 |
|
ЕСЕ
на тема:
ВЪЗМОЖНО ЛИ Е СЪЗДАВАНЕТО НА „ТЕОРИЯТА НА ВСИЧКО” И АКО ДА, КАКВО ЩЕ СТАНЕ С НАУКАТА СЛЕД ТОВА?
2008
Пръв поглед на поставения проблем. Създаването на теория или на някаква теоретична теза се основава на провеждащо се периодично събитие във действителността и чрез тази теория може да се обясни практически неговото действие, причините за неговото проявление, силите и степента му на влияние и т.н. Създаването на такава теория е следствие продължителния анализ на вече съществуващото в природата и действителността явление. Много малко или почти изключваме възможността дадено явление да се предскаже кога точно ще се появи, с какво сила то ще повлияе върху околната среда и индивидите и теоретически и практически то да се обясни преди дори да се е появило и въздействало /с изключение на отделни природни събития, за които вече има изградена теория и средства за тяхното предвиждане с определен процент на грешка при случващото се явление и неговото проявление/. Същността на анализа е именно в това – на базата на съществуващото вече явление или събитие и на базата на теоретичните разработки относно подобни или близки събития, които досега са анализирани и на които е даден отговор за тяхната същност до степен, позволяваща създаване на теория за тях и тяхното действие, да се разработят или да се търсят нови пътища за обясняване на новото явление със старите методи на емпиричния и теоретичен анализ. Невъзможно е да се създаде теория за нещо, което в действителност все още го няма. И тук извеждаме първия аспект от анализа на въпроса за възможността на създадената теория на всичкото, а именно, че събитията са следващи във времето и пространството и не се влияят от човешките достижения и начина им на живот, който да съвпада с техните действия и възможността те да бъдат изследвани и анализирани, за да се създаде подобна теория и да се отговори на въпросите, които поражда появата и действието на дадено явление или процес.
…………………………………………..
Науката като точна такава, обяснява случващите се процеси; теорията като вид инструмент за работа на науката е следствие от този анализ на процесите и явленията. Съществува потенциална вероятност за създаване на теория на всичкото, която би могла в известна степен да обяснява новите процеси на базата на старите такива, но това би се получило при близост или подобност на отделните събития, при съвпадаемост като време, продължителност, влияние, закономерности. А кой би гарантирал нещо подобно в последователността и сходството в отделните природни процеси и явления, а и кой би създал нещо, което да обяснява природните процеси въобще и като такива те да са в синхрон и да обясняват научно /не например философски или абстрактно/ случилите се и случващите се процеси в природата. Ако съществуваше теорията на всичкото науката би имала почти същите функции като сега – да анализира случващите се процеси, да обобщава и систематизира и на тази база да доразвива съществуващата теория, защото както самите процеси, така и тази теория е подвластна на промените и като такава търпи влияние и актуализация. Така, че функциите на науката биха в най-общ вид останали същите – анализ на явленията, усъвършенстване на теорията, доразвиване и доразработване и стремеж за обяснение – практично и теоретично на новите случващи се процеси и явления в природата на база на старата теория на всичкото, която в този случай я приема за миродавна и обективна.
………………………………………….
Използвана литература
Темата е разработена 2008 г.
Не съдържа таблици.
Ключови думи:
създаване на теоретична теза, емпиричен и теоретичен анализ, функции на науката, процеси в науката, последователност на явленията
]]>
