 |
|
НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
ПРОГРАМА: Публична администрация
ADM 342 “ОБЩЕСТВЕНО ПОВЕДЕНИЕ И АДМИНИСТРАЦИЯ.ЕТНИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ”
КУРСОВА РАБОТА
на тема:
Етнически проблеми на Балканите
СОФИЯ 2006
3. Етнична проблематика на Балканите
5. Етническа структура на Балканите
1. Увод
Целта на настоящата курсова работа е задълбочен и обстоен анализ на етничeските проблеми на Балканите. Етнонационална проблематика и нейната политическа значимост се състоят в подчертаването и опознаването на значимостта, която имат етническото и политическото като надиндивидуални психични феномени и техните конкретизации в тяхното историческо осъществяване като регулационни механизми на политическото и общностното поведение, то последователното приложение на този критически психологически подход предполага непрекъснато през времето на анализа на съответната етнонационална проблематика да се имат предвид исторически създалите се и действащи специфични условия на етническите взаимодействия. Това означава, че съгласно изискванията на критическия психологически подход, в неговата конкретизация към балканската етнонационална проблематика, би трябвало най-напред да имаме представа за специфичното пространствено разположение на етническите общности на Балканите като реална предпоставка за техните специфични взаимодействия, тоест - да имаме представа за специфичната демографска картина на балканските етноси.
Интересно е изключителното значение на този въпрос изобщо за разбирането на балканската етнонационална проблематика и нейната политическа значимост, в една своя публикация Националният институт за международни изследвания приведе и конкретни цифри, които дават допълнителна светлина върху специфичното географско разположение на балканските етнически общности.
.................................................................
3. Етнична проблематика на Балканите
Етничната проблематика на Балканите ще бъде преценена през призмата на историческо - етничните цикли през ранното средновековие (VI - IХ век).
Етнокреативен цикъл е времето от към IХ век до ХII - ХIII век. Подялбата на историческото пространство води до изграждането на няколко етнически земли. Старобългарският език изтласква на юг книжовната норма на Гърция и става трети книжовен език на християнството. Чрез него се преутвърждават понятия и категории на античността, на самата византийска култура, но комуникативната система на полуострова се променя. В етничен план водещи са процесите на формиране на “новите” народи - българи, сърби и т.н. Вече на тази основа се изграждат фолклорни традиции, в които намира израз животът на уседнали народи. Така общото и различното получават различен израз, който личи и в религията - източното православие става едногласно и българско, развива се балкански езиков съюз.
Деструктивен цикъл. Става дума за втората номадска вълна, свързана с гибелта на Византия и с покоряването на полуострова от Османската империя. Загубата на своя държавност ограничава функциите на интеретничната комуникация чрез старобългарския език, а експанзията на исляма подхвърля на изпитание не само вътрешната структура на етносите, но и техните интеретничен диалог. На запад, в Босна и Херцеговина, където религиозната ситуация по начало е специфична поради доминантата на католицизма, се получава мюсюлманска общност с потенции за етнично обособяване. В останалите части на полуострова вътрешноетничните връзки отслабват. Такъв е случаят дори с Албания. Там етничната самоличност намира израз най-вече във фолклора. Междуетничната комуникация обаче е сведена до минимум и най-вече в локалните й направления в селището и най-вече в градските й центрове.
...............................................................
Войсково формирование от различни културни общности почти не е в състояние да постигне резултат в момент на изпитание. Различните културни общности ще реагират по различен начин, защото няма да има усещане за вътрешна комуникация.
За пример може да се посочат византийските “етники”, войскови формирования съставени от една племенна група, които в момент на изпитание са били по-устойчиви, защото са се чувствали по-сигурни в обкръжението на своите. Липсата на етнична идентичност у човека или групата води до безпокойство и до неконтролируеми прояви, които са потенциални носители на кризи при определени състояния.
Иначе може да излезе, че е бил прав Самюел Хънтингтън, когато предрече, че социалните конфликти постепенно биват заменени от културни, в които вече не можеш да избираш от кои да бъдеш, защото идентичността ти е “генетически” зададена. Прав ако не за света, то поне за Балканите.
Използвана литература:
1. Власт и етнос на Балканите - Жан - Франсоа Госийо, 2001г. Изд.: ЛИК
2. Енциклопедия "История на света", 2000г., Изд.: Фют
3. Сблъсъкът на цивилизациите, Самюъл Хънтингтън, Обсидиан, 2000г.
4. Българска енциклопедия, Изд. Труд, 2005, CD
5. Електронна история на България, Изд. Труд, 2003, CD
6. Уикипедия
Темата е изготвена 2006 г.
Не съдържа таблици.
Ключови думи:
етнос, етнонационална проблематика, етническа структура, демографска картина на Балканите, етнична идентичност, племенна група, етнокреативен цикъл, вътрешна комуникация
]]>
