 |
|
РЕФЕРАТ
На тема:
Биосферата. Човекът и неговото здраве
2007 г.
Съдържание:
2.1. Образование за устойчиво развитие
2.3. Природозащитно образование
3. Водещи проблеми, свързани с парниковия ефект и озоновия слой
4. Национална система за мониторинг на околната среда
1. Същност на биосферата
Биосферата е една от природните сфери, съставляващи геосферата. Обхваща живите организми в почвата, въздуха, водата и скалите от земната кора. Биосферата се явява единна екологична глобална система, зависима от състоянието на атмосферата, хидросферата, литосферата и педосферата.
Биосферата е зоната, в която съществува живота и съдържа всички живи организми на Земята. Това е обвивката от газ, вода и земя, където се развива животът и която го поддържа. Животът не се развива само заради физическите условия на Земята. Условията, които поддържат живота, се променят с течение на живота. Те помагат за еволюирането ни. Целият живот се развива благодарение на енергията, а цялата енергия идва от Слънцето, която временно може да се съхранява в нас или в храната ни. Енергията позволява да се поддържа почти постоянна температура, където ние да се развиваме. Затова малки промени в количеството на енергията, която получаваме от Слънцето, може да доведе до големи промени в биосферата на Земята. Промяната на температурата на Земята дори с няколко градуса би довела до измирането на много живи организми.
Екологията е наука, която изучава взаимоотношенията между организмите и околната среда. Основната задача на екологията е изучаването на сложните процеси при взаимоотношенията на организмите със средата, които се запазват чрез саморегулация. Това се нарича екологично равновесие. Тези нормални процеси много лесно се нарушават под влияние на разнообразната и голяма по мащаби човешка дейност.
Екосистема е системата, съставена от биоценоза и биотип. Тя отразява пряко влиянието на организмите върху околната среда. Взаимодействието на абиотични и биотични фактори формират биоценоза и биотоп.
Биоценозата представлява общото съжителство на различни съобщества на една обща територия. Те се намират в непрекъсната връзка едно с друго. В биоценозата съществата са различни по характер: животински, растителни, бактериални. Нито един от видовете, които обитават биоценозата не може да съществува изолиран и независим от другите.
Биотопа е термин в екологията за обозначаване на пространство с относително еднородни условия за живот. Биотоп е неживата част от природата в даденото пространство. Пример за биотоп могат да бъдат едно блато, една гора, едно езеро и др.
Биотичен фактор в екологията се наричат взаимодействията между организмите, които оказват влияние върху тях – конкуренция, хищничество, взаимопомощ и т.н.
Абиотичен фактор се наричат параметрите (стойности) на неживата природа, които оказват влияние върху организмите. Сред тях са:
ü Почвата със своите характеристики
ü Географските условия, които формират климата на региона и географската му принадлежност – географска ширина, географска дължина, близостта до големи пространства с еднородни условия, релеф, условия на терена
ü Метеорологичните фактори – температура на въздуха, температура на почвата, валежи, слънчева радиация, вятър (посока и скорост).
Екологична ниша се нарича мястото, което всеки вид заема във взаимоотношенията си с другите видове и с биотопа. Тя определя значението, което има един вид за друг. Затова се казва, че екологичната ниша е функционалното място, което заема видът.
Почвата е най-повърхностния слой на литосферата. При неправилна експлоатация почвата безвъзвратно се унищожава. Условно източниците на замърсяване и разрушаване на почвите могат да се групират в следните категории:
ü Строителни отпадъци
ü Гориво смазочни материали
ü Транспорт
ü Разрушаване и унищожаване на почвите
Почвената ерозия е процес на механично разрушаване и отнасяне на почвата под влияние на водата или вятъра. Затова се различават:
ü Водна ерозия на почвата
ü Ветрова ерозия на почвата
Почвената ерозия е проблем за всички територии на света, поради което повсеместно се води борба с почвената ерозия, както на селскостопанския поземлен фонд, така и на горския. Провежданите в противоерозионния комплекс мерки могат да се обединят в 3 групи:
ü Агротехнически мероприятия
ü Лесомелиоративни мероприятия
ü Хидротехнически мероприятия
Водната ерозия на почвата е резултат от разрушителното действие на течащата по повърхността на почвата вода. Нейното негативно влияние е по-силно при леките и безструктурни почви и по-слабо при по-тежките и богати на органично вещество почвени типове. Водната ерозия се проявява в 3 форми:
ü Площна (повърхностна) ерозия
ü Браздова (струйчеста) ерозия
ü Ровинна (линейна) ерозия
Почвена ерозия близо до Вашингтонския държавен университет
Почвата е повърхностния рохкав изветрен пласт на земната кора, със сложен състав и структура. Той притежава уникалното свойство плодородие.
Почвеното плодородие е това свойство на почвата да осигурява хранителни вещества, вода, въздух и топлина на растенията, безусловно необходими за растежа, развитието и продуктивността им. Почвеното плодородие е резултат от едновременното протичане на две големи групи процеси: изветряне и почвообразуване. Почвата представлява местообитание, освен на корените на растенията, на милиони видове микроорганизми, насекоми и дребни млекопитаещи (най-вече гризачи).
Замърсяването на околната среда с радиоактивни вещества става в резултат на опити с ядрено оръжие и при аварии в атомни електроцентрали (АЕЦ). Въздушният ядрен взрив се извършва на няколкостотин метра над земната повърхност, поради което в огненото кълбо не попада земна маса. Радиоактивният облак бързо се издига на височина 15 – 20 км. При наземния ядрен взрив в огненото кълбо се всмуква голямо количество почва. Тази почва се стопява, изпарява се и после пак се кондензира до почвени частици, по които полепват радиоактивни вещества. Поради тежестта си почвените частици се отлагат на мястото на взрива и там остават 80% от радиоактивните вещества.
Радиоактивност се нарича способността на някои ядра спонтанно да се превръщат в други ядра, което се съпровожда с изпускане на микрочастици.
Климатът е резултат на дълготрайни измервания на метеорологичните елементи и определяне на тяхното средно състояние. Той представлява съвкупност от метеорологичните елементи, които характеризират средното състояние на атмосферата на дадено място. Основните климатообразуващи фактори са:
ü Слънчева радиация
ü Атмосферна циркулация
ü Постилаща повърхност
Водният кръговрат е непрекъснат процес на преминаване на природните води в геосферите и техните фазови преходи (трансформация на състояния). Движещите сили на кръговрата на водата са слънчевата енергия и земната гравитация. Слънчевата радиация обуславя снеготопенето, снегонатрупването, изпарението, а земната гравитация – валежите, движението на повърхностните води, както и на подземните. При геоложкия воден кръговрат движещи сили са магматизма, метаморфизма, седиментацията – тектонските процеси.
За начало на водния кръговрат се счита изпарението на водни пари от водните басейни. Човекът непрекъснато се намесва в кръговратът на природата и играе важна роля за неговото образуване и съществуване. Индустриалните предприятия участват в затоплянето на въздуха и изпаряването на водата. Но някои от дейностите на човека нарушават кръговратът на водата. Много често те са причината за замърсяването й. Каналните води са причина за измирането на растителния и животинския свят в моретата и океаните. Изсичането на горите води до по-малко изпарения и засушаване на районите. Тогава в подпочвените води навлиза по-малко вода и това води до намаляването им. Моретата се замърсяват от изхвърлените в тях отпадни води или нефт и други опасни и вредни вещества.
Под замърсител се разбира всеки физически агент, химично съединение или биологичен вид, попадащ в околната среда или появяващ се в нея в определено време в количества, надвишаващи естественото му колебание. Замърсителите биват различни видове:
ü Физични – шум, радиоактивно излъчване, топлинно излъчване, вибрации
ü Химични – прости вещества, химични съединения, смеси
ü Механични – прахообразни отпадъци от ТЕЦ, машиностроителни и други заводи
ü Биологични – повишена численост на видовете
Нарушеното екологично равновесие в България се дължи преди всичко на погрешна икономическа и териториална политика. Много от промишлените обекти са разположени не само в неподходящи райони в близост до населени места, където има условия за разсейване на замърсителите, но и далеч превишават по мощност на емисиите допустимото замърсяване. Остарелите технологии и амортизирани производствени мощности не отговарят на изискванията за защита на околната среда. За нарушеното екологично равновесие допринася и трансграничният пренос на вредни вещества, например крайдунавските селища. В България основни замърсители на атмосферния въздух са прахът, серният двуокис, азотните окиси и оловните аерозоли.
2. Образование за биосферата
2.1. Образование за устойчиво развитие
Образованието за устойчиво развитие е образование за личното и социално развитие, което включва екологичните, социалните (социално-политическите и социално-културните) и икономическите измерения на развитието. Интегрира природозащитното, екологичното, здравното, гражданското и т.н. образование в едно цяло. Образованието за устойчиво развитие поставя акцент върху взаимодействието между природа и култура.
2.2. Екологично образование
Екологичното образование е образование, насочено към формиране на екологична култура, екологично съзнание и екологично поведение в тяхната взаимна връзка и единство с оглед опазване на екологичното равновесие. То е образование за изграждане на екологични компетенции, които са фундамент на екологичното устойчиво развитие.
2.3. Природозащитно образование
Природозащитното образование е образование за опазване на природната среда, което се осъществява чрез система от педагогически дейности за защита, подобряване, управление и разумно използване на природните ресурси, за живот в хармония с природата и загриженост към бъдещите поколение. Поставя акцент върху опазването на природната среда.
3. Водещи проблеми, свързани с парниковия ефект и озоновия слой
Парниковият ефект е процес, при който атмосферата затопля дадена планета. При изгарянето на изкопаеми горива (нефт, въглища, земен газ) се отделя газ – въглероден двуокис.
Озоновият слой е онази част от атмосферата на Земята, която съдържа относително голяма концентрация на озон. Озоновият слой е известен най-вече със свойството си да поглъща по-голямата част от ултравиолетовите лъчи, попадащи над Земята. Озонът в земната атмосфера се създава от ултравиолетови лъчи.
Съдържание на озон (хоризонтално) на различна височина (вертикално) и спирането на различните видове ултравиолетово излъчване (трите цветни стълба).
Въпреки че съдържанието на озон в атмосферата е много малко, то е от съдбоносно значение за живота на Земята, защото поглъща биологично вредното ултравиолетово излъчване на Слънцето.
Изтъняването на озоновия слой позволява по-голяма част от ултравиолетовите лъчи от по-вреден тип да достигнат земната повърхност и по този начин е предпоставка за увеличаването на нанасяните от тях щети на гените на живите организми. Когато например се изсекат дърветата по склоновете на една планина, с това се нарушава екологичното равновесие в нея, ерозията, унищожава почвата, източниците на вода пресъхват, дъждовете намаляват, изменя се климата, променя се растителния и животинския свят.
4. Национална система за мониторинг на околната среда
Националната система за мониторинг на околната среда обхваща територията на цялата страна и поддържа информационни бази данни на национално и регионално ниво.
ü Въздух – контрол на качеството на атмосферния въздух. Основни измерители са: общ прах, серен диоксид, азотен диоксид, сероводород, оловни аерозоли, фини прахови частици, озон, въглероден оксид, както и амоняк, хлор, аерозоли на сярната киселина, аерозоли на солната киселина, фенол, арсенови аерозоли и тежки метали.
ü Води – Мониторинг на повърхностни и на подземни води. Основни измервани показатели са: температура, pH, разтворен кислород, наситеност с кислород, електропроводимост, перманганатна окисляемост, азотни показатели, фосфор, разтворими и неразтворими вещества, хлориди, сулфати. Измерват се и водни количества.
ü Земни недра, земи и почви – замърсяване на почвите с тежки метали и металоиди. Основни замърсители са: олово, кадмий, цинк, мед и арсен. За някои райони се провеждат допълнителни изследвания по отношение на специфични за тях замърсители. Замърсяване на почвите с органични замърсители. Вкисляване на почвите. Ерозия на почвите. Опазване на земните недра.
ü Радиологичен контрол – показателите, по които се извършват контролни наблюдения са съдържание на естествени и техногенни радионуклиди в почви, седименти, отпадни продукти.
Наблюдават се все повече и повече дихателни и белодробни проблеми. Тези проблеми идват от замърсяване на въздуха в закритите помещения, което може да причини алергии към нещо в къщата, например към домашния прах. След това идва и външното замърсяване на въздуха, което предизвиква дихателни и белодробни проблеми и което обикновено се причинява от заводите и автомобилите.
5. Алергии
Алергията е неправилна реакция на имунната система (сложен защитен механизъм на организма за борба с инфекции) към дразнители, които по принцип не са вредни. При някои хора тази система бърка нетоксичните дразнители с вредни чужди тела. Това се нарича алергична реакция, която се превръща в болестно състояние. Често срещани алергии са астма, екзема и сенна хрема. Алергиите са наследствени и бебетата, които не са кърмени са по-податливи.
При химическите алергии (предизвикани от замърсяване на въздуха, газови изпарения, хлор, дезинфектанти, инсектициди, лакове за коса и др.), имунната система реагира като произвежда антитела, за да се защити от нападателите. Алергиите се разделят на три основни вида:
ü Към алергени от околната среда – плесени, цветен прашец, прах, козметични продукти, метал, животинска козина, ухапвания и ужилвания от насекоми, лекарства, сапуни, прах за пране и т.н.
ü Хранителни – химикали, консерванти, оцветители и др. добавки в храната.
ü Кожни – вещества, поемани от епителната тъкан.
Алергиите се причиняват от повишена чувствителност на имунната система към дразнители, които сами по себе си не са вредни.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
2. Internet
]]>
