|
|
|
Университет за национално и световно стопанство
Курсова работа
2007 г.
3. Логическото учение на Хегел 8
Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770 - 1831 г.) е най-видният представител на немската класическа мисъл. Той има ценен принос във философската, естетическата, етическата, социологическата, политологическата и правната мисъл на новото време. В неговото творчество намира своя връх интелектуалното развитие на Новия свят. Философско-политическото мислене на Хегел определя основни тенденции в съвременното социокултурно и политическо развитие. Главните социокултурни и философско-политически идеи на Просвещението са немислими без Хегел. Основните му съчинения са: “Феноменология на духа” (1807), “Науката логика” (1812-16), “Философия на правото” (1821), “Лекции по история на философията” (1833-36), “Лекции по естетика” (1835-38), “Лекции по философия на историята” (1837).
Георг Хегел е роден на 27 август 1770 г. в Щутгарт в семейството на Георг Лудвиг и Мария Магдалина.След като завършва гимназия в Щутгарт постъпва в Тюбингенския университет, където посещава лекции по философия и теология. За неговото духовно израстване обаче най-голямо значение имат контактите му с Хьолдерлин и Шелинг. Тримата приятели се интересуват най-вече от политика и философия. Изучават Платон, Кант, като разгорещено спорят по отношение на определени теоретични постановки. Младежите са били въодушевени от идеите на Френската буржоазна революция, а техен пророк е бил Жан-Жак Русо.
Хегел не иска да стане пастор и затова след като завършва теологичното си образование заминава за Берн, където постъпва на служба като домашен учител в семейството на Карл Людвиг Щайгер. През свободното си време Хегел изучава още по-задълбочено философска литература (Фихте, Шелинг) и следи внимателно политическия и икономическия живот във Швейцария, както и развитието на събитията във Франция. Особено силно влияние върху немската идеология и по-конкретно за духовното развитие на Хегел оказват падането на якобинската диктатура, образуването на правителството на Директорията, издигането на Наполеон и др. През този период защитава републиканската форма на управление, отрича феодално-аристократичните порядки в Германия, почита античната демокрация. Основният девиз на неговото поведение е отричането на политиката на помирение с действителността.
.................................................................
То включва “Науката логика”, първа част на “Енциклопедия на философските науки” и “Философска пропедевтика (курс лекции, четен пред гимназистите от Нюрнберг).
Основен принцип при изграждането на хегелианската идеалистическа система е принципът на тъждеството на мисленето и битието. При този принцип категориите се разглеждат не като пусти, а съдържателни същности, и то през призмата на тяхното историческо развитие.
Логиката на Хегел включва три части: учение за битието, учение за същността и учение за понятието. Логиката е изградена на принципа на триадата - всяка трета категория е синтез от първите две.
Философската система на Хегел започва с най-абстракната категория - битие. Понеже тази категория не фиксира никакви определени качества на нещата, а само тяхното съществуване, затова движението на логическите категории стартира с категорията “чисто битие”. Битието, казва Хегел е “чистата неопределеност и празнота”. Битието, неопределеното непосредствено, е в действителност нищо и нито повече, нито по-малко от нищо
..................................................................
Най-висша форма на умозаключението за необходимост е разделителното умозаключение. Тук средният термин достига висша степен на общност.
Дадената от Хегел класификация на умозаключенията е измислена. Но подреждането им в зависимост от познавателното съдържание, което носят, заслужава сериозно внимание. Очертаният обаче преход от субективността към обективността е нереален. Той се изразява в изказаното от Хегел твърдение, че понятието е същност и творец на света. По силата на свои вътрешни закономерности поражда и става обект.
Според Хегел философията е продукт на дадена епоха. В процеса на познанието отделният индивид не може да прескочи историческите условия, при които съществува (тук е Родос, тука скачай, тук е Родос, тук танцувай). Тази максима е валидна за собствената му философска система. Тя е отражение на бурните и драматични събития, които стават при извършването на буржозната революция в Германия. Хегел е идеолог на немската буржоазия, която е непоследователна, половинчата, склонна към компромиси. Ето защо философското му учение е пронизано от дълбоки вътрешни противоречия. То еднакво съдържа в себе си консервативни и революционни, метафизични и диалектически елементи. Човекът, който пръв създаде системата на идеалисическата диалектика, който изтъкна, че противоречието е източник на всяко движение, изменение и развитие в действителността, същевременно не се посвени с гордост да заяви, че неговата философия е венец и че след него няма да има философия.
1. “ Въведение в буржоазната философия” - Тоньо Кисьов, изд. “Люрен”
2. “Феноменология на духа” - Г. Хегел
3. “Политологичната мисъл от древността до наши дни” - Георги Янков, университетско издателство “Стопанство”
................................................................
Темата е писана 2007 г.
Ключови думи:
Биография и творчество на Хегел, философска система, „феноменология на духа”, учение за битието, същността и понятията, съждения, умозаключения
]]>
