 |
|
Варненски свободен университет
УНК Културен туризъм
КУРСОВА РАБОТА
По Български църкви и манастири
На тема:
Църквите през Възраждането в Котленския край
Специалност: История
Варна, 2008 г.
Съдържание:
………………………………
Котленските възрожденски храмове се явяват естествени наследници на православно-християнски традиции, водещи началото си от Българското средновековие.
Селищата в Котленския край са: Котел, Жеравна, Тича, Медвен, Градец, Ичера, Катунище, Нейково, Раково, Кипилово и Стара река. Те са разположени в Сливенско-Котленския балнак и дават цялостния стопански и духовен облик на този буден възрожденски край.
В съвременното цеърковно-териториално деление повечето от тези селища попадат в диоцеза на Сливенската митрополия и по-специално – в числящата се към нея Котленска духовна околия. Изключения правят само селата Стара река и Кипилово, които са в състава на Еленска духовна околия от Търновската митрополия.
През XVIII и XIX в. (възрожденския период) в църковно отношение котленските села се числят към Преславската епархия. Църковно-народния събор в Цариград през 1871 г. обединява Варненската и Преславската епархии в една, а през 1884 г. по силата на приспособения в Княжество България Екзархийски устав почти цялата Котленска околия преминава от Варненско-Преславската епархия към ведомството на Сливенския митрополит. Окончателното присъединяване към Сливен на всички енории в Котленско е завършено през 1895 г.
……………………………………….
Храмът е иззидан по желанието и с доброволните жертвувания на бедните котленци, мечтаещи да си имат своя черква. Той оцелява от два пожара, когато Котел е опожаряван два пъти.
Предполага се, че богослужението в Котел по време на строителството на новата църква е ставало в някоя от близките големи къщи.
Големият пожар в Котел от 1894 г. не пощадява храма „Св. Св. Петър и Павел” и изпепелява насъбраните в него през вековете реликви с неизмерима духовна стойност. Сградата е възстановена през 1898 г. от габровския майстор-строител Христо Трънков – той разширил църквата на запад с нови архитектурни елементи. Иконостасът е изработен в началото на ХХ век от Петър Станчев от Казанлък.
Котленската църква е за пореден път осветена през месец май 1901 г. от сливенския митрополит Геврасий. Днес е запазен църковния двор в размера си от времето на голямото строителство от 30-те години на ХІХ век, но липсват високата ограда, както и много гробове на видни котленци, погребвани в църковното гробище; кулата камбанария е на ново място
В храма „Св. Св. Петър и Павел” е служил великият българин поп Стойко Владиславов (Св. Софроний Врачански). Той е бил и предстоятел на котленска енория преди да се изсели в гр. Враца.
Храмът през последните години, се обнови и реставрира, от програма "Красива България".
……………………………….
Смята се, че през ХІІІ-ХІV век църквата в местността Манастира е обслужвала населението от прилежащите селища в Чурков дял и Полето, както и по-късно – същото това население, когато то напуска крепостта и се установява в Полето. След като селото се премества на десния бряг на реката възниква необходимостта от нова църковна постройка. Сегашната църква се намира в центъра на старата част на Тича и по местни легенди е била построена на мястото и върху основите на съществуващ тук средновековен параклис „Света Петка”. От средата на XVIII век църквата съществува с днешното си име „Свети Пророк Илия”.
Изградената през 60-те години на XVIII век организация във връзка с обслужването на храма и преди всичко наличието на двама свещеника в селото подсказва, че по онова време „Свети Пророк Илия” е вече утвърдено православно-християнско средище в района и че неговото начало може да се отнесе най-малко поне десетилетие-две назад във времето. Вероятно така трябва да се обясни и специалното отношение на поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански), който подготвя и дарява книги за нуждите на богослужението в църквата. През 1770 г. за тази цел той подвързва часослов и го предава в Тича, а през 1765 г. преписва дамаскин, който до 1879 г. също се намира в селото.
……………………………….
Църквата „Свети Пророк Илия” в село Градец е по-стара от медвенската „Света Марина”. По сведения на свещеник Иван Димитров нейният строеж започва през 1825 г., а е завършен през 1838 г.
На гърба на Владишкия трон в църквата може да се прочете следния надпис (явно е писан в края на ХІХ век, а след това допълнен):
ХРАМЪТ СВ. ИЛИЯ Е ПОСТРОЕН ПРЕЗ 1832 Г., А ПРЕЗ 1892 Г. ПРЕПРАВЯ ОТ ПОДАРЪЦИТЕ НА ГРАДЕЦКОТО ЦЕРКВОЛЮБИВО НАСЕЛЕНИЕ, В ВРЕМЕТО НА ЕПИСКОПА ГГ ГЕРВАСИЯ И ЖЕРКОВНО НАСТОЯТЕЛСТВО: СВ:ВАСИЛ П: ГЕРГЕВ, СВ. ХР. В:КУЕВ, ИВ:КОЗЛОВ, СТ: ГЕРГЕВ ХР. ИВ: ВАЗОВ
ПРЕЗ 1936 Г. ПРЕБОЯДИСВАН И ПОПРАВЕН ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ЦЪРК. Н-ВО ПРЕДС. СВЕЩ. + ХРИСТО ВЛАСЕВ, НАСТОЯТЕЛИ: НАКО ДИМИТРОВ, ИВАН Т. ГРЪНЧАРОВ И ВАСИЛ П. БАЕВ.
……………………………….
Използвана литература:
1. Стоянов, И., „История на Българското възраждане”, Изд. „Абагар“, Велико Търново, 1999 г.
2. Русев, И., “Сие да се знае …” (Приписките и църковните текстове като извори за възрожденската история. По новооткрити материали от храмовете на Котленския край), Изд. “Фабер” – В. Търново, 1999 г.
3. Русев, И., Български възрожденски църкви и манастири (кратък лекционен курс и семинариум). Варна, 2000 г.
4. http://bg.wikipedia.org/wiki/Котел
5. Статия „Населени места в Община Котел”, 15.08.2008 г. (http://www.slivencity.com/content/view/70/31/).
Темата е изготвена 2008 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
Възрожденски църкви, иконостас, еднокорабна църква, трикорабна църква, ктиторство, икони, храм, олтар, Котел, Жеравна, Тича, Медвен, Градец, Ичера, Катунище, Нейково, Раково, Кипилово, Стара река
]]>
