|
РЕФЕРАТ
По Основи на държавата, правото и военно-граждански отношения
На тема:
Възникване на държавата - история на развитие
гр. Велико Търново, 2007
Съдържание:
2. Причини за упадъка на Римската република и установяване на Римската империя 3
4. Западане на Римската империя и възникване на нови държави в Европа 6
5. Поява на частна собственост 7
6. Културна революция - Ренесанс 7
II. ПОЯВА И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ИДЕИ 10
1. Произход на политическите идеи 10
3. Причини за раждането и разпространението на политическите идеи 11
4. Поява на комунизма и фашизма 13
5. Разпространение на фашизма 15
6. Причина за расизма и антисемитизма 16
7. Разпространение на комунизма 17
8. Възприемане на комунизма в Европа 18
III. МЕЖДУДЪРЖАВНИ ОТНОШЕНИЯ 19
1. Принципи на междудържавните отношения 19
3. Причини за македонското надмощие в гръцкия свят 22
4. Причини за провеждането на източния поход 22
2. Основополагащ принцип на обществото 25
3. Обществено структуриране 27
5. Религия и религиозни институции 29
7. За световния ред и мястото на личността в историята 32
................................................................
Както вече видяхме, аристократите не били собственици на предоставените им владения, но тъй като правото на владеене се наследявало заедно с владението, то самите те започнали да гледат на предоставените им земи като на своя частна собственост. Всеки опит от страна на владетеля, да повлияе на стремежа към частна собственост, се посрещал на нож от тези, които били дали клетва за вярност. Така в средновековна Европа, където владетелят се смятал за поставен наместник на Бога, който единствен имал право да се разпорежда с богатствата на обществото, се появила частната форма на собственост. Първите частни собственици били аристократите, които от предани владелци се превърнали в свободни собственици на земя.
Друг важен пробив в системата на държавната собственост била появата на икономически независими градове, които започнали да трупат богатства на основата на частната собственост. Така в Европа се появило отново правото на частна собственост. Първоначално тези, които притежавали това право, съставлявали нищожен процент от населението на континента и като цяло обществото си оставало изградено на принципа на държавната собственост. Освен това процесите не протичали с една и съща интензивност върху територията на целия континент. Най-бързо развиващата се част от Европа представлявала Северна Италия, където градовете успели да получат стопанска независимост и относителна политическа свобода. С течение на времето тяхната икономическа и политическа сила се увеличавала, докато в крайна сметка в Северна Италия се обособили няколко градове-държави, които успели да разширят своите територии и да създадат малки по територия държави, с основополагащ принцип частната форма на собственост. Така върху територията между папската държава и Алпите се обособили общества, които имали олигархично управление, но с преобладаваща частна собственост. В другите части на Европа процесите не следвали така бързо, но въпреки това появата на частната собственост предопределила историческото развитие на Европа.
......................................................
Политическите идеи могат да се разделят на два вида: неприложими (утопични) и приложими. Утопични са тези идеи, които отричат основополагащия принцип на държавата. Така Платон и Томас Мор са утописти по простата причина, че изграждали своите идеални общества на основата на държавната форма на собственост, а са пропагандирали своите идеи в общества, основани на частната форма на собственост. Именно поради това противоречие техните идеи са напълно неприложими, защото предполагали кардинална промяна на обществото. Пак поради същата причина марксизмът се оказва напълно неприложим в Западна Европа, тъй като също иска промяна на формата на собственост. Обратно на Западна Европа, марксизмът се оказва приложим в Русия и Китай, тъй като той отговаря на традиционната форма на собственост в тези страни. Същото важи и за фашизма, който е приложим в Европа, защото не отхвърля традиционната за нея частна собственост. Така най-общо казано, естествено приложими са тези политически идеи, които не искат промяна на традиционната форма на собственост в обществото, а неприложими (утопични) са тези политически идеи, които искат промяна на традиционната форма на собственост в обществото.
.................................................................
За да видим от какво зависи мястото на всяка държава в световния ред, нека разгледаме една класическа война, тъй като, без каквото и да е съмнение, войната е крайният плод на хегемонистичния стремеж на държавата, а изходът от войната показва по най-красноречив начин силата на държавата. Войната, която ще разгледаме, е тази между Рим и Картаген. Както е известно, в началото на войната Рим и Картаген се намирали в състояние на приблизително равенство на силите, а първото нещо, от което зависи изхода на една война е държавният потенциал. Когато се говори за потенциал на една държава, винаги трябва да се разбира стопанския потенциал на същата, а не броя на населението, природни богатства или размера на нейната територия, защото онова, което представлява разход за държавата, е оръжието за войската. В човешката история почти няма случай, когато основен проблем е бил липсата на войници. Напротив, мъже винаги е имало, но са липсвали пари за оръжие. Ето защо под държавен потенциал ще разбираме единствено стопанския потенциал, тъй като от него зависи броя на войниците, а не от броя на населението. Следователно, след като Рим и Картаген били приблизително равни по стопански потенциал, то ние трябва да търсим друга причина за изхода на войните. Какви били разликите между римляните и картагенците? На първо място картагенската войска била съставена от чужди наемници, които се биели за пари, докато римската войска била съставена от свободни граждани, които воювали за своето отечество. На второ място картагенците разполагали с един гениален пълководец в лицето на Ханибал, какъвто римляните нямали. Така пред нас възниква следният въпрос: Можем ли да смятаме, че родолюбивите чувства на войниците влияят за изхода на войната? Ако съдим по развоя на военните действия, ще видим, че любовта към отечеството не е решила изхода на нито една битка, защото най-големите победи на картагенците са на територията на римската република, а на римляните-в Африка. Следователно храбростта и себеотрицанието не са фактори, които влияят на изхода на битките, защото, ако беше така, то римляните щяха да победят в Италия, а картагенците в Африка. Тогава изходът на войната би трябвало да зависи от гения на пълководците.
.......................................................
Както вече видяхме, създаването на държавата е сложен и дълъг процес, който започва с преминаването от лов към земеделие, достига до появата на излишъци от храни и завършва с появата на данъка, като средство за управление на съвкупното количество труд и съпътстващата го изпълнителна власт. В действителност, най-правилно е да се счита, че държавата, като форма на организация на човешкото общество, добива своя завършен вид в момента, в който военната служба се превърнала в данъчно задължение. Установяването на военната служба като данъчно задължение сложило край на кръвнородствения принцип в обществото и на преден план излезли отношенията на собственост, свързани с разпределението на източниците за производство. Носенето на военна служба изцяло зависело от имущественото положение на членовете на обществото. Така в обществата, основани на частната форма на собственост, военният данък бил класов, защото се плащал от заможните класи, докато в обществата, основани на държавната форма на собственост, той бил съсловен, тъй като се плащал само от тези съсловия, които били специално създадени и съответно материално подсигурени, за да посрещнат това данъчно задължение. Ето така, когато войската се разделила със своя роднински и доброволен характер, то и обществото се разделило с родово-племенната форма на организация и преминало изцяло към държавна форма на организация.
Темата е изготвена 2007 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
Римска империя, възникване на държавата, държавна форма на собственост, Ренесанс, религиозна революция, политическа революция, видове политически идеи, междудържавни отношения, създаване на държавата, обществено структуриране, форма на управление