 |
|
Нов български университет
ЕСЕ
На тема:
Нарушават ли се според вас човешките права на пушачите след 1 януари 2005 г.?
Специалност: Икономика и бизнесадминистрация
2005 г.
.....................................................
Посочените факти доказват че, ограничаването на тютюнопушенето обаче е необходимо и е в интерес на общественото здраве. В годишния си доклад здравният министър Славчо Богоев посочва, че 30% от жените и 66% от мъжете в репродуктивна възраст (между 20 и 45 години) пушат, а пасивните пушачи са над един милион деца на възраст до 15 години.
България се намира в ситуация на епидемия на тютюнопушенето. Една от нейните характеристики е например парадоксалният факт, че пушат не по-малко, а по-образованите българи. Председателят на Световната здравна организация Гро Харлем Бруднтланд цитира в един свой доклад България като страна, където висок процент (60%) от лекарите пушат... Какво очакваме тогава от останалото население?
Това е така, лекарите пушат много и изобщо в България пушат високообразованите хора. Това именно е последица от епидемията на тютюнопушене, в която се намира страната. Тоест България продължава да живее в едно своеобразно закъснение, когато нещо преодоляно другаде, у нас тепърва се превръща в проблем?
Да, ние живеем в това закъснение и то е именно, което ни пречи да обясним досегашната смъртност и същевременно ни кара да предричаме увеличаване на смъртността, свързана с тютюнопушенето в България.
.........................................
Няма и категоричен документ, например директива на Европейската комисия, която да изисква да се въведе забраната.
И така, у нас, въоръжени с абсолютната забрана за палене на цигари на обществени места и с глобата като единствен инструмент, служителите на здравното министерство се втурнаха да победят в епична битка цигарената зависимост на 52% от цялото население на България, или казано по друг начин - никотиновата страст на общо три милиона души заклети пушачи.
Към буквата на закона и новия приоритет моментално се приобщи и премиерът Симеон Сакскобургготски, който чрез говорителя си обяви, че вече няма да пуши пурети на работното си място и макар и със закъснение ще оборудва място за пушене в Министерския съвет.
Закъснението при прилагането на наредбата от самия премиер, който я е подписал, е нагледен пример за пълната неподготвеност на обществото и бизнеса моментално да изгаси цигарите и да заживее здравословно в синхрон с новия приоритет.
.........................................................
Единственият ефект, който засега постига наредбата, е, че всички се чувстваме дискомфортно. Някои вече, други все така. Пушачите вече се чувстват дискомфортно (пада им се!), защото продължават „вертикално” да замърсяват цялото заведение, но „хоризонтално” вече са „стеснени”. Непушачите се чувстваме все така дискомфортно, защото продължаваме да гълтаме дима им от съседната маса. Собствениците на заведенията разместват насам-натам табелките и въздишат над сметките за вентилатори и прегради. А ХЕИ се чуди как ще осъществява правото си да ги санкционира.
Всичко това не само можеше, но и трябваше да се предвиди. И щеше да се предвиди, ако целта беше да се направи някаква малка, но реална стъпка, а не да се заявяват глобални, но нереалистични промени. Тоест, става дума не за правата на пушачите, а за смислеността на законите. Става дума за пожелателния стил на управлението. За стил (с огромно огорчение), в който управленските решения се конструират повече в съответствие с фантазиите, отколкото с реалностите.
..........................................................
Темата е изготвена 2005 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
забрана за тютюнопушене, пушачи, непушачи, пушене в заведения и на обществени места, промени в Закона за здравето, контрол на ХЕИ, пушенето като болест
]]>
