|
Икономически университет – Варна
Финансово-счетоводен факултет
КУРСОВА РАБОТА
По Политология
На тема:
Характеристика на българската партийна система
Варна, 2006 г.
Съдържание:
4. Модели на целеполагане на партийната система
…………………..
Политическите партии правят нещо важно, те произвеждат от това множество от интереси, по-малко на брой важни, релевантни за политическия живот интереси. Агрегират ги, събират по-маловажните интереси в по-важни. Те са нещо като инструмент за превръщането на разнообразието от индивидуални и групови интереси във важни и способни да бъдат реализирани политически интереси.
Функцията на политическите партии, естествено е да извършват селекция на политическия елит. В съвременната демокрация няма изработени други по-добри механизми от политическите партии за избора на политически лидери. Затова и във всички модерни демокрации една политическа кариера минава през политически партии. Няма как да се появи като политически лидер човек, който няма своята история в някоя политическа партия. Разбира се, нашият преход в България, както и опитът в други страни показва, че е възможно да се появят такива фигури. Веднага се сещаме за фигурата на днешния премиер, който е и ръководител на политическа партия, но който няма дълга история като такъв. Това донякъде е свързано с личната му особа на бивш цар, монарх, който разбира се никога не е управлявал. Но това е изключение. Правилото е, че всеки политически лидер в модерната демокрация започва своята кариера в една или друга политическа партия или организация.
Третата функция на политическите партии в модерните демокрации е във формулирането на политики, на публични политики, на последователност от действия, основани на някакви концепции, които трябва да доведат до една или друга промяна в живота, в социалната и в политическата действителност. Политическите партии са генератори на такива идеи, в техните среди се раждат такива идеи. И модерната демокрация не може да мине без участието на политически партии при формулирането на тези политики. За да може публиката да избира между една или друга политика трябва да има субект, който да стои зад тези предложения. В модерната демокрация тези субекти са политическите партии.
…………………..
Моделът на народната демокрация разглежда периода 1944-1948 г. като образец и основа на изграждане на българските държавни институции и партийна система. Политическия спектър се вижда в подчертано хуманистичен и антитоталитарен ракурс, обвързан с преследване на националния идеал в свободна и демократична обсановка. Тук в този модел може би трябва да посочим такива емблематични за българската история политически сили като БЗНС “Никола Петков” и БСДП с лидерите им Милан Дренчев и д-р Петър Дертлиев, останали извън властовата логика на политическите процеси в световен и в български мащаб.
………………..
В науката като цяло е възприета десетостепенна скала на партийната идентификация по оста ляво-дясно: комунисти, еколози, социалисти(френски тип), социалдемократи (от немски тип), либерали, умерени християндемократи (от италиански тип), твърди християндемократи (от немски тип), консерватори, националисти, крайни националисти и неофашисти. Това разделение отразява многовековни процеси на социалното разслоение и политическа диференциация, белязали политическата история на модерна Европа. Контекстът е коренно различен от този в източна Европа и в частност в България, където партийна система от западноевропейски тип по време на социализма не съществува и започва отново да се формира чак след 1989 г., при това без да е предшествана от достатъчно предпоставки в обществения и икономически живот.
…………………….
1. Антоний Тодоров, статия „Партии, елити, маси”, 2005 г.
2. Ананиев, Д., Политически идеи и партии, Изд. ВСУ, 1996 г.
3. Куманов, М., Николова, Т., Политически партии, организации и движения в България, Изд. Ариадна, 1999 г.
4. Интернет.
Темата е изготвена 2006 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
функции на партиите, партиен елит, модели на целеполагане на партийна система, партии в прехода, коалиция, избори, модерни демокрации