|
|
|
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
„Св. Св. Кирил и Методий”
Историко-юридически факултет
Реферат
по „Средновековна обща история”
тема:
Варварските държави на
територията на Западната римска империя - кралства на: вестготи,
остготи, вандали, бургунди,
лангобарди и франки
1. Оформянето на варварските държави 4
2.5. Кралството на лангобардите 13
3. Разделяне на Франкското кралство - началото на нови общества и държави 23
Историята и културата на Рим проследява зараждането, живота, разцвета и залеза на робовладелското общество. Както и развитието на държавния живот в най-развитите му класически форми през античността. Непрекъсната агресия и експанзия на Рим, който за три века съумява да подчини Апенинския полуостров. В последствие само за два века успява да обхване териториите около средиземно море, и да го превърне в свое "вътрешно езеро". Към края на 3 в. пр.н.е. Рим е най-силната държава в Западното Средиземноморие, за да се превърне през 1 - 2 в. на н.е. в огромна империя, която обхваща всички брегове на Средиземно море и включва още значителни територии от Западна и Югоизточна Европа, от Северна Африка и от Предния Изток. Най-общо може да разделим историята на Рим, следвайки закономерностите на социално-икономическото, на държавно политическото и културно идеологическото развитие. Първият период от 8 до края на 6 в.пр.н.е., обхваща най-древната история на града и т.нар. епоха на царете. Вторият от 5 до 3 в.пр.н.е. е времето на ранната Република. Третият 2-1 в.пр.н.е. обхваща времето на Късната република. Четвъртият 1-2 в. на н.е. представя живота на Ранната империя или т. нар. Принципат. Петият 3 в. на н.е. бележи общата криза на робовладелската система. Шестият от 4 до 6 в. на н.е. е времето на Късната империя или т.нар. Доминат. Кризата в която навлиза Римската империя през 3 в. слага началото на сравнително продължителен, труден и кървав период от живота на империята. Време в което армиите разполагат със съдбините на държавата и непрестанно смъкват или въздигат на престола императори. Всичко това превръща войската в същински господар на държавата. От 235 до 285 г. Рим се ръководи последователно от двадесет и шест императори. В същото време от тежкото положение се възползват т.нар. "Варварски" племена живеещи в периферните гранични територии на империята. Известна стабилизация успява да постигне Гай Валерий Аврелий Диоклетиан (284 - 305 г.), с когото започва епохата на Домината. Междуособните граждански войни, безкрайните набези на "варварски" племена, епидемии сполетяват страната. На "Запад" живота в градовете е в криза, селяните осъзнават принизеното си обществено положение и започват да напускат земите си.
..................................................................
Колкото обяснения, толкова и възражения има за настъпилата криза. "Нито една цивилизация не е разрушена отвън, без преди това да се е саморазрушила. А империите и цивилизациите се саморазрушават, когато спрат да разбират смисъла на съществуването си, когато умира идеята, около която са били съградени". С идването на Диоклетиан на власт положението в империята продължава да е сложно и напрегнато. През 286 г. той провъзгласява за свой помощник в управлението Марк Аврелий Валерий Максимиан, като и двамата носят титлата Август. С големи усилия Максимиан се справя с движението на багаудите - роби и колони, който палят и грабят безразборно. Успешно отблъсква нападенията на германските племена, като отхвърля отредите им отвъд р. Рейн. Първоначално самия Диоклетиан се сражава по горното течение на р. Дунав с алеманите, после е принуден да воюва в Египет. Без да жертва целостта на монархията, оставайки върховен самодържец, Диоклетиан въвежда разделение на властта между съуправелити - отначало двама, а по късно четирима. За жалост т.нар. Тетрархия се указва неприложима и съвсем не гарантира политическото единство, нито пък слага край на междуособните сблъсъци.
За окончателно разделение на Римската империя на "Западна" и "Източна" се възприема 395 г. със смъртта на Флавий Теодосий Велики, който разделя империята между двамата си синове. Аркадий (395-408 г.), който ръководи Изтока, а Хонорий (395-423 г.), Запада. От този момент двете зони се обособяват като самостоятелни. Съдбата на римския Запад се свързва с краха на старата система и с възникването и оформянето на "варварските" държави - предвестници на новата средновековна епоха.
...........................................................
Крахът на Римската империя не е само смяна на античния модел на живот, възникват варварските кралства, с който започва да навлиза феодалния строй и начин на живот. Изчезва цивилизацията на античния свят, с материалните си прояви: пътищата, акведукти, виадукти, градовете, с юридическите инструменти - правото, институциите, законите, правосъдието, с духовното наследство: литературата, изкуството, науките, архитектурата. Цивилизованият свят се връща към варварството, резултат от т.нар. "Велико преселение на народите". Този период обхваща миграциите на многобройни племена и племенни общности. Самите изследователи не са единодушни относно хронологическите му граници. Едни смятат, че това са вековете от 4 до 7 век, когато основни участници в миграционните процеси били германските племена, славяните, някои племена от тюркски произход, прабългари, угро-фини и араби. Други включват в периода на "Великото преселение" и вековете от 8 - 10 век, когато на историческата сцена се излезли нормани, маджари, хазари, печенеги. кумани и др. Има учени, който включват в периода и нашествията на татаро-монголите (13 век), селджуските и османските турци, удължавайки периода и през 12 - 14 век. Като предпоставки за "Великото преселение на народите" могат да се посочат, климатичните промени започнали приблизително от 2 век, достигайки кулминацията си към 5 век. Процес на постоянно захлаждане на климата, който довел до допълнително засушаване в по-сухите региони на Евразия, до по-голямо овлажняване на влажните зони. Това довело до изменения в растителната покривка и животинския свят, оказвайки отрицателно въздействие върху поминъка на оседлалите народи, и в още по-голяма степен на номадите. Големи маси хора били принудени да търсят по-благоприятни условия за живот.
....................................................................
Между варварските държави, възникнали върху развалините на Западната Римска империя, единствено Франкската преодоляла превратностите на времето, запазвайки своя идентитет и се утвърдила трайно в ранносредновековната история. Могъщ етносоциален организъм, тя се превърнала в център на социално-икономическия, обществено-политическия и духовнокултурен живот на Западна Европа. Макар и да търпели поражения, франките многократно громели римските легиони и в края на краищата принудили империята да сключи с тях мирен договор, като станали федерати на Рим. Едно след друго варварските кралства падали под ударите на техните бойни подразделения. В развоя на етническите отношения земите на франките се очертават два етапа. Единият включва времето от заселването на племената до образуване на държавата от крал Хлодовех, другият - след неговото управление. През първия период, засвидетелстван слабо в изворите, картината е твърде неясна. Заселването на племенни общности започнало преди хилядолетия, а завършило към 10 век пр.н.е. Елински автори изнасят, че към 5 век пр.н.е. пределите, върху който се зародила франкската държава, били обитавани от многобройни племена, притежаващи разнороден произход, език и бит. През 600 г.пр.н.е. при днешния град Марсилия се заселили гръцки колонисти, а през следващите столетия заели крайбрежието на Средиземно море, обхващайки ареала между Пиренеите и Алпите. Основната част от страната била заселена от племе, наречено от римляните гали, а от гърците келти. Установени в по-голямата част от днешна Франция, галите се разселили из Средна Европа, Северна Италия, Южна Германия, Балканския полуостров, като проникнали и в Мала Азия. През 1 век пр.н.е. земите на галите били покорени от Рим, което дало отражение върху целия им живот, латинския език станал официален и бил говорен от местното население. В протичащата ромейзация се включили и германски племена : весготи, бургунди, франки, който към средата на 3 век образували племенен съюз установен в североизточна Галия. За пръв път етнонима "франки" се употребява в римски извори през 257 г.. когато франкски племена проникнали в Северна Галия. По онова време римляните назовавали франки всички германски племена, който се заселили по течението на Долен Рейн: бруктери, хамави, хатуари, хатти, херуски, узипети, тенкери, тубанти. Вече през втората половина на 5 век в изворите се налага обединителното название "франки", докато наименованията на останалите общности постепенно престанали да се употребяват. Самите франки започнали да се делят на две групи: салически и рипуарски.
....................................................
1. Николов, Й. История на средновековния свят. том 1 С, 1994 г., Превод от Руски - Стоевски, Я. История на средните векове, том 1 С, 1974 г.
2. Хронологична енциклопедия на света (ХЕС), том 3, Елпис-Абагар
3. Попов, Д. Древен Рим - история и култура. С, 2002 г.
4. Германското наследство в средновековната европейска цивилизация
..........................................................
Темата е писана 2008 г.
Ключови думи:
варварски държави, Западна римска империя, варварски кралства, вестготи, остготи, лангобарди, вандали, бургунди, франки
]]>
