|
Университет за национално и световно стопанство
2007 г.
2. Какви практически задачи може да реши съвременната демография? 7
Използвани литературни източници 13
Демографията е наука за населението и неговото възпроизводство. Демографски знания е имало още в древността, при възникването на държавността. Държавата винаги е имала нужда да получава информация за броя на населението и възможностите за съставяне на определени военни контингенти - за отбрана и нападение. Демографските данни в древните култури на Египет, Китай, Рим, са били приблизителни и са били примесени с географски, етнически, военни и пр. данни.
Демографията е наука с почти четиривековна история. В епохата на Средновековието, когато се обособяват повечето от днешните науки, интересът към населението в Европа довежда до обособяването на определена методология, очертаваща облика на съвременната демография. За родоначалник на количествената демография се смята Джон Граунт, който е автор на първите изчисления за населението и неговото възпроизводство чрез ражданията и умиранията. През XVII век възникването на демографията като наука се извършва спонтанно, по повод на интереса, който първите демографи са имали към своя обект - населението. Джон Граунт изследва смъртността на населението на Лондон по пол и възраст и причини за умиранията, а също и раждаемостта, съотношението между половете и др. Английският астроном Едмунд Халей е автор на първата таблица за смъртност, основана на използването на данни за умрелите по възраст в условията на гр. Бреслау през 1687 - 1691 г., като е използвал т. нар. "метод на умрелите" (метод на Халей). По-късно таблицата за смъртност се превръща в основен метод на демографията, появяват се различни нейни разновидности, прилагани в зависимост от целите, които са си поставяли изследователите и достъпната им информация. В този първи етап демографията (тогава наричана "политическа аритметика") се развива като предимно емпирична наука, която представя в числов вид различни страни от процеса на възпроизводство на населението. От друга страна интересът на държавата към населението още от древността поражда различни идеологически интерпре- тации, отнасящи се до демографското възпроизводство и отделни негови елементи. В наше време най-влиятелни са две теоретични направления, които изразяват противоречиви възгледи и интереси: малтусианството и марксизма.
......................................................
1. Демография - същност
Терминът "демография" е въведен през XIX век от А. Гайар. Той буквално означава "описание на населението" {demos (гр.) - народ; grapho (гр.) - пиша), което далеч не съответства на съвременното разбиране за обхвата на тази наука.
През XX век демографията направи сериозни стъпки в насока на разширяване на своя предмет и разработване на нови, съвременни изследователски методологии. Можем да разграничим няколко основни области на съвременните демографски изследвания, които очертават съвременния облик на демографията:
На съвременния етап от своето развитие демографията разполага с голям обем от специализирани методи (методология) за обработка на първичните данни, получавани главно в системата на държавната статистика (у нас - Национален статистически институт). Този процес на обработка на данните се нарича "демографски анализ". Той изисква познаването на специфичните статистически методи за обработка на данни, които намират приложение в демографията; изисква и добро познаването на основните демографски отношения и зависимости (обикновено представяни чрез демографски модели). Резултатите от демографския анализ показват насоките на демографското развитите в различни негови аспекти: по отношение на раждаемостта, смъртността, брачността, бракоразводността, миграциите и др. Интерпретацията на тези резултати във връзка с развитието на други социални сфери, съставянето на реалистични прогнози, на изводи и препоръки към социалната практика и политика - всичко това изисква познаването на основните теории за населението, на обществото и на социалния контекст. С други думи, развитието на демографията като наука и практика не може и не трябва да спира на нивото на демографския анализ. Необходимо е да се направи и още една стъпка - обратно към социалната проблематика, в която така или иначе се вписва демографският процес.
...............................................................
В световен мащаб съществуват три типа демографска политика спрямо раждаемостта, които очертават в общи линии три вида демографска политика:
.....................................................
.........................................
Темата е писана 2007 г.
Ключови думи:
демографски тенденции, политика и информация; съвременна демография