 |
|
Университет за национално и световно стопанство
Факултет: Международна икономика и политика
Катедра: Международни отношения
Дисциплина: Външна политика на европейските страни
Курсова работа
Външна политика на Италия в района на Средиземноморието и Близкия Изток
2006 г.
Съдържание
1. Присъствие на Италия в района на Средиземноморието и отношение към страните от Близкия Изток
2. Политика на Италия в Близкия Изток и Средиземноморието
2.2. Военно присъствие на Италия в страните от Близкия Изток
2.3. Европейска политика на Италия в Средиземноморието
2.3.1. Политиката на Европейския съюз в региона
2.3.2. Италиано – европейски инициативи в Средиземноморието
2.4. Отношения на Италия със страните от Близкия Изток
2.4.3. Със страните от района на Залива - участие на Италия във възстановяването на Ирак
1. Присъствие на Италия в района на Средиземноморието и отношение към страните от Близкия Изток
В продължение на векове Средиземноморието е пресечна точка за различни цивилизации и народи, идващи от три различни континента. То прилича на цветна мозайка от хора, езици, религии, традиции и обичаи. Тук се зараждат и развиват древногръцката и римската култура, които стоят в основата на европейската цивилизация, такава, каквато я познаваме днес.
Трите големи култури в Средиземноморието – католическата на Запад, православната на Изток и мюсюлманската на Юг и Югоизток определя различията между средиземноморските страни, множеството особености, които могат да се открият във всяка една от тях. Франция, Италия и Испания са сред най-развитите индустриални държави, но не е толкова назад времето, когато и те са представлявали слабо развити, предимно аграрни общества. В действителност днес държавите се различават по своето политическо развитие - държавите от Запада са укрепнали демокрации, балканските страни в момента развиват демократичните практики, а африканските и близкоизточните страни следват свой път на развитие, който обаче не остава изолиран от западното влияние.
Както всяка велика сила, така и Италия от далечни времена се стреми да наложи своето влияние в района на Средиземноморието. Така постепенно се изгражда митът за Велика Италия, който черпи идеологията си от „Рисорджименто” (Възраждането). Истината е, че Италия среща редица трудности при осъществяване на средиземноморските си мечти. Но като една от най-добре развитите в индустриално отношение страни тя поддържа благоприятни отношения със всички средиземноморски страни, въпреки различията помежду им.[1]
......................................................
2. Политика на Италия в Близкия Изток и Средиземноморието
2.1. Роля на Италия в Близкоизточния мирен процес и действия на Генералното управление за страните от Средиземноморието и Близкия изток
В действителност Италия винаги се стреми да полага всичките си усилия за поддържане на близкоизточния мирен процес, да сътрудничи на Израел и същевременно да реализира дълготрайни добри взаимоотношения с палестинския народ. Разбира се Италия разчита и на много свои европейски и не европейски партньори като Европейския съюз, Русия, Обединените нации и САЩ за посредничество и за запазване духа на съзидателност и разбирателство в този конфликтен регион.
За изпълнение на своите цели Италия внимателно и грижливо следва т. нар. пътна карта, създадена от Квартетът за посредничество, включващ имено Русия, САЩ, ООН и Европейския съюз, приета по време на срещата на върха в Шарм ел Шейк и Аяба през юни 2003 г. Тази пътна карта съдържа в себе се механизми за наблюдение на протичащите процеси и за едновременно представяне гледните точки на двете страни, Израел и Палестинската автономия. Целта й е да помогне при възстановяване на мира в този регион като се постигне международно признаване на границите на двете държави. Италия от своя страна осъзнава необходимостта от преговори и безрезервно подкрепя този проект за установяване на мира. Имено чрез преговорите се създава атмосфера на доверие и сътрудничество, които слагат край на това дългогодишно напрежение и насилие. Заедно с Европейския съюз Италия разбира, че истинският, глобалният мирен процес не може да бъде осъществен без присъствието на Сирия и Ливан по време на преговорите. Включването на Дамаск и Бейрут също се явява важно условие за развитието на процеса на помиряване.
..........................................................
3. Перспективи в отношенията между Италия, европейските страни, страните от Средиземноморието и Близкия Изток.
Външната политика на Италия в района на Средиземноморието и Близкия изток се отличава със своя специфика, но като цяло тя е част от политиката на европейските държави със стремеж към сътрудничество и подпомагане на мирните процеси с цел да се постигне консенсус не само на регионално, но и на световно ниво. Двустранните срещи и провежданите конференции заемат важно място в процеса на установяване на трайни икономически, социални и културни отношения между Италия и страните от района на Средиземноморието. Десет години след Барселона страните, създали евро-средиземноморското партньорство се ориентират от икономическа и политическа модернизация в страните от Средиземноморието към борба против тероризма. Това партньорство определя като цяло едно своеобразно глобално сътрудничество в региона на Средиземноморието, но по-конкретно открива дебата за утвърждаване на демократичните ценности. От друга страна италианските инициативи с участието на Европейския съюз съдействат за укрепването на демократичните форми в редица страни от Близкия изток, спомагат за поддържането на близкоизточния мирен процес и за осигуряването на стабилност и сигурност в този конфликтен регион. Продължават усилията както на Италия, така и на международната общност да се ускори процеса на възстановяване в Ирак и да се създаде спокойствие и умереност в страната.
..........................................................
Използвана литература
1. Карпантие, Жан и Льобрен, Франсоа, „История на Средиземноморието” , Рива, 2001 г.;
2. Тихвинский, С. Л., Воронцов, Г. А и др., „Внешняя политика капиталистических стран”, Москва „Международнье отношения”, 1983 г.;
3. Официална страница на Министерствонто на външните работи на Италия „www.esteri.it”;
4. Официална страница на Европейския съюз „www.europa.eu.int”
5. www.ifri.org, Politique etrangere 4/2004, 3/2005;
6. www.lemonde.fr;
............................................................
Темата е писана 2006 г.
Ключови думи:
външна политика на Италия, Средиземноморие и Близкия Изток, Европейска политика и инициативи, Магреб и Машрек страни, ООН, Европейски съюз
]]>
