 |
|
КУРСОВА РАБОТА
НА ТЕМА:
Лобизъм и лобиране
2007
Съдържание:
Думите “лобизъм” и “лобиране” се свързват в съзнанието и представите на много хора с твърде негативни импликации като лични връзки, непочтени политически манипулации, подкупи и корупция. Уилкокс, Олт и Ейджи отбелязват, че стереотипът за лобиста в американското публично съзнание представлява “бързоговорещ човек, който се ръкостиска с конгресмена, за да се добере до специални отстъпки”(Wilcox, Alt, Agee, 1995:390). В действителност картината е доста по-различна. Цитираните автори посочват, че днешният лобист, който може да работи като щатен консултант на корпоративна група или като консултант в лобистка агенция да представлява интересите на различни клиенти, най-често е “тихо говорещ човек с добро образование и със статистически и изследователски доклади под мишница” (пак там:390). Лобирането не е за всеки - счита Робърт Грей, ПР-експерт с 30-год.стаж в Hill and Knowltons Wishigton Office – то представя честни факти и убеждава Конгреса, че дадена позиция има повече достойнства от всички останали. Грей категорично отхвърля определянето на лобизма като “пазарене и дърпане за яките” на правителствени представители и законодатели, защото го намира за напълно невярно (Wilcox, Alt, Agee, 1995:390).
Лобирането е феномен на политическата практика и датира от векове. То представлява съществен елемент от механизмите на демократичната система, когато неговите компетенции, субекти и правила са юридически закрепени. Според С. Блек най-важните аспекти на регламентираната лобистка практика са интелигентността, комуникациите и натискът чрез аргументи (Black, 1992:200-203).
В съвсем буквален план лобирането се състои в дейност, при която разнообразни групи по интереси и организации практикуват свободата на словото, като се представят на пазара на идеи. Лобистите са принудени да балансират помежду си и се стремят да постигат компромиси в законодателството, които да са удовлетворителни не само за интересите, представлявани от тях, но и за обществото като цяло. Според оценката на сп.Time така те “служат на една полезна цел”, защото разкриват пред конгресмените достойнствата и клопките на сложната законодателна материя (Wilcox, Alt, Agee, 1995:392).
В дефинитивен план лобирането включва междуличностни комуникации с представители на законодателната и изпълнителната власти на всички нива на управление с цел да бъде подкрепено или осуетено прокарването на проектозакон или регулативен нормативен документ – правило, наредба или друг законов нормативен акт (Graham,1995:31).
Лобирането изисква специализирана подготовка, както и професионални умения в убеждаващата комуникация. Тъй като лобистката дейност се простира на практика във всички сфери на общественото битие, компетенциите на лобиста обикновено са профилирани.
Лобизмът се практикува обичайно във всички развити демокрации, но е особено силно представен в САЩ, където има регистрирани впечатляващо количество лобистки агенции и практикуващи лобисти, които действат на местно, щатско и федерално ниво. По данни на Уилкокс и съавтори в началото на 90-те години на 20-ти век само в Калифорния легитимно действащите лобисти са били над 900, като са представлявали интересите на повече от 1600 групи. Анализът на лобистката дейност в Сакраменто за същия период показва, че към представяните от лобисти групи по интереси се отнасят големи корпорации, бизнес и търговски асоциации, синдикати, екосдружения, местни общини, неправителствени организации със широк спектър, училищни райони, професионални сдружения.
На лобирането в САЩ се отделя особено внимание и то е изключително интензивно. Законодателно е уредено с Първата поправка на американската конституция, Федералната наредба за лобиране от 1946г. и Етиката на закона за държавното управление, където са вписани ограничителните разпоредби относно правото на членовете на правителството да практикуват лобистка дейност (една година след прекратяване на работата за Белия дом). Тази рестрикция, считана от американската общественост за твърде слабо ефективна, не се отнася до членовете на Конгреса, поради което е тема на публични дебати повече от десетилетие.
Американският конгрес е истинска арена за битки на противостоящи си лобита и много често законопроекти или проектопоправки в закони остават блокирани в няколко поредни администрации на Белия дом поради силното влияние на съответните опониращи лобита.
Майкъл Уайнс, репортер на Ню Йорк Таймс, описва подробно провала на Клинтън с проектозакона за въвеждане на данък върху всички форми на използване на електроенергия, срещу който се обявяват множество групи по интереси. В следствие на ефективното лобиране предложената ставка върху въглищата бива чувствително намалена; фермерските и гражданските потребителски групи постигат изключване от данъка по отношение на дизеловото гориво, което използват за жилищно отопление и за съоръженията за земеделска обработка; групите на нефтените рафинерии, на газовите и електрическите компании успяват да се освободят от облагане, като пренасочват ставките към клиентите; химическите производители и производителите на стъкло също пробиват с подкрепата на освободените от данък чуждестранни конкуренти и т.н.
Лобирането срещу този проектозакон бива съпроводено от мощна кампания, имаща ефекта на “смазваща публична атака” против данъка. Тя обхваща радиопредавания, публично изразяване на мнения на гласоподаватели, множество вестникарски реклами, масови протестни листовки до Конгреса, изпращани от граждани по пощата, и безплатна телефонна линия за мнения. В крайна сметка клинтъновата администрация оттегля проектозакона (Wilcox, Alt, Agee, 1995:389-390).
Както е известно, у нас лобизмът все още не е уреден законодателно (тече обсъждане на внесен на 24.07.2002г законопроект за Закон за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност) и това изключително много затруднява презентацията и защитата на груповите интереси. Липсата на юридическа регламентация и професионално организирана практика по лобиране водят до това, че едва ли не всеки лобира за всичко с всички достъпни му средства – лични и приятелски връзки; наемане на политици, парламентаристи и държавни служители; подкупи и рекет. Такава ситуация отблъсква обществото и компрометира лобистката дейност, преди още тя да се е оформила и развила в нормалните и почтени рамки на световно утвърдения опит. Особено тежки са моралните аспекти на проблема, тъй като стихийното и непрофесионално лобиране размива ролите на участващите субекти, съпровожда се от грозни публични скандали, превръща в морални мишени както обществените групи, така и политиците и администрацията, които публичното мнение е все по-склонно да възприема като вплетена от корупцията симбиоза.
Д. Смит представя лобирането като процес с три последователни етапа : разузнаване, комуникация и натиск (Smith, 1995: 100-110).
q Разузнаване
Тази стъпка се определя от необходимостта да се натрупат богати предварителни познания по проблема, простиращи се далеч назад от настоящата политическа ситуация. Прилага се и постоянно наблюдение над протичащите събития и поведението на участващите в тях лица.
Съществен елемент на разузнаването е да се идентифицират ключовите служители в компетентната структура. Обикновено това не са хора от върховете на политическата йерархия, а експерти - служители, които е по-вероятно да дадат съвет, информация или да са склонни да съдействат на дадена кауза.
Същото се отнася и за парламентаристите. Необходимо е да се открият онези народни представители от “по-задните” редици, които имат интерес от решаването на проблема и такива, които са известни със специалните си интереси в съответната област - участници в работни групи, активни оратори в дебатите по минали въпроси от подобен характер.
За предприемането на ефективни дейности по лобиране в полза на дадена идея/ кауза се изисква оптимална осведоменост. Според А.Тарас “информацията се смята за ценна, само когато може да се използва, а нейната полезност много силно зависи от пълнотата, точността и своевременността” (Тарас,1999:7).
Очевидна е необходимостта от ясното идентифициране на източника на информация: статистически данни, субективни мнения на експерти, аналитично обработени данни или слухове.
Точната и навременна информация позволява на лобиста:
· Да се ориентира в средата и да предугажда събитията;
· Точно да планира действията си ;
· Да проследи до колко тези действия са резултатни и да ги коригира ако се наложи;
· Да идентифицира своевременно промените в обкръжаващата среда;
· Да си изготви ясна стратегия и да подбере тактиките за действие съобразно контекста, проблема и лицето/та, които ще бъдат обект на лобиране.
От гледна точка на разузнаването, като етап от процеса на лобиране, информацията се подразделя на:
· Тотална – дава обща характеристика за проблема и участниците в него;
· Текуща или оперативна - отчита промените в средата;
· Конкретна – запълва липсващи сегменти от общата картина или пропуски в данните; актуализира наличната база данни по проблема или отговаря на конкретни въпроси, свързани с проблема и участниците в него;
· Оценъчна – тълкува събития и дава прогнози за развитието им в бъдеще – оптимално обработени данни;
На този етап професионалният лобист търси отговори на въпросите:
Какво иска и трябва да знае по проблема?;
Къде се намира желаната информация?;
Под каква форма и кой би могъл да я знае?
След като уточни тези изходни данни, следва да оцени степента на достоверност на източника и възможностите за използване на получената информация; да я интерпретира съобразно наличната база данни за характеристиките на средата и агентите в нея и да определи дали се нуждае от друга специфична, допълнителна информация.
Според източника си информацията се разделя на :
· Открита – обществено достъпна;
· Полузакрита – незасекретена, но с контролиран достъп;
· Секретна – със силно ограничен достъп.
Надеждни носители на информация се оказват осведомените по въпроса лица, засегнати лица, документи, комуникационни средства и материали, електронни системи и различни проследяващи фактори - поведение на участниците, теми на разговор, резултати от действия и т.н.( Тарас, 1999:8-11). Освен по официалните пътища лобистът си набавя информация чрез лични канали от експерти, лица от обкръжението на обекта на лобиране; съюзници; случайни източници; делови документи и архиви; електронни носители и обнародвани сведения; анализ на слухове и др.
В случаите, когато групата по интереси използва като тактика полукоституционни и противозаконни действия, тя често вербува в полза на каузата някой държавен служител.
От гледна точка на разузнаването А. Тарас посочва следните основни подбуди, които мотивират човек да сътрудничи в полза на частни цели или да предоставя специфична информация, както и начините групата легално или не да се възползва от склонността на лицето да “подпомогне” организацията:
Мотивация Тактика
|
Алчност |
Обещание или предоставяне на пари или други материални ценности |
|
Страх за личната сигурност |
Шантаж, заплаха за физическа разправа с лицето или членове на неговото семейство |
|
Безразличие в резултат на инспирирани или случайни житейски обстоятелства |
Предлагане на помощ |
|
Вътрешен авантюризъм |
Даване на възможност на индивида да изяви свои способности и да се чувства оценен |
|
Взаимоотношения с държавната система |
Използване на идеологически разногласия, съществуваща неудовлетвореност или несъгласие с водената политика |
|
Взаимоотношение с конкретни лица |
Разпалване на силни негативни емоции, които да игнорират чувството за вина |
|
Религиозни чувства |
Използване на религиозната принадлежност |
|
Граждански дълг |
Използване на респекта към закона и обществения ред |
|
Потребност от уважение |
Инспириране на чувство за значимост и единственост |
|
Корпоративна / групова солидарност |
Използване на конкретна елитарност |
|
Тщеславие |
Провокиране на желание у лицето да бъде забелязано или да демонстрира висока степен на осведоменост |
|
Угодничество |
Използване на подсъзнателна или явна зависимост на лицето от групата или от трето лице, институция и т.н. |
|
Страстни хобита и мании |
Използване на прекомерния интерес на лицето към дадена тема / страстно желание за притежание на вещ и т.н. |
|
Неприкрито желание за размяна на информация и сътрудничество |
Стимулиране на това желание и посочване на ползите от сътрудничеството |
Таблица 1. Човешки мотивации и тактики за вербуване *
След проучването на проблема трябва да се определят възможните съюзници и потенциалните опоненти.
Формулирането на целта трябва да се обвърже с най-подходящото време на кампанията. Редица лобистки кампании се провалят поради това, че се провеждат твърде рано или твърде късно. Затова при лобирането мониторингът на парламентарната и правителствената активност се извършва ежедневно. Всяка възникнала възможност за представяне на доказателства в парламентарна или правителствена комисия или включване в дебат чрез благосклонно настроен парламентарист или държавен служител трябва да се използват.
q Комуникации
Кратката характеристика на този етап гласи:
Предаване на съобщения в подходяща форма на правилния човек /аудитория в точния момент.
Ефективната комуникация се базира на подробен анализ на проблема, ясно определени цели, правилно идентифицирани врагове и съюзници.
Изложението по проблема, обект на лобирането, не може да бъде едностранно, т.е. черно – бяло, многостранната аргументация е задължителна и тя изисква отчитането на всички съществени гледни точки. Опониращите позиции дават основа за въвеждане на контрааргументи, които също трябва да бъдат обезсилени. Писането на добро предварително проучване е специално умение – материалът не трябва да бъде нито обемист, нито твърде кратък, логически стройно и убедително съставен.
Друг съществен момент се отнася до това материалът да бъде съобразен с личността, за която се подготвя, тъй като пледирането по въпроса ще бъде нейна роля.
Характерът на самата комуникация е най-критичният фактор. Професионалните лобисти твърдят, че “всичко дълго трябва да се избягва”: напр. при първа среща пищният обяд не винаги е най- удачният подход. Един сбит, добре напълнен с информация петнадесетминутен разговор, подкрепен с правилните документи и ясно посочване на действията, които ще се предприемат, може да бъде много по-ефективен, особено ако се даде възможност на лобираната личност да открие повече предимства от подкрепата си – завоюване на електорална популярност, печелене на медийна благосклонност и т.н. Случаят трябва да бъде представен така на слушателя, че той да бъде стимулиран да се изкаже, да види своята роля и своя интерес в дадената ситуация – това се отнася до лобирането на всички нива.
Стив Бииб, председател на пресклуба на щата Индиана и съдружник в лобистката агенция Beebe, Scherer& Associates , посочва в своето ръководство Indiаnа Legislative Grassroots Guide следните ефективни тактики за поддържане на комуникации с представители на законодателната и изпълнителната власт:
· Лични срещи и посещения;
· Официални писма;
· Телефонни разговори;
· Телеграми и факсове;
· Internet – e-mail.
Ефективност на комуникациите лице в лице
Личните срещи са важна част от процеса на лобиране не само защото междуличностният контакт е по-убеждаващ, но и защото така лобираният обвързва и асоциира каузата с конкретно лице и тя не е имагинерна за него. За да бъде ефективен личният контакт с избрания представител на публична администрация е необходимо:
· Адекватно да се представите и през целия разговор да припомняте целите си и кои сте, докато лицето започне да асоциира малкото Ви име с идеите и исканията Ви;
· Не губете времето на служителя, експерта или законодателя, към когото сте се насочили – ясно и точно изложете исканията си в рамките на добрия тон и ги аргументирайте с актуални данни;
· Погрижете се за собствения си имидж още преди срещата така, че да създавате усещане за надеждност, респект и достоверност;
· Уредете задължително предварително срещата и не отивайте на нея нито по-рано, нито по-късно;
· Предварително се информирайте относно важни моменти от живота на лицето, с което се срещате : точните имена, рождена дата, семейно положение, религиозна принадлежност, членство в организации и партии, длъжност и компетенции, хоби;
· Изслушвайте лицето и си записвайте въпросите, които Ви задава по време на срещата – те ще Ви помогнат в последствие да развиете стратегията си за бъдещите срещи с него;
· Винаги казвайте само истината. Вие сте толкова силен, колкото е достоверна Вашата информация;
· В случай, че не можете да отговорите конкретно на даден въпрос предложете да потърсите допълнителна информация и инициирайте нова среща;
· Не се страхувайте да поискате явно подкрепата на лицето за Вашата кауза, но го направете тактично и с уважение;
· Изгответе факт лист , обобщаващ Вашите основни тези и го оставете на вниманието на лицето;
· Благодарете на лицето за отделеното време и му оставете визитка с точни координати;
· Изпратете му в последствие писмена благодарност за отделеното време и заявете желанието си за нова среща с развитие по темата, която дискутирате.
Ефективна писмена комуникация
· Винаги използвайте бланка на организацията с актуализирани координати за връзка: пощенски и електронен адрес, телефон, факс, телекс и др.;
· Напечатайте и оформете прегледно писмото;
· Идентифицирайте ясно писмото: входящ/изходящ номер; референции; вид на писмото (молба, препоръка, поздравителен адрес и т.н.); точна дата; име на отправителя и получателя ; точна длъжност и титла/степен;
· Персонализирайте посланието - сложете адекватно обръщение;
· Идентифицирайте целите на посланието: Защо се интересувате от проблема?; От къде и до каква степен сте информирани за неговото развитие?; Какво е Вашето предложение?; Какви са ползите от него?; Какво очаквате от лицето?;
· Не искайте невъзможното;
· Помолете за незабавен отговор;
· Изразете предварителна благодарност и уважение.
Телефонни разговори
Телефонните разговори са ефективни, само когато вече сте установили и поддържате сериозни контакти с лицето и то е привлечено и ангажирано с Вашата кауза.
· По време на парламентарните сесии търсете лицето в офиса му и само в краен случай прекъсвайте работата му с обаждания на мобилния телефон;
· Можете да го търсите и у дома през почивните дни, но не прекалявайте и не досаждайте;
· Не се обаждайте преди 8ч. сутринта и след 10ч.вечерта;
· Не водете продължителни и обстоятелствени разговори, а кратко и ясно изложете проблема, тезата си и причината, поради която се обръщате към лицето;
· По време на разговора си водете записки по основните моменти, аргументации и въпроси;
· Систематизирайте позицията и предложенията си на базата на проведения разговор и ги изпратете в писмен вид.
Телеграми, телекси и факсове
На електронната кореспонденция традиционно се обръща по-малко внимание и тя притежава по-малка тежест, но от гледна точка на оперативността и функционалността, при вече установени контакти факсът и електронната поща са бърз и ефективен начин за поддържане на комуникации. За тях важат същите препоръки, както към кореспонденцията като цяло.
Никога не пропускайте да изпратите поздравителни адреси по случай национален, личен или професионален празник (Beebe, S. 1999: 10-15).
q Натиск
Натискът се състои в публично обосноваване на необходимостта да се защитава дадената кауза, като се използва всяка подходяща възможност за това; да се мотивират съюзниците и да се мобилизира тяхната подкрепа; да се демонстрира разумна убеденост в правотата и в успеха. Д. Смит обаче напомня, че много често разумните решения са ключът към победата, защото, по думите на Дизраели “езикът на политиката е компромисът” (Smith, 1995:103; 107-108).
За ефективния натиск трябва да се отработят прецизно и добре да се съчетаят два инструмента:
· Атака на лобираните лица от името на групата за натиск;
· Публична кампания за формиране на подкрепящо обществено мнение.
Законодателните процедури са бавни, тромави и неритмични. Приемането на едно решение с регулативен характер може да се разтегли в големи отрязъци от време. По тази причина групата за натиск трябва да проявява изключителна бдителност, енергия и реактивност: да следи развитието на събитията и да реагира във всеки подходящ момент с лобистки натиск и публична активност.
Всяко лобиране се стреми да спечели повече поддръжници и да привлече повече говорители в полза на каузата за влиятелни медийни изяви.
Лобирането е чиста форма на убеждаваща комуникация с множество променливи, съчетаването на които в единен контекст изисква сериозни професионални познания и комуникационна креативност.
В резюме лобирането е умението правилното съобщение да се подаде на правилната аудитория посредством правилния комуникатор в правилното време.
1. Гачевска, В. “Етика при административното обслужване”,TEMPUS_JEP 13561-98, Русе,2000.
2. Дронзина, Т. “Връзките и обществеността при криза” – В: Научни трудове на ВВОУ “В. Левски”, 1995а,213-217.
3. Маринов,Р. “Кризисен мениджмънт”, С.,1999.
4. Christel Fiebiger; Europaeische Agrarpolitik im Wandel- Artikel von MdEP, Februar 2002
5. Die GAP-Reform: langfristige Perspektiven fuer eine nachhaltige
6. EU-lobbying; www.europa.eu.int
]]>
