 |
|
Университет за национално и световно стопанство
Курсова работа
Типологизация и класификация на избирателните системи
спец. Политология
2006 г.
Съдържание
1. Избирателните системи – значение и класификация
2. Структура на избирателните системи и влиянието на отделните елементи
2.1. Определяне на избирателните райони
2.2. Форми на кандидатиране и гласоподаване
3. Типология на избирателните системи
3.1. Типове мажоритарни системи
3.2. Видове пропорционални избирателни системи
3.3. Персонифицирани избирателни системи
4. Сравнение между шест типа избирателни системи
1. Избирателните системи – значение и класификация
В науката и политиката няма единодушие по въпроса за значението на избирателните системи за развитието на политическата система като цяло и по-специално на партийната система. Една срещу друга са изправени крайни противоположни позиции: докато от една страна съдбата на демокрацията се свързва освен с друго и с въпроса за избирателната система, от друга страна на избирателната система се отрежда почти пренебрежително политическо значение. И двете позиции не са издържани – първата хипотеза не отчита, че по принцип политическите развития се определят от няколко фактора от различно естество. Срещу второто предположение има множество емпирични доказателства – избирателните системи неизменно оказват влияние върху поведението на електората и изборния резултат и по този начин формират партийната система, определят разпределението на властта в една страна.
Днес несъмнено не бива да свеждаме класификацията на избирателните системи до въпроса “или-или”, а до “повече” или “по-малко”, тъй като в плоскостта на конкретните избирателни системи доминират комбинации, които не действуват вече така еднозначно в една посока както при класическите мажоритарни и пропорционални избирателни системи. За да се изтъкне това, често в учението за избирателните системи се говори за континуум, единият край на който е (чистата) пропорционална, а другият - (относителната) мажоритарна избирателна система. В такъв случай мажоритарните избори са такива избирателни системи, които в общото си действие се приближават повече до плюса на мажоритарния избор, докато пропорционалните избирателни системи следва да се локализират по-близо до плюса на пропорционалния вид избори. Комбинираните избирателни системи, т. е. системите със смесени мажоритарни и пропорционални елементи, макар и да затрудняват квалификацията на избирателните системи като мажоритарни или пропорционални, в никакъв случай не я превръщат в отживелица. Понятията “смесени избирателни системи” и “комбинирани избирателни системи” в никакъв случай не са идентични и функциите им са абсолютно различни в класификацията на избирателните системи. Докато категорията “смесени избирателни системи” в класическия начин на употреба се разполага в плоскостта на мажоритарни и пропорционални избори, “комбинираните избирателни системи” окачествяват онези комбинации от различни елементи- мажоритарни и пропорционални, в една избирателна система на ниво техническо изграждане на избирателни системи в рамките на една традиционно подредена вселена от избирателни системи.
........................................................
3. Типология на избирателните системи
Различните технически елементи - разпределение на избирателните райони, форма на кандидатиране, гласоподаване и изчисление на гласовете, могат да се комбинират помежду им по произволен начин. Според комбинацията от елементи на избирателните системи и техните политически последици в рамките на двата принципа на представителство, мажоритарен и пропорционален, могат да се формират много различни типове избирателни системи. Въз основа на влиянията на избирателните системи върху реализацията гласове/мандати и допълнително определените аспекти на тяхната композиция (примерно големина на избирателния район, процентни бариери) могат да се определят 10 типа:
3.1. Типове мажоритарни системи
В рамките на принципа на представителство на мажоритарна избирателна система различаваме:
ü Относително мнозинство в едномандатни райони. Тук става дума за “класическата система” на мажоритарните избори. Тя се прилага във Великобритания и някои райони с англосаксонско влияние, като например в много африкански страни, Индия и Пакистан. Диспропорционалният ефект на тази избирателна система дава предпочитание на партията събрала най-много гласове;
Абсолютно мнозинство в едномандатни райони. Тази избирателна система е имала значение в миналото, а днес от развитите промишлени страни се прилага само още във Франция (а с алтернативния вот и в Австралия).
.................................................................
4. Сравнение между шест типа избирателни системи
В следващото изложение се прави сравнение между някои от по-горе споменатите избирателни системи преди всичко по отношение на първите три функционални изисквания – за представителство, концентрация и участие.
1) Избирателната система на база относително мнозинство в едномандатни избирателни райони изпълнява по-добре от всички останали избирателни системи функцията на концентрация. Чрез нея практически се улеснява образуването на абсолютно парламентарно мнозинство от една партия. Голяма част от парламентарните мнозинства са в резултат от диспропорцията между гласове и мандати, която се поражда в следствие гласуване на база относително мнозинство в едномандатни райони. Другата страна на медала е, че една такава избирателна система само в крайно недостатъчна степен изпълнява функцията за представителство. На малките партии (без електорални крепости) се отнема възможността за парламентарно представителство. Дори партии, получили 20 % от гласовете, остават извън парламента. Колкото до критерия участие, избирателната система се оценява положително дотолкова, доколкото избирателят гласува за една личност в своя избирателен район. Разбира се практиката от социологичното проучване на електората показва, че при добре структурирани партийни системи изборното решение и в едномандатните райони клони много повече към партията отколкото към личността. Начинът на действие на избирателната система е лесно разбираем. Легитимността й се основава на политическата традиция и на ориентираното към британския парламентаризъм разбиране за теорията на демокрацията.
............................................................
Използвана литература:
1. Въведение в политологията – учебник –Варна, Бряг-принт, 1993
2. Теория на избирателните системи – учебник –Издателство на ТУ-Варна, Варна, 2005
3. Интернет
........................................................
Темата е писана 2006 г.
Темата съдържа 3 таблици.
Ключови думи:
избирателни системи – значение, класификация, типологизация, структура; избирателни райони; гласоподаване; мажоритарни, пропорционални и персонифицирани избирателни системи
]]>
