|
|
|
Дипломна работа
На тема:
Управленски решения в организациите, работещи с хора с увреждания
Съдържание:
Увод………………………………………………………………………………3
1.1 Управленски функции……………………………………………………….7
2. Същност и значение на управленското решение………..…………………10
2.1 Дефиниране ……………….….…………………………………………….10
2.2 Характеристики на управленските решения ………..……………………13
2.3 Видове управленски решения ……………………………………………..15
2.4 Елементи и етапи при изработване на управленско решение…………...20
2.5 Подходи при изработване на управленско решение …………………….27
2.6 Методи за вземане на управленско решение …………………………….33
2.7 Методи за подготовка при групово изработване на управленски решения ……………………………………………………………………………………36
Изводи…………………………………………………………….…………….77
Заключение…………………………………………………………………….78
Приложения……………………………………………………………………81
Библиография…………………………………………………….……………89
Тенденция в развитието на съвременното общество е, че то все повече е поставено в зависимост от специализирани институции и организации, които произвеждат стоки и предлагат услуги, от които се нуждаем. Тези организации се направляват и управляват от решенията на един или повече индивиди, стоящи на ръководни постове. Това са хората, разпределящи ресурсите на обществото за постигане на различни цели. Те определят условията, при които се получават работа, доходи, стоки, услуги, защита, грижи за здравето и знания, които определят стила на живот.
В съвременното общество съществува група от хора, за които стилът и начинът на живот имат други измерения-хората с увреждания. Хора, нуждаещи се от достъп до равни възможности за избор и контрол в своето ежедневие, достъп до всички сфери на обществения живот. Казано накратко - независим живот. Независимият живот е онзи социален механизъм, който преодолява ефекта от дефицита на човка с увреждане и му дава възможност да живее пълноценно и по своя воля. Това обче може да се случи единствено с подкрепата на хората около тях - организирани в структури (държавни и неправителствени), подчинени на принципите на плурализма, равнопоставеността, независимостта-основи, върху които изграждаме съвремието.
Именно в този контекст същността на управленските решения вземани от ръководителите в организациите, работещи с хора с увреждания, придобива особенна важност и налага един по-обстоен поглед върху процесите на изработването и реализирането им.
Данните на редица автори, творящи в сферата на управленските науки, ни позволиха да систематизираме информацията относно спецификата на управленските решения, която ни бе нужна за това начинание. Публикации за същността на управленските решения в организациите, работещи с хора с увреждания, не бяха открити и това още повече затвърди убеждението ни за важността от подобно изследване.
Обект на настоящото изследване са организациите, работещи с хора с увреждания, на държавно, общинско и неправителствено равнище, техните ръководители и служители.
Предмет на изследването са управленските решения, прилагани в организациите, работещи с хора с увреждания.
Целта е да са анализира процеса на вземане на управленски решения, тяхната същност, видове и подходи на изработка.
Задачи:
Хипотеза: управленските решения вземани от ръководителите, осъществяващи управлението в организациите, работещи с хора с увреждания, са с програмиран характер, обслужващи в по-голяма степен пряката реализация на дейностите по интегриране на хората с увреждания, а в по-малка степен, осъществяващи динамична, оперативна регулация на вътрешно-организационния климат.
При реализиране на настоящото изследване бяха използвани следните изследователски методи:
Дипломната работа е структурирана в три части. Първата част съдържа теоретични основи на вземането на управленски решения - същност на управлението и управленските решения, дефиниции, видове, методи, етапи и подходи. Във втората част са изложени управленските аспекти на социалната работа с хора с увреждания-основни понятия, нормативна база, органи за управление на системата и организации за работа с хора с увреждания. Третата част съдържа резултати и изводи от емпиричното изследване.
Настоящият кратък анализ има за задача да очертае основните моменти на управлението1 в качеството си на практико - приложна дисциплина (ползваща активно достиженията на множество други научни области), което ще ни помогне да хвърлим един по-широк поглед върху материята на нашето изследване преди да фокусираме вниманието си върху онези части пряко, засягащи изследвания проблем. За целта ще разгледаме същността, съдържанието и някои обобщени дефиниции и подходи (и гледни точки), използвани при изучаване на управлението.
Другата причина за настоящия анализ произтича от това, че решението участва във всички действия на управленските процеси, за които ще стане дума по-долу. Това положение на решението в управленската дейност създава “видимостта”, основата за твърденията от рода, напр. че управлението не е нищо друго освен непрекъснат процес на вземане на решения - в практически план това неминуемо води до намаляване на ефективността на управлението. За по - успешното определение на понятието “решение”, за разкриване на неговото съдържание и обем, ще разгледаме управленческия технологичен цикъл като система, а “решението”, като компонент на неговата структура.2
Първата характеристика на управлението е неговата способност да въздейства (което го свързва органически с властта). Управлението представлява целенасочено въздействие на субекта на управление на базата на присъщите на системата закономерности, за привеждането и в определено, предварително планирано състояние. Чрез управлението се противодейства на дезорганизиращите фактори в съгласие с присъщите на системата сили, закони и свойства. То има антиентропиен характер - намалява хаоса и дезорганизацията. То е и регулация, т.е. контрол на субекта на управление върху резултатите от поведението на обекта плюс налагането на постоянни корекционни решения по пътя към целта. В този смисъл управлението привежда системата от едно изходно състояние в друго планирано. То е целенасочено изменение, реализирано по предварителното намерение на субекта.1
В този процес управлението осъществява различни по характер цели, които най-общо ще обединим в няколко категории:
- поддържане на системата - ролева и статусна мрежа, система от предписания и нормативи, йерархична структура, система на интересите и т.н.
- поддържане на постоянното динамично равновесие на системата със средата - отношенията със средата често са критичен фактор за съществуването на системата. Невъзможността й да се изолира от другите организации налага да се предприемат действия за адаптация и контрол над обкръжението й.
- изменение и усъвършенстване на системата - следствие на натрупания опит от дейността й.
- регулиране на системата с цел постигането на един или друг полезен ефект - едно от най-съществените основания за съществуването на социалните организации.
“Управлението е процес, при който един или повече индивиди координират дейността на останалите с цел да постигнат резултати, които е невъзможно да бъдат постигнати от всеки, ако действа сам.”2
“Управлението е процес на поставяне и постигане на целите на организацията чрез изпълнението на пет основни функции: планиране, организиране, координиране, контролиране и мотивиране”3
“Управлението е особен вид дейност, превръщаща неорганизираната тълпа в ефективна, целенасочена и производителна група”4, дейност, целяща да увеличи потенциала на хората и да координира техните усилия за постигане на определени цели.
И накрая “управлението е процес на работа със и чрез другите за постигане целите на организацията в условията на променяща се околна среда, като основното в този процес е ефективното и ефикасно1 използване на ограничените ресурси.”2
От тези кратки дефиниции ще обособим няколко опорни точки в изясняване същността на управлението:
За целта на настоящото изследване ще приемем следната работна дефиниция на управлението:
Управлението е процес на поставяне и постигане на целите на организацията чрез изпълнението на следните основни управленски функции: планиране, организиране, координиране, контролиране и мотивиране.
………………………………..
Темата е изготвена 01.2005г
Темата съдържа 2 приложения (2 примерни анкетни карти)
В темата са посочени 14 източника на информация.
Темата съдържа графики и таблици.
1 В изложението ще изпозваме българският термин “управление” вместо термина “management” (англ.) - 1. Ръководство; управление; управляване; дирекция; управа; 2. Манипулиране; 3. Справяне (с работа); 4. Грижливо, умело отнасяне (с хора).
2 Мутафчиев,С. Основи на обща теория на управлението. В., 2001, стр.217
1 Джонев, Сава. Социална организация - теория, диагностика, консултация. С., СОФИ - Р, 2000, Т.1, гл. 14
2 Донъли, Дж. И др. Основи на мениджмънта. С., Отворено общество. 1997, гл. 1
3 Янкулов, Я., Г. Забунов. Мениджмънт. С., Тилиа, 1997, тема 2
4 Дракър, П. Мениджмънт. Задачи, отговорности, практика. С., Класика и стил. 2003
1 Ефективност - степента, в която организацията постига своите цели; ефикасност - възможността на организацията да използва ресурсите си по наи-добрия начин в процеса на постигане на своите цели
2 Янкулов, Я., Г. Забунов. Мениджмънт. С., Тилиа, 1997, тема 2
]]>
