 |
|
Университет за национално и световно стопанство
Р е ф е р а т
на тема:
“Пролетта на народите”- революционната вълна в Европа 1848-1849 година
2007
Съдържание:
1. Революциите от 1848-1849 г. в Европа
2. Революцията от 1848 г. във Франция. Втората република
3. Революцията от 1848- 1849 г. в Германия
4. Революцията от 1848-1849 г. в Италия
5. Революцията от 1848-1849 г. в Австрийската империя
6. Революцията от 1848-1849 г. в Унгария
1. Революциите от 1848-1849 г. в Европа
В средата на XIX в. Европа се оказва разтърсена от различни по мащаб и характер революции, които засягат почти целия континент с изключение на Англия, Русия и Османската империя.
Революциите от 1848-1849 г. увличат цели народи, които с непозната дотогава дързост предявяват претенции за промяна на съществуващите политически системи и институции, без да се интересуват от легитимността на монарсите и на техните династии. Започва “пролетта на народите” в Европа със стремежа им към обособяването на свои национални държави и за социално-икономически промени. Този процес се придружава от активизиране на републиканските идеи, от желание за по-големи политически права и индивидуални свободи на гражданите.
2. Революцията от 1848 г. във Франция. Втората република
Политическите промени във Франция в края на 40-те години на XIX в. са предшествани от криза, която най-напред засяга хранителните продукти и заплашва страната от глад. Реколтата от 1846 г. се оказва лоша, тъй като се наводнява долината на р. Лоара и се повишава рязко цената на житото, а в същото време се появява и болест по картофите. Френското правителство купува храни от чужбина срещу злато, но слабата покупателна способност на французите предизвиква фалирането на около пет хиляди фирми и спадане на индустриалното производство с 50%.
Цените на копринените тъкани бързо падат, а производството им в Лион е практически прекратено. Безработицата засяга цели отрасли – строителство, металургия, мините, увеличавайки броя на недоволните. Кулминацията на кризата е през 1847-1849 г., когато засяга банките и блокира финансите на Англия, Франция, Белгия, Германия и САЩ. Ограниченията на кредитите и увеличаването на банковите вземания при разплащане предизвикват паника на финансовата борса и лишават от кредити и капитали десетки индустриалци.
Луи - Филип се надява, че кризата ще премине бързо, тъй като за няколко месеца снабдяването с храни се нормализира, но не отчита, че натрупаното обществено недоволство е с голям заряд на напрежение. Опозицията издига искания за провеждането на избирателна и парламентарна реформа, с която да се намали имущественият ценз и да се увеличи броят на избирателите, но депутатите от парламента отхвърлят и двете предложения. Този отказ засилва антимонархическата треска, разпалена от Ламартин с публикуването на неговата книга “История на жирондинците”.
Водачите на опозицията – монархисти и републиканци, търсят аргументи в революцията за своята пропаганда, но декларират, че борбата им за реализиране на двете реформи ще се осъществи без насилие. Уверен в стабилността на трона и в мъдростта на първия министър Гизо, възрастният Луи - Филип не подозира бурята, пред която ще се изправи. Всъщност всичко започва лоялно и мирно.
………………………………………………
4. Революцията от 1848-1849 г. в Италия
Втората половина на 40-те години се характеризира с изостряне на борбата срещу старата феодална - абсолютистична власт в италианските княжества. Разширява се и обхватът на национално - освободителното движение -от либералното дворянство до революционните градски низини.
Изборът на нов папа през 1846 г. активизира либералното дворянство. Очаква се той да приеме реформи, от които се нуждае италианското общество. С идването на власт на папа Пий IX се разглежда въпроса за затворниците и тяхната амнистия. На 16 юли 1846 г. е обявена амнистията. Започват всеобщи реформи. Издаден е закон за печата, създадена е гражданска гвардия, съвет на министрите, държавен съвет, но тези реформи не са достатъчни.
Неплодородните 1846-1847 г. в Италия пораждат гладни бунтове, безработица, повишават се цените на хранителните продукти.
След събитията от 1847 г. в част от италианските княжества се провеждат полувинчати реформи, в други остават да господстват абсолютистичните режими. Сред обществото се налага мнението, че единствено папа Пий IX може да стане освободител на цяла Италия.
Проведените реформи не могат да спрат народното недоволство. Изострената политическа обстановка и народните брожения прерастват в революция в началото на 1848 г. Още в първите дни на 1848 г. в Силиция избухват народни бунтове.
Събитията в Силиция ускоряват революцията във вътрешността на страната. В Неапол започват масови демонстрации с искания за конституция. Начело на революцията застават либералите, които настояват за промяна на политическия режим в Неаполитанското кралство. Фердинанд II е принуден да обнародва указ за въвеждане на Конституция на 10 февруари.
Революционната вълна залива цяла Италия. В Пиемонт, в Тоскана, в Папската област, в Ломбардо - Венецианската област основното политическо искане на въстаналите маси е приемането на конституция. На 9 февруари 1848 г. кралят на Пиемонт провъзгласява въвеждането на конституция, на 17 февруари великият херцог на Тоскана последвал неговия пример.
Революционната вълна, заляла цяла Италия, обхваща и Папската област. На 15 март е провъзгласена конституцията ,съставена по френски образец, ограничаваща властта на монарха чрез двукамарен парламент: Долна палата от избрани чрез висок имуществен ценз депутати и Сенат, назначаван пожизнено от владетеля.
………………………………………
6. Революцията от 1848-1849 г. в Унгария
Общият революционен подем в Европа не отминава и Унгария. Истински революционни прояви стават на 11 и 12 март, когато се поставя искането за политически и социално-икономически реформи.
Властта се контролира от Комитета за обществена безопасност. Такива революционни комитети са създадени и в други градове на страната.
На 17 март император Фердинанд назначава правителство начело с Лайош Батяни. Силно влияние в правителството има Лайош Кошут, който успява да прокара закон за отмяна на крепостничеството. Още по-радикални реформи в полза на селячеството издига Танчич-за конфискуване земите на изменниците и раздаването им на бедните селяни.
На 3 октомври 1848 г. императорът чрез указ назначава за пълновластен комисар на Унгария хърватския бан Елачич. Император Фердинанд напуска Виена и се крие в Моравия. В края на октомври 1848 г. Виена е обградена. През декември 1848 г. Фердинанд отстъпва трона на племенника си Франц Йосиф. В началото на следващата година правителството приема конституция, която установява единствена централизирана власт в империята.
След потушаване на националноосвободителното движение в Италия и въстанието във Виена Унгария е последната страна от Австрийската империя , която слага оръжие пред победителите. Усилията на демократичните сили в Европа за установяване на по-демократични отношения не се увенчават с успех.
Революцията от 1848-1849 г. в Европа не успява. Заглъхват възторзите, угасват надеждите, а хиляди хора поемат нерадостния път на емиграцията.
1.Барсело, Педро; Тачева, Маргарита; Делев, Петър – “История на древните общества”, С, 1992
2. Микел, П. – “История на Франция”, С, 1999
3. Паскалева, В. – “Революцията от 1848-1849 г. в Средна Европа”, В. Търново, 1981
Темата е изготвена 2007 г.
Не съдържа таблици
Ключови думи:
Европа – революция 1848 – 1849, социално - икономически промени, народ, политика, идеи, движения, власт, закони, реформи
]]>
