|
|
|
Стопанска академия “Д. А. Ценов” - Свищов
Факултет: “Стопанска отчетност”
КУРСОВА РАБОТА
По Стопанска история
На тема:
Реформите в Османската империя през XIX в. и отражението им върху икономическото развитие на българското християнско население
Специалност: Счетоводство и контрол
гр. Свищов, 2006 г.
Съдържание:
1. Отмяна на военнопленната система и преход към фактическа частна собственост върху земята 3
2. Развитие на селското стопанство в българските земи след 30-те години на ХІХ в. 5
3. Селското стопанство в българските земи след 50-те години на ХІХ в. 6
4. Данъчната система в Османската империя 8
5. Развитие на капиталистически производствени отношения в селското стопанство 9
6. Проникване на капитализма в турското феодално село. Развитие на занаятите 11
7. Поява на манифактурно производство и на фабрична промишленост 15
9. Развитие на търговията и формиране на национален пазар в българските земи 17
10. Транспорта в българските земи през Възраждането 20
…………………………………………….
Втората третина на XIX в. до Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. изпъква като един нов етап в стопанския живот на българските земи, който се характеризира със значителни изменения както в темповете, така и в насоките на развитие. Особено ясно проличават настъпилите промени в селското стопанство.
Първият важен нов момент в положението на селяните от 30-те години на XIX в. нататък се състои в това, че селскостопанските производители вече работели при условията на отмяна на военнопленната система и преход към фактическа частна собственост върху земята. Решителен удар върху спахийската военнопленна система бил нанесен с въвеждането на редовна наборна турска армия през 1826 г. С декрета за аграрната реформа от 1832 г. спахийската система била окончателно ликвидирана. Съгласно този декрет бившите спахии загубили своите ленни земи и феодални права над населението им като запазили само лично чифлишко владение в размер от 1115 до 115 от целия лен. За правото на частно владение на тази земя те получили съответни документи от финансовото ведомство. Собствениците на чифлици, земите на които не били ленни владения, запазили правата си над чифлишките имоти. Като компенсация за загубените доходи от отнетите им ленни земи бившите спахии добили право на редовна държавна рента, почти равностойна на доходите, които получавали преди това от леновете.
Някои чифликчии, срещайки затруднения, започнали да продават своите земи. Купувачи били главно българските селяни. Така големи количества обработваема земя се включила в търговския оборот, но едновременно с това процесът на имотното и класовото разслоение се засилили. При тези нови условия се наложила необходимостта законно да се утвърди правото на частно владеене на селска земя и от българи. Това станало в Гюлханския хатишериф през 1839 г. Частното владение върху земята било потвърдено и със закон от 1858 г.
………………………………..
Нашето селско стопанство независимо от това, че и през 70-те години на XIX в. било в „първобитно състояние”, давало през периода на Възраждането най-доброкачественото и най-търсеното жито в турската империя. За мястото и ролята на българското селско стопанство в Османската империя особено ясно говори фактът, че в средата на XIX в. 52% от всички данъци върху селскостопанското производство се плащали от българските земи, докато останалите 16 области плащали 48%.
Върху развитието на селското стопанство лошо отражение оказвала данъчната политика, и то не само с големите размери на данъците, но и с организацията на данъкосъбирането. Произволите и злоупотребите по селата стигнали големи размери. Данъците съсипвали цели производства(какъвто бил случаят със скотовъдството и бубарството в Тревненско и овощарството в Смолянско). Вместо да финансира мероприятия за развитието на производството на главния данъкоплатец-земеделеца, да му осигури евтин и организиран кредит, държавата прехвърляла върху неговия гръб почти целия финансов товар на империята.
Турската данъчна система се характеризирала с прекупуването на основните данъци, а това криело големи възможности за злоупотреби и ограбване на непосредствените производители. Ужастната данъчна действителност при условията на илтизама се признавала от Хатишерифа, където се посочва, че властите и наемателите са имали възможност да подлагат данъкоплатците на най-големи произволи, алчности и страсти, тъй като са имали „пред очи” преди всичко „своите лични сметки”.
………………………………
Твърде разнообразно и сложно протичал процесът на проникване на капитализма в турското феодално село. Не всички едри селски стопанства в турската империя били еднакви по своя характер. Онези от тях, в които доминирали наемните отношения, били капиталистически, а тези, в които доминирали феодалните и полуфеодалните отношения, били феодални.
След аграрната реформа (1832 г.) и особено след Кримската война (1853-1856) в чифлишкото стопанство бързо нараствала ролята на капиталистическите производствени отношения. Независимо от това обаче в една значителна част в чифлишкото стопанство е доминирала феодална експлоатация. В навечерието на Освобождението най-широко били разпространени капиталистическите отношения в чифлиците на Южна България, в Северозападна и Североизточна България.
1. “Христоматия по история на България”, Изд.: Faber, 2003.
2. “История на дипломатическите отношения на България”, Мария Матеева, Изд.: Български бестселър, 2005.
3. Интернет
Темата е изготвена 2006 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
отмяна на военнопленната система, частна собственост, данъчна система, занаятчийство, манифактурно производство, фабрична промишленост, техническа революция, вътрешна търговия, външна търговия, икономическо развитие
]]>
