|
|
|
дипломна работа
на тема:
"Неуспешната перестройка на Горбачов"
Съдържание:
2.1. Перестройката-еволюиращ трансформационен процес 6
2.3. Генераторът на трансформацията 32
2.4. Политическата перестройка. Логиката на преустройството и логиката на строя 37
През 1989 г. светът стана свидетел на колапса на съветския и на източноевропейския реален социализъм. Несъмнено това е ключовото събитие от край на ХХ век. И докато в началото на 80-те години в един момент размерът на комунизма изглежда неудържим, непосредствено след това историята отмерва нов такт и комунизмът се саморазрушава. За едно десетилетие източно-европейската орбита от сателити се разпада и съветската империя рухва, избълвайки почти всички руски завоевания, придобити след Петър Велики. Рухването на социализма е резултат в исторически ракурс от неговото несвоевременно реформиране и модернизация, а в конкретния ракурс - резултат от провала на перестройката. Перестройката е революция, започната и провеждана преди всичко отгоре, от дошлата вследствие на законна приемственост върховна власт в страната. Целта е радикално преустройство на цялата икономическа, политическа и социална система, но без отменяне на законността и без насилие, неотделимо от представите ни за революция. Напротив, това е радикално преустройство отгоре без насилие и без разкъсване на приемствеността. Трагична е съдбата на перестройката, защото тя идва, за да спаси социализма, а всъщност го погубва.
Целта на представянето на неуспешното реформаторско дело, известна под името "перестройка" е, че именно то довежда до крах социалистическата система, разлага я и я обрича на упадък, вместо да я обнови. Когато една система, вследствие бавните, но непрекъснати изменения, флуктуации и асинхронни колебания на подсистемите си е доведена до дестабилизация и загуба на равновесие, тя става свръх чувствителна за действието на вътрешни и външни сили, безпомощни до този момент в опитите си да я променят или разрушат. Акцията на тези сили, подготвяна от цялото предшестващо развитие и мащабът на нейните резултати, изглеждат като случайност или "чудо" за страничния наблюдател. В подобни условия една система загубва своето равновесие и започва да има ирационално поведени. Предишните закони, които са регулирали нейното съществуване и функциониране, губят силата си. В подобни революционни моменти е невъзможно да се предвиди теоретически посоката, която ще поеме промяната: дали системата ще се дезинтегрира в хаоса или внезапно ще се изкачи на едно по-високо ниво на организация и революционно преобразуване? Пред тази дилема се изправя СССР през втората половина на 80-те години. Иронията на историята е, че започналата тогава реформа на комунистическата система, факт с изключително историческо значение и неподлежаща на съмнение обективна необходимост, не може реално да изпълни целите и приоритетите, заложени в нея. Парадоксът на перестройката е именно в това, че има съществено разминаване в замисъла й и резултатите, които на практика водят до ерозия на политическата сила, деморализация на обществото и дестабилизация на икономическата система. От друга страня тя е планирана като концепция за решително преодоляване на процесите на застой и разрушаване на спирачния механизъм, създаване на надежден и ефикасен такъв за ускоряване на социално-икономическото развитие и неговото динамизиране, модернизация и усъвършенстване на социализма в социален и политически аспект. Така перестройката загива, не защото не е необходима, не защото не е възможна и не защото е фатално закъсняла, а защото е слаба като стратегия, като ръководство и като способност за мобилизиране на народа и държавата за реформиране на социалистическото общество. Провалът на перестройката не е предопределен, той е крайният резултат на нейната стратегическа и политическа слабост.
В основата на предприетите широкомащабни реформи, засягащи цялото общество, са залегнали принципите и идеите на последния съветски лидер Михаил Горбачов. Като Генерален секретар на Централния комитет на КПСС Горбачов е ключов фактор не само като автор на идейните постановки на перестройката, но и същевременно като главен реализатор на нейната политика. Всъщност той извършва една от най-значителните революции на времето си. Горбачов разрушава създадената специално, за да вземе и да държи властта комунистическа партия, която е контролирала всяка страна на съветското битие. След себе си той оставя разпръснатите останки на една империя. Горбачов се е стремял към модернизация, не към свобода; опитвал се е да направи комунистическата партия адекватна на реалностите на външния свят; вместо това предизвиква рухването на системата, която го е създала и издигнала. Горбачов залага всичко на две предположения: че икономическото преустройство и либерализацията ще модернизират Съветския съюз и че благодарение на тези трансформации СССР ще запази международната си позиция на велика сила, като обаче същевременно му липсва връзка с обществото и проявява неразбиране към вътрешната мотивация на собствения си народ. Така не се сбъдват нито едно от двете и вътрешната база се срутва също толкова безславно, колкото сателитната орбита.
Същевременно периодът, който обхваща разглежданите процеси, чрез които ярко се очертават несъответствията между идеи и проекти, от една страна и на практика реализуемото, и непрекъснато появяващите се противоречиви обществени явления, от друга страна, е от 1986 до 1988 г. Тогава се очертават основните насоки и приоритети на перестройката и тяхното прилагане в действителност. Естествено се появяват и техните, в повечето случаи, отрицателни ефекти. Всяка предприета дейност има незабавно отражение и започва бързо натрупване на негативи спрямо успеха на перестройката. Неспособността за справяне с възникващите проблеми в този период води до радикализация на целите на реформаторското дело, но вече нищо не може да промени необратимите качествени изменения в съветското общество. В последващите години процесът на трансформация става неконтролируем, внася се повече хаос както в икономическата, така и в политическата сфера и последвалите мерки стават непригодни и неефективни за осигуряване на стабилитет. Затова интерес представлява споменатия тригодишен период, в който се поставя началото на краха на Съветския съюз. Това своеобразно времево разделение помага за разкриване на неспособността на политиката на Горбачов да се справи с наследената грамада от неимоверни и може би в някои случаи неразрешими проблеми и да вдъхне нов живот на превъзхождащата според него съветска идеология.
Така в настоящето изложение ще бъде представена перестройката като всеобхватна реформаторска програма, в която се преплитат прагматични цели и идеологически лозунги. А съчетаването на това с непрекъснатата й еволюция, изразяваща се в обявяването на все нови и нови цели, прави същността на перестройката неясна и объркваща. Това прави трудно да се посочат, да се предскажат или да се изведат точните граници на намеренията за преобразувания. Причината е не само в общата трудност да се предрича в напрегната и сложна външно- и вътрешнополитическа обстановка, но и в отличителните и интересни особености на самата перестройка, по-точно липсата на изведена,р призната, установена, изявена теория. Нещо като Реформация без Библия, Просвещение без "Енциклопедия".
Във връзка с разглеждането на тази съдбовна промяна за Съветския съюз - въвеждането на перестройката като процес за мащабно икономическо преустройство и трансформация на целия политически и обществен строй - проблемите, на които се акцентира, засягат вътрешнополитическта сфера. Външната политика, макар и забележителна с новите си идейни концепции за изграждане на нов световен ред, които въпреки че изтъкват идеологическите различия между Изтока и Запада, залагат на необходимостта от международно сътрудничество и мирно съвместно съществуване, като неизбежен етап от пътя към бъдещата победа на комунизма, не подлежи на дискутиране. Значението, развитието и практическите последици от перестройката не се определят от новия външнополитически подход, а са резултат от вътрешнополитически фактори, обхващащи различни аспекти от съветския политически и социално-икономически ред.
.................................................
Гръцкият философ и математик Архимед е казал:” Дайте ми опорна точка и аз ще преместя Земята.” Революциите изяждат децата си, защото революционерите рядко осъзнават, че след определена степен обществения разпад не остава никаква опорна точка, от която да се влияе. Горбачов тръгва с убеждението, че реформираната комунистическа партия може да поведе съветското общество в съвременния свят. Той не желае да приеме, че комунизмът е проблемът, а не решението. Две поколения подред комунистическата партия е потискала независимата мисъл и е унищожавала индивидуалната инициатива. Към края на 80-те години плановото стопанство е мумифицирано, а различните организации, създадени, за да контролират всеки аспект от живота, сключват пактове за сътрудничество с групите, които трябва да контролират. Дисциплината се е превърнала в рутина и опитът на Горбачов да либерализира инициативата отваря пътя към хаоса. Проблемите на Горбачов започват на най-ниско равнище при опита да се повиши производителността и да се въведат някои елементи на пазарното стопанство. Почти веднага става ясно, че в плановото стопанство липсват всякаква отговорност и отчетност, оттам и основната предпоствка за съществуването на ефективна икономика. Сталинската теория обявява върховенството на централизирания план, но действителността е доста различна. Така нареченият “план” всъщност е широкоразпрострян заговор между грамадните бюрократични машини за спечелване на доверието и измама на централната власт. Отговарящите за производсвото началници, натоварените с разпределението министерства, които уж трябва да издават нареждания, играят на сляпо, защото нямат и най-малка представа, какво се търси, не могат и да нагодят създадените вече производствени програми към обективните обстоятелсва. В резултат всяка единица в системата си поставя минимални цели и прикрива неуспехите си, спогаждайки се с други единици зад гърба на официално централизираната машина. От всички страни се работи срещу нововъведенията и това не може да се коригира, защото за предполагаемите лидери е почти невъзможно да научат истинското състояние на нещата. Опитите за реформи се провалят под тежестта и статуквото, както става с Хрушчов и по-късно с Косигин. Тъй като най-малко 25% от бюджета отива за субсидиране на цените, не съществува обективна преценка за ефикасността или за развитието на икономическото търсене. С преобладаването на разпределянето над покупката корупцията се превръща в единствено проявление на пазара.
Горбачов си дава сметка за стагнацията, но му липсват както въображение, така и умение да разчупи вродената закостенялост. Освен това с времето разните надзираващи органи на системата са се превърнали в част от проблема. Някогашно оръдеи не революцията в рамките на установената комунистичска система партията няма друга функция, освен да контролира нещо, което не разбира, и да разрешава проблема, спогаждайки се с онези, които трябва да контролира. Комунистичският елит се е превърнал в превилегирована каста: на теория отговарящ за праволинейността на нацията, той се е посветил на опазване на придобивките си. Горбачов основава реформаторската си програма на два елемента: перестройка (преструктуриране), за да спечели подкрепата на новите технократи, и гласност (политическа либерализация), за да привлече изтерзаната от десетилетия интелигенция. Но при липсата на институции, които да канализират свободата на словото и да създадат условия за истински обществен дебат, гласността се обръща срещу себе си. И понеже няма свободни ресурси без запазените за военната машина, условията на живот не се подобряват. По този начин Горбачов постепенно се лишава от институционална подкрепа, без да се сдобие с по-широка обществена опора. Единствените групи, които са наясно с необходимостта от реформи - без, разбира се, да са готови да приемат средствата за “лечение” - са службите за сигурност. От разузнавателния си апарат КГБ знае в каква огромна степен е изостанал Съветският съюз в техническото си съревнование със Запада. Професионално задължение на военните сили е да определят капацитета на основния противник. Осъзнаването на проблема обаче не означава разрешаването му. Службите за сигурност до голяма степен споделят раздвоенията на Горбачов. КГБ е готов да подкрепи гласността - политическта либерализация, - доколкото не подкопава гражданската дисциплина; военният комплекс приема перестройката - икономическото преструктуриране, - докато Горбачов не се опита да изцеди ресурсите за модернизационната си програма със съкращаване на въоръжените сили.
Първата инстинктивна реакция на Горбачов - да превърне комунистическата партия в инструмент на реформите - претърпява пълно поражение, препъвайки се във вкоренените интереси; следващият му ход - отслабване на комунистическите структури, но без да ги разруши - подрива основния инструмент на съветското управление. Горбачов предприема две стъпки: измества центъра на властта си извън партията в паралелната правителсвена структура на властта и поощрява местната и регионалната автономия. И в двата случая преценката му е погрешна. След Ленин комунистическата партия е единственото политическо тяло. Правителсвото е изпълнителен орган, който провежда, но не чертае политиката. Възлов винаги е бил постът на генералния секретар на комунистическата патрия; от Ленин до Брежнев комунистическият лидер рядко е заемал длъжност в правителството. Амбициозните и предприемчивите се насочват към комунистическта йерархия; правителствените структури привличат администратори без политически нюх и желание за политическо планиране. Като прехвърля базата си от комунистическата партия към правителствената съставка на съветската система, Горбачов поверява революцията си на армия от чиновници.
Поощряването на регионалната автономия също води до задънена улица. Той открива, че е невъзможно да съвмести желанието да създаде популярна алтернатива на комунизма с ленинското си недоверие към народната воля. Предложена е система от предимно местни избори, от които са изключени националните партии, с изключение на комунистическата. Но когато за пръв път в руската история местната и регионалната изпълнителна власт могат да бъдат избирани от народа, империята плаща с лихвите за историческите си грехове. В продължение на триста години Русия е присъединявала националности от Европа, Азия и Близкия Изток, без да успее да ги приобщи към управляващия център. Не е за учудване, че повечето новоизбрани неруски правителства, обхващащи почти половината от съветското население, започват да се опълчват срещу историческите си господари.
На Горбачов му липсват сигурни поддъжници. Той изправя срещу себе си разклонената мрежа от запазени интереси, характерна за ленинската държава, а не съумява да привлече нови съюзници, защото не предлага жизнена алтернатива на комунизма и на централизираната държавна система. Макар и чрез нехуманната социална система, Горбачов вижда точно проблемите на обществото си, но решането им не е по силите му. Колкото повече продължава перестройката, толкова по-изолиран и неуверен е Горбачов. През 1988г. той сам признава: “ Във всички положения Съветският съюз вече няма да бъде същият”1 - твърде двусмислено обощение на такъв херкулесов опит. По-късно той добавя: “Не беше трудно да се разбере кое е погрешно. Трудното беше да се каже кое е правилното”2. Горбачов не може да намери отговора. Той прави много отстъпки. Обикновено целта на отстъпките е да създаде преграда пред нещо, смятано за особено ценно. Горбачов постига обратното. Всяка колеблива нова реформа се оказва половинчата мярка и ускорява съветския упадък. Всяка отстъпка става предпоствка за следваща такава. Горбачов разбира проблемите си, но действа едновременно прибързано и бавно: прибързано за търпимостта на системата и бавно, за да може да спре разпадането и.
С какъвто и проблем да се захване Горбачов се натъква на една и съща дилема. Той залага всичко на две предположения: че либерализацията ще модернизира Съветския съюз и че с нея СССР ще запази международната си позиция на велика сила. Не се сбъдва нито едно от двете и вътрешната база се срутва също толкова безславно, колкото сателитната орбита. В Чехословакия, Полша, Унгария и Източна Германия върховенството на комунистическите партии е оспорвано от групи, настояващи за повече свобода, сигурност и желание за отхвърляне на изолацията, причинена от блоковото разделение на света. Комунистическите управници в Източна Европа изпадат в неразрешими затруднения. За да преустановят вътрешния натиск, те трябва да провеждат по-национално насочена политика, която на свой ред ги тласка към провъзгласяване на независимост от Москва. Но тъй като собствените им народи ги смятат за оръдия на Кремъл, националистическата външна политика не е достатъчна, за да успокои поданиците им. Комунистическите лидери се оказват задължени да компенсират липсата на доверие в себе си с демократизиране на вътрешните структури. Бързо става ясно, че комунистическата партия - дори и там, където продължава да контролира медиите - не е пригодена за демократични отношения, тъй като е инструмент за завоюване на властта и за управление на малцинството. Комунистите умеят да управляват с тайна полиция, но не и с тайно гласуване. Така комунистическите управници на Източна Европа са хванати в порочен кръг. Колкото по-националистична им става политиката, толкова по-настойчиви са исканията за демократизация, колкото повече се разширява демократизацията, толкова повече се засилва натискът за свалянето им от власт. Горбачов все по-недвусмислено се изправя пред вероятността за ерозия на политическата си сила. Цената за поддържане на сателитната орбита е станала непосилна. Той заявява: “ Социалният и политическият ред в една или друга страна са се променили в миналото и могат да се променят и в бъдещето. Но тази промяна е изключително право на народа на тази страна и е негов избор. Всяка намеса във вътрешните работи и всеки опит да се ограничи суверенитетът на държавите - приятелски, съюзници или други - са недопустими”3. Горбачовото залагане на либерализацията пропада. Твърде късно е да се спасяват източноевропейските комунисти, а дори и съветските.
..................................
Статии:
Интернет адреси:
Дипломната работа съдържа 65 страници с богата актуална информация относно политическото преустройство по времето на управление на Горбачов. Актуалността на данните и коментарите, анализите е към декември 2006г.
Ключови думи: перестройка, СССР, Руска федерация, политическа рамка, междуправителствени отношения, политика и дипломация, промени и реформи в Русия, ОНД, преустройство, политически преход, трансформация, пазарно стопанство, криза, революция
1 Вж. Кисинджър, Х Дипломацията с. 690
2 Вж. Пак там с. 690
3 Вж. Пак там с. 688
]]>
