 |
|
Икономически университет Варна
Финансово-счетоводен факултет
КУРСОВА РАБОТА
На тема:
Икономика на знанието и сектор на социалните услуги
Варна, 2010 г.
Съдържание:
1.1. Повишаване на участието в горния курс на средното и във висшето образование
1.2. Оптимизиране на използването на ресурсите
2. Сектор на социалните услуги
2.1. Граници на сектора на социалните услуги
2.2. Стадии в развитието на сектора на социалните услуги в България
2.3. Източници на напрежение в сектора на социалните услуги
2.4. Основни моменти на реформирането и модернизацията на сектора на социалните услуги
1. Икономика на знанието
В последните десетилетия – с либерализацията на световните пазари, динамичното развитие на новите информационни технологии и бързото нарастване на ресурсите, отделяни за обучение и иновации – знанието се превърна в основен производствен ресурс и критичен фактор за успеха на отделни компании и държави, а "икономика на знанието" стана ключова дума.
От средата на 90-те години на миналия век "знанието" неизбежно присъства в почти всички доклади на международните организации. Срещата на европейските лидери в Лисабон през 2000 г. постави амбициозната цел през следващото десетилетие Европа да стане "най-конкурентната и динамична икономика, базирана на знанието" в света. Всяка година в рамките на Пролетния съвет на държавните ръководители на страните-членки Европейската комисия прави преглед на напредъка към достигането на тази цел и на оставащите предизвикателства. През 1998 г. годишният доклад на Световната банка е посветен на "Знание за развитие". По късно е разработена методология за оценка на знанието и стратегия за създаване на икономика, базирана на знанието в страните-кандидатки за членство в ЕС. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), системно измерва и анализира способността на отделни държави пълноценно да участват в глобалната икономика на знанието.
Икономика на знанието е понятие, което обхваща напредъка в науката и технологиите и въздействието, което те оказват върху икономическия и социалния живот.
……………………
Вече съществува политическа рамка за осигуряване на качеството от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА). Нужното сега е практическото й прилагане за осигуряване на надеждността, строгостта и независимостта на оценяването, както и събирането, публикуването и разпространението на сравнителна информация по качеството на резултатите. Това ще замени административния контрол, ще позволи действието на конкуренцията, ще повиши прозрачността и отчетността и ще подобри образователните познания и резултати.
При наличието на добра пазарна информация финансирането може да стане по-конкурентно. Механизмите на финансирането освен това биха могли да играят по-голяма роля в повишаване на качеството и приложимостта и в постигането на целите на публичната политика, като например, изучаването на приоритетни предмети или подобряването на способността за намиране на работа. За да повиши приложимостта на курсовете и учебните планове, правителството би следвало да изиска преразглеждането им заедно с местната индустрия.
…………………………
Общите предизвикателства са глобализацията на икономиката и демографските промени и стареенето на населението. Глобализацията на икономиката налага потребността от рязко повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика чрез повишаване на инвестициите в областта на знанието, иновациите и производителността на труда. Това предопределя приоритетите в политиките на страните-членки и възможностите за инвестиране в сектора на социалните услуги. Демографските процеси променят структурата на пазара на труда (недостиг на млада висококвалицирана работна сила), респ. политиката на заетост, политиката на професионално образование и обучение, семейната политика, обема и структурата на потребностите от социални услуги (особено в областта на здравеопазването, и дългосрочни грижи за възрастните.
Отговорът на двете предизвикателства поражда третото (вътрешно за ЕС) предизвикателство – превръщането на сектора на социалните услуги в продуктивен фактор за повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика.
………………………………
Използвана литература
1. http://bg.wikipedia.org/wiki/Икономика_на_знанието
2. Доклад „България – образование и умения за икономиката на знанието: Анализ на политиката”, 2008.
3. Петкова, Р., Зарева, И., Минчев, В., „Секторът на социалните услуги – предизвикателства и проблеми: случаят на България”, www.ccs-bg.org, 2006.
Темата е изготвена 2010 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
икономика на знанието, средно образование, висше образование, сектор на социалните услуги, училища, университети
]]>
