|
|
|
Университет за национално и световно стопанство
Е С Е
2. Преходът към плуралистична демокрация 5
Темата за политическото развитие и промяна заема основно място в политическата теория. Още по времето на Платон и Аристотел проблемите на политическата стабилност и промяна са били в центъра на техните теории. През последните десетилетия особено внимание се отделя на проблемите и моделите на промяната в съвременния свят. Полагат се неимоверни усилия за разкриване природата, причините и механизмите на политическата промяна. Досегашните изследвания в тази област показват, че проблемите на политическата промяна се разглеждат предимно в контекста на връзката политическа система - политическа промяна. Основни въпроси на тези изследвания са: Защо се променя, оцелява или разпада една политическа система. Тук възникват и споровете по въпроса дали промяната е постоянен процес, обхващащ всяко дребно преобразуване, или напротив, този термин трябва да се употребява за означаване на по-дълбоки преобразувания в структурата на дадена политическа система.
Професорът по Политология в Станфорд - Габриел Алмънд формулира една съвременна концепция за промяната. Той твърди, че промяната е само процесът на свързването и жизненото утвърждаване на политическата система от качествено нов тип. Основната теза, която защитава Алмънд е, че една политическа система се променя, когато придобива нови функции и способности в зависимост от конкретната социална и международна обстановка.
............................................................
За разлика от успешния преход в някои източноевропейски страни като Полша, Чехия и Унгария демократизацията в България оправда и постигна само част от очакванията на българския народ. След мирния преход през 1989г. от тоталитаризъм към демокрация нашите политици, вместо да се поучат от опита на другите източноевропейски страни, претърпели промяната, допуснаха неоправдани грешки, в резултат на което вече повече от седемнадесет години положението в страната ни вместо да се подобрява тъпче на едно и също място и все още не можем да се отделим от дъното.
Непосредствено след 10 ноември 1989 г. се проведе кръгла маса с основните политически сили и движения, на която се постигна съгласие по основните въпроси на прехода от тоталитаризъм към демократично управление.
..............................................................
И така в процеса на прехода, на политическата промяна у нас се създаде “български модел” на преход от тоталитарно към демократично общество. Поради грешки при въвеждане на пазарната икономика и демокрацията, рязко се увеличи престъпността и корупцията във всички области и етажи на властта. Бавно и мудно вървят реформите в съдебната власт.
Но един път страната ни решила да върви по пътя на промените ще трябва да търси политически алтернативи на своето развитие или да използва съществуващи вече модели. Трябва да се положат максимални усилия за консолидация на обществото, за организиране на собствения си суверенитет и за успешно приобщаване в европейския демократичен процес. Но във всички случаи изработването на механизми за постигане на желаната демокрация и впоследствие разгръщането й ще трябва да стане като функция от собствения опит на страната. Същността на промените е индустриализацията, което ще рефлектира в базовите ценности на индустриалното общество - рационалността и стремежа към икономически растеж. Разбира се това не трябва да се приема като фатален етап. Даже и развитото индустриално общество търпи съществени промени.
Всичко това налага да се обединят усилията на всички политически сили в страната и цялата общественост за отстраняване на всички допуснати слабости и грешки за успешно довеждане до край на промяната и чувствително подобряване на жизнения стандарт на народа.
..........................................................
Темата е писана 2006 г.
Ключови думи:
политическа промяна и политически процес, Източна Европа, преход, плуралистична демокрация, демократична вълна
]]>
