|
|
|
ДИПЛОМНА РАБОТА
На тема:
Ролята на неправителствените организации за
демократизиране на международната политика
Съдържание:
Увод .......................................................................................................................................... 3
1 Основни теоретични аспекти при анализа на НПО 5
1.1 Глобализацията като среда за развитие на НПО 5
1.2 НПО в теориите за международните отношения 13
1.3 НПО като актьори на международната сцена 18
1.4 Неправителственият сектор в България 22
2 Функции на неправителствените организации 26
2.1 Създаване на прозрачност 26
2.2 Контрол на международната политика 34
2.3 Формулиране на дневения ред 40
3.1 Представителността като демократичен дефицит 46
3.3 Проблемът с отговорността 51
3.4 Легитимността като демократичен дефицит 55
Заключение ............................................................................................................................ 66
Използвана литература ......................................................................................................... 68
Увод:
Неправителствените организации (НПО) са “една от двете суперсили в света”2. Броят им нараства с бързи темпове, като едновременно с това се увеличава и влиянието на тези сравнително нови актьори на международната сцена. Днес НПО са смятани за неотменна част от международната система, което предизвиква усилена дискусия относно дейността им на международната сцена.
От една страна НПО участват на множество световни конференции, особено в рамките на ООН: в Рио де Жанейро (1992), Пекин (1995) и Йоханесбург (2002); те контролират процеса на вземане на решения и осъществяват мониторинг на изпълнението им от държавните актьори. От друга страна НПО участват във формулирането на дневения ред на международната политика, като поставят редица теми за обсъждане: човешки права, околна среда, развитие; предоставят информация под формата на експертизи, предложения за международноправни норми, концепции за разрешаване на глобални проблеми. Имат ли обаче НПО легитимност за осъществяване на всички тези функции на глобално ниво; действат ли отговорно и чии интереси представляват тези недържавни актьори, са основните въпроси, поставящи под съмнение ефекта от тяхната дейност.
Докато на Запад този дебат отдавна занимава изследователи, политици и общественици, в България той все още не намира подобаващо място. Показател за слабото разглеждане на въпроса за НПО като фактор за демократизиране на международната политика е липсата на теоретични разработки по темата. Литературата по този въпрос е предимно статиен материал. Значителната роля, която играят НПО в международната политика в началото на 21 век, поражда необходимостта от по-нататъшни изследвания. Именно актуалният характер на проблема обуславя избора на темата.
В днешния глобализиран свят международната политика страда от сериозни демократични дефицити3 - провал на държавните актьори да представляват интересите на хората и недостатъчносто участие на гражданите в нея. Според редица автори участието на НПО в международната политика преодолява именно тези дефицити. Разбира се, има и такива, които се противопоставят на това разбиране с аргумента, че дейността на тези организации има по-скоро обратен ефект, т.е. засилва недемократичния характер на политиката. Кой има право в този дебат? На негова база се извежда следният изследователски въпрос: способни ли са НПО да допринесат за демократизиране на международната политика или по-скоро задълбочават кризата на демокрацията в глобален мащаб. Целта на настоящата разработка е да покаже каква е ролята на НПО за демократизиране на международната политика. За постигане на тази цел се поставят следните задачи:
Тези задачи определят организацията на разработката. Дипломната работа е разделена на три глави. В глава I се прави теоретичен обзор на проблема. Целта е да се отграничат НПО, които са обект на изследването и да се изведат основните демократични проблеми на международната политика. Функциите на НПО на глобално ниво са обект на разглеждане в глава II. Последната глава е посветена на проблемите на НПО, заради които се оспорва положителния ефект от дейността им.
Заключение
“Децата на глобализацията”4 играят решаваща роля в международната политика в 21 век. Безспорно НПО не са “лек за всичко”5, но са единствените актьори, които успяват да преодолеят част от демократичните дефицити в международната политика. Първо, НПО създават прозрачност в процесите по намиране на решения, като наблюдават и осъществяват контрол върху процеса на вземане на решения и мониторинг върху включването на международноправните норми във вътрешното право. Второ, НПО гарантират информираността и просветата на обществото по политическите процеси на вземане на решения, събуждат съзнанието на гражданите за определни глобални проблеми, повишават представителността на хората на международната сцена и гарантират директното им участие, като ги мобилизират. Трето, НПО предоставят независими експертизи, които улесняват вземащите решения в работата им, предоставят алтернативни решения и концепции за разрешаване на глобални проблеми, с което допринасят за по-ефективна международна политика. Благодарение на всички тези функции на глобално ниво, може да се направи изводът, че НПО дават значителен принос за демократизирането на международната политика.
Подобно на останалите актьори в международната политика, около образа им обаче има някои въпросителни - относно тяхната легитимност, представителност и отговорност, начина на финансиране и ефекта от дейността им. Това са реални опасности, които грозят всяка НПО. Начинът да бъдат избегнати е като всяка НПО “реши каква организация иска да бъде”6. Факт е, че множество международни НПО определят за себе си ролята на фактори за демократизиране на международната политика. Начинът за това е чрез интегрирането на различни равнища на действие - локалното и глобалното. Едновременно с това те насърчават възникването и задълбочаването на международното сътрудничество, засилват международното право, подкрепят и задействат международни преговори по конкретни въпроси. НПО се стремят към сътрудничество с другите актьори - държави, междуправителствени организации и транснационални организации, защото осъзнават, че в свят на глобализация глобалните проблеми могат да бъдат решени само чрез сътрудничество.
Това дава отговор на поставения в началото на разработката въпрос - кой има право в дебата около значението на НПО на глобално ниво - поддръжниците и критиците на тези актьори. Несъмнено отговорът е в полза на поддръжниците. В глобализиращия се свят, населен с множество актьори, НПО успяват за завоюват и защитят мястото си на носители на надежда. Така ще бъде, докато НПО дават своя реален принос за демократизиране на международната политика.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
Гражданското общество срещу корупцията, в: http://www.csd.bg/files/5bg.pdf, download 10.04.2006.
Дакова, В. и Д. Вълкова, Българският неправителствен сектор в контекста на развитие, София, 2003, в: http://wcif-bg.org/treasury/KNIGA-fondaciq-BG.pdf, download 02.07.2006.
Изследване на Алфа Рисърч, Популярност на гражданските организации в България, 2003, в: http://bmc.bulmedia.com/BG/v/research/report_NGO.pdf, download 10.05.2006.
Концепция за промени в законодателството за юридически лица с нестопанска цел в България, в: http://www.bcnl.org/pdf_bg/Concept%20for%20NGO%20legislation%20changes.pdf, download 14.04.2006.
Легеви,К., Транснационалните движения и въпросът за демокрацията, в: http://www.eurozine.com/articles/2003-02-03-leggewie-en.html, download 02.04.2006.
Неправителствени организации и международни програми, в: http://www.uni-sofia.bg/faculties+bg/geo+bg/geo/organizacii.htm, download 06.06.2006.
Устав на ООН, в: http://www.otzvuk.com/materiali/Ustav_oon.htm, download 01.06.2006.
Център за либерални стратегии, Програма “Фар Демокрация”, София, 1998, в: http://www.cls-sofia.org/publications/papers/foreign_policy_experts.pdf, download 05.03.2006.
Aigner, F. und M.Watzenboeck, Für eine Politik ohne Berufspolitiker, in: http://www.internetpartei.at/, download 15.05.2006.
Alvater, E. und A.Brunnengräber, NGOs im Spannungfeld, in: Aus Politik und Zeitgeschichte, B 6-7/2002, von Lobbzarbeit und öffentlichem Protest”, in: http://www.bpb.de/publikationen/53HM9R,3,0,NGOs_im_Spannungsfeld_von_Lobbyarbeit_und_%F6ffentlichem_Protest.html, download 23.06.2005.
Altvater, E. und A.Brunnengräber, Vernetzt und verstrickt, Nicht-Regierungs-Organisationen als gesellschaftliche Produktivität, Westfälisches Dampfboot, 2000.
Alvarez, A., Theorien der Internationalen Beziehungen: Realismus, Liberalismus, Weltsystemtheorie, in: http://www.weltpolitik.net/Sachgebiete/Internationale%20Sicherheitspolitik/Grundlagen%20internationaler%20Sicherheitspolitik/, download 18.02.2006.
Analytical Report of Institute for Regional and International Studies, Empowering Civil Society in Southeastern Europe through Advocacy, in: http://www.iris-bg.org/Empowering.pdf, download 06.05.2006.
Barkdull, J. and L.Dicke, Globalization, Civil Society and Democracy?: An Organizational Assessment, in: www.ciaonet.org/olj/shjdir/v5n2/shjdir_v5n2d.pdf, download 12.03.2006.
Baur, D., Zum normativen Orientierungshorizont fьr NGOs als
legitime Vertreter der Zivilgesellschaft, 2006, in: http://www.kwa.unisg.ch/org/kwa/phil.nsf, download 30.06.2006.
Beisheim, M., Demokratisierung einer klimapolitischen Global Governance durch NGOs?, in: Brunnengräber, Achim/Ansgar Klein: NGOs als Legitimationsressource. Zivilgesellschaftliche Partizipationsformen im Globalisierungsprozess, Leske+Budrich, 2001.
Beisheim, M., Fit für Global Governance? Transnationale Interessengruppenaktivitäten als Demokratisierungspotenzial - am Beispiel Klimapolitik, Leske+Budrich, 2004.
Bennett, R., Challenges of being a northern NGO: The UK experience, in www.bond.org.uk, download 05.05.2006.
Benner, T., Globalisierung: Weltwirtschaftliche Dynamik und politische Steuerung, 2000, in: www.globalpublicpolicy.net/fileadmin/gppi/Globalisierung_weltwirtschaft.pdf, download 15.06.2006.
Brühl, T., Die Privatisierung der Weltpolitik - Entstaatlichung und Kommerzialisierung im Globalisierungsprozess, Projektgruppe Global Policy von WEED, 2001.
Clarc, J., Worlds Apart: Civil society and the Battle for ethical globalization, Kapitel 9 “Pressure Groups under Pressure, The Backlash against Civil Society”, 2003.
Cusimano, M, Nongovernmental Organizations: Politics beyond
Sovereignty, in: Beyond Sovereignty: Issues for a Global Agenda, 2. Auflage, Belmont: Wadsworth, 2003.
Дипломната работа съдържа над 70 страници текст. Очертана е много добре основната теза, актуална информация. Съдържа графики и таблици. Актуалността е към декември 2006г.
Ключови думи: неправителствени организации, международни отношения, споразумения, спогодби, лобиране, неправителствен сектор, прозрачност в политиката, функции на НПО, дебатът Север-Юг.
2 http://www.nytimes.com/, download 25.06.2005.
3 Понятието е използвано от Алватер и Бруненгребер в статията “NGOs im Spannungfeld, in: Aus Politik und Zeitgeschichte, B 6-7/2002, von Lobbzarbeit und öffentlichem Protest”, in: http://www.bpb.de/publikationen/53HM9R,3,0,NGOs_im_Spannungsfeld_von_Lobbyarbeit_und_%F6ffentlichem_Protest.html, download 23.06.2005.
4 Brunnengräber, Achim/Ansgar Klein: NGOs als Legitimationsressource, S. 46.
5 Lenzen, M., Die Rolle der NGOs in der Entwicklungszusammenarbeit, Münsteraner Diskussionspapier zum Nonprofit-Sector Nr.17, 2001, in: http://www.aktive-buergerschaft.de/vab/resourcen/diskussionspapiere/wp-band17.pdfр download 05.05.2006.
6 Slim, H., By what Authority? The Legitimacy and Accountability of Non-governmental Organisations, 2002, in: http://www.jha.ac/articles/a082.htm, download 12.07.2005, S. 7.
]]>
