 |
|
КУРСОВА РАБОТА
На тема:
Е-правителството като инструмент на Новия публичен мениджмънт за постигане на устойчиво икономическо развитие и подобряване на бизнес климата
2006 г.
Съдържание:
1. Ерата на „информационното общество”
2. Електронното правителство като важна съставна част от електронното управление
3. Електронното правителство като част от Национална информационна инфраструктура
…………………………
Електронното правителство представлява един от основните елементи на публичното електронно управление заедно с другите компоненти, като: Електронна демокрация, Електронна търговия (в частта й, свързана с държавното и браншовото регулиране), Електронни публични доставки, Електронно здравеопазване, Електронно обучение и пр.
Електроното правителство означава предоставянето на услуги по електронната мрежа, които са ориентирани към обслужването на клиента – гражданите и бизнеса, без оглед на време и място. Но елекронното правителство е и съвременна форма на сътрудничество между различните държавни служби. То осигурява общ източник за получаване на информация и по този начин и на гражданите, и на бизнеса няма да им се налага да събират информация, която веднъж вече е била предоставена на някоя държавна служба. Използването на вече събрана информация, контролирането и съхраняването й в държавна база-данни спестява нови процедури по контрола и улеснява клиентите, защото те няма да се занимават със събирането на една и съща информация отново.
По същество Електронното правителство представлява (независимо от общата техническа и телекомуникационна среда) комплекс от сравнително автономни системи, които изпълняват три основни и една спомагателна функции:
А. Функция “Макро-управление на държавата”, в която преобладават аналитично-синтетични процедури, свързани с обработка на неструктурирана информация, с не формализирани предварително изходи и продължителни времеви периоди за генериране на решенията.
……………………………
Системата е разработена и се експлоатира от “Информационно обслужване” АД съвместно с Координационния център по информационни, комуникационни технологии (КЦИКУТ), както и със съдействието на Дирекция “Държавна Администрация” към Министерския съвет.
Към настоящия момент системата съхранява и обработва информация, предоставена от всички Министерства и от Администрацията на Министерския съвет. Възможно е обхватът да бъде разширен и в системата да постъпват данни от Национална мрежа на държавната администрация (НАМДА).
Създаването и поддържането на надеждна, ефективна и ефикасна комуникационна среда между ведомствата е ключов фактор за функциониране на електронното правителство. На дневен ред стои ефективното използване на наличните комуникационни канали и по-доброто взаимодействие между големите комуникационни мрежи.
Гръбнакът на комуникационната система на държавната администрация е Националната АТМ мрежа на държавната администрация (НАМДА) изградена и поддържана от Дирекция “Информационни технологии и комуникации” към Министерския съвет (понастоящем, отдел в състава на дирекция “Стратегическо планиране и управление”).
………………………
Разходите за поддръжка и управление на МПД биха могли да се намалят, ако се доразвие междуградската структура на НАМДА (икономия от наети канали, като средства се вложат за изграждане на междуградски оптични трасета). Аналогична е ситуацията и с останалите институции използващи услугите на НАМДА – МВР, МО, НОИ и др.,
Мрежите на Министерския съвет и на Министерството на финансите са съвместени още на ранен етап на тяхната реализация. Основните комуникационни центрове на двете мрежи се намират в едно и също помещение, обикновено на територията на областната управа в съответния град. Осигурени са съответните интерфейси позволяващи на мрежата за пренос на данни да ползва пълните възможности на НАМДА, която осигурява мрежова свързаност на 160 поделения на МФ в цялата страна.
Ефикасността на използването на съоръженията на НАМДА може да бъде повишена съществено, ако бъде регламентирано използването на създадения до момента ресурс от страна на ведомствените мрежи. По този начин е възможно да се централизира наемането на канали (от БТК или алтернативни оператори), като се снижат разходите за наем, а наетият канал се уплътни максимално. Икономисаните средства могат да се инвестират в развитие на НАМДА.
…………………………
Източници на информация
1. Стратегия за електронно правителство, Решение на Министерски съвет N 866 от 28 декември 2002 г.
2. План за изпълнение на Стратегията за електронно правителство за периода 2004-2005 г., Решение на МС от 11.03.2004 г.
3. Доклад за състоянието на администрацията през 2004 г., приет с Решение № 548 на Министерския съвет от 15 юни 2005 г.
4. Изследване за отношението на гражданите и бизнеса към административните услуги, предлагани по електронен път, март 2005, КЦИКУТ, Естат.
5. Изследване “е-Община” на КЦИКУТ и Фондация “Приложни изследвания и комуникации”, октомври 2005 г.
Темата е изготвена 2006 г.
Темата съдържа графики.
Ключови думи:
информационно общество, електронно правителство, електронно управление, Национална информационна инфраструктура, управленска информационна система за мониторинг, въвеждане на електронно правителство в България
]]>
