1. СЪЩНОСТ И ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ НА ГЛОБАЛИЗМА

1.1 Обща характеристика, същност на глобализацията

Глобализацията е процес на нарастваща икономическа интеграция в световен мащаб, чиито основни двигателни сили са: либерализацията на международната търговия и движението на капитали; ускоряването на техническия прогрес и настъпването на информационното общество, както и в значителна степен дерегулирането на икономическите процеси и събития като сложен набор от производствени системи.

Глобализацията е процес, който рязко ускорява динамиката и сложността на всички процеси, прави социалните системи силно нестабилни, а колкото по-динамична и нестабилна е една система, толкова по-нелинейно и съответно многопосочно може да реагира тя на различни въздействия.

Трите фактора взаимно на глобализационното развитие /от гледна точка на политическото, икономическото и социално развитие на подобни мащаби/, си влияят: техническият прогрес насърчава международната търговия, а световните търговски образци дават възможност за по-ефективно разпространение на техническия прогрес. Дерегулирането способства за премахването на търговските бариери между отделните страни и регионални структури и насърчава развитието на нови технологични форми в условията на свободна конкуренция и създаване на търговски съюзи и международни структури за активна търговия и производство /напр. изнесеност на производствени структури на регионално ниво/.

....................................................................

2. СЪЩНОСТ И ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ НА АНТИГЛОБАЛИЗМА

Глобализацията се разглежда от антиглобационните движения като новопоявила се вълна, която повлича народи и правителства и създава анархистичен свят без граници. Националните държави губят контрол, докато многонационалните предприятия, придобили нови сили, в нарастваща степен имат възможността да решават изгоди, да експлоатират работниците и да потъпкват екологичните стандарти.

Проблемите, които глобализацията поражда произтичат главно от това, че едновременно с много положителни черти: по бърз растеж, по-евтин внос, нови технологии, стимулиране на конкуренцията, тя поражда загуба на националната идентичност на по малките държави и засилване сферите на влияние върху тях.

Глобализацията може да се разглежда като втори процес на колонизация. Не е далеч времето, когато много от бедните страни в Африка, Южна Америка и Азия бяха под влияние на големите държави - Англия, Франция, Америка. Колонизмът е съществена черта на 18 век. С премахването му обаче не се премахва разделението на света между основните велики сили. Напротив, задълбочава се и се засилва все повече разликата в развитието на бившите колонии и на техните колонизатори.

Основна трудност при определяне на цената, заплахите, и негативните последствия от глобализацията е свързана със асиметричната структура на съвременното световно стопанство и често антагонистичните интереси и очаквания на микро- и макроикономическите участници в този процес.

...................................................................

3. СЪЩНОСТ И ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ НА РЕГИОНАЛИЗМА

3.1 Обща характеристика, същност на регионализацията

На практика регионална политика в Европеския съюз започва да се провежда след създаването на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) след първото разширяване на Европейската общност (ЕО) през 1973г. Няма точно описание на понятието “регион” в цялостната политика на ЕС, но той се разграничава под определени количествени и качествени зависимости и фактори, които играят ролята на критерии за обединяването на отделни области от ЕС на регионален принцип. В самото начало при определянето на приоритетните области на работа на регоинален принцип, самите региони се определят по три основни критерия. Първият е е свързан с политическите характеристики, които притежава един обособен регион. Тук се определят т.нар. региони с проблеми на международно равнище. Това са територии, обхващащи големи национални области и цели държави - напр. Гърция, Испания, Португалия, Мецоджорно (Италия), новите германски провинции и др. Другата класификация е на т.нар. национално определени региони. Те са елемент от управленската структура в отделните страни и имат значение за развитието на пространственото планиране и трансграничното регионално сътрудничество. Вторият критерй е свързан с определен етап и равнище на социално-икономическо развитие и по този признак може да се обединят различни териториални региони в нови такива като депресивни индустриални региони, изостанали аграрни райони и т.н. Тук обединението е по функционален признак.

При изграждането на регионалната политика на ЕС се прилагат главно два подхода. Първият е свързан с подпомагането на някои по-изостанали региони от ЕС в различно отношение /политическо, икономическо, социално и т.н./ или т.нар. компенсаторен подход, докато вторият е свързан с преразпределителните функции на ресурсите на ЕС чрез икономически растеж /това се свързва преди всичко с отделните вноски на всяка страна от евросъюза по отношение икономически растеж/.

.............................................................................

Използвана литература

1. Василева, Л. Проблеми и тенденции при планиране развитието на териториалните системи, част 1, С., 2005 г., изд. Тракия-М

2. Василева, Л. Регионално развитие и интеграционни процеси по зони и райони. Трасгранично сътрудничество, С., 2005 г., изд. Тракия-М

3. Генешки, М. Регионална икономика, С., 1995 г., изд. ЛИА

4. Генешки, М. Регионална икономика, С., 2000 г., изд. Тракия-М

5. Мареков, В. Интеграционни формати на европейската сигурност и отбрана. анализ; бр. 2 / 2004 г. на “Бюлетин Европа;

6. Кръстев, С. Регионална политика на ЕС. УНСС, 2004 г.;

7. Конституция на Европейския съюз – детайли по отношение на регионалната икономика;

8. htpp://www.ue.eu.int/ European Security Strategy, Brussels, 12 December 2003;

9. Annual Conference of the EU Institute for Security Studies, Paris, 10 September 2004 ;

10. EU Security and Defence Pilicy (the first five years 1999-2004) – http://www.google.com

11. http://www.evroportal.bg/Chapter.jsp

12. Информация от портала на ЕС "Europe"

13. Local Dynamics in the Era of Globalization.

14. Сборник материали от кръгла маса по проблемите на глобализацията.

Темата е разработена 2007 г.

Не съдържа таблици.

Ключови думи:

глобализъм, интеграционни процеси, антиглобализъм, трансгранично сътрудничество, регионализъм, регионална политика, Европейска общност, технически прогрес, социално развитие, регионална икономика