|
|
|
ВСУ “ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР”
УНК: “Хуманитарни науки и изкуства”
Програма: “История и европеистика”
КУРСОВА РАБОТА
По Етнология
На тема:
Традиционни български празници и обичаи. Българска сватба
Специалност: История
Специализация: Културен туризъм
Варна, 2008 г.
Съдържание:
2. Предсватбени обичаи и обреди 3
……………………………………..
Икономическата несамостоятелност на младежите, господстващите патриархални норми на поведение, установени и предавани по традиция, обясняват защо важни въпроси от личния живот - като избор на професия, встъпване в брак, се решават от възрастните. Особено важно било сродяването с добър род, схващан не само като богат, но и с определени морални качества на неговите членове: честност, трудолюбие, скромност. Бъдещата снаха трябва да бъде също работлива, скромна, здрава, хубава, добра.
Годежът обикновено се предшества от допитване или т.нар. малък годеж. Момъкът и неговите родители изпращат свои доверени хора в дома на девойката, за да разберат какво е отношението на родителите й и на самата нея за сродяване на двата рода. Това посещение има таен характер, защото не се знае какъв ще бъде отговорът. Момковите пратеници, наричани в отделните области на страната с различни имена: годежари, женихли (Мизия, Добруджа), момари (Родопите), пращелници (Тракия) и т.н. отиват у момини вечер. Влязат ли в къщи, те сядат първо до огнището и разравят огъня с маша - да се разгори огънят, за да се запали и момата за момъка. Едва тогава се завързва диалог между представителите на двата рода, който често пъти има иносказателна форма. Разиграва се истинско драматично действие, при което гостите изпълняват ролята на купувачи, а домакините на продавачи. Те се пазарят за юница или търсят изгубена телица, съобщават на момини, че сокол е дошъл да търси соколица или яребица. Разнообразни са символите, чрез които се разкрива целта на посещението, и смисълът е ясен. Родителите на девойката не дават обаче така лесно съгласието си. В нормите на общоприетото се счита момковите пратеници да бъдат връщани поне веднъж под предлог, че трябва да се помисли. Крайното съгласие на моминия род се отбелязва с размяна на дарове и се оповестява с изстрел на пушка, пие се ракия, която носят сватовниците - обред, който закрепя постигнатото споразумение.
…………………………………..
В българската сватба обредните лица са няколко. Младоженците са булката (невестата) и младоженецът (юнакът). Кумът, кумата (кръстник, кръстница - Северна България) са лица, които са кръщавали момчето. Кумството се предава по наследство по мъжка линия. В Западна България втора по значение фигура е старойкята (старокя), старойковица (старековица). Деверът винаги е неженен по-малък брат, братовчед, сестрин син на момчето. В някои райони (Източна и Югозападна България) шаферите (деверите) са двама - главен, десен и ляв. Деверът се различава попреметнатия пешкир, украсената торба, преметнатия килим на коня му. Шаферката (зълвата, венчана зълва) е неженена или братовчедка на момчето. Зълви има и момичето, наричани елхаджийки (Добруджа). В цяла Източна България има обредна двойка побащим и помайчина. Жената от тази семейна двойка е в кръвно родство. Жената от тази семейна двойка е в кръвно родство с момчето (сестра, леля) и трябва да е в първи брак, да няма починало дете.
Същинската сватба започва с приготвянето на обредните хлябове, наричано в по-голямата част от страната "засевки" (замес - Македония и Тракия; месене квас - Западна България). В Западна България този обред се осмисля като заквасване на сватбата. Засевки стават както в дома на момъка, така и у девойката.
……………………………
Някъде едновременно със сватбеното знаме се приготвя и сватбеното дръвце, известно сред народа като: вейка, каниска, яблошница, ябълка, ела, бор, бахча, кумово дърво и пр. То се прави от клон на иглолистно или плодно дърво, разклонено с нечетен брой. При изпълнението на подходящи песни момините дружки го украсяват с позлатени ябълки, цветя, разноцветни прежди и панделки или хартиени ленти. По-късно го продават на кума, за да украсява сватбената трапеза, забодено върху кумовия кравай.
1. Генчев, С., „Очерци по българска етнография”, В. Търново, 1996.
2. Попов, Р., „Български народен календар”, Свят, Наука, С., 1997.
3. Стойнев., А, „Българска митология. Енциклопедичен речник”, С., 1993.
4. Иванова, Р., Живков, Т., „Българските обреди”, Варна, Литернет, 2004.
Темата е изготвена март 2008 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
обичай, годеж, българска сватба, младоженец, невеста, кум, кумово дръвце, зълва, девер, родители, род, момък, мома, снаха, шаферки, обреди, сватбено знаме
]]>
