|
Университет за национално и световно стопанство
2007 г.
Съдържание
1. Природата като устойчивост и необходимостта от запазването й
2. Културната промяна като устойчивост
3. Ролята на гражданското общество
В света и времето, в които живеем може да ги определим с понятието информация. Тя е навсякъде около нас и дори в нас самите. Всеки ден получаваме и научаваме всякаква информация. Може би ние трябва да се възползваме от дарът, който тя ни дава, a именно познанието за нещата, за да направим живота си по-добър.
Въпреки изобилстващата информация за ударите, които нанасяме върху околната среда, хората продължават да изсичат гори, да пресушават реки, да “подрязват” Дървото на еволюцията, да предизвикват повишаване равнището на океаните и промяната в климатичните условия.
..............................................................
Запазването на околната среда е цел на всяка страна и народ и не е случайно, че повечето развити страни вече изнасят от своя територия вредни или даже неефективни производства. Те, в началото на века, водени от стремежа за висок икономически растеж, нанесоха сериозен удар върху собствената си природна среда. В последните 10-20 години сме свидетели на обратен процес. Икономическият растеж в развитите страни е главно за сметка на чужди ресурси.
Типичен пример в това отношение са САЩ, които в момента имат около 4,5 % от населението на земята, но потребяват цели 30% от използваните световни ресурси.
Оттук произтича едно огромно противоречие, което ще направи непредсказуемо бъдещето на човечеството и състоянието на околната среда. На първо място най-развитите страни ще продължават да потребяват все повече природни ресурси - това е основен закон на икономическото развитие. Тези ресурси се използват главно в енергетиката (ядрена, твърдо-топливна, газове и пр.) в транспорта, в химическата индустрия. Те ще се добиват все по-трудно. Ще бъдат съпроводени с преработка на огромни количества природна маса (земя, скали, биомаса) като все по-голяма част от нея ще са една част от природните ресурси, задоволяващи потребностите на потребители и производители, обхванати от пазара. Останалата част от тях, като атмосфера, хидросфера, живописни ландшафти, дива природа се ползват общо от хората без да преминават през пазара и поради това не може да им се определи цена и да се осигури рационалното им използване.
.................................................................
Културната промяна е с нарастваща сложност в резултат от премахването на ограниченията в развитието на икономиките от предишните векове, ограничено количество енергия и познания. И ако в зората на цивилизацията хората са използвали за строителство дърво, керамика и метал, то икономиката на 20-ти век използва синтетични материали. Всъщност по-впечатляващо е разрастването на специализираното човешко познание: в днешно време се публикуват около 20 000 научни списания, а в средата на 18-ти век те са били едва 10. С нарастването на количествата енергия, материали и познания нарастват и комбинациите от възможности за развитие.
Организирането на комплексно използване на енергия, материали и човешки знания стана възможно през 20-ти век благодарение на увеличените човешки способности за администриране. Управлението стана наука с рационализирането на организационните структури от Макс Вебер и Фредерик Тейлър. Формите на администриране са многобройни - например правителство, бизнес и т. н. Двигателят на всяка една организационна форма създават техните специфични форми на културна промяна.
...................................................................
Въпреки че правителствата притежават трудно преодолима регулираща и фискална мощ, а така също и лесен достъп до медиите, те винаги насочват вниманието си към проблемите, подсказани им от гражданите или бизнес средите, по-специално в страните с развити демокрации. Самостоятелните правителствени инициативи, разбира се, се реализират в практиката обикновено при слаба опозиция или ако правителството е решено да жертва ценен политически капитал. За да бъде използвана държавната мощ за каузата на промяната, често се налага изграждане на коалиции, които могат да подкрепят ключови политици в усилията им за промяна. Без такава политическа база правителствата биха имали твърде ограничени възможности да предизвикат някаква промяна.
.................................................................
1. МАВ – програма “Човекът и Биосферата” на ЮНЕСКО, MAV and Biosphere Program of the United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization
2. Закон за опазване на околната среда, Изд. Нова звезда, 2001
3. www.unesco.org/
4. ekologia.start.bg
...........................................................
Темата е писана 2007 г.
Ключови думи:
природата и културната промяна като устойчивост; ролята на гражданското общество, бизнес средите и правителството; околна среда; природни ресурси