---

---

Курсова работа

Вътрешна и външна миграция

 

2007 г.

Съдържание

 

1. Увод. 3

2. Вътрешна миграция. 3

3. Външна миграция. 9

4. Трудова миграция. 15

5. Изводи. 17

ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ.. 19

1. Увод

 

В Стратегията за догонващо икономическо развитие е подчертано, че свободната миграция на хора в рамките на една страна и между държавите е една от четирите фундаментални свободи според основополагащия договор на Европейския съюз. Миграцията, наред с останалите демографски процеси, е един от основните фактори, обуславящи размера и структурите на населението на дадена територия.

2.     Вътрешна миграция

 

След 1990 г. до днес вътрешната миграция не следва ясно определена тенденция. В началото на 90-те години се наблюдава известно намаление в броя на преселванията и интензитета на миграцията, след което и двата показателя започват да нарастват слабо до 2001 г. (табл. 1). През 2002 г. е регистрирано съществено намаление и в двата показателя (с повече от ¹/₃). Аналогична на описаната до тук тенденция следват във времето показателите за интензитетите и на заселванията, и на изселванията в разрез градове - села. Интензитетите на заселване в градовете и в селата имат много близки стойности през по-голямата част както на разглеждания период, така и на предходния. Изключение правят 1995 г. и 2001 г., когато интензитетът на заселване в селата превишава съответния показател за градовете (при това през 1995 г. тази разлика е 1,6 пъти, докато през 2001 г. тя е 1,2 пъти). За сметка на това в стойностите на интензитетите на изселване се наблюдава разлика, която се запазва през целия период: показателите за селата са по-високи от съответните за градовете. Тази разлика първоначално намалява (1990 - 1995 г.), след което през 2000 - 2001 г. нараства значително, за да намалее отново през 2002 г. Резултатите от анализа на измененията в интензитетите на заселване не разкриват стабилна тенденция, въз основа на която да може да се определи общ вид населено място, привличащо мигрантите. Но посочените разлики в интензитетите на изселване дават основания да се посочи, че и в периода след 1990 г. селата остават „отблъскващи” мигрантите населени места.

 

Таблица 1. Показатели за вътрешната миграция на населението в България през периода 1990-2004 г. (в ‰)

1 - Показва отношението на общия брой преселвания и населението на страната (на 1000 души от общото население).

 

В структурата на вътрешната миграция по направления на преселването настъпват известни изменения през разглеждания период. Делът на преселванията от град в град остава с най-висок дял през целия период след 1990 г. (над 40% от всички преселвания). До 2000 г. вторият най-голям поток са преселванията от села в градове, като се изключи средата на 90-те години, когато той остава на трето място поради рязкото увеличение на потока мигранти от градове в села. От 2001 г. размерът на преселванията от градове в села отново нараства и през разглеждания период има втори по големина относителен дял в общата структура, като превишава с няколко пункта дела на преселванията от села в градове.

Въпреки разкритите тенденции на изменение на вътрешната миграция в разрез градове - села, засега не се потвърждава хипотезата от 90-те години на миналия век, че в резултат на коренните изменения в социално-икономическото развитие на страната все повече от хората, напуснали селата по различни причини в предходни периоди, ще се завръщат в селата. Резултатите от анализа опровергават и друга хипотеза, отнасяща се до вътрешната миграция, а именно, че с отпадането на административните ограничения за избор на местожителство, ще настъпи „бум” в преселванията. Сравнителният анализ на данните от репрезентативните наблюдения на мигриралите лица, съпровождащи преброяванията на населението, показва слабо увеличение на размера и интензитета на вътрешната миграция през периода 1993 – 2000 г. в сравнение с периода 1987 – 1992 г. – общият брой мигрирали лица е бил съответно 399 хиляди души (или 4,9% от населението на страната през 2001 г.) и 345 хиляди души (или 4,1% от населението през 1992 г.). В сравнение с предходните 20 години (от средата на 60-те години нататък) може да се заключи, че вътрешната миграция у нас е намаляла осезателно от началото на 90-те години на миналия век.

Една от основните последици на еволюцията във вътрешните миграции у нас е установяването на трайни различия в демографското възпроизводство на градското и селското население, както и дългосрочното и засилващо се влошаване на общите и структурни демографски показатели за селското население (табл. 2). Като илюстрация на първото твърдение се посочва запазващото се различие в тоталния коефициент на плодовитост, въпреки значителното му намаление в рамките на разглеждания период и предходното десетилетие. Останалите показатели в таблицата показват резултатите от непрекъснатото влошаване на възрастовата структура на населението в селата, което е в основата на намалението на брутните коефициенти за раждаемост и брачност и на растежа на брутния коефициент за смъртност, на средната възраст на населението и на коефициента на възрастова зависимост. Запазващата се значителна разлика в равнищата на коефициентите за детска смъртност е индикатор за голямата диференциация в социално-икономическите, санитарно хигиенните и медицински условия на живот в разрез градове - села у нас.

 

Таблица 2. Показатели за демографското възпроизводство в градовете и селата през периода 1990-2004 г. (в ‰)

1 - Показателят измерва среден брой деца на 1 жена във фертилна възраст.

2 - Показателят се мери в години.

3 - Показателят измерва броя лица на възраст под 15 и над 65 години на 100

души на възраст 15-64 години.

 

Силно различаващата се демографска картина (и социално-икономическа – що се отнася до характеристиките на пазара на труда) в градовете и селата е на свой ред причина за поддържането на установените тенденции в направленията на вътрешна миграция в страната през разглеждания период. Вследствие на всичко това общият прираст на населението също се различава значително в разрез градове - села (фиг. 1). Най-общо казано, той се характеризира с: нарастващ отрицателен естествен прираст и в градовете, и в селата през 90-те години на 20 в.; със стабилизация на достигнатите високи равнища на показателите през разглеждания период; с намаление на положителното миграционно в градовете до превръщането му в отрицателно през 2003 г.; с намаление на отрицателното миграционно салдо в селата до 2002 г., след което до края на периода там се наблюдава намаляващо положително миграционно салдо (фиг. 1).

 

Фиг. 1. Коефициенти на общ прираст (намаление) на населението в градовете и селата през периода 1990-2004 г. (в ‰)

  

 

Вътрешната миграция е съществен компонент в демографското развитие на страната. Тя оказва пряко влияние върху териториалното разпределение на населението и неговата концентрация по населени места. Това влияние се проявява чрез направлението на миграцията по видове селища. Като се отчитат крайните точки на процеса ”изселване-заселване“, се формират основните миграционни потоци: град-град, град-село, село-град и село-село.

 

Таблица 3. Брой на мигриралите лица по селищно  направление на миграцията през периода 2002 – 2005 г.

 

 

Като обобщение може да се каже, че като цяло през разглеждания период и изобщо след 1990 г. характеристиките на вътрешната миграция у нас са много неблагоприятни. Най-напред размерът и интензитетът на вътрешна миграция затихват, и то сравнително бързо, което донякъде е продължение на дългосрочния процес на намаление на миграционната мобилност след завършване на индустриализацията на страната. От друга страна, извършваните през преходния период към пазарна икономика икономически и социални реформи, водещи до нарастване на териториалните различия в условията на живот, в равнищата на заетост и в равнищата на доходи, не бяха достатъчен стимул за растеж на мобилността на населението. Наред с това първостепенните условия за безпроблемно преселване (като стабилност, развиващи се и проспериращи икономически единици, реален пазар на жилища, включително на жилища под наем, достъпност на цените им и прости принципи на законодателството в тази област) и досега не са налице. На второ място, процесите на преразпределение на населението са насочени предимно към столицата и големите градове. Слабо нарастващият поток преселници от градове в села се отличава с различна възрастова структура в сравнение с общата за мигриралите лица – при него преобладава делът на възрастното население (над 50-годишна възраст), което е допълнителен фактор за бързото остаряване на селското население. На трето място, като единствен притегателен център за населението се очертава Югозападният район на планиране и, в частност, столицата. Тук следва да се вземе под внимание, че показателите за възпроизводство на населението й са по-добри от средните за страната, но това не се дължи на по-високи показатели за раждаемост. В гр. София те са по-ниски от общите за страната от поне три десетилетия (например, тоталният коефициент за плодовитост). Основната причина е по-младата възрастова структура на населението на столицата, която се поддържа за сметка на положителното миграционно салдо в течение на няколко десетилетия. Следователно, привличането на население в нея е съпроводено с равнище на раждаемост под нивото на заместване на поколенията.

 

3.     Външна миграция

 

 Поради специфичните особености на историческото и социално-икономическото развитие на нашата страна, външната миграция винаги се е свързвала главно с емиграцията на населението. След продължилата повече от 40 години забрана за свободното придвижване на хората през границата на страната, през 1989 г. е предизвикана огромна емиграционна вълна, която през следващите години бързо намалява своя обхват. Тази вълна в началото има предимно политически характер и е на етническа основа. Скоро след това емиграцията от страната започва да се определя от условия и фактори, които все повече й придават икономически характер. Решението за миграция става определена реакция на социалната и стопанската обстановка в страната.

Международните икономически, политически и културни взаимоотношения играят важна роля при определяне движението на хората между страните. Международната миграция в различните си видове едновременно влияе и самата тя е повлияна от процеса на развитие. Бедността и съсипването на околната среда, съчетани с липсата на мир и сигурност, нарушенията на човешките права са фактори, оказващи влияние върху международната миграция.

А. Международната миграция и развитието. Законната международна миграция може да има по­ложителен ефект както за общностите, от които се мигрира, така и за общностите, към които се мигрира. Настоява се правителствата да се занимаят с причините за миграция, да направят оставането в дадена страна жизнен избор за всички нейни граждани. Трябва да се осигури приток на средства за издръжка чрез стабилна икономическа политика и адекватно банково дело. Приемащите страни трябва да обмислят използването на временната миграция, докато страните, от които се емигрира, трябва да си сътрудничат за насърчаване на доброволното завръщане. Трябва да се подкрепи наблюдението и събирането на данни за струпването и движението на емигрантите и да се осигурява размяната на информация за миграционната политика.

Б. Законно пребиваващи емигранти. В областта на човешките права се настоява правителствата на приемащите страни да се отнасят със законно пребиваващите емигранти, които отговарят на изискванията за продължителност на престоя, както и към членовете на семействата им, по същия начин, по който третират своите граждани. Жените и децата, които емигрират като членове на семейството, трябва да се защитават от тормоз и лишаване от човешки права. Всички правителства, особено правителствата на приемащите страни, трябва да отчитат жизнената важност на обединяването на семейството и да подкрепят интегрирането му чрез националното си законодателство, за да защитят единството на семействата на редовните емигранти по начин, съответстващ на всепризнатите документи, визиращи човешките права.

В. Незаконно пребиваващи емигранти. Документът припомня правото на всяка държава да решава кой може да влезе и да остане на територията й и при какви условия. В него се настоява правителствата да упражнят това свое право, като се стараят да избягват расистките или ксенофобски действия и политика. В раздел В се препоръчват дейности за намаляване броя на незаконно пребиваващите емигранти; за предотвратяване на експлоатацията им и защита на основните им човешки права; за предотвратяване на международния трафик на емигранти; за тяхната защита срещу расизма, етноцентризма и ксенофобията. Тези дейности включват: откриване на причините за нерегистрираната миграция и на нейното икономическо, социално и демографско въздействие; предприемане на ефективни санкции срещу онези, които организират, експлоатират или участват в трафика на нередовни емигранти; ограничаване на нередовната емиграция, като се дава възможност на потенциалните емигранти да узнаят юридическите условия за влизане, престой и заетост в страните - приемници; опити да се намерят решения на проблемите на нередовните емигранти чрез двустранни или многостранни преговори по договори, в които се защитават основните им човешки права съгласно съответните международни документи.

Г. Бежанци, търсещи убежище и разселени лица. Настоява се правителствата да потърсят причините за движението на бежанците и разселените лица, като предприемат съответните мерки за установяване на примирие, зачитане на човешките права и независимост, на териториална цялост и суверенитета на държавите. Правителствата трябва да се занимаят с факторите, допринасящи за принудителното разселване, и да засилят подкрепата си за международните дейности в защита и помощ на бежанците и разселените лица. Трябва да се осигури международна подкрепа на страните, предоставящи убежище на бежанците и оказващи помощ в търсенето на трайни решения. Бежанците трябва да получат достъп до прилични жилища, образование, здравни услуги, включително и семейно планиране, както и други необходими социални услуги.

По отношение на външната миграция най-напред трябва да се посочи, че независимо от значимостта на процеса за демографското развитие на страната, все още нито е изградена система за текуща регистрация от статистиката, нито се публикуват редовно статистически данни за емиграционните и имиграционни потоци.

Размерът на имиграцията в страната през разглеждания период остава много малък и незначителен, за да влияе върху външно-миграционното салдо и още по-малко – върху броя и демографските структури. В рамките на периода между двете последни преброявания на населението (1992 – 2001 г.) в страната са се завърнали или са се преселили около 19 хиляди души. Това означава, че ако приемем условно, че имиграцията е протичала равномерно през периода, то средногодишният брой имигранти е бил 2300 души, а коефициентът на имиграция (изчислен към населението през 2001 г.) е 0,29‰. Около 60% от имигрантите са в младежка възраст и над 85% от тях са се заселили в градовете.

За същия период потокът емигранти от страната е над 10 пъти по-голям - емигрирали са 196 хиляди души. Стойността на условния средногодишен коефициент на емиграция през периода 1992 – 2001 г. е 3,10‰. Следователно, условният коефициент на външно-миграционно салдо през всяка от годините на посочения период е минус 2,81‰. Като резултат от това развитие на външната миграция, миграционното салдо е допълнителен голям източник на намаление на населението в страната в течение на периода (фиг. 3).

 

 

Фиг. 3. Коефициенти на общо намаление на населението на България (от естествен прираст и външна миграция) през 1995, 2000 и 2001г. (в ‰)

 През периода 1993 – 2003 г. в България са потърсили статут на бежанец общо 12 803 лица. През периода 2000 – 2002 г. се наблюдава известно увеличение на този брой, след което през 2003 – 2004 г. той рязко и бързо намалява. Броят и относителният дял на лицата, на които е даден статут на бежанец, намалява до незначителни цифри в края на разглеждания период. През 2003 г. в България е предоставен статут на бежанец и хуманитарна закрила на 430 лица, а през 200 4г. – на 274 души (28 % от броя на кандидатите). През целия период 1993 - 2003 г. най-големите групи на лицата, потърсили закрила у нас, са от Афганистан, Ирак и Армения (общият им дял в броя на кандидатите за закрила е 75%).

 

Таблица 4. Лица, потърсили официална закрила като бежанци през периода 2000-2005 г.

 

Сравнението на показателите за външна миграция в страната и в страните от избраната съвкупност от европейски държави показва, че България има най-висок отрицателен коефициент на миграционно салдо (табл. 5). Показателят за 1990 г. отразява част от огромната емиграционна вълна от началото на 90-те години (1989 - 1992 г.), която през следващите години бързо намали размера си и измени характера си – той все повече се определя от социално-икономически условия и фактори. В началото на 21 век обаче коефициентът на външно-миграционно салдо на страната ни продължава да е почти единственият отрицателен показател (наред с този за Румъния) сред държавите от разглежданата съвкупност.

 

Таблица  5. Коефициенти на външно-миграционно салдо в избрани европейски страни през 1990 и 2002 г. (в ‰)

Източник: Council in Europe, 2003.

 

В резултат на така описаните тенденции в еволюцията на външната миграция, както и на собствено демографското възпроизводство, в началото на разглеждания период (2001 – 2005 г.) България е страната с най-бързо намаляващо население сред европейските държави от възприетата съвкупност.

Резултатите от анализа на характеристиките на потенциалната външна миграция допълват контурите на разглеждания проблем и същевременно очертават най-важните последици от него за демографското развитие на населението:

1. Сред потенциалните емигранти могат да се разграничат две основни групи: дългосрочна и краткосрочна емиграция. В първата група попадат лицата, които желаят да се преселят в друга държава (техният дял е 8% от анкетираното население на възраст между 15 и 60 години), както и лицата, които желаят и имат намерение да заминат да работят или учат в чужбина. Общият дял на първата група потенциални емигранти е 15% от анкетираните. Втората група обхваща лицата, които възнамеряват или желаят да заминат в друга държава за няколко месеца с цел да работят или учат (специализират) – техният дял е 5% от анкетираните. Към тях може да се добавят и лицата, за които има вероятност да заминат в чужбина за кратко време като туристи или на гости на свои близки и познати (10% от анкетираните). Делът на лицата сред тях, които нямат ясна представа за бъдещата си заетост и бъдещите си действия в чужбина, за да постигнат целите си чрез емиграция, е достатъчно нисък – 42% от дългосрочните и 39% от краткосрочните емигранти. Следователно, всеки четвърти от анкетираната съвкупност от лица е потенциален дългосрочен емигрант, всеки втори от потенциалните емигранти има ясна представа за бъдещата си заетост в чужбина.

2. Основната част от потенциалните емигранти, желаещи да се заселят в друга държава, е от младите възрастови групи на активната възраст (37% от тях са на възраст 20-29 години, докато 15% са на възраст 40-49 години и 8% - над 50-годишна възраст). Делът на мъжете сред тях превишава не много този на жените – съответно 57% и 43%. Делът на висшистите сред всички потенциални емигранти е 18%, а на тези със средно образование 56% (съответните показатели за икономически активното население на страната през 2001 г. са 20,6% и 52,8%). Разпределението по етнически групи на потенциалните емигранти също не се различава съществено от това за икономически активното население на страната – 80% от емигрантите са българи (83,7% сред активното население), 12% - турци (9,9%) и 6% - роми (4,6%). Следователно, демографските характеристики на потенциалните емигранти са такива, че преселването им извън страната ще доведе главно до количествено намаление на възпроизводствения потенциал и работната сила на България и до качествени изменения във възрастовите им структури.

От всички мигранти 18% имат висше образование, среднистите съставляват 56% и под средно образование са 26%. Най-голям е относителният дял на висшистите в групата на краткосрочните мигранти - 21%, а най-малък - сред трудовите мигранти (14%). Потенциалните емигранти със средно образования са около 55% във всички групи мигранти. С по-ниско от средно образование са лицата в групата на трудовите мигранти - 28%, докато в останалите две групи техният относителен дял е 24%.

3. Направленията на потенциалната външна миграция се очертават сравнително трайно през последните години. С най-голям относителен дял са Германия (23% от анкетираните потенциални емигранти) и САЩ (19%). Сред останалите държави на дестинация трябва да се посочат Гърция и Испания (по 8%), Великобритания (6%) и Италия (5%). Тези факти могат да се съпоставят с декларираното от преобладаващата част потенциални емигранти (дългосрочни и част от краткосрочните) желание да „живеят и работят в условията на по-висок жизнен стандарт”. Следователно, вариантът тази цел на потенциалната емиграция да се изчерпи зависи от вероятността условията за труд у нас да се променят в близко бъдеще по такъв начин, че да конкурират предлаганите в горните страни. Това е почти изключено в кратко- и средносрочен хоризонт.

4. Разпределението на потенциалните емигранти според начина на осъществяване на емиграцията е следното: самостоятелно (25%), чрез фирми и организации, които имат договори (22%), като използват покана от роднини и приятели (12%), като кандидатстват за „зелена карта” и подобни лотарии (10%), като сключат индивидуален договор (9%). Като се вземе предвид, че разпределението обхваща всички потенциални емигранти (а не само дългосрочните), участието на държавата (с цел да осигури някакви гаранции за емигриращите свои поданици) е твърде малко.

4. Трудова миграция

 

През последните десетилетия трудовата миграция се превърна в приоритет в политиката на много страни на произход, транзит и дестинация. По-голямата част от мигрантите по света мигрират в търсене на по-добри икономически възможности в чужбина.

 

Три са основните фактори, които подхранват този тип миграция:

- промени в демографските тенденции и нуждите на пазара в много от индустриализираните страни;

- високи нива на безработица и кризисни процеси в по-слабо развитите страни;

- съществуващи вече транснационални мрежи, базирани на семейни, културни или исторически връзки.

За съжаление много често трудовата миграция се осъществява нелегално с помощта на криминални мрежи. Затова и все повече правителствата, както на приемащи, така и на страни на произход се стремят да разработват механизми за регулиране и управление на трудовата миграция. Такива механизми включват, схеми за наемане на работна ръка от страни нуждаещи се от работна сила, както и за разработване на маркетингови стратегии за износ на работна ръка от страни на произход.

За някои от приемащите страни, трудовата миграция, и особено миграцията на високо квалифицирани специалисти е повече от краткотрайна политика; подобен процес може да има дълготрайни последици, както за страните на имиграция, така и за страните на произход, като подпомага процесите на развитие, например чрез връщане на капитали.

Миграционната политика на България в областта на  трудовата миграция си поставя следните цели:

-           развитие на регулираните форми на краткосрочна външна трудова миграция,

-           ефективна защита на пазара на труда

-           създаване на благоприятни условия за интеграция на работната сила в страната

-           изпълнение на двустранните и многостранните договори в областта на трудовата миграция  и завръщане на трудовите мигранти в България.

Преобладаващо младежката емиграция е износ на раждаемост, образованост и квалификация. Този процес директно влияе не само за дебалансиране на възпроизводството на оставащото население и неговата численост, но и върху намаляването на качествения потенциал на нашата нация.

Регулирането на трудовата миграция са осъществява основно чрез националното законодателство. Поради тази причина мерките  за управление на трудовата миграция са насочени към  усъвършенстване на националното миграционно законодателство и политика и се  основават на:

­           текущ анализ на състоянието и тенденциите на развитие на трудово-миграционните потоци и на  факторите, пораждащи трудовата миграция и на тази основа предлагане на политически решения за управление на трудовата миграция;

­           проучване на миграционните законодателства, примери на добра практика като основа за усъвършенстване на националната миграционна политика.

­           активно международното сътрудничество, насочено към управление на трудовата миграция – въвеждане на международните и европейски стандарти в законодателството и тяхното прилагане.

 

 5. Изводи

 

1. От 1990 г. до днес нашата страна се изправи пред нови или задълбочаващи се стари проблеми в демографското възпроизводство, свързани с миграциите на населението.

2. През периода 2000 - 2005 г. не са регистрирани съществени изменения в тенденциите на развитие на миграционните процеси в страната. От една страна, вътрешните миграции затихват бързо и рязко, но като запазват неблагоприятни за останалите демографски показатели структурни характеристики. От друга страна, те са  съпроводени (или част от тях се трансформира) в непозната досега у нас по размери, постоянна и извършваща се в много кратки срокове емиграция.

3. Съчетанието на тенденциите в миграционното поведение на хората и на установилия се режим на възпроизводство на населението водят до изключително тежки количествени и структурни демографски последици за населението на страната, и особено за селското население и за някои райони. Тяхното влияние ще продължи да действа в течение на дълъг период от време върху характеристиките на възпроизводството на населението.

5. Тенденциите на изменение на мобилността на населението са отговор на последиците от сложилите се социално-икономически условия на живот в страната през разглеждания период и предходното десетилетие. Тъй като миграциите са най-реактивният от всички демографски процеси, може да се очаква, че при подобряване на икономическите и социални условия в страната, режимът и структурата на миграциите ще се променят.

6. Принципно миграциите се поддават по-леко на регулиране от страна на държавата, но в същото време не бива да се обособяват и да им се въздейства отделно от останалите демографски процеси. Следователно, необходимо е позицията и политиката на държавата по отношение на миграциите да е съставна част от общата демографска стратегия и политика на страната.

Новата миграционна политика на Република България цели спазването на основните човешки права и свободи в съответствие с международните и европейски стандарти при  поддържане на  оптимален баланс между 

-               свободата на движение на хора

-               контрола върху незаконната миграция.

 

Стратегическите цели, заложени в тази политика са:

-           развитие на регулирани форми на миграция

-           повишаване на сигурността  - вътрешна и по границите, с тенденция готовност за поемане на регионалните отговорности по защита на външните граници на Европейския съюз;

-           зачитане на правата и интеграция на законно пребиваващите  мигранти

-           международно сътрудничество и изпълнение на международните договорености в областта  на миграцията.

ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ

 

 

1.      Редовен доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване; 2005;

2.      Станчев, К. Предизвикателствата пред българската икономика: 2002 г.  и след това. ИПИ бюлетин бр.55/2001

3.      Стратегия за развитие на пазара на труда и програмите за активна политика на българското правителство за 2003-2008 г.

4.      НСИ данни за равнището на вътрешната и външна миграция по години, сектори, региони за периода 2000-2005 г.

5.      www.aeaf.minfin.bg/governmentdebt/gov_debt_09_2004_000.php

6.      www.government.bg

7.      www.ced.bg

8.      www.stat.bg