 |
|
Софийски университет “Св. Климент Охридски”
РЕФЕРАТ
на тема:
Циганите в България
2006
Съдържание
2. Експанзии /разселване, миграции/
2.2 Заселване на циганите в българските земи
4.1 Етноними и етническо самосъзнание
1. Произход и местообитание
Още при първата поява на циганите като етническа общност в Европа възниква интерес към тях – от къде са се появили, какви са техните традиции и обичаи? Първоначално на този въпрос се отговаря в духа на християнските традиции, съобразно с библейската история. Според едно съобщение на францисканския монах Симеон Симеонис от 1322 г. от остров Крит, те произхождат от рода на Хам. Това обяснение се повтаря многократно, например от Хенрик Корнелиус Агрипа в книгата му “De vanitate et incartitudine scientiarum” от 1530 г. , който предлага подробно родословие на хората, наричани “Chuzener” – те произхождат от Куш, син на Хам и внук на Ной. Според други варианти те са жители на библейските градове Содом и Гомор, избягали трайно преди унищожаването им в страната Гоар, от където по-късно са прогонени от потомците на Лот да чергарстват по света, според трети автори те са потомци на жителите на библейския Ханаан.
Успоредно с това произходът на циганите е бил обясняван с определени исторически събития и народи, като често пъти са били привличани и съчиненията на автори от древна Гърция и Рим. Циганите са били смятани за част от ордите на Тамерлан /затова и дълго време в Германия и Скандинавските страни са наричани “татари”/, за потомци на сарацините, на маврите, на кавказките зохори или черкези, на келтите, на аварите, на немските евреи, избягали от градовете и т.н. те са извеждани от град Сингара в Месопотамия, от област в Африка, даже в древната Атлантида. Павел Йозеф Шафарик ги свързва със сигиниите, живели някога край Адриатическо море, а други автори ги откриват в “Одисеята”, в съчиненията на Херодот и Страбон – например ковачите “синги” от остров Лемнос. Интересно е да се отбележи, че според някои автори древната прародина на циганите са Римските провинции Мизия и Дакия, а самите те са потомци на заселени от император Траян римляни и халдейци, смесили се с местното население и хуните на Атила.
...........................................................
4. Население
4.1 Етноними и етническо самосъзнание
Циганите в България като навсякъде по света не са едно монолитно цяло, една обща хомогенна маса, а вътрешно са разделени на редица групи, метагрупи и подгрупи. Всички те принадлежат към потока на ромите, но паралелно с общото наименование рома или цигани, редица от групите имат свои ендоним. Други използват като название екзоним, даден им от други цигански групи или от местното население. Етнонимите на циганските групи отговарят на стадия на развитието на междугруповите етнически общности. Етнонимите на отделните групи носят определена информация за тях и заедно с това позволяват поне приблизително отграничаване на отделните общности. Самоназванията на отделните групи цигани в днешна България могат да бъдат разделени на следните категории:
1. Етноними, отразяващи начина на живот на групата. Към тази категория етноними принадлежат например наименованията на уседналите цигани “йерлии”, а също и термините използвани по отношение на чергарите, като “кардараши” или “калдараши” /от румънската дума “кълдера” – котел/.
................................................................
8. Селища /цигански махали/
Циганите живеят в градовете и селата на България в махали. По време на Османското владичество пътешествениците описват циганските махали като сравнително най-бедни и окаяни, с преобладаващи землянки и къщурки от подръчни материали. Живеещите в тях се занимавали главно с черна, неквалифицирана трудова дейност, като обслужващ персонал или музиканти.
Циганските махали не се променят съществено и след Освобождението и в периода след края на Втората световна война. В края на 70-те години е отбелязано съществуването на 547 цигански махали. Тези махали значително са се разраснали в сравнение с края на ХІХ в. както при естествения прираст на живеещите в градовете цигани така и поради отсядането в тях на значителни групи мигранти от други селища. Този външен “прираст” на махалите в големите градове протича на различни етапи – така например във Варна в началото на века усядат “загунджиите”. Долната махала в Сливен води началото си от преселници във времето след войните 1912-1919 г.
Самото разположение на циганските махали в общия план на градовете е доста разнообразно. В миналото циганските махали обикновено са били в покрайнините на градовете като с разрастването на самите градове и тяхното благоустройство през различно време махалите са били прехвърляни нееднократно в новите градски покрайнини. Типичен случай в това отношение е развитието на столицата София.
......................................................................
Използвана литература
1. Марушиакова, Е.,В. Попов, Циганите в България, С.,1993.
2. Алексиев, Б.,Пространството на циганите, В: Етническата картина на България, С.,1993.
3. Марушиакова, Е., Етническа характеристика на циганите в България. Българска етнография, 1991, кн. 4.
4. Марушиакова, Е., Циганските групи в България и тяхното етническо самосъзнание. Българска етнография, 1992, кн. 1.
5. Марушиакова, Е., Циганите в България и тяхната религия В: Аспекти на етнокултурната ситуация в България и на Балканите 2, С.,1992.
6. Марушиакова, Е., Обичай свързани с раждането на детето в една циганска група В: Български фолклор 1992, кн. 2.
7. Марушиакова, Е.,Сватбени обичай при три групи цигани В: Поселищни проучвания, 1992, №3-4.
8. Марушиакова, Е., Етнически характеристики и процеси при циганите в България В: Етническо многообразие на българската нация, 1993.
9. Попов, В., Циганите и българската традиционна народна култура. Българска етнография, 1992 г., кн. 1.
10. Исторически музей – Монтана, отдел “Етнография”, Основен фонд, инв. № 786.
12. www.imir-bg.org
Темата е изготвена 2006 г.
Темата не съдържа таблици.
Ключови думи:
цигански етнос, етноними, етническо самосъзнание, бит и култура, занаяти, селища (цигански махали), чергарстване, “египетска хипотеза”, синкретизъм, цигански гета, етническа характеристика на циганите, потестарни органи
]]>
