 |
|
ВСУ “Черноризец Храбър”
УНК: “Хуманитарни науки и изкуства”
Програма: “История и европеистика”
КУРСОВА РАБОТА
По История на Русия
На тема:
Руският анархизъм
Специалност: История
Варна, 2008 г.
Съдържание:
1. Изясняване на понятието „анархизъм”
2.2. Михаил Александрович Бакунин – основоположник на анархосиндикализма
2.3. Пьотър Алексеевич Кропоткин – “законодател“ на анархокомунизма
3. Течения в анархистичната мисъл
4. Култура и социално-политически идеи
1. Изясняване
на понятието
„анархизъм”
Анархизмът е понятие, описващо политическа позиция философии и обществено движение, което се бори за отстраняването на всички форми на йерархия, включително държавата. При анархизма наблюдаваме два основни пункта: стремежът към лична свобода и отрицанието на всички форми на потисничество, оттук идва и крайно отрицание на държавата.
Анархизъм идва от гр. αναρχία – безвластие, без управници; “Архон” означава власт, а отрицанието “Ан”, дава смисъла й на безвластие. В разговорния език се има предвид липса, непризнаване на ред и дисциплина; своеволие. Много често това разбиране за анархията се бърка погрешно с анархизма като политическа идеология, която в никакъв случай не се бори за хаос. Анархизмът е един либерализъм, от който липсва държавата, затова е краен либерализъм. Анархизмът е политическа доктрина според, която обществото може и трябва да се организира без насилствената власт на държавата. По принцип анархизмът се включва в лявото политическо пространство, но това е идеология, която не се вмества в традиционното ляво-дясно.
………………………………………
2.3. Пьотър Алексеевич Кропоткин – “законодател“ на анархокомунизма
Друг автор е граф Пьотр (Пиер) Кропоткин (1842-1921). Той, за разлика от Бакунин е умерен, кабинетен човек. Възгледите му са изключително интересни. Изучава европейската история и счита, че е прогресивна и съответна на човешката природа до времето когато се създават големите държави. Неговият идеал за общественото устройство са малки градове-държави, каквито са италианските републики от късното средновековие и Ренесанса. Тук имаме едно минимизирано държавно управление. Преминаването на свободните градове в ръцете на централизираната държава означава триумф на инстинкта за самоналагане и господство. В природата оцеляват не видовете, които се борят, а онези, които се осланят на взаимодействието и взаимопомощта (теория противоположна на тези на Дарвин и Маркс). т.е. не борбата, а благополучието и верността осигуряват просперитет. Опитва се да обоснове анархокомунизма чрез теорията за социалната еволюция. Вижда общество от сравнително независими комуни, в които се осигуряват стоки за задоволяване на всички насъщни нужди. Според него индустрията може да се децентрализира, отрича възнагражденията на хората за техния индивидуален принос в работата. Средствата за производство са колективни. Това общество може да се постигне чрез революционна промяна.
……………………………………
Отликата на руския анархизъм е в това, че индивида не е социален атом, а е колективно вграден, но може да бъде независим и самостоятелен извън погледа на всякакви институции и държавата. Не такова е схващането за индивидуализма на Макс Щирнер, а също и на мутуализма (свободния икономически обмен) на Пиер-Жозеф Прудон (1809-1865).
Най-точна формула за руския анархизъм е общество без държава. Институциите на държавата са отчуждени от институциите на обществения етнос и нравственост. Тук се разгръща цялата палитра от социално-политически идеи на анархизма в Русия от ХІХ в., като тези на толстоизма.
В лична кореспонденция до Александър Херцен (1812-1870), Прудон споделя своите възгледи за руското общество, като смята, че заради селското му общество, то е единственото възможно място за приложение на анархистките идеи.
……………………………………
7. Анархизмът днес
Днес по света анархистите са малко и както обикновено не особено организирани. Но навсякъде по света те са сериозната основа на противниците на глобализацията. Анархизмът оказва въздействие върху развитието на феминизма, често лежи в основата на пацифизма. Радикалното крило на Защита на околната среда възприе анархистичните идеи и анархисти можем да видим в челните редици на кампаниите за правата на животните. С идеите им на противопоставяне на отношения на подчинение и на вярата в прякото действие анархизмът дава принос в политическата мисъл.
Използвана литература:
1. Ангелов, Б., "Големите идеи и идеологии", 2008.
2. http://bg.wikipedia.org/wiki/Анархизъм
3. Бердяев, Н. Извори и смисъл на руския комунизъм, С., 1994.
4. Колева, Св. Интелектуалци и/или интелигенция. - В: Социална стратификация и неравенство, С., 1998.
5. Лихачов, Д. Култура и съвременност, С., 1996.
Темата е изготвена 2008 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
руски анархизъм, Макс Щирнер, Михаил Бакунин, анархосиндикализъм, Пьотър Кропоткин, анархокомунизъм
]]>
