|
Нов български университет
2007 г.
Равновесието на организмовия свят в течащите води, кръговратът на веществата и отделената слънчева енергия се основават на първо място на асимилационните процеси в растенията - фотосинтезата. Този процес може да бъде наречен още продуциране на органични от неорганични вещества или “свързване” на слънчевата светлина и въглерода в зелените листа и други.
Единствено растенията имат тази решаваща за живота на планетата възможност да произвеждат, да продуцират органични вещества. Затова в екологията те се наричат още “продуценти”.
.........................................................
В реките продуценти на първо място са кремъчните водорасли - диагомеите и зелените водорасли, които образуват зеленокафява настилка по камъните на речното корито. Върху самата повърхност на тези камъни водораслите са запазени от течението и там се образува едно жизнено пространство, в което проникващата отгоре слънчева светлина и протичащата от всички страни вода с разтворени хранителни вещества- солите на азота, фосфора, желязото и други, и газове са напълно на разположение на организмовия свят в екосистемата на реките. Затова диагомейните ”чимове” могат особено през топлия сезон да пораснат в милиметрови дебели пластове. Те служат на много животински видове като “паша”и затова, разбира се, са от голямо значение за живота на съобществата.
Обрастванията от висша растителност в планинските реки не са толкова типични и постоянни, както животинското население. Обикновенно в бързо течащи планински реки изобщо не се срещат цъфтящи растения. На онези места обаче, където течението е съвсем бавно се срещат Callitriche, Ranyncylys или водната чума Elodea Canadensis.
..................................................................
Разглежданите особености на реките в горното, средното и долното им течение оказват твърде съществено влияние върху разпространението на речните животни. Това се дължи на първо място на течението, към което водните обитатели се адаптират в зависмост от екологичната си пластичност. Колкото то е по- силно, толкова флората и фауната му са по-своеобразни, но същевременно и много по- бедни. Това важи в еднаква степен и за рибите. От тях в бързо течащите води могат да живеят само няколко вида, които са отлични плувци и притежават вретеновидно тяло.
Разпределението на рибите в цялата речна система от изворите до устието е прието като основа за разграничаване и назоваване на отделните зони на реките. Така например разпространението на пъстървовите риби почти изцяло е в горното /планинското/ течение на реките, където те са най-характерните риби, което дава повод тази част от реките да бъде наречена зона на пъстървовите риби.
Освен балканската пъстърва на отделни места в горното течение като придружаващи риби се срещат главочът, лешанката, гулешът и други. Границата между зоната на пъстървовата и така наречената в България зона на черната баланска мряна, обаче, от части е условна, поради което не всички я възприемат. По същите места заедно с черната балканска мряна се срещат както речният кефал, така и някои други риби с по- малко стопанско значение.
...................................................................
Разнообразието на речните животни е твърде голямо. Редица видове от почти всички класове и разреди на безгръбначните животни понасят лесно различията във водната среда - издържат на малко и много разтворен във водата кислород, на бързо и бавно течение, нямат предпочитания на твърди и меки води. Те се наричат евробионтни.
Така екосистемите на българските реки показват, че са богати на различни видове организми, в зависимост от дъното, температурата на водата и всички други фактори изложени по- горе.
.......................................................................
Темата е писана 2007 г.
Ключови думи:
екосистеми, български реки, речни редуценти и продуценти, живот на организмите, течащи води, органични и неорганични вещества