|
|
|
Магистърска степен
Тема: Индивидуализация на терапевтичния подход при деца със специфични трудности в обучението
София, 2004
Съдържание
Увод.......................................................................................……3
Глава първа: Теоретичен аспект на изследването…….……………………………………………….6
1.1.Проблеми, терминология, определение за обучителни трудности ..6
1.2. Исторически данни 10
1.3. Етиология на дизлексията…………………………………….16
1.4.Симптоматика на дизлексията………………………………..24
1.5.Метакогниция - определение и форми………………………..29
1.6.Обучение на деца с обучителни трудности чрез стратегии..39
1.7.Нови технологии в обучение на деца със СОТ……………..48
Глава втора:Емпирично изследване…………….…….51
2.1. Необходимост от емпирично изследване 51
2.2. Хипотеза на изследването ….56
2.3. Цел на изследването………………………………………………57
2.4. Задачи на изследването…………………………………………..58
2.5. Контингент на изследването……………………………………..59
2.6. Методика на изследването……………………………………….61
Глава трета:Резултати от изследването………...……65
Глава четвърта:Анализ на резултатите……….………83
приложения и Графичен израз на резултатите ..94
зАКЛЮЧЕНИЕ……………………………..…………………………123
БИБЛИОГРАФИЯ…………………………...………………………..126
Училището като образователна институция играе голяма роля в процеса на приспособяването на човека към условията на живот. На него се пада и задачата “да намали пропастта между външния и собствения , вътрешен свят” (Rescigno R., 1989)
Много важно е и мястото на училището като основен фактор за формирането на общи интелектуални умения у учениците. В тази връзка процеса на обучение се определя като взаимосвързана дейност на учителя и ученика, която се извършва под формата на сътрудничество между тях. Това сътрудичество се осъществява във форми с определена последователност, като всяка от тях се различава от другите по степента на активност и самостоятелност на участващите в нея педагог и ученик (Ляудис В. Я., 1983; Цонева В., 1989; Larsen S., 1986, 1988). Според този подход за анализ на процеса на обучение, за да е в състояние да бъде партньор в този процес, ученикът трябва да може да извършва саморегулирани действия.
Дейността на ученика при партнирането на учителя, Ларсен определя като използване на знания и умения в по-широк социален контекст от ученика.
Някои от учениците обаче имат определени проблеми в това отношение. От 60-те години на XX век такива случаи стават обект на все по-задълбочени изследвания, за да се стигне до определянето им в т.нар. “обучителни трудности”, терминология, която в последните няколко години търпи още промени. Не можем да пренебрегнем обаче няколко от основните определения на тези нарушения, които показват развитието в изучаването им. Най-общо за обучителни трудности можем да говорим, ако детето не може да достигне съответните за възрастта му академични умения в една или няколко от следните области - устна експресия, слухово разбиране, умения за четене и писане, математически умения. Тези особености могат да са свързани, но не задължително с явна дисфункция на централната нервна система. Но те не се дължат на умствено изоставане, на ниско образование или културологично ниво.
Ciruickhank (1971) използва термина “затруднения в обучението”, което свързва с проблеми в развитието на училищните умения и социалната адаптация. Според него, тези компоненти са първични, а емоционалните разстройства са вторични. Тези прояви не зависят от възрастта и интелектуалното развитие на индивида.
Според Британската асоциация по дислексия (1997) дислексията е сложно неврологично състояние, чийто симптоми засягат много от областите на ученика и може да се прояви като специфична трудност в четенето, говоренето, писането, като не е задължително всички области да бъдат засегнати.
Разнообразните квалификации на проблема имат все пак едно общо нещо, и то е че става дума за сериозни затруднения на голяма група ученици в общообразователните институции. Голям процент от тях попадат и в логопедичните кабинети, но като цяло подходите за преодоляването на проблемите не ги решават с голяма ефективност. Тази констатация провокира нашия интерес по темата за използване на комбинирани терапевтични подходи, каквито биха могли да бъдат терапевтичните стратегии за обучение, на принципа “стъпка по стъпка” и въвеждането на нови информационни технологии, както в училищата, така и при оказването на специализирана помощ в логопедичния кабинет.
Целта на моята магистърска работа е да направя собствено емпирично изследване. На базата на проучването на теоретичните разработки, посветени на специфичните обучителни трудности при децата, да проведа свое проучване разработено в експерименталната част. В нея ще се опитам да проверя предварително издигнатите хипотези чрез конкретна методика и да направя анализи и изводи, които да ми помогнат в процеса на работата ми като логопед.
Надявам се, че моето изследване ще бъде интересно и за други колеги със сходни интереси, засягащи децата със специфични обучителни трудности.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Специфичните обучителни трудности са доста сериозен проблем, който засяга децата в училищна възраст - от най-малките до най-големите.
Когато едно дете не може да се учи нормално, когато то среща съпротива от учебния материал, тогава може да се говори за специфични обучителни трудности. Този проблем не може да се пренебрегва, защото засяга овладяването на едни от най-съществените умения - академичните умения на човека, способността му да се учи.
В моята работа съм разгледала този проблем на две равнища в теоретичен анализ и експериментално изследване.
Теоретичният анализ цели да представи литературен обзор, в който отделните автори се занимават със симптоматиката, етиологията, възможностите на различни подходи да се обучават деца със СОТ. Тези първоначални знания ми помогнаха да си съставя теоретична картина на нарушението.
Все повече деца срещат затруднения при учене. Голяма част от децата не могат да четат, пишат или дори да се изразяват елементарно по отношение на своите връстници в норма.
Затова се налага провеждането на все повече и нови изследвания, в които да се търсят нови аспекти на СОТ, да се формулират нови изводи, които да помогнат на всяко ново дете, което има подобно нарушение.
Изследването беше проведено в две групи - експериментална и контролна. Предварително беше изготвен план за организацията на изследването. След провеждането на тестовете и задачите те, резултатите бяха обобщени и подредени в схеми и графики.
Така по-ясно може да се види реалната разлика между децата от експерименталната група и децата в норма.
След привършване на изследването бяха направени следните важни изводи:
Направеното изследване на деца с обучителни трудности показа, че всички деца от групата /десет на брой/ страдат в различна степен от нарушения, свързани с възприемането, изразяването и представянето на устната и писмената реч.
Това прави доста трудно и дори проблемно посещението на децата в училище и става невъзможно нормалното изпълняване на задължителните учебни задачи. Учебната дейност се затруднява от липсата на елементарни учебни умения - четене, писане, смятане.
Децата със специфични обучителни трудности без изключение имат психични проблеми - страхове, тревожност, неврози, което прави обучението трудно.
Децата със специфични обучителни трудности имат нарушена комуникация. Те възприемат света в един обременен вариант -с напрежение, емоционална неустойчивост, проблеми със съня, соматични нарушения от всякакъв характер.
Всичко това прави децата различни от децата в норма -те са затворени, потиснати и раздразнителни. Всеки опит да се установи контакт с тях води до напрежение и нежелани резултати.
При изследването на висшите корови функции се наблюдават сериозни отклонения по отношение на резултатите, показани от децата в норма. Това означава, че трябва де бъдат изработени СПЕЦИАЛНИ КОРЕКЦИОННИ И ТЕРАПЕВТИЧНИ ПРОГРАМИ, СТРОГО ИНДИВИДУАЛИЗИРАНИ И СЪОБРАЗЕНИ С ОСОБЕНОСТИТЕ НА ВСЯКО ДЕТЕ СЪС СОТ.
Децата от експерименталната група имат проблеми с граматическото построяване на изреченията - думите се бъркат, буквите се разместват, пропускат, а изреченията не се построяват по правила.
При преразказ или приказка децата не достигат до добри резултати - има видима неуспеваемост.
Целта на моето изследване беше на практика да се проверят хипотезите - корекцията на гнозис, праксис и реч е част от обхванете с детето. Това е и пътят към изграждане на индивидуални корекционно-терапевтични стратегии. Това ще бъде и друг, следващ, надявам се, по-висок етап от моята бъдеща практика.
Тогава моята цел ще бъде да помагам на тези деца с цел отстраняването на техния проблем напълно.
Моето изследване ще продължи и за в бъдеще - с нови деца, за да се изяснява все повече това нарушение. Вярвам, че моето изследване ще бъде полезно както за моето собствено професионално изграждане, така и за работата на моите колеги.
Библиография
Дипломната работа е защитена през 2004 година и съдържа множество таблици и диаграми със статистическа информация.
Ключови думи: емпирично изследване, метакогниция, етиология на дизлексията, симптоматика на дизлексията, проблеми, терминология, определение за обучителни трудности.
]]>
