Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> История >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (37 лв)  35.15 лв Нова цена!


 

КУРСОВА РАБОТА

 

 

 

На тема:

Желязната завеса. Политически, икономически и военни реалности

 

 

 

2007 г.

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание:

 

Увод. 3

1. Причини за възникването на Втората берлинска криза. 4

2. Берлин преди стената. 8

3. Берлинската стена – символ на разделението на света. 10

4. Животът в разделения град. 12

5. Политика на САЩ спрямо Берлин. 14

6. На изток от Желязната завеса. Политически, икономически и военни реалности. 15

7. Краят на втората Берлинска криза. 16

Литература. 18

 


 

................................................

Втората берлинска криза (1958-1963 г.) възниква в резултат на не напълно изяснения статут на Берлин след разделението на Германия на окупационни зони и след образуването на двете Германии. Според решенията от Потсдамската конференция Берлин е разделен на окупационни зони, поставени под контрола на победителите. Съветският съюз взима голям дял в източната част на града, а САЩ, Великобритания и Франция – съответно в южната, западната и северната част. Със създаването на Германската демократична република Берлин (има се предвид Източен Берлин) става нейна столица. Западен Берлин не се включва в нейната територия, защото не е под окупацията на СССР. Той е територия с особен статут. Победителите не са съгласни той да се третира и като част от Западна Германия. Въпреки това, правителството на ФРГ го разглежда като своя територия. От този особен статут се възползва Хрушчов в желанието си да контролира Берлин и да го изолира от Западния свят. Причина за последното е фактът, че трите западни части на града са в по-добро икономическо положение, и за това много източно германци емигрират в Западен Берлин. Това разбира се не се харесва на СССР и Хрушчов многократно изразява недоволството си от липсата на категорично споразумение относно ползването на пътищата свързващи Западен и Източен Берлин. Това е една от основните причини за възникването на Втората берлинска криза.

 

..................................................

 

След войната Германия е разделена на четири зони, окупирани от СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Последните три обединяват усилия и създават т. нар. Тризония. Образуват се две основни области – Западна и Източна, като границата между тях минава през столицата Берлин и я разделя на две части. Сталин решава, че Берлин трябва да е изцяло в неговата половина от Германия. През лятото на 1948 той блокира всички пътища, железопътни и водни връзки със Западните зони. Сталин смята, че по този начин ще прекъсне снабдяването на Западен Берлин и целият град ще остане Източна територия. Той обаче подценява Труман. Западните съюзници решават да снабдяват своята част от града по въздух. Операцията е огромна и трае почти година. Разбирайки, че Хари Труман няма да се откаже лесно от своето “парче”, Сталин преустановява блокадата.

След смъртта на Сталин през 1953 на чело на СССР застава Хрушчов. По това време различията между Източна и Западна Германия са огромни (въпреки че договорно Германия не е разделяна) – например ФРГ влиза в НАТО, докато ГДР е част от Варшавския пакт и т.н. В Берлин Хрушчов вижда тотална заплаха от западните шпиони, както и прекрасна възможност за напускане на съветската територия на хора, които търсят по-добър живот на запад. Хрушчов намира крайно решение на проблема. На 13 август 1961 г. между Източен и Западен Берлин са вдигнати бариери, по-късно заменени с бетонени стени. Забранено е преминаването на военни и цивилни. Танковете на СССР се изправят срещу тези на САЩ. Готова е да избухне истинска война. Все пак всички страни приемат стената, дори и САЩ. Затова си решение президентът Кенеди е строго критикуван, но в своя защита той посочва “По-добре стена, отколкото война”.

 

.....................................................

 

На 3 август Хрушчов пак свиква заседание на страните по Варшавския договор. Валтер Улбрих за пореден път се оплаква от масовите бягства към Федералната република през Берлин, но отново отказва да признае, че главната причина за това са лошите условия на живот в ГДР. Не само Хрушчов, но и всички комунистически страни са силно притеснени от неблагоприятните стопански последици, които биха настъпили, ако ГДР не си изпълни плана поради липса на специализирани кадри. Поради тези причини, на Улбрих му се дава зелена светлина да предприеме „мерки за затварянето на границата между секторите в Берлин”

Три дни по-късно Улбрих вече е определил точния ден и час, в който границата между Източен и Западен Берлин ще се затвори плътно. За тази цел, към столицата на ГДР са изпратени четири дивизии на източногерманската народна армия, като дори и командирите им не знаят причините за прехвърлянето. Същия ден, убежище в Западен Берлин потърсват 2305 човека. На 7 август, Улбрих информира Министерския съвет на ГДР за намеренията си. Министърът на държавната сигурност Мшлке предава съответните инструкции на началниците на отделите и ги предупреждава, че ако някой проговори ще бъде разстрелян.

 

....................................................

 

Инцидентите покрай стената продължават и през 1962 г. На 18 юни един източногермански граничар е застрелян от западногермански войник. Комунистическата партия го обявява посмъртно за герой в „борбата срещу запада” и използва случката като претекст за още по-сериозно укрепване на стената. Инцидентът, получил най-голям отзвук сред широката общественост обаче, е смъртта на осемнайсет годишен строителен работник от Източен Берлин. Той загива на 17 август 1962 г., когато при опита си да прескочи стената е уцелен от картечница и е оставен там да лежи с часове докато накрая умира. Никой, нито от едната нито от другата страна на стената не смее да му са притече на помощ, от страх това да не се приеме като агресия. За този случай Вили Брандт разказва, че възмущението сред западногерманците е било огромно и е имало редица демонстрации и протести. След кризата от август 1962 г. Брандт тръгва да обикаля институциите, за да разяснява на хората как да се примирят и да смекчат разделението, след като така или иначе не могат да го променят. Той също не желае да се стига до военен конфликт, но разбира и застава твърдо на страната на тези, които се противопоставят на т.нар.”Желязна завеса”.

 

..............................................

 

За край на втората берлинска криза се счита решението на Хрушчов да не се подписва отделен мирен договор с Берлин. Тази криза продължава пет години. Тя е една своеобразна проверка на нервите и на дипломатическите способности на двете сили (СССР и САЩ), а също и на другите държави, имащи отношение към нея. Берлинската стена, построена за да спре бежанците от Източен Берлин, всъщност става разделителната линия, между двете сфери на влияние и макар че е доста радикална мярка, тя става алтернативата на Студената война пред горещата. Стената продължава да съществува до 1989 г. като символ на разделението на света.

Краят на Студената война настъпва с тоталното рухване на комунистическата система през 1991 г. Според някои разпадането на СССР е клауза от таен договор между Горбачов (тогавашния политически лидер на СССР) и САЩ. От 1989 до 1991 г. една по една държавите сателити на СССР отхвърлят комунистическите правителства. Пада и Берлинската стена – олицетворение на желязната завеса.

........................................


Литература

 

1.                 БАЕВА, Искра. За народната демокрация полемично (Из историческия опит на Полша, Чехословакия и Унгария). - Векове, 1989, N 6, с. 36-46.

2.                 БАЕВА, Искра. Политическите партии в Полша 1944-1950г. - Векове, 1086, N 4, с. 40-49.

3.                 БАЕВА, Искра. Полша, Чехословакия и Унгария в годините на "униформения социализъм" 1945-1956. - В: Утопия и реалност. С., 1991, с. 79-136.

4.                 БРЕТХОЛЦ, Волфганг. Видях сгромолясването им. С., 1994.

5.                 История венгерской народной демократии 1944-1975. Будапешт, 1975.

6.                 Краткая история Чехословакии. Москва, 1988.

7.                 Народные и национальные фронты в антифашистской освободительной борьбе и революциях 40-х годов. Москва, 1985.

8.                 Communist Power in Europe 1944-1949. London, 1979.

9.                 BROWN, J. F. Eastern Europe and Communist Rule. London, 1988.

10.            ROTHSCHILD, Joseph. Return to Diversity. A Political History of East Central Europe Since World War II. New York, Оxford, 1989.

 

 

 

Темата е изготвена 2007 г.

Темата не съдържа таблици, графики, картинки.

 

Ключови думи:

Втора берлинска криза – причини за възникването, Желязната завеса, Сталин, Хрушчов, Кенеди, политика на САЩ, Великобритания и Франция спрямо Берлин, СССР, Студена война, разделение на Германия: ФРГ и ГДР

 


Търси за: Желязната завеса | Сталин | Хрушчов | Кенеди | политика САЩ | СССР | Студена война | разделение Германия

Helpos.com >> Архив >> История >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (37 лв)  35.15 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker