---

---

      

   Настоящата курсова работа има за цел да разгледа и анализира резултатите от кметските избори през месец октомври 2005г. в град София. За целта се използват exit poll анкети, направени от Gallup International и резултатите от тях, публикувани в Internet.  

 

    Анкетата е един от най-старите начини за осведомяване чрез въпроси и отговори за отделни лица или за определени сфери от социалния живот чрез субективното отношение на тези лица.

    При анкетите се разчита на самостоятелното прочитане, разбиране и попълване на въпросника от страна на респондента. С обособяването на социологията като наука и още по-късно – с междудисциплинарното приложение на емпиричното социологично изследване анкетата става вече научен метод за изследване на обществените процеси. Целта е да се установят състоянието и факториалното определяне на социални процеси и тенденции. Социалната анкета трябва да е достоверна, т.е. необходимо е да се спазят всички изисквания при регистрацията, за да може да се претендира, че информацията от анкетата е достоверна. От друга страна тя трябва да е представителна.

   Основният инструмент за провеждане на анкетите е т.нар. анкетна карта.Тя се състои от въпроси, с които се регистрира изследваното явление. В анкетната карта определено преобладават затворените въпроси,  особено когато трябва да се намери становище, мнение или поведение. Добре разработената анкетна карта на основата на програма създава възможност за пряко или дистанционно попълване.

   Основните разновидности на анкетата са:

Ø                Пряка анкета

Ø                Телефонна анкета

Ø                Пощенска анкета

Ø                Групова анкета

Ø                Интернет анкета

   Пряката анкета – може на въде анонимна или не. По своята същност като количествен резултат, обработван с компютър, тя винаги е анонимна.По отношение на ефекта над личността тя има значение- например че данните, които се искат от него, няма да бъдат използвани за други, извън анкетата, цели.

   Телефонната анкета – използва се най-много в медийната практика за бързи допитвания, свързани с различни политически, социални, стопански, рекламни и търговско-потребителски цели.

   Пощенската анкета – има характер на писмен диалог. Възвращаемостта на анкетните карти не е гарантирана.

   Груповата анкета – тя е всъщност персонална, но осъществена поради необходимост в групова среда (училища, казарми, по време на почивка и др.). Тя може да буде анонимна или неанонимна. Анкетираното лице може да се убеди в анонимността на изследването по начина на предаване на анкетната карта – в анкетна кутия. Ако лицето е недоверчиво, трудно може да се убеди, че анкетиращия случайно е попаднал на него, че не е подставено лице и че няма да търси друга информация от него. Това зависи от неговата социологична култура.

   Интернет анкетата – комуникацията се извършва чрез Интернет. Различават се e-mail и  on-line анкети.

   При анкетирането се използват т.нар. сътрудници. За целта се провежда обучение, което включва:

-                    Пимена инструкция за въпросното маркетингово проучване;

-                    Инструктаж на ”живо”;

-                    Предоставяне на документацията на изследването– въпросниците (анкетите), удостоверения за легитимация на сътрудника и др.

   При провеждане на анкети по време на изборен ден се използват т.нар. exit poll анкети. Exit poll се основават на представителни извадки от гласоподавателните секции, където хората се избират случайно по даден признак и се молят да повторят своя вот след като са напуснали избирателната секция, в която са гласували. Тя е по същество групова анкета.

   Exit poll предоставят следната информация:

Ø                Структура на вота: проценти, достигнати от политическите партии или от независимите кандидати;

Ø                Профил на гласувалите: пол, възраст, образование, други;

Ø                Избирателна активност.

 

  При извършването на социологическото проучване на Gallup по време на кметските избори в град София през месец октомври 2005г. работих като сътрудник. Бяха ми предоставени анкетни карти (различни за първи и втори тур), с които се провеждаше анкетирането на изхода на изборната секция – exit poll анкети; писмо и стикери за идентификация; писмен инструктаж. Анкетата от първи тур съм приложила в курсовата работа. Анкетирането се провеждаше на всеки 4-ти гласувал човек, като изрично се посочваше че анкетата е анонимна. Анкетите се пускаха в анкетна кутия. Резултатите се предоставяха на Gallup по телефона в 8, 10, 12, 14, 16, 18 и 19 часа като се съобщаваха име на сътрудник, избирателен район и гнездо, а анкетите се прочитаха една по една като се съобщаваше всяка точка от тях. На края на изборния ден се предоставяше на Gallup препис от изборния протокол. Резултатите се обработваха и се изнасяше статистика по телевизията и в Internet за:

     -   % на гласували;

     -   разпределение на гласовете за съответните кандидати;

     -   пол, въсраст, образование и социален статус на гласувалите;

     -   политическа принадлежност.

Получени резултати

 

Резултати от I^-витур

Брой анкетирани за извадката: 65

Избирателна активност: 30.83%

 

 

Резултати от II^-ритур

Брой анкетирани за извадката: 65

Избирателна активност: 33.19%

 

 

Резултати от I^-ви тур

 

Резултати до: 19:00

% на гласувалите	Бойко Борисов	Татяна Дончева	Светослав Гаврийски	Милен Велчев	Минко Герджиков	Велизар Енчев	Друг
Общо
	36.0 %	21.7 %	20.1 %	13.5 %	4.6 %	2.9 %	1.2 %
Пол
Мъже	35.0 %	21.1 %	20.5 %	13.0 %	5.5 %	3.2 %	1.7 %
Жени	36.9 %	21.8 %	19.7 %	14.1 %	3.9 %	2.6 %	0.9 %
Възраст
18-30	47.4 %	10.7 %	15.7 %	17.8 %	5.4 %	2.0 %	1.0 %
31-40	38.5 %	12.0 %	21.5 %	19.5 %	5.4 %	1.5 %	1.6 %
41-50	38.1 %	17.9 %	19.7 %	14.9 %	6.1 %	2.6 %	0.7 %
51-60	35.0 %	25.1 %	20.9 %	8.4 %	4.0 %	4.7 %	1.8 %
60+	25.3 %	36.7 %	22.8 %	7.9 %	3.0 %	3.4 %	1.0 %
Заетост
Работещи	36.9 %	16.3 %	21.7 %	15.5 %	5.5 %	2.5 %	1.4 %
Безработни	45.9 %	17.4 %	12.9 %	16.8 %	2.7 %	3.2 %	1.2 %
Учащи	50.6 %	10.6 %	14.3 %	15.1 %	5.3 %	2.0 %	2.0 %
Пенсионери	26.8 %	38.4 %	20.6 %	7.4 %	3.0 %	3.2 %	0.6 %
Други	16.7 %	33.3 %	0.0 %	16.7 %	16.7 %	16.7 %	0.0 %
Гласували на Парламентарни избори 2005 за:
БСП	19.6 %	68.5 %	3.3 %	4.7 %	1.5 %	1.8 %	0.7 %
НДСВ	51.2 %	4.5 %	4.5 %	37.4 %	1.3 %	0.6 %	0.5 %
ОДС	37.1 %	2.0 %	27.2 %	8.4 %	23.2 %	1.4 %	0.6 %
ДПС	22.7 %	22.7 %	31.8 %	9.1 %	4.5 %	4.5 %	4.5 %
БНС	37.6 %	8.5 %	13.7 %	13.7 %	23.1 %	0.9 %	2.6 %
Демократи за Силна България	10.7 %	2.0 %	81.3 %	2.6 %	1.1 %	1.6 %	0.7 %
Атака	50.3 %	7.7 %	7.1 %	3.0 %	1.8 %	24.3 %	5.9 %
Друга партия	59.5 %	6.8 %	5.4 %	18.9 %	4.1 %	2.7 %	2.7 %
Негласували	62.0 %	11.7 %	6.7 %	10.8 %	4.1 %	2.9 %	1.9 %

 

 

 

Резултати от II^-ри тур

Резултати до: 19:00

% на гласувалите	Бойко Борисов	Татяна Дончева
Общо
	68.2 %	31.7 %
Пол
Мъже	69.6 %	30.4 %
Жени	67.2 %	32.8 %
Възраст
18-30	80.2 %	19.8 %
31-40	80.6 %	19.4 %
41-50	71.1 %	28.9 %
51-60	65.9 %	34.1 %
60+	47.7 %	52.3 %
Заетост
Работещи	73.3 %	26.7 %
Безработни	74.7 %	25.3 %
Учащи	78.6 %	21.4 %
Пенсионери	50.5 %	49.5 %
Други	100.0 %	0.0 %
Гласували на Парламентарни избори 2005 за:
БСП	18.9 %	81.1 %
НДСВ	91.9 %	8.1 %
ОДС	93.4 %	6.6 %
ДПС	66.7 %	33.3 %
БНС	88.8 %	11.2 %
Демократи за Силна България	86.3 %	13.7 %
Атака	84.5 %	15.5 %
Друга партия	87.6 %	12.4 %
Негласували	83.5 %	16.5 %
Гласували на Iви тур за:
Бойко Борисов	97.9 %	2.1 %
Татяна Дончева	2.2 %	97.8 %
Светослав Гаврийски	79.6 %	20.4 %
Милен Велчев	86.5 %	13.5 %
Минко Герджиков	86.1 %	13.9 %
Велизар Енчев	69.4 %	30.6 %
Друг	71.4 %	28.6 %
Негласували	74.2 %	25.8 %

 

Анализ на получените резултати:

 

   От направените изследвания мога на направя няколко извода:

 

-                    Избирателната активност е изключително ниска. Като тя се е покачила с едва 2,36% на втори тур; избирателната активност в секцията, в която бях разпределена в студентски град бе едва 20%, от кадето мога да направя извода, че много малък процент от младото население на София е гласувало, понеже района беше почти изцяло от млади семейства, а не временно пребиваваши в София;

-                    Кандидатът, спечелил най-много гласове на първи тур, печели и изборите, като за него са гласували 2 пъти повече хора в сравнение с първи тур, наблюдава се и лек спад в доверието към втория кандидат;

-                    Разпределението на гласовете на първи и втори тур за всеки кандидат е равномерно по отношение на пола на гласувалите;

-                    Процентите за спечелилия кандидат намаляват с увеличаване на възрастта на гласувалите, докато за втория кандидат е обратното, т.е. по-възрастните хора са гласували за втория кандидат, а по-младите – за спечелилия кандидат;

-                     ¾ от работещите, безработните и учащите са подкрепили кандидатът, спечелил изборите, а гласовете на пенсионерите са разпределени еднакво за двата кандидата;

-                    Гласувалите на парламентарните избори за НДСВ, ДПС, АТАКА и десните партии са подкрепили кандидатът, спечелил изборите, докато основно гласувалите за БСП са гласували и за кандидатът, издигнат от тяхната партия.

 

В допълнение мога да кажа, че българинът е недоверчив към подобен тип анкети. Обикновено хората на възраст около 40 години са най-склонни да попълват подобен род анкетни карти, както и младите хора, студентите. Най-вече хората се интересуват от това анкетата да е анонимна и да послужи наистина за отчитане на временните резултати от изборния ден, както и дали ще видят тези резултати по телевизията.

 

 

 

 

Използвана литература:

 

1.                 Лекции по ”Методи за изследване на комуникациите ”

2.                 Хр.Бонев, ”Социология на масмедиите”, 1999г.

3.                 С.Желев, ”Маркетингови изследвания”, 1995г.

4.                 http://www.gallup-bbss.com