 |
|
Магистърски проект
на тема:
СТРАТЕГИИ И ТЕХНИКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА МИСЛЕНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО “РОДЕН КРАЙ” В ПЪРВИ КЛАС
2009
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Същност на мисленето като интелектуално умение
1.1. Част от системата на учебни умения и навици от урока в началното училище
1.2. Типология на мисленето на малкия ученик (характеристики)
2. Обучението по Роден край в първи клас и възможности за развитие на мисленето
2.1. Учебното съдържание по Роден край в първи клас
2.2. Стратегии и техники за мисленето в обучението по Роден край
През последните години българското училище бе лишено от много традиции и традиционни дейности. Без да сравнявам, ще кажа, че западната образователна система е доста консервативна в това отношение. Тя съхранява традиции, които водят началото си преди столетия. И тъй като, за голямо съжаление, ние изгубихме много, оправдавайки се с бюджетния дефицит, сега се налагат други темпове в процеса на утвърждаване на българското училище като функциониращ център на демократично обучаваща се общност. Това ще бъде постигнато чрез няколко основни приоритета: да дава знания и да обучава в ценности; да осигурява целодневно (полуинтернатно) обучение, където има по-голяма ангажираност на индивидуалното и колективно учене; по-смислена и по-малко сгъстена програма, с повече избор на учениците; по-практически насочено учебно съдържание; по-интегриран учебен план и среда, която да развива интелектуалната любознателност и изследователски талант, а не само да предлага мисловни задачи за запаметяване и наизустяване; да предлага и развива компетенции, свързани с информацията и комуникационните технологии; да организира и оползотворява свободното време; да развива умения, които да са свързани с изграждането на конкурентноспособни личности.
Урокът и формирането на общо- учебни навици и мислене при учениците в първи глас (обект на дипломната работа) като педагогическа реалност винаги е бил обект на разнородни интерпретации, свързани с неговия смисъл и същност. И това е така, може би, защото традицията, обвързана с неговото осъществяване е твърде отдавнашна и твърде устойчива, и защото много трудно е да си представим живота в училище без него — урока, разнолик и разнокачествен — веднъж разпалващ мечтите и творческите пориви на ученик и учител, други път угнетяващ и „приспиващ" стремежа им за себеразгръщане. Урокът — онази двустранна магия на привличане или отблъскване, която винаги се подхранва и определя от неговите творци — учител и дете, е нещо твърде динамично, неповторимо по индивидуалния маниер на сътворяване и съдържателно проникване в духовното пространство на индивида.
……………………………………………
2.2. Стратегии и техники за мисленето в обучението по Роден край
Като всяка целенасочена дейност педагогическите цели винаги са се ръководили от определени цели. Според философско-социологическото определение целта е мислен и желан резултат от някаква дейност. В педагогиката целта е мислен и желан (възможен и очакван) резултат от учебно- възпитателната дейност, като се отчитат и благоприятните, и неблагоприятните условия.
С появата на теоретичната педагогика в началото на XIX век и до първото десетилетие на XX век въпросите за педагогическите цели придобиват първостепенно значение. Педагогиката се разделя на две равностойни и взаимосвързани части телеология и методология. Телеологията има за предмет съдържателното определяне и философското обосноваване на педагогическите цели. а методологията разкрива пътищата (методите) за постигане на целите, като се основава на психолого педагогически знания и опит.
По-късно през 20-те до 50-те години на нашия век. Теоретико- методологическият проблем за целите е значително пренебрегнат. Причините за това са отрицателното отношение към философската (непозитивистката) ориентация в педагогиката а също и разбирането, че педагогическата дейност не може да преследва предварително и строго определени цели и да управлява процеса на тяхното постигане, тъй като възможните крайни резултати са вътрешно детерминирани и заложени в природата на детето която не познаваме и не можем да променяме. Педагогиката само създава условия за постепенно и оптимално разгръщане на вродените сили качества и способности, опирайки се и на личните усилия на обекта (субекта) на образованието и възпитанието.
…………………………………………………
3. Изводи и препоръки
По време на учебната дейност в училище различните учители прилагат съответно различни стратегии и техники за развитие на мисленето в обучението по Роден край в първи клас.
Моето мнение е, че разработването и прилагането на правилните стратегии и техники е крайно необходимо. Безспорна от тях се очаква да се получат добри резултати. Според мен най - предпочитани стратегии и техники за развитие на мисленето в обучението по Роден край в първи клас са:
- метода на наблюдението
- разказът
- индивидуалната работа с учебниците
- практическа работа
- и др.
Безспорно като основен метод в разработването на стратегии и техники за развитие на мисленето в обучението по Роден край в първи клас е наблюдението. То обогатява сетивно-познавателния опит на децата и създава условия за изграждането на предвидените в програмата представи и понятия. По време на уроците се наблюдават внимателно илюстрациите в учебника и се извлича необходимата информация. Наблюдават се измененията при растенията, промените в поведението на животните в тяхната естествена среда, особености в трудовата дейност на хората през различните сезони по време на екскурзиите.
Наблюдението на учениците и в урока, и в екскурзиите е целенасочено и се ръководи от учителя с помощта на беседа. Тя се основава върху непосредствените наблюдения на учениците и на вече усвоените от тях (наличните) знания. Беседата дава възможност вниманието на децата да се насочва към важните, съществените особености на наблюдаваните по картини или на живо обекти, към вярната характеристика на природни и обществени явления. В същото време тя трябва да съдейства за разширяването и обогатяването на вече придобитите и за усвояването на нови знания. Въз основа на наблюденията и беседата се изграждат необходимите представи и се формират понятия. Беседата създава условия и за разкриване на достъпни връзки и зависимости между изучаваните обекти и явления, както и за развитие на устната реч на учениците.
………………………………………………
1. Антикорупция. /учебно помагало/ Коалиция 2000 и Център за изследване на демокрацията, С., 2003;
2. Божилова, В. Интеркултурното образование – международни и национални измерения . – Год. на СУ, т. 95 на ФП, 2002;
3. Василева, Е. – «Урокът в началното училище»; С.; 2004
4. Вълчев, Р. Системи за социално-педагогически тренинг. 1987, 1988;
5. Гражданското образовние. Книга за учителя.Съст. З. Захариев , с., 2001;
6. Гюрова, В. Университетите в защита правата на децата. – Педагогика, №3, 1999;
7. Николаева, С. Личността на ценностен кръстопът. Теория и техники за ценностна дигностика и възпитание в детско-юношеска възраст, С., 2000;
8. Стракова, Л. Ценностни ориентации и ценностно развитие на учениците. С., 1999;
9. Стракова, Л. Технологични механизми на моралното развитие на учениците. СУ;
10. Цветанска, С. Модели на общуване в обучението. – В: Образование 2/2000;
11. Цветанска, С. Развитие на уменията за работа в екип чрез тренингови техники. В: Перспективи пред социалната работа.С., 2001;
12. Чавдарова, С. Интеркултурното образование. С., 2002;
13. Обучение през целия живот, издание на Националния статистически институт, 2003;
14. Образование в Република България, издание на Националния статистически институт, 2003;
15. Аврамов, Р. и колектив, Държавата срещу реформите, Изток-Запад, София 2004.
16. Станев, Ст., Мирчева, В. и др., Образование за всички (състояние и проблеми) – научен доклад, НИО, София, 2002;
17. Тематичен преглед на националната образователна политика, Организация за икономическо сътрудничество и развитие – Център за сътрудничество със страните кандидатки, 2002;
18. Пиронкова, Марина, “Частните училища през погледа на експертите”, Стратегии на образователната и научната политика, бр.3/2002г.
19. Индекс на човешко развитие: общините в рамката на областта, Програма на ООН за развитие, С., 2001;
20. Георгиева, П. “Институционалното оценяване и акредитация и ролята им за утвърждаването на българските университети на Европейския интелектуален пазар” Център за висше образование;
21. Катански, Ч., Меморандумът на Европейската комисия за учене през целия живот очаква и българския отговор, Стратегии, 2003.
Темата е разработена 2009 г.
Не съдържа таблици.
Ключови думи:
развитие на мисленето, обучение по „Роден край”, типология на мисленето, учебно съдържание, традиции в българското училище, състояние на образователната система, социална педагогика, институционално оценяване
]]>
