|
КУРСОВА РАБОТА
НА ТЕМА:
Същност и форми на социалното подпомагане
2007
Съдържание:
1. Същност на социалното подпомагане
2. Механизъм за определяне размера на месечните социални помощи на лицата и семействата
3. Ред и условия за получаване на целеви помощи
4. Видове еднократни помощи и условия на тяхното отпускане
5. Администрация на социалното подпомагане
6. Социалното подпомагане в община “Чирпан”
1. Същност на социалното подпомагане
През последните 10 год. у нас възникнаха редица проблеми, които създадоха силно социално напрежение. Такива например са:
- безработица
- ниски заплати и пенсии
- символични детски добавки
- застаряване на населението
- отслабване на семейната взаимопомощ
- ограничения в задоволяването на основни жизнени потребности
þ Понятия:
o “социален” – отнасящ се до живота на хората в едно общество и до общественото устройство
o “социално подпомагане” и “социални грижи” – населението не прави съществена разлика между тях; в основата и на двете е помощта. От 1998г. заменяме “социални грижи” със “социално подпомагане”.
o “минимална работна заплата” – през последните 10-на години се определя от правителството / МС
o “интеракционен модел” – основен модел в пряката ни работа – модел на пряко взаимодействие с клиента
o “семейно консултиране” – краткосрочна работа със семейства, като обект на внимание са т.нар. “непълни семейства”
o “домакинство” – живеещи заедно лица без значение от родство, имащи общ бюджет
o “съжителстващи лица” – съвместно живеещи лица в едно жилище, без родствена връзка, но регистрирани на един адрес
o “основни жизнени потребности” – достатъчно храна, облекло, жилище, съобразно социално-икономическото развитие на страната
o “инвалид” – личност, която не е в състояние самостоятелно да задоволява в достатъчна степен жизнените си потребности поради вродени или придобити недъзи
o “рехабилитация” комплекс от социални, оздравителни, педагогически, психологически и др. дейности, свързани с възстановяване на личния статус
o “стратификация” – разделение на обществото на слоеве по определени социални признаци. У нас се изразява в нарастване на общественото неравенство
o “социален минимум” – обхваща задоволяване на основните потребности + допълнителни, други потребности
þ нормативни източници:
1) “Конституция на Република България” –
чл. 51, ал.1 – “Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане”
ал.2 – “Лицата, останали временно без работа, се осигуряват социално при условия и по ред, определени със закон”
ал.3 – “Старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания, се намират под особена закрила на държавата и обществото”
2) “Европейска социална харта” – главна цел: да се осигурят политическите, икономическите, социалните и културни права на населението в страните от Съвета на Европа.
3) “Препоръка на ЕС към своите членове за общите критерии относно достатъчните средства и СП в системата на социална закрила” 1992г. Държавите - членки да признаят правата на човек на достатъчно средства и СП, за да може той да живее достойно. Съответните страни трябва да променят и преустройват своите основни социални защитни системи
4) “Закон за социалното подпомагане” и “Правилник за прилагане на закона за социално подпомагане” – ЗСП урежда обществените отношения, свързани със социалното подпомагане на гражданите в РБ и цели да подпомогне гражданите, които без помощта на другиго не могат да посрещнат свои основни жизнени потребности, както и да укрепва и да развива обществената солидарност в трудни житейски състояния.
5) “Закон за закрила на детето” – “урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица с нестопанска цел и физически лица в такива дейности”
6) “Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите” – урежда правата на инвалидите на рехабилитация и социална интеграция и произтичащите от него задължения на държавата, държавните органи, общинските съвети, стопанските и обществените организации в страната и на самите инвалиди. Има за цел да осигурява условия за социална интеграция на инвалидите и за тяхното пълноценно и равностойно участие в обществото. Инвалидността се установява чрез медико-социална и трудова експертиза по принципи и критерии, утвърдени от министъра на здравеопазването. МС провежда политиката за рехабилитация и социална интеграция в сътрудничество с организациите на и за инвалиди по посока на:
- медицинска рехабилитация
- образование, професионална ориентация и квалификация
- трудова заетост
- достъпна битова и околна среда
- социална, икономическа и правна защита
- информация и комуникация
7) “Наредба №4 от 16 март 1999г. за условията и реда за извършване на социални услуги” – с нея се уреждат организацията на дейността на заведенията за социални услуги, видовете услуги, предоставяни в тях, както и условията и редът за извършването им. Социални услуги се извършват във или извън обичайната домашна среда.
2. Механизъм за определяне размера на месечните социални помощи на лицата и семействата
Социалните помощи са средства в пари и /или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и помощ от задължените по закон да ги издържат лица.
Социалните помощи са:
1. месечни; 2. целеви; 3. еднократни.
Социални помощи се отпускат след преценка на:
1. доходите на лицето или семейството;
2. имущественото състояние;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост;
6. възрастта;
7. други констатирани обстоятелства.
Право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. Основа за определяне на диференцирания минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет.
Диференцираният минимален доход за отделните лица се определя, като гарантираният минимален доход се коригира със следните коефициенти:
- за лице, живеещо само - 1,0;
- за инвалид с трайно намалена работоспособност 50 на сто или над 50 на
сто- 1,2;
- за дете сирак - 1,2;
- за самотен родител с дете или с деца до 16-годишна възраст, а ако
учат – до 18-годишна възраст - 1,2;
- за всеки един от съвместно живеещи съпрузи - 0,9;
- за ненавършило пълнолетие дете в семейството - 0,9, а ако не учи и е
от 7- до 16-годишна възраст - 0,5;
- за дете с трайно увреждане - 1,2;
- за лице, съжителстващо с друго лице(лица) или семейство - 0,9.
- за самотен родител с дете от 16- до 18-годишна възраст, което не учи - 1,0.
- за бременни жени 45 дни преди раждане - 1,2;
- за родител, полагащ грижи за дете до 3-годишна възраст - 1,2.
- за лице на възраст от 65 до 75 години, живеещо само - 1,7;
- за лице на възраст над 70 години - 1,2;
- за лице на възраст над 75 години, живеещо само - 2,0;
- за инвалид с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто - 1,5;
- за самотен родител, полагащ грижи за дете до 3-годишна възраст - 1,5.
Размерът на месечната помощ се определя като разлика между диференцирания минимален доход или сумата от диференцираните минимални доходи и доходите на лицата или семействата от предходния месец. Месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия:
- обитаваното от тях собствено жилище да е единствено и да не е по-голямо от:
а) за едно лице - едностайно;
б) за двучленно и тричленно семейство - двустайно;
в) за четиричленно семейство - тристайно;
г) за петчленно и по-голямо семейство - четиристайно;
д) за всяко съжителстващо лице - една стая;
- да не са регистрирани като еднолични търговци и да не са собственици на капитала на търговско дружество;
- да нямат вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност за отделното лице или за всеки един от членовете на семейството да надхвърля 500 лв., с изключение на боновете или акциите от масовата приватизация;
- да не притежават движима и недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството;
- да не са сключвали договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и /или гледане; това изискване не се прилага в случаите, когато поелите задължения за издръжка и /или гледане са учащи се, безработни, в нетрудоспособна възраст или инвалиди;
- да не са прехвърляли жилищен или вилен имот и /или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години;
- да не са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен или вилен имот и /или идеални части от тях през последните 5 години;
- безработните лица да са регистрирани в дирекциите "Бюра по труда" най-малко 6 месеца преди подаване на молбата за социална помощ и да не
са отказвали предлаганата им работа и включването им в курсове за квалификация и преквалификация, организирани от дирекциите "Бюра по
труда".
Дирекция "Социално подпомагане" ежемесечно изготвя списък на лицата и семействата, придобили право на месечна социална помощ, който се обявява на видно място в сградата на дирекция "Социално подпомагане". Месечните помощи се отпускат от първо число на месеца на подаването на молбата и се изплащат най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска помощта, в рамките на бюджетната година с изключение на помощите за декември, които се изплащат най-късно до 31 януари на следващата година. Изплащането на помощите може да се извършва по касов и безкасов път. Месечните помощи се прекратяват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице от 1-во число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им.
3. Ред и условия за получаване на целеви помощи
Целевите помощи за ученици се Изплащат на семейства, чиито средномесечен доход на член от семейството е по-нисък или равен на 200 лв. Помощта се получава при следните условия:
1. Детето не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца;
2. Детето е записано в първи клас на държавно или общинско училище.
3. Живее постоянно в страната.
Редът за получаване на помощта е следния:
Необходимо е да се подаде молба -декларация по образец в дирекция “Социално подпомагане” по постоянен адрес. Към нея се прилагат следните документи:
1. удостоверение за брутните месечни доходи на семейството за последните 6 календарни месеца, предхождащи месеца, през който е подадена молба-декларацията – за лицата, работещи по трудови и/или по служебни правоотношения;
2. удостоверение, че детето (децата) е записано в първи клас на държавно или общинско училище, издадено от съответното училище;
3. копие от заповед на директора на дирекция “Социално подпомагане” и/или решение на съда за настаняване на детето в семейство на роднини, близки или в приемно семейство по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето.
4. удостоверение за раждане на детето за справка.
При подаването на молба-декларацията се представят и лични карти на деклараторите за справка. Еднократната помощ за ученици са изплаща само веднъж за целия период на обучение при първоначалното записване на детето в първи клас.
Лица с над 90% трайно намалена работоспособност с определена чужда помощ имат:
- право на целева помощ за балнеолечение и храна веднъж годишно до трикратния размер на гарантирания минимален доход (ГМД). Правото се ползва и от придружител. Помощта за балнеолечение се отпуска, когато лицето не е ползвало правото на друго основание (чл. 22 от ППЗСП).
- Право на месечна целева помощ за ползване на жичен телефонен пост в размер на 20% от ГМД, когато телефонният пост е на името на правоимащия, на член от неговото семейство или съжителстващо с него лице (чл.24 от ППЗСП);
- Право на месечна целева помощ за транспортно обслужване в размер на 15% от ГМД при доход на член от семейството за предходния месец по-нисък от трикратния размер на ГМД (чл. 21 от ППЗСП). Помощта се отпуска, когато лицето не ползва правото на друго основание (чл. 23 от ППЗСП). Необходимите документи са:
Експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, експертно решение на РЕЛКК/ ЦЕЛКК; Разходооправдателен документ за проведено балнео -санаториално лечение; Документ, удостоверяващ ползването на жичен или аналогов телефонен пост; Удостоверение за безплатно пътуване с жп и автобусен транспорт; Разходооправдателен документ за извършено пътуване с автобусен транспорт в страната.
Настанителната заповед да е на тяхно име и да имат доход от предходния месец до 150% от определения диференциран минимален доход (ДМД);.
Тези лица трябва да бъдат:
Сираци до 25-годишна възраст, завършили социално и учебно-професионални заведения; Самотни стари хора над 70-годишна възраст; Самотни лица с увреждания със 71% или над 71% трайно намалена работоспособност; Самотни родители.
При определяне правото на самотните стари хора над 70-годишна възраст и самотните лица с увреждания се имат предвид само тези, които живеят сами.
Целеви помощи за отопление могат да получават лицата и семействата, чийто доход е по-нисък от диференцирания минимален доход за отопление (ДМДО). ДМДО се определя като гарантираният минимален доход се умножи със съответния коефициент в зависимост от категорията, в която попада лицето. Когато дадено лице попада в няколко от посочените категории при определяне на коефициента се взима по-благоприятният.
Когато детето е настанено за отглеждане при роднини и близки, по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето или има назначен попечител или настойник, се подпомага на самостоятелно правно основание. Молбата -декларация се подава от пълнолетен член на семейството, в което се отглежда детето или от попечител/ настойник. Коефициентът на детето зависи от здравословното му състояние и учебния статус. При преценка на правото за социално подпомагане се вземат предвид само доходите на детето (напр. присъдена издръжка, месечни помощи за деца, наследствена пенсия и др.)
Съжителстващите на семейни начала се подпомагат като семейство.
4. Видове еднократни помощи и условия на тяхното отпускане
Еднократната помощ при бременност е в размер на 150 лв. за периода от 45 дни преди определения термин за раждане. Еднократната помощ при раждане на дете е в размер на 200 лв. за първо, второ и трето дете. За четвърто и всяко следващо помощта е в размер на 100 лв. при раждане на близнаци, един от които е трето дете на майката, помощта се изплаща за всяко дете -близнак в размер като за трето дете. Допълнителна еднократна помощ в размер на 100 лв. се изплаща се ако трайното увреждане е установено до 2-годишна възраст на детето.
Право на еднократна помощ при бременност имат:
- Неосигурените жени;
- Бременните жени, осигурени за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица, които не получават обезщетение за бременност и раждане, поради това, че нямат необходимия осигурителен стаж по чл.48а от Кодекса за социално осигуряване. Помощта се изплаща в размер, пропорционално на дните от началото на отпуска за бременност и раждане до придобиването на необходимия осигурителен стаж по чл.48а от Кодекса за социално осигуряване, но за не повече от 45 дни.
Еднократна помощ при раждане на дете се изплаща за живородено дете, ако то не е оставено за отглеждане в специализирана институция. Помощта не зависи от доходите на семейството. Необходимо е да се подаде молба -декларация по образец в дирекция “Социално подпомагане” по постоянния адрес. Към нея се прилагат:
1. оригинално удостоверение за раждане на детето, за което се иска помощта; 2. копия от удостоверенията за раждане на всички деца, родени от майката; 3. удостоверение от служба ГРАО за родените от майката деца.
При подаването на молба-декларацията се представят и лични карти на деклараторите за справка.
5. Администрация на социалното подпомагане
Агенцията за
социално подпомагане е изпълнителна агенция – второстепенен разпоредител с
бюджетни кредити към министъра на труда.
Агенцията за социално подпомагане е юридическо лице на бюджетна издръжка със
седалище София и се представлява и ръководи от изпълнителен директор. Териториалните
поделения на Агенцията за социално подпомагане са регионални дирекции за
социално подпомагане в областните административни центрове и дирекции “Социално
подпомагане” на територията на всяка община.
Агенцията за социално подпомагане е създадена с промените в Закона за социално подпомагане на мястото на предишния специализиран орган в тази област - Националната служба за социално подпомагане. С новата структура се създават по-добри възможности за социална защита на нуждаещите се граждани и за прилагане на диференциран подход при тяхното подпомагане.B устройствения правилник се определят дейността, структурата, организацията на работа и числеността на персонала на Агенцията за социално подпомагане. Агенцията е администрация към министъра на труда и социалната политика за изпълнение на държавната политика по социално подпомагане.
Агенцията извършва следните дейности:
1. отпускане на социални помощи и семейни помощи за деца;
2. предоставяне на социални услуги;
3. контрол по спазването на утвърдени критерии и стандарти за извършване на социални услуги;
4. откриване и закриване на специализирани институции за социални услуги;
5. регистрация на физически лица, регистрирани по Търговския закон и юридически лица, извършващи социални услуги;
6. изготвяне на обобщени годишни отчети и анализи за дейността по социално подпомагане в страната;
7. изготвяне на проекти на нормативни актове по социалното подпомагане;
8. други дейности, определени в закон или акт на Министерски съвет.
Структурата на Агенцията включва обща администрация организирана в една дирекция и специализирана администрация, организирана в главна дирекция.
С Решение № 612 от 2003 година на Министерския съвет като общински дейности в сферата на социалното осигуряване, подпомагане и грижите се определят:
· домашният социален патронаж;
· трапезариите;
· клубовете на пенсионера и инвалида;
· други социални услуги.
Тези дейности остават “местни”[1] през 2004 година, като към тях се добавя издръжката на програмите за временна заетост.
Това, че списъкът със социални услуги в домашни или близки до домашните условия не е изчерпателен и възможността, дадена от ППЗСП, да се разкриват социални услуги, отговарящи на нуждите на населението в съответната община, дават свобода на общините да решават на местно ниво какви услуги да предлагат, за колко клиенти, при какви условия. В контекста на изследването тази свобода означава, че теоретично съществува възможността за огромен брой услуги в различните общини, които не могат да бъдат сравнявани помежду си, тъй като задоволяват в различна степен и на различна принципна основа специфични нужди на населението в дадена община. Практически обаче развитието на социални услуги предполага наличие на средства и познаване не само на нуждите, но и на различни варианти за тяхното задоволяване. Към момента не може да се твърди, че общините са проявили особено голяма креативност и са развили услуги, различни от дългогодишно съществуващите.
6. Социалното подпомагане в община “Чирпан”
Социалното подпомагане в общините се изразява в предоставяне на помощи и услуги. За осъществяване на сътрудничество между органите на местното самоуправление, областните администрации и юридическите лица с нестопанска цел е създаден Съвет за социално подпомагане, който е обществен консултативен орган към министъра на труда и социалната политика. Социалната политика в община Чирпан е насочена към повишаване качеството на живот на хората с ниски доходи, хора с увреждания, сираци, самотни майки, деца, нуждаещи се от закрила и болни граждани. Дирекция “Социално подпомагане” – Чирпан обслужва 19 населени места. Социалната работа се изразява в парично подпомагане с различни видове социални помощи, предоставяне на консултации в зависимост от потребностите на гражданите, изготвяне на документи за получаване на технически помощни средства от инвалиди.
Общината поддържа Домашен социален патронаж, в който са обхванати 180 лица с трайни увреждания, самотно живеещи стари хора и военноинвалиди. Те получават топла храна, почистване на домовете и редица други услуги, включително административни.
По Националната програма “От социални помощи – към осигуряване на заетост” се осигуряват лични асистенти, които полагат постоянни грижи за лица с трайно намалена трудоспособност.
На територията на община Чирпан социални услуги се предоставят от неправителствената организация “Милосърдие”, която предоставя надомно обслужване на лица с увреждания – приготвяне на храна в дома, почистване, придружаване за разходка, административни услуги и други.
Лицата с по-ниска степен на увреждане могат да намерят трудова реализация в ТПК “Искра” – кооперация, произвеждаща работно облекло и осигуряваща работа предимно за инвалиди.
1. Христова, Св.,Христов, Х, "Социална политика и администрация" УНСС,
2002 г.
2. ЗАКОН за семейни помощи за деца
3. ЗАКОН за социално подпомагане
4. ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за социално подпомагане
5. Устройствен правилник на Агенцията за социално подпомагане
[1] Под местни дейности, според Закона за общинските бюджети, се разбират дейностите, които общините извършват и финансират въз основа на закон и/ или решение на общинския съвет и определят самостоятелно техния вид, количество и качество.