и била в Печ. Именно поради тази причина сърбите настояват Косово да бъде сръбска територия, която им принадлежи по историческо право.
В наши дни етническите албанци са около 90 на сто от 2-милионното население на Косово. Тази цифра бележи рязко покачване в сравнение с края на Втората световна война, когато сърбите са съставлявали половината от населението там. Промяната се дължи на високия ръст на раждаемостта сред косовските албанци и постепенното изтегляне на сърбите от Косово, което е предимно селскостопански район, към по-проспериращи градове на Сърбия.
Сърбите разглеждат исканията на албанците като проява на сепаратизъм, като стремеж за разрушаване на собствената държава, като опит да се отнемат изконни сръбски територии.
……………………………………….
Целта на военната операция е изтласкване на албанците от северно Косово към Македония и Албания. Областта трябва да бъде поделена по кипърски модел: северно Косово с център Прищина да остане за сърбите, а южно Косово за албанците. Като линията между двете части да се охранява от войски на НАТО. По този начин в очите на сръбския народ Милошевич би излязъл победител от войната, тъй като ще запази за сърбите част от областта, което неминуемо ще му гарантира дълго управление и място в историята като сръбския владетел, решил вековния проблем в Косово. Историята обаче му отрежда друго място и роля.
Първият въздушен удар срещу Сърбия е нанесен на 24 март 1998 г.
Няколко събития повлияха на развитието на войната между НАТО и Сърбия. Първата е свалянето на 28 март на “невидимия” изтребител Ф-117 А. Това поставя началото на втората фаза на операцията “Решителна сила”. Според плановете операцията в Югославия се състои от пет фази. Нулевата започва през 1998 г. и е преди всичко разузнавателна - проучвания, събиране на карти. Първата фаза е насочена срещу противовъздушната отбрана на цялата територия на Югославия и срещу складовете за оръжие в Косово. Втората фаза визира сръбските въоръжени сили на юг от 44 паралел - надолу от Ниш и в Косово. НАТО предприема нападения срещу всички места, където са концентрирани войски, военна техника и специални части на сръбската полиция, казарми и щабове.
Третата фаза е насочена срещу военни и инфраструктури, включително и в центровете на градовете.
Четвъртата фаза е слагане на край на войната.
......................................
Единствената по-решителна стъпка от руска страна беше бързата операция на летището в централния град Косово - Прищина. Това беше красноречив пример за решителността и готовността на Русия да използва всяка ситуация съобразно конкретните възможности за запазване на позициите си в региона. Русия успя и да договори механизъм, запазващ относителна самостоятелност на контингента.
Друг акцент върху руската политика е все по-упоритото поставяне на необходимостта от преразглеждане на руската военна доктрина, чиято последна формулировка е от 1993 г.
Темата е изготвена 2007 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
Косово, косовска криза, косовски албанци, Сърбия, Милошевич, Прищина, ЮНМИК, направляван суверенитет, споделен суверенитет
]]>
