|
|
|
Софийски университет Св. Климент Охридски
Курсова работа
на тема:
Политическа култура - роля във външната политика
2007
СЪДЪРЖАНИЕ
2.1. Дипломацията - основно външнополитическо средство 4
2.1.1. Кратка характеристика 4
2.2. Политическа култура - роля във външната политика 11
2.2.2. Влияние върху външната политика 13
2.2.3. Пример - Американско-китайски отношения в периода 1960 - 1972 г. 15
2.2.4. Пример ІІ - Американско-виетнамски преговори 1969 - 1973 г. 21
2.3. Преодолимост на различията във външнополитическата култура 24
Политиката се свързва с поддържане и провеждане на определен курс от действия чрез вземане на решения, които включват стратегия, тактика, цел и т.н. от държавни и международни органи. В понятието световна политика намират отражение реалните проблеми на управление на материалните и духовните отношения на отделните държави, както и регулирането и координирането на икономическите, технологичните, културните и др. Явления и процеси в света. Основните участници са политиците, държавните и международни органи и организации. От гледна точка на отделната държава световната политика се нарича външна политика. Тя отразява отношението й към останалите държави в света, проводник е на целите и интересите й, а нейното последователно провеждане гарантира постигане на желания рейтинг и поставеност в световен мащаб. Средствата, посредством, които външната политика постига целите си са съвкупност от икономически, политически и военни инструменти, намиращи израз при дипломатическите взаимоотношения. Във външната политика намират отражения националните интереси на отделните страни и глобалните световни проблеми. Средствата за отстояването на тези интереси могат да се сведат главно до два: политически диалог и силови средства (включително и икономическите). Безспорно политическият диалог е по-добрият начин за намиране на изход в конфликтна ситуация. Той включва активна дипломация, компромиси, споразумения, както и прибягване до нормите на международното право.
Политическият диалог или дипломацията включва контакти между заинтересованите държави за изясняване на взаимните претенции, спорни въпроси и подписване на договори, спогодби и декларации. Преговорите обаче могат да бъдат успешни само тогава, когато под внимание наред с взаимните интереси се взема и специфичната политическа култура на участващите страни. Много пъти в историята именно различната политическа култура се е оказвала основна пречка или критерий за провеждането на успешна дипломация.
3. Заключение:
Дипломацията е основен стълб на външната политика. Тя е средство а преследване и постигане на националните цели и интереси по света. Политическият диалог се осъществява между всички страни, които залагат на мирно съществуване и сътрудничество по между си и заклеймяват всички военни средства за постигането на външнополитическите си планове и стратегии. Съществуването на голям брой държави, намиращи се в различни географски региони, предполага обаче наличието на голям брой различия между тях. Били те културни, политически, икономически, социални, демографски или от друг вид, предопределя наличието на затруднения при общуването по между им. Това налага търсенето на методи и начини за преодоляването им.
В областта на външнополитическите отношения тези различия са най-често забележими, защото държавите влизат в контакт помежду си, а културните различия затрудняват диалога. Появява се необходимост тези несъответствия базирани на националната идентичност да бъдат преодолявани. Именно добре подготвените дипломати, които успяват с качествата си да преодолеят трудностите в общуването и успешно да осъществяват външната политика на своята държава.
4. Използвана литература
…………………
Темата е изготвена 2007г.
Темата не съдържа таблици и графики
Ключови думи: дипломацията (характеристика, цели, преговори), политическа култура (дефиниция, влияние), Американско-китайски отношения в периода 1960 - 1972, Американско-виетнамски преговори 1969 - 1973, преодолимост на различията във външнополитическата култура.
]]>
