---

---

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”

РЕФЕРАТ

на тема:

„Развитие на речта в условията на билингвизъм”

2010 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

 

Увод. 3

1. Основи на билингвизма и интеркултурното образование. 9

2. Билингвални изследвания с деца от ромски и турски произход у нас. 12

3. Интеркултурно образование. 13

4. Цел, задачи и принципи на билингвалното обучение в интеркултурна среда в детската градини.. 15

5. Звукова култура на децата билингви.. 17

6. Задачи на обучението в звукова култура. 17

7. Обучение в словесно ударение и интонация. 19

8. Подготовка за ограмотяване. 21

8.1. Теоретични основи.. 21

8.2. Подготовка за ограмотяване в условия на детската градина. 22

8.3. В условия на българо - ромски билингвизъм.. 23

8.4. В условия на българо – турски билингвизъм.. 25

8.5. В условия на българо – влашки билингвизъм.. 28

8.6. В условия на българо - румънски билингвизъм.. 31

9. Методически идеи за подготовката за ограмотяване. 32

10. Педагогически технологии за билингвално обучение. Детска градина - Семейство  39

11. Подготовката за ограмотяване в документацията за подготвителна   група. Учебна програма. ДОИ.. 44

12. Общи идеи за подготовката на деца в подготвителна група. 45

12.1. Актуализиране на идеите за подготовка на децата за училище в програмата на Елена Русинова:. 45

12.2. Актуализиране на идеите за подготовка на децата за училище в програмата на Надежда Витанова. 48

13. Готовност за социалната роля „ученик”. 52

Заключение:. 54

Библиография:. 56

Увод

Билингвизмът (двуезичието) е твърде разпространено явление в целия свят. През последните години развилият се процес на демократизация в световен мащаб подсили това явление – междуезиковите контакти зачестиха, даде се възможност за свободно общуване между народите. Явленията от миграционен характер, небивалият разцвет на средствата за комуникация, демократизирането на науката и научните изследвания, както и стремежът на културите към общуване и взаимно обогатяване по безспорен начин доказва, че състоянието на многоезичие е характерно за бъдещето на всяко общество. Все по-често днес се смята, че гражданинът на утрешния ден трябва да бъде годен за междуетническо общуване.

Почти всички суверенни държави – било то официално моно или мултиезични, се сблъскват с проблема каква политика да прилагат по отношение на малцинствата, техните езици и образование. В развитите демократични държави се водят постоянни дискусии по проблемите на образованието в условията на множественост на културите и езиците. Търсят се съответни политически решения и се предлагат различни модели за нуждите на конкретната образователна програма. В тези дискусии особено място заема билингвизмът (двуезичието).

Въпросното явление е широко разпространено и у нас. Открай време България е била кръстопът за много народи. Това движение на народите е дало отражение върху облика на българската нация. Днес в състава и влизат различни етнически малцинства – власи, гърци, арменци, евреи, но най-многобройни са турците и роми. Всичко това обяснява разпространеното явление билингвизъм и в същото време ни кара сериозно да се замислим върху проблемите, които има това население при овладяването на официалния език – българския.
Развитието на демократичните процеси в нашата страна изправя образователната ни система пред необходимостта да решава проблемите на обучението на двуезичните деца в съответствие с практиката в развитите демократични държави. Статистическите проучвания сочат непрекъснато нарастване броя на децата - билингви. Тяхната социализация е процес продължителен и специфичен, свързан с преодоляване на редица трудности. В основата на този процес лежи овладяването на официалния език, защото самостоятелната интелектуална изява на младежите в обществото изисква висока езикова култура.

 ……………………………………………………………………………………

Заключение:

Детството е уникално по своята  същност. Няма друг период в развитието на човека от раждането му до края на житейския му път, който да е така емоционален, толкова нравствено чист, неподправен и искрен, с такъв потенциален заряд за напредък и развитие. Това е  единственото време, когато да се гради, нещо ново и да се развива в широк мащаб заложното у детето. Това е времето, което се разгръща в широк план душевното му богатство и емоционалната му колоритност, време за стимулиране интелектуалното развитие на детето. През първите шест години мозъкът на детето реализира  90%  от своето развитие.

Особено значение за успешното овладяване на езика и за цялостното психическо развитие на детето имат положителните емоции. Цялата работа в детската градина трябва да бъде организирана така, че да създава „ емоционален комфорт” за всяко дете, да предизвиква у децата, потребност да разкажат преживяното, видяното, да питат, да общуват.

За повишаване на ефективността на овладяването на езика от децата се препоръчва рационално съчетаване на индивидуалните форми на организация на образователния процес с колективните и груповите, при които едновременно активно да участват всички деца.

Дори и в колективното обучение въпросът на възпитателя към децата трябва да бъде зададен така, че всяко дете да го почувства като отправен лично към него. Само при това условие всички деца биха проявили максимална активност в учебния процес.

Доброто разбиране на езика и конкретната употреба на новата лексика подобряват езиковата компетентност на децата и гарантират добрата им подготовка за ограмотяване. Развитието на устната реч (монологична и диалогична), създаването на умения за общуване според ситуацията, запознаването с буквите от българската азбука, подготовката на ръката за писане и други дейности допринасят за добрата подготовка за ограмотяване на децата в първи клас, всъщност каквато е и основната задача на детската градина. От добре дозираните дейности и от педагогическото майсторство на учителя зависи успехът на подготвителния процес за начално ограмотяване.

За да се преведе абстрактното мислене на децата на базата на българския език, учителят е длъжен да се отнесе с голяма отговорност към усъвършенстване на процеса на обучение по езика, като се отделя нужното внимание за развитие на майчиния език на учениците.

Езикът не е цел, а средство за обучение и възпитание.

……………………………………………………………………………………

Библиография:

1.      Ангелов, Б., „Комуникативни аспекти на ранното чуждоезиково обучение”,София, 2007 г.

2.      Ангелов, Б., „Детето и светът – между езика и речта”, София, 1994 г.

3.      Здравкова, Ст. и Хр. Кючуков, „Ограмотяване в условия на билингвизъм”, София, 1998 г.   

4.      Колева, И., „Билингвална технология. Рефлексивния подход за обучение на децата от ромски произход”, ГЛ, 2004 г..

5.      Списание за българското училище е-Обр@зов@ние., Брой 31/ 2008 2009 г.

6.      Кючуков, Хр., „Обучението по български език в детската градина в условията на билингвизъм”, София, 2008 г.

7.      Цветанова, Маргарита и др., „Дидактически игри и упражнения по роден език: За деца от предучилищна възраст”, Слово, Велико Търново, 2005 г.

            ……………………………………………………………………………………

            Темата е изготвена на 10.12.2010 г.

            Най-новата информация е от 2010 г.

            Ключови думи: реч, билингвизъм, комуникация, обучение, образование, ромски произход, ограмотяване, интеркултурна среда, звукова култура, интонация, ситуативност, креативност, активност, подготовка, умения, слушане, преразказване, емпатия, тест, ДОИ