Helpos.com >> Архив >> Геоикономика >> Тема преглед >> HTML преглед на файла

топ търсения

Университет за национално и световно стопанство

Курсова работа

Демография и демографски тенденции

2007 г.

Съдържание

Увод 3

1. Демография - същност 5

2. Какви практически задачи може да реши съвременната демография? 7

Използвани литературни източници 13

Увод

Демографията е наука за населението и неговото възпроизводство. Демографски знания е имало още в древността, при възникването на държавността. Държавата винаги е имала нужда да получава информация за броя на населението и възможностите за съставяне на определени военни контингенти - за отбрана и нападение. Демографските данни в древните култури на Египет, Китай, Рим, са били приблизителни и са били примесени с географски, етнически, военни и пр. данни.

Демографията е наука с почти четиривековна история. В епохата на Средновековието, когато се обособяват повечето от днешните науки, интересът към населението в Европа довежда до обособяването на определена методология, очертаваща облика на съвременната демография. За родоначалник на количествената демография се смята Джон Граунт, който е автор на първите изчисления за населението и неговото възпроизводство чрез ражданията и умиранията. През XVII век възникването на демографията като наука се извършва спонтанно, по повод на интереса, който първите демографи са имали към своя обект - населението. Джон Граунт изследва смъртността на населението на Лондон по пол и възраст и причини за умиранията, а също и раждаемостта, съотношението между половете и др. Английският астроном Едмунд Халей е автор на първата таблица за смъртност, основана на използването на данни за умрелите по възраст в условията на гр. Бреслау през 1687 - 1691 г., като е използвал т. нар. "метод на умрелите" (метод на Халей). По-късно таблицата за смъртност се превръща в основен метод на демографията, появяват се различни нейни разновидности, прилагани в зависимост от целите, които са си поставяли изследователите и достъпната им информация. В този първи етап демографията (тогава наричана "политическа аритметика") се развива като предимно емпирична наука, която представя в числов вид различни страни от процеса на възпроизводство на населението. От друга страна интересът на държавата към населението още от древността поражда различни идеологически интерпре- тации, отнасящи се до демографското възпроизводство и отделни негови елементи. В наше време най-влиятелни са две теоретични направления, които изразяват противоречиви възгледи и интереси: малтусианството и марксизма.

......................................................

1. Демография - същност

Терминът "демография" е въведен през XIX век от А. Гайар. Той буквално означава "описание на населението" {demos (гр.) - народ; grapho (гр.) - пиша), което далеч не съответства на съвременното разбиране за обхвата на тази наука.

През XX век демографията направи сериозни стъпки в насока на разширяване на своя предмет и разработване на нови, съвременни изследователски методологии. Можем да разграничим няколко основни области на съвременните демографски изследвания, които очертават съвременния облик на демографията:

1.   Теории за населението (теоретична демография);
2.   Демографски методи (демографска методология);
3.   Демографска статистика (статистика на населението). Последната включва събирането на първична демографска информация - данни и тяхната обработка в съответствие с принципите на демографската методология с цел получаването на съпоставими или агрегирани демографски показатели (също наричани "данни").

На съвременния етап от своето развитие демографията разполага с голям обем от специализирани методи (методология) за обработка на първичните данни, получавани главно в системата на държавната статистика (у нас - Национален статистически институт). Този процес на обработка на данните се нарича "демографски анализ". Той изисква познаването на специфичните статистически методи за обработка на данни, които намират приложение в демографията; изисква и добро познаването на основните демографски отношения и зависимости (обикновено представяни чрез демографски модели). Резултатите от демографския анализ показват насоките на демографското развитите в различни негови аспекти: по отношение на раждаемостта, смъртността, брачността, бракоразводността, миграциите и др. Интерпретацията на тези резултати във връзка с развитието на други социални сфери, съставянето на реалистични прогнози, на изводи и препоръки към социалната практика и политика - всичко това изисква познаването на основните теории за населението, на обществото и на социалния контекст. С други думи, развитието на демографията като наука и практика не може и не трябва да спира на нивото на демографския анализ. Необходимо е да се направи и още една стъпка - обратно към социалната проблематика, в която така или иначе се вписва демографският процес.

...............................................................

В световен мащаб съществуват три типа демографска политика спрямо раждаемостта, които очертават в общи линии три вида демографска политика:

1.  Про-наталистична. Насочена е към увеличаване на раждаемостта и ускоряване на демографското възпроизводство, нарастване на естествения прираст. Такава политика се наблюдава във Франция през ХГХ и XX век, в страните от Източна Европа и бившия Съветски съюз след Втората световна война, а също и в много африкански страни; също - в Германия по времето на нацизма.
2.  Анти-наталистична политика. Насочена е към намаление на раждаемостта и естествения прираст, към забавяне на демографското възпроизводство. Такава политика се наблюдава в Китай, Индия и други страни с висок естествени прираст - в Азия, Африка, Латинска Америка. Антинаталистичната политика, водена от правителството на Китай влиза в противоречие с желанията на семействата да имат повече от едно дете и най-вече - с желанието им да имат поне едно момче. Изследванията на плода с ултразвук и абортирането на голяма част от женските зародиши, нарушава естествения баланс между половете и води до силен превес на момчетата и на мъжете. Това ограничава възможностите на хората да намерят брачен партньор по-късно в живота.
3.  Либерална политика. Това е такава политика, която признава суверенното право на всеки човек и всяко семейство да избира броя на децата си и времето на тяхното раждане. Това е едно от основните права на човека според Хартата за правата на човека на ООН. Почти всички страни-членки на ООН са подписали тази Харта, но само в страните с либерално-демократично устройство на държавата това право се спазва. Формулирането на една или друга демографска политика се извършва винаги на основата на определено разбиране за връзката между демографското възпроизводство от едно страна, а от друга - развитието на икономическата система и благосъстоянието на населението. Тези разбирания не винаги са еднакви сред различните слоеве от населението. Поради това демографската политика на държавата в много случаи не съвпада и дори влиза в противоречие с интересите и желанията на по-големи или по-малки части от населението. Това важи с особена сила в случаите, когато държавата провежда активна про-наталистична или анти-наталистична политика.

.....................................................

Използвани литературни източници

1.  Бекярова, Н. Демография и сигурност; Военно издателство; С.; 2004 г.
2.  Гълъбов Н.; Демографския срив  в България; С.; 2005 г.
3.  Кацаров, И. Демография. С, 1986.12-21.
4.  Национален статистически институт.
5.  Сутарова М. Въведение в демографията. ИК „Авалон”; С.; 2004 г.

.........................................

Темата е писана 2007 г.

Ключови думи:

демографски тенденции, политика и информация; съвременна демография

6

Helpos.com >> Архив >> Геоикономика >> Тема преглед >> HTML преглед на файла

топ търсения