 |
|
ВСУ “Черноризец Храбър”
УНК: Хуманитарни науки и изкуства
Програма: История и европеистика
КУРСОВА РАБОТА
По Изворознание
На тема:
Извори за политическата история на българското Възраждане
Специалност: История
Варна, 2008 г.
2. Исторически изследвания върху Българското възраждане до края на 90-те години на ХІХ в.
2.1. Възраждането във възрожденската историопис
2.2. Възраждането в следосвобожденската историопис
3. Българското възраждане в българската историческа книжнина през първата половина на ХХ век
3.2. Институциална среда, публикаторска база, постижения
4. Българското възраждане в българската историческа книжнина през втората половина на ХХ век
1. Увод
Историческата съдба на българския народ в периода на преход към ценностите и стереотипите на Модерната епоха е обект на историописни интерпретации повече от век и половина. Творческите усилия на няколко поколения изследователи формират динамична интелектуална среда около нееднозначната проблематика на Възраждането. В осезаема близост до професионалните концепции за епохата битуват представите, формирани от художествената литература и от популяризаторските текстове, които насищат историописните реконструкции с подчертан етноцентричен патос.
Независимо от многопосочното въздействие на ред извъннаучни фактори върху развитието на знанието за Възраждането, съвременната хуманитаристика разполага с широкообхватен концептуален и фактографски ресурс по отношение на споменатата област. Този ресурс е формиран в хода на богата историописна традиция, в чиято еволюция ясно се открояват три периода:
· първи период - до края на 90-те години на ХІХ в.;
· втори период - от до средата на ХХ в.;
· трети период - втората половина на ХХ в.
Периодите са разграничени според логиката на променящите се историописни модели, институционални среди и политически системи. Най-стойностните явления във всеки един от тях са свързани с открояващи се авторски присъствия и с крупни книжовни начинания.
………………………………
Значителен дял в националните ни извори има и отпечатаната през 1876 г. в Прага монография на чешкия учен Константин Иречек ”История на българите”. Тя представлява първият цялостен обзор върху миналото на младата славянска нация, съставен по правилата на модерната европейска историческа наука. 8 от общо 24-те й глави са посветени на проблеми от политическото, църковното, културното и демографско развитие на българите през ХVІІІ и ХІХ в. Ползвайки широк кръг документи и предходни изследвания, монографията представя в съизмерим с постиженията на европейската историческа наука вид най-значимите моменти от обществено-политическото развитие на българите през последните два века на османското владичество. Високата историографска значимост на популярната книга на Иречек се изразява във факта, че тя задава основните теми и маркира водещите тълкувателни зони, в които ще се развива знанието за Възраждането докъм средата на ХХ в.
………………………………
3.2. Институциална среда, публикаторска база, постижения
Към началото на ХХ век се създава благоприятна институциална среда за развитие на българската историческа наука. Един от най-устойчивите компоненти на тази среда е Историко-филологическият факултет на Софийския университет. Друго важно звено от тази система е Българското книжовно дружество, прераснало през 1911 г. в Българска академия на науките. Археографската комисия и Архивът на Възраждането към Народната библиотека в София се оформят като важни звена за събиране и обработка на документи за епохата. Извън столицата споменатата дейност е поета частично от археологическите дружества, някои от които издирват и обработват, наред с археологическите материали, и документални паметници за предосвобожденската епоха. Създаденото в началото на ХХ в. Българско историческо дружество се оформя като специфична гражданска структура, чиято дейност е насочена най-вече към популяризиране на знания за миналото. В периода между двете световни войни то развива активна дейност - включително и свързана с Възраждането.
През 90-те години на ХІХ в. се оформя публикаторската подсистема на българската историческа наука, която с известни изменения запазва своя облик до средата на следващото столетие. Материали за Възраждането системно се публикуват във финансирания от Министерството на просвещението Сборник за народни умотворения, наука и книжнина (1889-1942), както и в академичните поредици Сборник на БАН.
…………………………………………
Църковно-националното движение вече не е табуизирана изследователска зона. При все това през 60-те години в тази проблемна област все още доминират монографиите и документалните сборници, свързани с името на патриарх Кирил. През 70-те и 80-те години нещата се променят коренно. Появяват се обзорните монографии на З. Маркова за църковното движение до Кримската война (1976) и за Българската екзархия до Освобождението (1989). Статии и студии на Виржиния Паскалева, Велко Тонев, Илия Тодев, Христо Темелски, Надя Данова повествуват върху локални или персонални проявления на движението. През 1975 г. е отпечатано и първото издание на емблематичната книга на Тончо Жечев ”Българският Великден или страстите български”. Посрещната в средите на професионалните историци с първоначални резерви, тя скоро придобива полудисидентски статус на феномен, съдействал за отърсване на църковното ни възраждане от прахоляка на десетилетни идеологически предразсъдъци и атеистични наслоения.
………………………………
Използвана литература:
1. Генчев, Н., Движение на изследванията в българската историография. - В: Университетски изследвания и преподавания на българската история у нас и в чужбина. С., 1982.
2. Генчев, Н., Унджиев, И., Велева, М., Косев, К., Основни моменти в развитието на българската историография върху Възраждането. - Първи конгрес на Българското историческо дружество. Т. 2. С., 1972.
3. Велева, М., Развитие на историческата наука в България след Освобождението - В: Лекции за следдипломна квалификация на учители. Т. IV. С., 1983.
4. Даскалов, Р., Как се мисли Българското възраждане. С., 2002.
5. Проблеми на българската историография след Втората световна война. С., 1973.
6. Тъпкова-Заимова, В., Българската историческа наука в рамките на славянознанието (от втората половина на ХІХ до 20-те години на ХХ век). - В: История на славистиката от края на ХІХ и началото на ХХ век. София, Издателство на БАН, 1981.
Темата е изготвена 2008 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
Българско Възраждане през 19 век, възрожденска историопис, следосвобожденска историопис, българска историческа книжнина
]]>
