 |
|
Университет за национално и световно стопанство
ДИПЛОМНА РАБОТА
На тема:
21 век със стари и нови демографски промени
2007 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Същност и особености на световното демографско развитие
2. Регионализация на демографското развитие
3. Глобални тенденции на демографски проблеми
3.2. Заплахи и рискове през 21 век
4. Демографски тенденции в Европа
5. Същност и особености на демографското развитие в България в години на преход
7. 21 век – нови глобални промени в световния ред.
Литературни и информационни източници
1. Същност и особености на световното демографско развитие
Показателно е за широкоразпространения секуларизъм и пораженчество в Западното общество в края на двадесети век, че населението в индустриалните държави радикално е забавило нарастването си. Прирастът във Франция се е забавил след средата на деветнадесети век, увеличавайки се с около 41% от 1861 до 1974 (37 млн. до 52 млн.). Ирландия, след опустошителния глад през 40-те години на 19 век, стана единствената европейска страна с нулев демографски прираст. Всъщност, населението на Ирландия практически се стопи, от 8 млн. през 1841 до 6.5 млн. през 1851, а след това до около 4.5 млн. (отчитайки и населението на Северна Ирландия, която днес е част от Великобритания) в началото на 70-те години на 20 век. Ирландия, обаче, е останала предимно земеделска нация, а Франция е била далеч по-земеделска след 1850 г. от другите европейски индустриални нации, които са преживели демографски растеж през същия период. Нидерландия е нарастнала от 2 млн. през 1816 до 3 млн. през 1849, а до 1975 населението е било доста над 13 млн. През 1871 Германия е имала около 41 млн.; до средата на 60-те населението на Източна и Западна Германия е било някъде около 73 млн. Там, където е процъфтявала европейската индустриализация в периода 1850-1950, е имало значителен демографски растеж.
Една промяна започва да привлича вниманието на демографите, специалисти по демографски промени. След 1957 раждаемостта в Съединените Щати започва да спада рязко. Раждаемостта през 1957 е била 3,767 раждания на 1,000 жени, което означава, че средностатистическата жена е раждала почти четири деца в зрялата си възраст. До 1975 раждаемостта е спаднала до около 1,800 на 1,000 жени, или 1.8 деца на жена. Тъй като необходимото поддържащо ниво в Съединените Щати е 2.1 деца на жена (тъй като някои жени не раждат деца), Съединените Щати вече не раждат достатъчно деца, които да заместят родителите, когато умрат. Това е най-ниската раждаемост в историята на Съединените Щати. Това е предизвикан от просперитет спад, обратно на спада от 30-те години, годините на международна икономическа депресия. Процентът на жените в работната сила в САЩ непрекъснато нараства, така че до средата на 70-те 45 процента от американските работници са били жени.
Западна Германия е изправена пред същия проблем. Раждаемостта е спаднала на около 1.65 деца на жена. Около 9.8 деца се раждат на 1,000 жители, в сравнение с 14.7 в Съединените Щати, 18.2 в Съветския Съюз (ако може да се вярва на техните статистики, което е съмнително) и 13.6 във Франция. Раждаемостта в Германия спадна с поразяващите 50% от средата на 60-те до средата на 70-те. При сегашния прираст 60-те милиона западногерманци ще продължат да намаляват до пълното им изчезване през около 2500 г.
Източноевропейските нации преживяват подобен спад в раждаемостта. В Унгария има 150 аборта на всеки 100 раждания. С изключение на Румъния, където абортите бяха забранени през 1966, народите от Съветския блок имат спадаща раждаемост. Само Източна Германия, освен Румъния, преживява увеличение, в резултат на сериозна промяна в правителствената политика през 1976 и началото на програма, предлагаща значителни грижи за майките. През 1976 Източна Германия имаше най-ниската раждаемост сред всички народи в Съветския блок, а тя беше най-индустриализираната.
Нарастването на населението в селските, слаборазвити народи продължава при темп около 2% на година. Това означава, че, около 2010 г., ще има около 8 млрд. души, освен ако смъртността не се увеличи, или раждаемостта да спадне, или и двете. Това е нетно увеличение с около 114 млн. на година. Заглавията изразяват посланието: “Най-големият световен проблем.” Един доклад на Конгресната служба за изследвания при Библиотеката на Конгреса, който периодично се актуализира за използване от законодателите във Вашингтон, заявява: “Отговорността за контрола върху населението на света лежи върху цялото световно общество.” Какво означава това? Че едно световно правителство трябва да контролира решението на хората да имат деца? Че някакъв международен комитет трябва да установява правилата? Възможна ли е една такава цел в реалния свят? Трябва ли въобще тя да бъде обсъждана? Какви са последствията от нарастването на месианската държава?
Това, което откриваме, е, че оптимистичната ориентация към бъдещето на Западните индустриални народи в периода 1850-1960 г., е имала важно въздействие върху нарастването на населението. Сега, обаче, тази увереност избледнява, заедно с раждаемостта. Ориентацията към настоящето на младите двойки, които отлагат раждането на деца заради по-висок настоящ приход, създава демографско бедствие за създаваните от държавата пенсионни програми, тъй като няма да има достатъчно млади работници, които да ги финансират през 2000 г., и определено през 2020, освен ако се увеличи раждаемостта, или по-старото поколение бъде систематично унищожено от по-младите в една програма за евтаназия. Социалната държава е изправена пред банкрут.
Американската система за Социални грижи е била статистически обречена от самото начало. Онези, които са влезли в системата в началото, през 1937, са плащали $30 на година (максималната ставка) и техните работодатели също са плащали $30. През 1989 г., освен ако се промени една ревизия на данъчните ставки от 1977, всеки работник ще плати максимум от $3,560, като неговият работодател ще плати същата сума. Разбира се, много семейства имат по двама членове в работната сила, така че семейното плащане може би е по-високо. Първата жена, която е получила чек от Социални грижи, Ида Фулър, се е пенсионирала през 1940, като е внесла през живота си $22.54. Починала е през 1975 на 100-годишна възраст. Пълната сума на получените от нея осигуровки е надвишила $20,000. Тя е спечелила. Данъкоплатците са платили нейните печалби. Като ирония, именно 1975 г. е първата година на дефицит в програмата за Социални грижи.
………………………………………….
4. Демографски тенденции в Европа
ЕС трябва да помага на семейните двойки, за да увеличи раждаемостта в Европа. Ако темповете на снижаване на раждаемостта се запазят, броят на работоспособното население в страните-членки на ЕС през 2030 г. ще се намали с 20,8 милиона души
Европа трябва да води политика, която да благоприятства увеличаването на раждаемостта, ако иска да се справи със застаряването на населението, се казва в доклад на Европейската комисия, който трябва да бъде публикуван днес, съобщи Ройтерс. Комисията смята, че дори при ускоряване на икономическият ръст, Европа е заплашена от сериозни проблеми, свързани със сегашното демографско положение на континента.
"Застаряването на населението може да доведе до спадане на растежа на брутния вътрешен продукт в Европа от сегашните 2-2,5% до 1,25% през 2040 г., което ще доведе и до съответните последствия за предприемачеството и бизнес инициативността в нашите общества", се казва в доклада на ЕК за демографските промени в Европа. Ако темповете на снижаване на раждаемостта се запазят, броят на работоспособното население в страните-членки на ЕС през 2030 г. ще се намали с 20,8 млн. души, отчита документът.
Европа трябва да увеличи облекченията и надбавките за семейства с деца, да изравни възнагражденията за жените и мъжете и да направи възможно жените да запазват работните си места след раждане на дете, смята Европейската комисия.
"В момента Европа претърпява безпрецедентни демографски промени. Нивото на раждаемостта навсякъде е по-ниско от необходимото. За справяне с проблема относно застаряването на населението една жена трябва да роди средно 2,1 деца, докато в момента в повечето от страните броя на децата е под 1,5 на жена.", гласи текстът на документа.
"Ако Европа иска да промени ситуацията с раждаемостта, трябва да поощрява създаването на семейства, провеждайки политика, която да позволи на мъжете и жените да хармонизират семейния живот с професионалния.", се казва в доклада.
Европа ще се превърне в континент със застаряващо и безплодно население, намаляваща работна ръка и западаща икономика, ако не бъдат взети спешни мерки. Това се казва в доклад на Европейската комисия за демографските тенденции в Европа, цитиран от Асошиейтед прес.
Според Комисията Евросъюзът е изправен пред небивали демографски промени, които ще окажат огромно влияние върху цялото общество.
Време е да действаме, подчерта еврокомисарят по заетостта, социалните въпроси и равните възможности Владимир Шпидла, цитиран от ДПА, при представянето на доклада.
В изследването се посочва, че през 2003 г. раждаемостта в страните членки на ЕС е намаляла до 1,48 деца на жена, което е по-малко от необходимия минимум за дългосрочно обновяване на нацията, фиксиран на 2,1 деца на жена.
Раждаемостта в Италия, Испания, Германия и Полша е по-малка от 1,3 деца на жена. Най-висока е раждаемостта в Ирландия – 2 деца на жена. Чехия /1,17 деца на жена/, Словакия /1,2 деца на жена/ и Словения /1,22 деца на жена/ са сред десетте държави в света с най-ниска раждаемост.
България също е посочена като една от страните с най-ниска раждаемост в света – 1,24 деца на жена. Докладът предвижда, че през 2025 г. населението на Евросъюза ще достигне 469,5 млн., след което ще започне да намалява и през 2030 г. ще бъде 468,7 млн.
През следващите 25 години ЕС ще изгуби 20,8 млн. души в работоспособна възраст, докато броят на хората над 65 години ще нарасне с 50 на сто.
Възрастните над 80 години ще нараснат от 18,8 млн. днес на 34,7 милиона. През 2030 г. средно двама души в активна възраст /15-65 години/ ще осигуряват средства за издръжката на един неработещ.
………………………………….
За разлика от другите страни, тенденциите в България са много по-екстремни и с много по-силно въздействие върху социалните системи:
· Нарушена е устойчивостта на семейството. Увеличават се бракоразводите и свободните семейни съжителства. През 2004 г. броят на разводите е 14 669, или с 2 666 повече в сравнение с 2003 г. По-голямата част от тях (11 811 бракоразводи) се отнасят за градовете.
· Намалява брачността и се променя семейният модел. Формира се нов тип семейно поведение – съжителство с партньор без официално сключен брак. Според преброяването на населението от 01.03.2001 г. в съжителство без брак живеят 314 718 души. Проучванията показват, че в резултат на действието на тази тенденция, намалява раждаемостта, нараства броят на извънбрачните деца, нараства рискът от изпадането им в бедност и свързаните с нея рискове за социално изключване.
· Нарастват извънбрачните раждания. България е на едно от първите места сред източноевропейските страни по относителен дял на извънбрачните раждания от всички родени деца през дадена година. Този дял се е увеличил от 12,4% през 1990 г. на 46,1% през 2004 г. През 2004 г. броят на живородените извънбрачни деца е 34 043 или 48.7%.
· Нарастват абортите – на 1000 живородени деца у нас вече се падат 1318 аборта.
· Темповете на нарастване на средната продължителност на живота са изключително бавни, (т.е. запазването на здравето и активността на възрастните) в България, особено след 1990 г. са изключително бавни, като в някои случаи те изобщо отсъстват, или са с отрицателна стойност. За целият период 1990–2003 г. общото увеличение на средната продължителност на живота в страната е само 0,85 г. Докато в повечето от страните от ЕС средната продължителност на живота нараства с по-бързи темпове.
· Влошен е здравният статус на населението при затруднен достъп и занижено качество на медицинските услуги.
· Влошена е образователна структура на населението при затруднен достъп и занижено качество на обучението. Бързо се увеличава групата на неграмотните и функционално неграмотните млади хора – предимно от бедното селско и градско население и особено от малцинствени общности в неравностойно положение.
· В сравнение със страните от ЕС смъртността в България е най-висока. Крайно обезпокоително е положението с детската смъртност – три пъти по-висока от нивата в ЕС – 12.3 срещу средно около 4.5 промила през 2003 г.
· Неравномерно е разпределението на населението. През 2004 г. в градовете живеят 5 431.8 хил. души, или 70.0% от населението на страната, а в селата – 2 329.2 хиляди (30.0%).
………………………………
Европейското предложение
за посрещане на демографските предизвикателства
Европейското предложение за посрещане на демографските предизвикателства от страните е да мобилизират своите ресурси в рамките на три основни приоритета:
· Завръщане към демографски растеж и повишаване на раждаемостта и разумно използване на потенциала на имиграцията.
· Осигуряване на баланс между поколенията и на функционирането на свързаните с различните поколения социални системи и институти (здравна, пенсионна, образователна и др.).
· Откриване и внедряване на нови мостове и механизми за връзка между различните етапи, потребности и отговорности в живота на човека. (Младите хора все още срещат затруднения в търсенето и намирането на работа. Все по-голям брой “млади пенсионери” искат да участват в социалния и икономическия живот. Времето за обучение става по-дълго, а младите работещи хора искат да прекарват повече време с децата си. Тези промени изменят границите и мостовете между активността и почивката).
Литературни и информационни източници
1. Официален сайт на НСИ (http://www.nsi.bg).
2. Норт, Г., „Заветът на господството”.
3. Иванов, А., „XXI Век. Необходимият неоколониализъм”, сп. *”Зора”, бр. 12, 10.03.1992 г.
4. Иванов, А., „Геополитиката на Исляма. Евентуална нова война и експанзия извън региона на най-мощните държави в него”.
5. Николова, Е., „Военните доктрини на Източноевропейските страни след промените 1989/1990 г.”, статия в www.expert-bdd.com, 01.03.2001 г.
6. Бекярова, Н., „Демография и сигурност", Военно издателство, 2004.
7. Николов, С., „Доклад на ЦРУ за опасностите към 2015 година”, статия в www.expert-bdd.com, 01.01.2001 г.
8. Националната сигурност и демографските проблеми на България, Статия в сп. "Международни отношения", No. 1, 2006 г., стр. 30-54
9. Краткосрочни и дългосрочни задачи пред Министерството на труда и социалната политика за преодоляване на демографската криза – презентация на доклад на Емилия Масларова (министър на труда и социалната политика) на заседание на Консултативния съвет за национална сигурност при президента на тема „Разработване на стратегия за демографско развитие на Република България”
Темата е изготвена 2007.
Темата съдържа таблици и графики.
Данните в темата са за периода 1990-2004 г.
Ключови думи:
световно демографско развитие, регионализация на демографското развитие, демографски проблеми, тероризъм, химически тероризъм, прираст на населението, демографски растеж, раждаемост, смъртност, миграция, естествен прираст, демографски тенденции в света и в Европа, демографско развитие в България
]]>
