|
|
|
Университет за национално и световно стопанство
Курсова работа
Българският национален въпрос между двете Световни войни
2007 г.
Съдържание
Българската национална доктрина е една от актуалните теми за нашата общественост през последно време. Тя продължава да се обсъжда, допълва и доразвива.
Македонски въпрос се нарича въпросът за принадлежността на територията, населението и историческото наследство на Македония по време и след разпадането на Османската империя в края на 19 век и началото на 20 век.
Македонският въпрос е съставна част от българския национален въпрос, условно обозначение на борбите на българския народ за освобождение на Македония, която, заедно с Одринско, по силата на Берлинския договор 1878 г., остава и след Освобождението на България под прякото владение на Османска Турция.
Първоначално борбата се води стихийно, поради което резултатите са почти нищожни. Първият опит за премахване на османската власт в двете области е Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 г., което завършва без успех. В началото на 80-те години на 19 век се осъзнава, че международната обстановка не е благоприятна за радикално разрешаване на българския национален въпрос, поради което решаването на Македонския въпрос минава на заден план, отстъпвайки на борбата за съединение на Източна Румелия с Княжество България. Тази акция завършва с успех през 1885г. и на свой ред дава тласък на борбите на българите в Македония и Тракия за извоюване на своята свобода.
След създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) през 1893 г. в Солун борбата в Македония (и Одринско) приема организиран характер.
Две години по-късно се създава и Македонският комитет в София, прераснал скоро след това във Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК). Между двете организации няма противоречие по въпроса за крайната цел на борбата на македонските българи - пълното им освобождаване от османска власт. Различията между тях са по тактиката за постигането на тази цел. Докато ВМОРО тръгва по пътя на самостоятелна борба, ВМОК разчита повече на непосредствената материална подкрепа от свободното Българско княжество. В определени моменти двете организации взаимно си сътрудничат и подпомагат, но в повечето случаи те действат самостоятелно, а понякога и една срещу друга.
Това обстоятелство дава своето отрицателно отражение върху осъществяването на крайната цел. Без съгласието и даже против ВМОРО ВМОК организира Горноджумайското въстание през 1902 г. Въстанието завършва без успех. Неговото потушаване силно разрушава мрежата на ВМОРО в Пиринския край.
........................................
През годините на Втората световна война 1939 - 1945 г., след разгрома на Югославия и Гърция от хитлеристка Германия, България отново стъпва във Вардарска и Егейска Македония и до есента на 1944г. ги счита като неделима част от своята територия. Като съюзник на Германия тя обаче отново е заставена да се раздели с тях след края на войната.
Втората световна война е глобално политическо явление както в международен аспект, но така също и по отношение националния въпрос в България. В нейното навечерие в България е налице позитивно икономическо развитие, съчетано с формирането на личен режим на монарха. Двете опозиционни движения- буржоазното и комунистическото се противопоставят по различни съображения и с различни цели на оформящата се безпартийна политическа система. България извършва успешни външнополитически действия за осъществяването на пробив в изолацията на Балканите. На базата на икономическата обвързаност, страната ни се сближава и политически с Германия, която е голямата европейска сила, стремяща се към ревизия на договорите от Първата световна война. В този смисъл интересите на България принципно съвпадат с тези на Германия. По силата на историческата съдба отново, както и в Първата световна война, Германия единствена обещава реализация на националното обединение на българите и по тази и други причини българите отново са нейни съюзници.
В навечерието и през началния период на Втората световна война България е изправена пред съдбовен избор. От външнополитическата ориентация зависи не само решаването на нейните сложни и тежки национални проблеми, но и бъдещето на страната въобще. Решенията се вземат в изключително сложна международна обстановка. България посреща с облекчение започналото разпадане на Версайската система от мирни договори и очаква, че в скоро време ще рухне и Ньойският диктат.
.................................
4. Следвоенен период
В последвалия следвоенен период по въпроса за националната идентичност и принадлежност, Югославия, управлявана от Йосип Броз Тито, не крие своите аспирации и към пиринската част на Македония, която още от 1912 г. е в състава на България. За тази цел от Белград се отправят различни предложения към българското правителство: в замяна на Пиринска Македония да получим Западните покрайнини или да се създаде Южнославянска федерация, в която България (без Пиринска Македония, която незабавно ще се присъедини към Вардарска Македония) да стане седмата съюзна република в нея.
През 1945 г. Венко Марковски изпраща писмо до Георги Димитров, в което между другото казва "Вземете мерки. Насажда се омраза срещу Съветския съюз. Българите във Вардарска Македония са изложени на безмилостна сърбизация." Чрез Димитров и Сталин, писмото попада в Тито.
Преди да се осъществи този план на югославското ръководство, в Пиринския край се допускат "македонски емисари", които се заемат с пропагандирането на македонския език и култура сред българското население там. Само благодарение на отпадането на Югославската комунистическа партия (управляващата сила в Югославия) от сдружението на югоизточните европейски комунистически партии (Коминформбюро), намиращо се под ръководството на ВКП (б), през лятото на 1948 г., този план не се осъществява.
Гърция предприема незабавни мерки за възстановяване на довоенното си господство в Егейска Македония. Областта се преименува в Северна Гърция. Българският език отново е забранен за използване на обществени места, а съществуващите до 1913 г. български училища и черкви са или заличени, или превърнати в гръцки.
Подобно е отношението и на Югославия към българските училища и черкви във Вардарска Македония. Югославия се отказва от наименованието "Южна Сърбия", като провъзгласява Вардарска Македония за Съюзна република Македония в състава на югославската федерация.
Българската национална доктрина се ражда и развива до голяма степен като дело и на македонските българи. Като се започне от Паисий Хилендарски и се стигне до инж. Христо Станишев, председател на Върховния Македоно-Одрински комитет, Кирил Христов, председател на Илинденската организация (баща на големия български бас Борис Христов), и Васил Хаджикимов са все македонци, милеещи за общото българско отечество.
Много историци и социолози отговарят категорично, че водещи през двете световни войни са етническите колебания по т.нар. македонски въпрос, по отношение националните приоритети на България. За историците нация без национални идеали е тяло без душа. Националните идеали са звеното, което обединява духовно; па ако щете и идейно отделните индивиди в нацията, насочва волите им към една и съща цел и по този начин осигурява не само тяхното сцепление и единение, но и правилното, целесъобразно ползотворно изразходване на националната енергия.
Историята сама посочва българските национални идеали: освобождението на поробените българи - обединението на цялата българска нация. Поне в това отношение, изхождайки от условията, всред които се създаде, закрепва и разви българската държава, няма защо да се лутаме из облаците, за да ги търсим и създаваме. Те сами ни се налагат и не можем ги избягна, защото са живи части, откъснато от тялото на общото отечество - майка България, заковани на кръстта, из долините на Македония, Тракия и Добруджа, накъдето ни зоват не само силите на истината и правдата, но и на историческото право, осветено от вековете и кръвта на три войни.
.......................................................
....................................................
Темата е писана 2007 г.
Ключови думи:
български национален въпрос; Първа и Втора Световна война; македонски въпрос; следвоенен период
]]>
