|
НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
Град София
РЕФЕРАТ
на тема:
ЗАЩИТЕНИ СВЕТОВНИ ТЕРИТОРИИ. СЪЩНОСТ, ОСОБЕНОСТИ И ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
2007
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Характеристика на защитените територии
2. Особености на световните защитени територии
3. Законодателни постановления
4. Организацията на Обединените Нации по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО)
Защитените територии са съвременен национален и световен подход за опазване на дивата природа, както и културното наследство по света. Те създават условия за образование и научни изследвания, отдих и туризъм.
Обявяването на защитени територии не поставя ограничения, а предоставя нови възможности за икономически растеж пред всяка една страна по света.
Проблемите по опазването на природната среда и културното наследство придобиха в истинския смисъл на думата глобален характер. Това намира проявление и в тяхната интернационализация. Ако между отделните държави съществуват граници, които ги обособяват и отделят една от друга, то за природните и културните закони такива граници няма. Поради това, въздействието, което човекът упражнява над природата в една страна, може да даде отражение и върху друга, дори и върху цялата Земя. А това въздействие все повече се засилва, което налага да се вземат необходимите мерки за опазването на околната среда, когато тя е застрашена от човешката дейност.
За съжаление съвременната екологическа ситуация в света не дава основание за оптимизъм и успокоение.
Защитените територии като понятие е доста обхватно в зависимост от конкретното законодателство на дадената страна и от международното такова. Например ЮНЕСКО поставя под названието “обекти със световно значение” /защитени територии/, както природни и геоложки феномени, така и цели екосистеми и тяхното видово многообразие, така и голяма част от културните паметници по света. Така че понятието “защитени територии” придобива по-обобщен смисъл като международно такова, отколкото като национално /например в България само малка част от историческите и културните ни ценности се включват като защитени територии и то като природни и културни забележителности по закона от 1998 г./. В повечето развити страни системата от защитени територии показва разнообразие както по отношение наименованията на категориите, така и според предназначението и степента на допустимото им използване.
........................................................................
Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура /ЮНЕСКО/ е създадена през м. ноември 1945 г. в Лондон като една от четирите “големи” специализирани организации на ООН. Организацията има 73 бюра и подразделения, разположени в различни части на света. Уставът й влиза в сила през 1946 г. България е член на ЮНЕСКО от 17 май 1956 г. През 1984 г. от ЮНЕСКО излизат САЩ, Великобритания и Сингапур. Лейбъристкото правителство взе решение за връщането на Великобритания в ЮНЕСКО от 1 август 1997 г. След заявлението на президента на САЩ Джордж Буш на 57-та сесия на ООН, на 32-а сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО на 1 октомври 2003 г. и САЩ официално се завърнаха в Организацията. В момента в ЮНЕСКО членуват 190 страни след приемането и на Източен Тимур. Годишният бюджет на ЮНЕСКО, който се разпределя по основните му категории, в това число и за защита на обектите от световно значение е 544 млн. долара годишно и се разпределя пропорционално на държавите - членки и на броя защитени територии в тях.
В заключение можем да споменем, че от огромно значение е грижата за опазване на националното и световното природно и културно богатство и по този начин да се опазят защитените територии, като източник на много изчезващи видове, като естествени екосистеми, като привлекателност за националният и световен туризъм и възможности за неговото развитие и разрастване, както и за развитие на устойчив екотуризъм. Голяма е и нуждата от постоянно финансиране на тези обекти и резервати, някои от които са от международно значение и са под закрилата на ЮНЕСКО. Законово трябва да се разреши окончателно за статута на защитените територии и възможностите за тяхната собственост, стопанисване и експлоатация и да не се злоупотребява с природата.
..................................................................
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. “Международни организации” – справочник, София, 1987 г. – Същност на програмите на ЮНЕСКО
2. “Защитени природни обекти в света”, София, 1988 г., с. 5-8.
3. МАВ – програма “Човекът и Биосферата” на ЮНЕСКО, MAV and Biosphere Program of the United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization
4. “World Resources Institute” 1992. World Resources 1992-93. New York. Oxford University Press
Темата е изготвена 2007 г.
Темата не съдържа таблици.
Ключови думи:
защитени територии, културно наследство, опазване на природната среда, ЮНЕП, ООН, световна конференция по околната среда, международни фондове и комисии, ЮНЕСКО, конвенция за световното културно и природно наследство, общоевропейско сътрудничество, устойчив туризъм