|
ВСУ „Черноризец Храбър”
УНК Хуманитарни науки
КУРСОВА РАБОТА
По Български църкви и манастири
На тема:
Българската Възрожденска църква – основни насоки на развитие
Специалност: История
2008 г.
Съдържание:
2. Архитектурата и изкуството на българина по време на Османското робство
3. Българската църква в довъзрожденския период (XV-XVII в.)
4. Българската църква по време на Възраждането
5. Основни насоки на развитие на българският православен иконостас през Възраждането
…………………………………………
В епохата на Възраждането в културния модел на народността настъпват съществени промени. Изменените политически и социални предпоставки подтикват процеса на формиране на нацията, а освобождаването на другите балкански народи от османското владичество подхранва надеждите за скорошно освобождение. Пространствените представи на българите се подхранват от посещенията им в страните на Средна Европа и Русия, представите им за представителна църква се свързват с куполните сгради, видени “в далечните страни”, които са опознали. Нарастването на благосъстоянието, разделянето на българското общество на прослойки с различни финансови възможности, движението за национално освобождение, чийто първи етап е извоюването на църковна независимост, насочва стремежите към създаване на селищна обстановка, в която да се въплъщава образа на бъдещето.
Много голямо е развитието в архитектурен план на българската църква. Ръководителите на църквата – високо просветени духовници – много бързо осъзнават, че бъдещето ще донесе сливане на църковното и държавното духовно начало и архитектурата на храмовете трябва да изрази това чрез своя език, създавайки църковни сгради с един или няколко купола, въплъщавайки в тях осветената от традицията идея за връзката между божествената и царската власт, която се възражда от усещането за близостта на свободното българско царство. Църквите стават по-компактни като обем, във вътрешните им пространства се очертават зони за различни по обществено положение люде, в архитектурата и художествената украса се търси подчертана представителност.
…………………………………………
Първият голям иконостас на Българското Възраждане е главният иконостас на църквата в Роженския манастир. Той е преходна форма между средновековното художествено мислене и естетическите вкусове на Новото време. Иконостасът на Роженската църква има внушителни размери. Той е дълъг 10,50 м и висок 4,40 м до основата на високия кръст, който увенчава композицията. Подчинявайки се на традицията, долните табли са изпълнени с изрисувани цветни букети, но техните рамки са вече пластични, а разделящите ги пиедестали са покрити с резба. Както пиедесталите, така и колонките са обвити в плитка резбована плетеница от листа и клонки. Същата плетеница покрива архитрава и двата хоризонтални фриза, които разделят редовете от малки икони и заедно с тях образуват своеобразен антаблеман. Геометричният орнамент навсякъде е отстъпил място на орнаменталната растителна решетка.
Нейните плетеници са позлатени, а фоновете между тях обагрени в плътни тонове: тъмнозелено, тъмносиньо, кафявокеремидено.
………………………………………
През Възраждането българинът е имал вродено чувство за естетическото в заобикалящия го свят. Колоритът и съчетанието на природните и изкуствени елементи на жизнената среда са били заложени в бита и същността му. Българското достолепие, изразено чрез възрожденските църкви, е още един повод да се гордеем с българската си неповторимост. Защото чрез тях говорят многовековни традиции, съхранили по различен начин вярвания, спомени, мечти.
1. Русев, И., Български възрожденски църкви и манастири (кратък лекционен курс и семинариум). Варна, 2000 г.
2. Русев, И., “Сие да се знае …”, Изд. “Фабер” – В. Търново, 1999 г.
3. Танева, К., Възрожденската приказка – великолепие и неповторимост /статия/, 2008 г.
4. Коева, М., Въведение в архитектурната теория и история, изд. Литернет, 2003.
5. Коева, М., Архитектурното наследство и съвременният свят, Сборник студии и статии, изд. Литернет, 2003.
6. http://bg.wikipedia.org/wiki/Категория:Българско_Възраждане
Темата е изготвена 2008 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
Възрожденска архитектура, българска възрожденска църква, иконостас, дърворезба, еднокорабна църква, трикорабна църква, наос, ктиторство, църковно строителство и изкуство, Колю Фичето