 |
|
Курсова работа
на тема:
Политически комуникации и
гражданското общество
2007
1. Гражданското общество в съвременните демокрации
2. Същност и роля на политическите комуникации
3. Политическият маркетинг като развитие на политическите комуникации
4. Политическите комуникации като стратегия за постигане на определена политическа цел
5. Политическите комуникации като начин за осъществяването на политическата дейност
6. Средства на политическите комуникации
7. Обществени връзки и политика
8. Политическите комуникации като начин за манипулация на общественото мнение
9. Гражданско общество – мит или реалност
10. Заключения относно ролята на политическите комуникации в съвременното гражданско общество
Увод
Специфичността на темата е определена от политическите комуникации от една страна, от друга развитието на гражданското общество, а от трета – взаимодействието власт - гражданско общество в една демократична държава.
Гражданското общество е понятие отразяващо етап в развитието на обществото. За този етап е характерно висока степен на консолидация между отделните индивиди и взаимодействие в междуличностните и обществени отношения с цел преодоляване на различията в интересите чрез следване на закрепените от правото общи правила за поведение. В процес на еволюцията хората се социологизират и се самоорганизират, създавайки държавата, за да се закрепи новият социален ред изграден върху фундамента на принудата е необходимо функционално различен нормативен регулатор, а именно правото. То се отличава от религиозните норми и обичаите с това, че пряко отразява държавният интерес може лесно да се променя в зависимост от целите на държавната власт и внася стабилност във взаимоотношенията между индивидите. Утвърдилият се основен източник на правото е нормативният акт, който съчетавайки позитивните характеристики на обичая и прецедента привнася баланса и мярата като основни характеристики на правото, което се превръща в ценностно - нормативно отражение на действителността. Исторически тази еволюция протича паралелно с развитието на буржоазното общество, което е началният етап на формирането на гражданското общество основното, което дава тласък в развитието на правната теорията са свобода равенство и хуманизмът. Така правото се свързва с конкретните потребности на обществото, което постепенно се превръща в определящ фактор за държавната политика. В правото се закрепват онези правила, норми, решения, които са залегнали в общественото правосъзнание като справедливи това придава легитимност на правото, което осигурява ефективност в регулирането на обществените отношения, която е гарантирана и с държавната принуда.
....................................................................
1. Гражданското общество в съвременните демокрации
Модерната демократична нация наследява не институциите, а самата идея за политическа общност и ценностите на демокрацията, изработени от атиняните и преосмислени в Римската империя; тя наследява историческия опит на средновековния град и ръководеното от големите монархии дело по централизиране, организиране и налагане на държавната власт между XIII и XVIII век. Така демократичните нации използват едновременно идеите, които обосновават принципа на политическата общност и гражданството, и политическите институции, чрез които тези идеи се въплъщават и предават, с други думи, на един специфичен политически проект.
Съвременната демокрация, за разлика от първоначалната й форма, възникнала в древна Гърция, е представителна. Днес е ясно, че “пряката демокрация” от елинско време е една, макар и примамлива, напълно утопична идея. При парламентарната демокрация, според формулировката на Жан - Жак Русо: “Суверенитетът е на народа, но той може да го упражнява само чрез своите представители.” Тази противоречива по своята формулировка дефиниция по същество противопоставя интересите на отделните граждани срещу интересите на институциите на властта, на политическата класа и на мнозинството.
................................................................................
10. Заключения относно ролята на политическите комуникации в съвременното гражданско общество
Добре документираното развитие на политическия имидж и нарастващата роля на медиите в политическите комуникации отслабва досега съществуващите демократични отношения. Със растящото значение на медиите в политиката се развиват и другите видове политически комуникации, като лобирането и връзките с неправителствените организации. Съвременният политически процес е неразривно свързан с въвеждането на пазарните принципи на свободната конкуренция в политическата сфера. Комуникационните кампании в областта на политиката, фокус на обединителните усилия на политическата пропаганда и политическите комуникации, днес се провеждат все по-професионално. Политиката в условията на пазарно организирано общество се ориентира към дългосрочни политически и свързаните с тях икономически програми. Тя се нуждае от стабилност, прозрачност и прогнозируемост. Съвременните политически комуникации трябва да формират стабилно повишено внимание и устойчив интерес към политическите партии. По-лесно е да се повиши реномето на цяла партия, отколкото на отделен кандидат – от икономическа гледна точка е по-изгодно да се издига имиджа на цял тип политици - еднопартийци.
Съвременните политически комуникации често са само елемент на една по-висша стратегия, наричана политически маркетинг Политическият маркетинг е насочен към постигане промяна в поведението, позициите или навиците на всеки един гражданин в полза на общото благо чрез въздействието на определени теми и проблеми. Той има за цел да е ускорител, който стимулира гражданите да поемат задължение: вотът. Той включва всички онези дейности по изграждането и поддържането на положителен политически имидж – политически ПР, връзки с неправителствени организации, връзки с медиите, изграждане на цялостна комуникационна стратегия на партията и настоящата й кампания, нейния стил на представяне в публичното пространство и т.н.
.......................................................................
БИБЛИОГРАФИЯ
1. Бойчев, Г. Правова държава; С., Изд. къща “Юриспрес”, 2003 г.
2. Бонгран, Мишел. Политическият маркетинг. София, 1991.
3. Дачев, Л. Общо учение за държавата, С., Издателство “Свида”
4. Горанов, Горан. Политика и общество. УИ “Климент Охридски”. София, 1990.
5. Нековски, Н. Гражданско общество - държава - право
6. Шнапер, Доменик. Общността на гражданите върху модерната идея за нация.
7. Интернет източници:
Темата е разработена 2007 г.
Не съдържа таблици.
Ключови думи:
гражданско общество, политическа комуникация, политически маркетинг, обществени връзки, гражданско общество, държавна власт, национални идеали, отношения между индивидите, политическа класа, цялостна комуникационна стратегия
]]>
