|
Университет за национално и световно стопанство
КУРСОВА РАБОТА
На тема:
Конституцията като източник на гражданското право
София, 2007 г.
Съдържание:
1. Конституцията – основен закон на държавата
2. Принципи на българската Конституция
5. Значение на гражданското право
6. Конституцията като източник на гражданско право. Правни реформи в България.
7. Правна реформа в България. От Конституция към гражданско право.
……………………………….
И все пак при основните принципи на гражданското право има различни възможности. Затова те трябва да бъдат посочени в Конституцията. Дали собствеността ще бъде общонародна, кооперативна и лична, или ще бъде частна и публична, решава Конституцията. Дали ще има политически плурализъм, или една единствена партия, решава Конституцията. Дали сдружаването на гражданите е свободно, дали държавата отговаря за вреди, причинени от действията на нейните органи, какво е значението на международните договори за вътрешното право, дали свободната стопанска инициатива и автономията на волята са признати, какви са гражданските права на правните субекти, се определя от Конституцията. Всички тези и много други принципи на гражданското право са прокламирани от Конституцията и са развити в гражданските закони.
Конституцията на дадена организация определя нейната форма, структура, дейности, характер и основните правила.
Повечето конституциите имат писмена форма. Значителна част започват с преамбюл, в който са посочени принципите и целите, в съответствие с които трябва да се разбират конституционните норми. Следват основните положения; статуса на хората; държавните органи; преходни и заключителни разпоредби.
…………………………….
Най-важният социално-нормативен регулатор, а именно правото, отразявайки тези явления, получава качеството легитимност, което разбира се зависи в определена степен и от неговите формално юридически качества. Легитимността на правото придава легитимност на правовата държава и гражданското общество. Според проф. д-р Г. Бойчев легитимността е качество, което принадлежи на самото право като явление, а правовостта е качество, което правото придава на други явления. Правовостта става обща характеристика на гражданското общество и на държавата в трите й нива на проявление - субстанциално, атрибутивно и институционно.
Гражданското право от своя страна, черпещо информация от Конституцията, се състои от правни норми, които уреждат положението на гражданскоправните субекти и създадените между тях правоотношения като равнопоставени. В тази характеристика на преден план излиза неговият частноправен характер и поради това те се базират на принципите на частното право, макар, че принципите са дадени в основни линии още в римското частно право, като са запазени в голяма степен и до днес, но разширени и развити, съобразно новите дадености и изискванията на пазарната икономика.
………………………………………
Понятието „източник на гражданското право” (Quelle des Rechts) не е еднозначно. В доктрината това понятие има различно значение или съдържание. Често се говори за материални (икономически условия) и формални (нормативни актове) източници на правото. Говори се за съзидателни сили на правото. Различават се писани и неписани източници (закон и обичай), преки (закон) и непреки (доктрина и юриспруденция), официални (формалните правила – закон и юриспруденция) и неформални (обичай, доктрина). Под източник някои авториразбират документа, в който се съдържат правни норми. Източник може да е и произходът на конкретна правна норма или нормативен акт: дали той е национален по произход, или е реципиран от друга правна система.
………………………………………
Правната реформа, водеща към правовата държава, трябва да гарантира, че суверенният народ, чрез закона, израз на неговата върховна воля, обвързва държавната администрация и я подчинява на гражданското общество. Така законът гарантира автономията на гражданското общество спрямо държавната администрация.
1. Андреев, проф. Михаил. Римско частно право. 5 прер. изд. С: НиИ, 1975.
2. Бойчев, Г. Правова държава; С., Изд. къща “Юриспрес”, 2003 г.
3. Бойчев Г. Философия и социология на конституционното право - необходимост от нови конституционни принципи. – сп. “Юридически свят”, 2001, № 2.
4. Дачев, Л. Общо учение за държавата, С., Издателство “Свида”
5. Нековски, Н. Гражданско общество - държава - право
6. Спасов, проф. Борис. Учение за Конституцията. С: Сиби, 1992 г.
7. Политология. Авт. Колектив, под ред. на проф. Г. Янков. 4 прер. доп. изд. С: УИ ”Стопанство”, 2001
Темата е изготвена 2007 г.
Темата съдържа една таблица.
Ключови думи:
конституция, принципи на българската конституция, функции на гражданското право, частно право, източник на гражданско право, правна реформа в България, формиране на правова държава, юриспруденция и доктрина