 |
|
ЕСЕ
на
тема:
„Босна”
2011 г.
Историята е извор на
знания и поуки, от които трябва да се учим. Тя съдържа както добри, така и лоши
примери.
Балканите винаги са били
съсредоточие на конфликти. Причините са разнородни, но основно са свързани с
територии, население, жизнено пространство, ресурси, но и не бива да забравяме
религиозния фактор.
Тук насилието надделява
над дипломацията и мирното решаване на кризите и споровете.
Политическите и
социалните промени в края на 80-те и началото на 90-те години на XX в. изострят
традиционните балкански проблеми, като наред с това възникват нови вътрешни и
междудържавни конфликти.
Пример за такъв типично
балкански конфликт е Босненският.
В началото на 90-те
години на XX в. пред
очите на цяла Европа започва процесът на разпадането на Югославия, когато
Словения и Хърватско обявяват своя суверенитет. Това събитие блокира
възможностите за водене на интензивен диалог и създава условия за съживяване на
стари национални, етнически, териториални, езикови, религиозни и други,
противоречия. Този конфликт е продължителен и постепенно достига до ескалация и
излизане от политически контрол. Налага се намеса, нееднократна на
умиротворителни сили, които да балансират ситуацията.
……………………………………………………………………………………
Европейската интеграция
се очертава като една от основните политически цели на Босна и Херцеговина.
Днес конфликтът в Босна
се окачествява като „скрит, замразен конфликт”. Политическата
ситуация в Босна и Херцеговина е „изключително притеснителна” и изглежда се
превръща в „потенциален замразен конфликт”, заяви в интервю за „Еурактив” Хидо
Бишчевич, генерален секретар на Съвета за регионално сътрудничество. „За да бъда честен, смятам
че политическата ситуация в Босна и Херцеговина е много тревожна, изключително
тревожна. Изглежда има скрит, замразен конфликт”, заявява Бишчевич, косвено
сравнявайки ситуацията в бившата югославска република с неразрешените конфликти
на постсъветското пространство като Приднестровието и Нагорни Карабах[1].
Използвана литература:
1.
Ракова, С., А. Желязкова, М.,
Йовевска, „Босна и Херцеговина”, БАН, София, 1994 г.
2. Чавдарова, М., „Балкански страни. Политика, икономика, международни връзки”, Парадигма, София, 1999 г.
Данни от интернет:http://www.world-bg.com/europe/bosna-otnovo-e-na-praga-na-etnicheski konflikti.html
http://balkani.actualno.com/news_289501.htmlhttp://www.setimes.com/cocoon/setimes/xhtml/bg/special/setimes/special/dayton/index
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2001/03/24/207855_v_bosna_nazriava_poredniiat_balkanski_konflikt/ ……………………………………………………………………………… Темата е изготвена през 2011 г. Най-новата информация е от 2011 г. Ключови думи: Босна, война, мир, противоречия, Хърватско, Крайна, Херцеговина, Алия Изетбегович, НАТО, етническо разделение, замразен конфликт
]]>
