|
|
|
Университет за национално и световно стопанство
Курсова работа
Стратегия за подобряване системата за отглеждане и възпитаване на децата без родителски грижи
1. Изоставените деца и риска от институционализиране 3
2. Домове за отглеждане на деца, лишени от родителски грижи 4
2.1. Проблеми при приемането на деца 7
2.2. Неблагоприятните условия в домовете 9
2.3. Медицинско обслужване в домовете и хранене на децата 10
2.5. Финансиране на домовете 14
4. Вътрешноправна нормативна уредба 27
От правна гледна точка под изоставено дете се разбира дете, останало без грижата и на двамата си родители поради тяхната смърт, поради това, че родителите са неизвестни или лишени от родителски права. Дори и при наличието на известни и живи родители детето може да се окаже във фактическо състояние на изоставеност, ако не получава необходимите за отглеждането и възпитанието му грижи и издръжка.
От психологична гледна точка, когато детето е изоставено съществуват две ситуации: между детето и майката/родителите е съществувала емоционална връзка на привързаност, но поради житейски събития (смърт, развод, житейска безизходица, свързана с липса на средства и подкрепа) майката се отказва от родителските си права, обикновено в полза на бъдещото отглеждане и развитие на детето. Другата възможност е свързана със символичния дефицит: биологичните баща или майка на детето не могат да го посрещнат, когато то се появи, на полагащото му се място в символичната структура на семейството - т. е. по различни причини те не могат да изпълнят функцията си на родители.
От социална гледна точка изоставени деца обикновено са тези, които живеят в специализираните институции за деца (домовете) или на улицата - т. е. в контекста на социалната проблематика изоставено дете се явява синоним на "домско" дете, което живее и се отглежда в социално заведение или на улицата.
От гледна точка на социалната проблематика и политика явлението изоставяне най-често се разглежда във връзка с риска от институционализация на децата. В този смисъл е важен анализът на причините, водещи до институционализация на децата, т. е. до откъсването от естествената им среда. Не всяко настаняване в специализирана институция води до изоставяне на детето, но отделянето от семейството му повишава риска в тази посока.
Според "Социална оценка на грижите за деца в България" 2005 г., основните причини, обуславящи риска от институционализиране на децата са бедността и липсата на алтернативни социални услуги, предлагащи подкрепа на семействата на деца в неравностойно социално положение и на семейства, чиито деца имат специални нужди.
Рискът от институционализиране на децата от семейства в неравностойно социално положение (които получават помощи по Указа за насърчаване на раждаемостта и Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане) се обуславя от ниското качество на живот и влошения социално-психологически климат в тях.
Друга рискова група деца, застрашени от изоставяне, са децата с физически и/или интелектуални затруднения - през 2006 г. 5400 от тях са настанени в специализирани институции.
Рискът от институционализиране на децата с увреждания е свързан с липсата на психологическа и социална подкрепа на техните родители още на ниво родилен дом.
Най-разпространената социална услуга за отглеждането на тези деца е настаняването им в специализирани институции. В тях обаче не се предлага специализирана и адекватна грижа за децата с аутистични и психични смущения.
..............................................................
Според Отчета за 2005 година на Държавната Агенция за Закрила на Детето (ДАЗД), общият брой на децата във всички институции през 2005г. е 31102. или общо 1,93 % от детското население в България, което по данни на Националния Статистически Институт (НСИ) за 2005 година е 1 607 515. Според данните от статистически годишник 2005 год. на НСИ, в края на 2004 год. възпитаниците на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа са общо 7699, настанени в 111 домове.
Липсата на доходи (или при ниски доходи), както и на алтернативни социални услуги, които да осигурят помощ на семействата, които не могат да полагат сами грижи за децата си, са едни от основните причини за големия брой деца, настанени в социални домове. Освен бедността, допълнителен негативен фактор са и лошите условия на живот на тези семейства.
Анализ на съществуващата система за грижи и помощ за децата в неравностойно положение и техните семейства показва, че системата се нуждае от реформиране, като сочи и предпоставките за успех на такава реформа.
Децата, които са израснали в домове за отглеждане и възпитание на деца често срещат трудности при интегрирането си в обществото и често не намират успешна реализация в професионален план. Тази социална група има пропорционално много по-малък шанс в живота и в много по-голяма степен е в риск, отколкото другите младежи. Шансовете на тази група младежи за интегриране в работен колектив са много по-малки, а професионалното развитие на младежите през първите години след напускане на домовете е много по-бавно.
Децата, отглеждани и възпитавани в домове, не успяват да изградят трайни взаимоотношения с възрастен човек, който да означава нещо за тях, а това води до развиване на нестабилна личност. Единствените трайни взаимоотношения, изградени в домовете са тези между самите деца. Когато напуснат дома, те се чувстват несигурни и нестабилни.
Социално-културният модел, основаващ се на приемане на детето за независима личност, която има право да бъде изслушвана и чието мнение трябва да се уважава, все още е относително непознат в българското общество.
За насърчаване на професионалните възможности и социалната интеграция на деца, отглеждани в социални домове е необходимо да се осъществява сътрудничество между образователната система, системата на труда и бъдещите работодатели. Министерство на образованието и науката (МОН) и Министерство на труда и социалната политика (МТСП) са разработили Национална програма за социална интеграция и професионална реализация на младежите - възпитаници на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, в България, приета от Министерски съвет на 19 септември 2000 г.
Работи се по модел, който ориентира грижите най-вече в посока, свързана със задоволяване на образователните потребности но децата. Оказва се, че в тези институции преобладава учителския модел на работа и тези институции са едно своеобразно продължение на училищната институция. Там идеята за развитие на други програми, които да допринасят за пълноценното развитие на децата, за тяхната подготовка за живота след като напуснат институцията почти липсва. Много са малко домовете, в които има направени програми, по които целенасочено да се работи в тази посока. Само в няколко от институциите се провежда целенасочена работа във връзка с подготовката на децата за самостоятелен живот. В около от 80% от институциите работата с родителите на настанените деца не е планирана и съгласувана с отделите за закрила на детето. Преобладаващата част от персонала, ангажиран пряко в грижите за децата е с педагогическо образование, а за осигуряване на качествена грижа са необходими и други специалисти, като психолог, социален педагог, медицинско лице и социален работник, които да бъдат обединени в мултидисциплинарни екипи.
Превръщане на грижата за възпитанието и развитието на децата, образованието и здравето на подрастващите в държавна политика и инвестиция на държавата и обществото, чрез създаване на широк спектър от услуги като делегирани държавни дейности без уронване на значението на отговорното родителство.
…………………………….
Темата е писана 2007 г.
Най-новите данни са за 2005 г.
Ключови думи:
деца без родителски грижи - отглеждане и възпитаване, система за подобряване отглеждането, домове; изоставени деца; институционализиране;
]]>
